Добрите хора - 5 част: Лечителите

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."

Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/


През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/


Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

-

Уроци по дълголетие от човека, който доживя до 256 години

Според легендата, г-н Ли Цин Юн (1677-1933г) бил китайски лекар, експерт-билкар, майстор по Ци гун и тактически консултант. Вярва се, че е живял през времето на цели деветима императори от династията Цин и е стигнал до 256-годишна възраст. Неговият некролог от месец май 1933г. в списанието Time е озаглавен "Костенурка-гълъб-куче" и разкрива тайната на дълголетието на Ли: "Пазете сърцето си спокойно, сядайте като костенурка, ходете живо като гълъб и спете като куче."

Разказва се, че г-н Ли имал донякъде странни навици в своето ежедневие. Никога не е пил твърд алкохол, не е пушил и винаги се е хранел по едно и също време. Освен това бил вегетарианец и често пиел чай от годжи бери. Лягал си е рано и рано ставал. Когато имал възможност, сядал неподвижно със затворени очи и с ръце в скута и понякога прекарвал в това положение часове наред. В свободното си време г-н Ли обичал да играе карти, при това винаги успявал да загуби малко пари и по този начин оставял опонентите си да спечелят известна сума, за да имат с какво да си купят храна през този ден. Всички го уважавали поради неговата щедрост и разумното му поведение.

Г-н Ли прекарал целия си живот изучавайки китайските лечебни растения и проучвайки тайните на дълголетието, той често пътувал из различните провинции на Китай, даже и до Тайланд, за да събира специфични билки и за да лекува болести. Макар да не е сигурно дали действително Ли е живял толкова дълго, колкото се смята, неговите навици и начин на живот много добре съвпадат с модерните научни открития във връзка с дълголетието.

Проучвания

Дан Бютнер е изследовател на науката за дълголетието и е автор на книгата "Сините зони: Уроци по дълголетие от хората, които са най-дълголетни". В своята книга и в речта си пред TED през 2009г., той разказва за изследванията си относно начина на живот на четири популации от хора, които са разделени географски и са в различни части на земното кълбо.

Всички тези групи - калифорнийските адвентисти, жителите на Окинава, сардинците и Коста Рика-нците, доживяват до над 100-годишна възраст в много по-голяма степен, отколкото другите хора, а тяхната средна продължителност на живот е с около 12 години по-голяма, в сравнение с останалата част на света. Авторът нарича "сини зони" местата, където живеят тези групи от хора-дълголетници.

Според изследванията на Бютнер, всички групи в сините зони са на преобладащо вегетарианска диета. Групата на адвентистите в Лома Линда, Калифорния, се хранят основно с бобови растения и зеленчуци, така както е писано в Библията. Животновъдите от високите части на Сардиния пък ядат безквасен пълнозърнест хляб, сирене от тревопасни животни и пият специално вино. Бютнер установил, че нискокалоричната диета помага за удължаването на живота. Това е демонстрирано от групата на здравите възрастни жители на Окинава, които прилагат правилото дадено от Конфуций - да спреш да ядеш, когато си 80% сит.

Възможно е чаят от годжи бери, който Ли е пиел, да е играл важна роля за неговото здраве. Медицински изследователи от Британия и Франция подробно са проучили годжи берито и са установили, че то съдържа непознат витамин, който се начича Витамин Х и е известен още и като "витамин на красотата". Техните опити доказали, че годжи берито потиска натрупването на мазнини, спомага за образуването на нови клетки в черния дроб, намалява глюкозата и холестерола в кръвта и т.н. Годжи берито играе роля за подмладяването и може да помогне за поддържането на нормалните функции на телесните тъкани и органи. То активира мозъчните клетки и ендокринните жлези, подобрява отделянето на хормони и премахва токсините от кръвта.

Медитацията

Изследователите са открили многобройни ползи от редовната медитация. Невролози от медицинското училище към Университета в Масачузетс провели опити с две групи стресирани работници от високотехнологичната индустрия, като едната група работници медитирали редовно в продължение на 8 седмици, а другите от контролната група си карали както обикновено. Установило се, че медитиращите "показали ясно изразена промяна в левия фронтален лоб", пише статията от 2003г. в Psychology Today. "Тази психическа промяна намалява негативните ефекти от стреса, леката депресия и тревожността. Налице е също така по-слаба активност в амигдалата, където мозъка развива чувството на страх." Освен това медитацията намалява свиването на мозъка поради стареене и подобрява настроението.

Освен медитацията, Бютнер открил и че редовната почивка и периоди на покой премахват възпаленията, които са реакция на стреса. Адвентистите в Калифорния например, стриктно се придържат към правилото за спазване 24-часов сабат (съботен ден), и прекарват това време в размисли, молитви и богоугодни социални дейности.

Общността

Бютнер установил още, че общността е съществен фактор за дълголетието на групите от сините зони. Типичните жители на Окинава например имат множество близки приятели и делят всичко с тях. Високопланинските сардинци пък имат уважение към старите хора, граничещо с благоговение, което не се среща никъде другаде в модерния Западен свят. А за адвентистите семейството е най-важното.

Чувството за принадлежност към общността и обкръжението от здрави приятели и любещи близки, стимулират всеки отделен човек от групата също да се стреми към здравословен начин на живот.

В книгата си "Изключителните: История на успеха", Малкълм Гладуел изследва група италианци, наричащи се Розети, които мигрирали в една област западно от Бангор, щата Пенсилвания. При тях били рядкост случаите на сърдечни болести, и всички те като цяло те били здрави хора и доживели до дълбока старост. След проучванията се установило, че тяхната тайна не е нито в гените им, нито в диетата, защото 41% от храната им се състояла от мазнини. "Розетите си създали силна и покровителствуваща социална структура, която успявала да ги изолира от ударите на модерния свят", пише Гладуел. "Розетите били здрави заради принадлежността си именно към тази група, заради живота си в този малък свят, който самите те си били създали в тяхното малко градче сред хълмовете."

Смисленият живот

В своите пътувания, Бютнер срещнал нещо често повтарящо се сред групите от сините зони: Нито една от тези групи нямала концепция за пенсиониране. Излиза че, колкото повече продължаваш да живееш активно, толкова по-лесно става да живееш дълго.

Смисленият живот на стари години е ръководен принцип за жителите на Окинава и за сардинците. В тези групи, Бютнер срещнал множество столетници, които продължавали да работят и да се радват на живота: катерели хълмовете със стадата животни, строели огради, ходели на риболов, грижели се за пра-пра-пра-пра-правнуците си. Интересното е, че нито един от тези столетници не се занимавал с някакъв конкретен спорт, така както за нас е модерно примерно да ходим във фитнеса или гимнастическия салон, за да тренираме. "Те просто живеят активен живот, който включва в себе си физическата активност", казва Бютнер. "Всички тези хора ходят пеша, готвят, вършат на ръка домакинската работа, а повечето от тях се занимават и с градинарство."

Автор: Christine Lin
Източник: / theepochtimes.com /
Снимка на смеещите се баби: Huu Hung Truong / Sony World Photography Awards

Вижте и този материал: Една ябълка на ден НАИСТИНА държи доктора далеч от мен!

-

-

Хармония в гласовете - хармония в сърцата

Когато хората пеят в хор, техният сърдечен ритъм се синхронизира, така че пулсът им се ускорява или забавя в унисон. Това е доказано от изследване на Салгренската академия на Университета в Гьотеборг, което изучавало сърдечният ритъм на хоровите изпълнители. Изследователският проект озаглавен "Kroppens Partitur" (Партитура на организма) имал за цел да проучи как музиката, от чисто биологична гледна точка, влияе върху нашето тяло и върху нашето здраве. Целта е да се намерят нови форми, където музиката да може да се използва за медицински цели, главно в рамките на рехабилитацията и профилактиката.

В последното проучване, публикувано в списанието с отворен достъп Frontiers in Neuroscience, изследователите доказват как музикалната структура влияе върху сърдечния ритъм на пеещите в хор. През декември 2012г. Бьорн Викхоф и неговата изследователска група събират петнадесет ученици на 18-годишна възраст от гимназията Hvitfeltska в Гьотеборг и им дали да пеят три различни хорови упражнения: монотонно повтарящи се звуци, популярната шведска песен "Härlig är Jorden" (Красива е Земята), и да припяват една бавна мантра. При всяко от различните упражнения се следял сърдечният ритъм на хоровите певци.

Резултатите от изследването показват, че музикалната мелодия и структура имат пряка връзка със сърдечната дейност на отделният хоров певец; пеенето в унисон имало синхронизиращ ефект, така че сърдечният ритъм на певците се ускорявал и намалявал по едно и също време.

"Пеенето регламентира дейността на т.нар. блуждаещ нерв, който участва в нашия емоционален живот и в общуването ни с другите, и който оказва влияние, например, върху тембъра на гласа. Песните, в които има дълги фрази, постигат същия ефект като дихателните упражнения в йога-та. С други думи, посредством пеенето ние можем да упражняваме известен контрол върху психичното си състояние", обяснява Бьорн Викхоф, водещият автор на изследването.

Положителният ефект от хоровото пеене върху здравето и доброто физическо състояние се потвърждава от много хора, но засега не е изследвано научно в достатъчна степен. Хипотезата на учените е, че ефектът върху здравето се осъществява чрез пеенето, понеже то "налага" определен спокоен и ритмичен модел на дишането, който има драматичен ефект върху вариабилността на сърдечната честота, което пък от своя страна, се счита че има благоприятен ефект върху здравето.

"В случай на контролирано дишане, сърдечната честота (пулса) намалява по време на издишването, и след това отново се увеличава по време на вдишването. Това се дължи на блуждаещия нерв, който се активизира по време на издишването и забавя пулса, т.е. забавя сърцето. Медицинският термин за тези колебания в сърдечния ритъм и връзката между дишането и сърдечната честота е RSA, и това е много по-добре изразено при младите хора, които са в добро физическо състояние и не са подложени на стрес. Нашата хипотеза е, че песента е форма на регулирано, контролирано дишане, защото издишането се осъществява по време на фразите в песента, а вдишването се осъществява между тях", обяснява Бьорн Викхоф.

"Ние вече знаем, че хоровото пеене синхронизира мускулните движения на певците и невронните дейности в много от частите на тялото. Сега вече знаем, че това се отнася и за сърдечната дейност, и то в много голяма степен." Изследователската група сега има намерение да проучи дали биологичната синхронизация на хоровите изпълнители създава и обща психична перспектива в тях, което би могло да се използва като метод за укрепване на способността за сътрудничество между хората.

Когато има пеене и действие в унисон, това има връзка с колективното пеене и колективното действие, и често е израз на колективната воля, според Бьорн Викхоф. "Човек трябва само да се сети за футболните стадиони, работните песни, химните, които се пеят в училищата, фестивалните шествия, религиозните хорове или военните паради. Изследванията показват, че синхронизираните действия допринасят за груповата солидарност. Сега планираме изследвания, които да тестват хоровото пеене като средство за подобряване на работните взаимоотношения в училищата", казва той.

Източник: /sciencedaily.com/

Вижте и тези материали: "Музиката може да лекува", "Лечебни звуци помагат на болнични пациенти" и "Бъдещето на музиката - виртуален хор, виртуален диригент"

-

-

Ние сме създания на светлината

Учените установиха, че човешкото тяло излъчва, комуникира със, и е създадено от светлината!

Все по-често науката се съгласява с поезията на директния човешки опит: че ние сме много повече от атомите и молекулите, които изграждат телата ни, и по-точно - че освен всичко друго сме и създания на светлината. Биофотоните се излъчват от човешкото тяло, могат да бъдат освобождавани чрез умственото намерение, а също могат да модулират и основните процеси в комуникацията между клетките и ДНК.

Нашето съществуване на Земята е един невероятен факт и ние често забравяме каква изключителна комбинация от "случайности" е трябвало да се случат, за да бъдем ние тук и сега. Колко често мислим за същността на вселената, дали тя осъзнава себе си чрез нас, или е някаква напълно несъзнателна същност? Как се е случило така, че от светлината, въздуха, водата и основните минерали в земната кора, в продължение на поне 3 милиарда години се е образувала информацията, съдържаща се в ядрото на диплоидната зиготна клетка, от която се е образувало човешкото тяло, а вътре в тялото - душа, която поне може да се опита да проумее своя телесен и духовен произход?

Като се има предвид пълната невероятност на екзистенциалното ни състояние и на телесното ни въплъщение като цяло, а също и това, че нашето физическо тяло отчасти е формирано под действие на слънчевата светлина и постоянно се нуждае от още концентрирана слънчева светлина под формата на храна, може би не е чак толкова невероятен фактът, че тялото ни излъчва светлина.

В действителност, човешкото тяло излъчва биофотони, известни още като свръхслаби фотонни емисии, които са с видимост 1000 пъти по-малка от чувствителността на човешкото око. Но макар ние да не можем да ги забележим с невъоръжено око, тези частици от светлина (или вълни, в зависимост от начина по който ги измервате) са част от видимия електромагнитен спектър (380 -780 нанометра) и могат да бъдат регистрирани и изследвани посредством сложната модерна апаратура.

Физическото и "умственото" око излъчват светлина

Самото око, което е непрекъснато изложено на мощните фотони от околната среда, преминаващи през различните очни тъкани, спонтанно отделя предизвикани от светлината, видими, свръхслаби фотонни емисии. Има даже теория, че външната видима светлина предизвиква забавена биолуминисценция в осветената очна тъкан, и това е едно от обясненията за образуването на отрицателния послеобраз.

Тези светлинни емисии имат връзка с церебралния енергиен метаболизъм и с оксидативния срес в мозъка на бозайниците. И все пак, биофотонните емисии не са просто съпътстващи явления. Хипотезата на Бокон предполага, че фотоните, отделящи се при химическите процеси в мозъка, създават биофизически картини по време на визуалното възприемане на образи. Едно скориошно проучване установи, че ако хората усилено си представят светлина, докато са на съвсем тъмно място, това тяхно намерение предизвиква увеличаване на ултаслабите фотонни емисии. Това е в съответствие с възникващия възглед, че биофотоните не са просто продукти на клетъчния метаболизъм, а по-скоро - понеже биофотонния интензитет вътре в клетките е значително по-голям отколкото отвън - възможно е умът да има достъп до този енергиен градиент, за да създава вътрешни  биофизически картини по време на зрителните възприятия на образи.

Нашите клетки и ДНК използват биофотоните, за да съхраняват и да си обменят информация

Очевидно биофотоните се използват за комуникация в клетките на различните живи организми, защото улесняват обмена на енергия и информация, която се предава с няколко порядъка по-бързо от химическата дифузия. Според проучване от 2010г: "Междуклетъчната комуникация посредством биофотоните е наблюдавана при растенията, бактериите и в животински неутрофилни гранулоцити и бъбречни клетки." Изследователите са успели да докажат, че "... стимулация от светлина с различен спектър (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензорни или двигателни нервни окончания, довежда до значително увеличаване на биофотонната актовност в другия край." Изследователите тълкуват според тези свои открития, че "... светлинната стимулация може да генерира биофотони, които се провеждат по нервните влакна, вероятно като невронни сигнали за комуникация.."

Дори ако слезем на молекулярно ниво в нашия геном, ще установом, че ДНК може да бъде идентифицирана и като източник на биофотонни емисии. Друг автор предполага, че ДНК е толкова зависима от биофотоните, че има свойствата на ексимерен лазер, което й позволява да съществува в стабилно състояние далеч от прага на термично равновесие.

От техническа гледна точка, биофотонът е елементарна частица (или квант) от светлина, която е с не-термален произход във видимия и ултравиолетовия спектър, и се излъчва от биологична система. Обикновено се смята, че биофотонът се получава в резултат на енергийния метаболизъм вътре в клетките, и по-конкретно, че "... е продукт на биохимични реакции, при които възбудени молекули биват произвеждани от биоенергетични процеси, които включват активни форми на кислород."

Циркадния биофотонен изход на тялото

Понеже метаболизмът на тялото се променя по циркаден модел, биофотонните емисии също се променят по протежение на денонощното време. Учените са установили различни анатомични зони в тялото, където биофотонните емисии стават или по-силни, или по-слаби, в зависимост от времето през деня:

"Като цяло, колебанията в броя на фотоните около тялото са по-ниски сутринта, отколкото в следобедните часове. Излъчванията от областта на гръдният кош и коремната област са най-ниски и най-постоянни. Горните крайници и областта на главата излъчват най-интензивно и все по-силно с напредване на деня. Спектралният анализ на ниските, средните и високите излъчвания от горната предна част на десния крак, от челото и от дланите в обхвата на чувствителността на фотоумножителя показва, че основната част от спонтанните излъчвания са в обхвата 470 - 570 нанометра. Централната област на човешката длан има излъчване, което в основната си част е в диапазона 420 - 470 нанометра, от спектъра на спонтанните излъчвания на ръката през есента/зимата. Спектърът на забавената луминисценция от ръката показва, че основното излъчване е в същия диапазон като спонтанната емисия."

Заключението на учените е, че "спектралните данни показват, че измерванията могат да предоставят и количествени данни за отделните модели на пероксидативните и анти-окислителните процеси в реални условия."

Медитацията и билките имат влияние върху отделянето на биофотони

Научните изследвания са установили разлика в свързаното с оксидативния стрес излъчване на биофотони при хората, които медитират и тези, които не медитират. Редовно медитиращите хора като цяло имат по-ниски нива на ултраслаби фотонни емисии (УФЕ, биофотонни емисии), за което се смята, че се дължи на по-ниските нива на свободните радикали и реакциите от тях, протичащи в техните тела. В едно от клиничните проучвания, в което участвали хора практикуващи трансцеденталната медитация (ТМ), учените установили:

"Най-нисък интензитет на УФЕ се наблюдава при субектите, които редовно медитират. Спектралният анализ на човешките УФЕ предполага, че тези ултра-слаби емисии представляват, поне отчасти, отражение на реакциите от свободните радикали в живото тяло. Документирано е, че, в резултат на дългогодишното практикуване на медитация, се наблюдават различни физиологически и биохимически промени, и затова може да се направи заключението, че медитацията може да повлияе на действието на свободните радикали."

Интересно е да се спомене и една билка, която е добре известна със свойствата си да намалява стреса и свързания с него оксидативен стрес (като освен това предизвиква и значителен спад на кортизола), и която е клинично изследвана, че намалява нивата на биофотоните, които се излъчват от телата на хората, участващи в изследването. Тази билка се нарича Родиола или Златен корен (Rhodíola rósea) и в резултатите на едно от проучванията, публикувани през 2009г. в журнала Phytotherapeutic Research се казва, че тези хора, които са приемали билката в продължение на 1 седмица, са имали значително намалени фотонни емисии в сравнение с плацебо-групата.

Човешката кожа може да улавя енергия и информация от слънчевата светлина

Може би най-невероятната от всички възможности е, че повърхността на нашето тяло съдържа клетки, които могат ефективно да улавят енергия и информация от ултравиолетовата радиация. Има проучване от 1993г., публикувано в Журналът по фотохимия и фотобиология, което е озаглавено "Облъчването с изкуствена слънчева светлина индуцита ултра-слаби фотонни емисии във фибробластите на човешката кожа". То е установило, че, при облъчване с изкуствена слънчева светлина върху фибробластите на нормални индивиди, или на такива страдащи от ксеродерма пигментозум, които се характеризират с дефицит на възстановяващите механизми на ДНК, се регистрирали много по-високи емисии на ултраслаби фотони (10-20 пъти по-високи) в групата с ксеродерма пигментозум. В резултат от този експеримент, изследователите заключават: "Тези данни показват, че клетките с ксеродерма пигментозум губят своята способност да съхраняват ултраслабите фотони, което показва, че вътре в човешките клетки съществува ефективна система за задържане на фотоните." По-нови изследвания също са установили измерими разлики в биофотонните емисии между нормални клетки и такива, които имат меланома.

В предишна статия ("Могат ли кожните пигменти да действат като естествени соларни панели") е обяснена ролята на меланина за преобразуването на ултравиолетовата светлина в метаболитна енергия:

"Меланинът е в състояние да преобразува енергията от ултравиолетовата светлина в топлина, посредством процесът "ултрабързо вътрешно преобразуване"; повече от 99.9% от абсорбираната UV-радиация се трансформира чрез този процес от потенциално генотоксичната (увреждаща ДНК) ултравиолетова светлина в безвредна топлина.

Щом меланинът може да преобразува светлината в топлина, не може ли да трансформира и UV-радиацията в други биологически/метаболически полезни форми на енергията? Това не изглежда твърде пресилено, ако се вземе предвид, че даже гама-радиацията, която е изключително вредна за повечето форми на живот, е източник за храна на някои видове гъбички и бактерии."

Излъчваните от тялото биофотони се управляват от слънчевите и от лунните сили

Изглежда модерната наука едва сега започва да осъзнава, че човешкото тяло е способно да получава и излъчва енергия и информация директно от светлината, която идва от Слънцето. Има и все по-нарастващо разбиране, че Слънцето и Луната въздействат върху биофотонните емисии, посредством гравитационните влияния.

Скорошни проучвания върху биофотонните емисии на житни зърна в Германия и Бразилия са установили, че те са синхронизирани транс-континентално в зависимост от ритмите, свързани с лунно-слънчевите приливи. На практика, лунно-слънчевите приливни сили, в които Слънцето има 30% участие, а на Луната се дължи 60% от комбинираното гравитационно ускорение, участват в регулирането на редица от функциите на растежа на растенията на Земята.

Намерението е движеща сила във физиологията

Даже и самото човешко намерение, наричано още "духът на машината", може да има своята емпирична основа в биофотоните. Скорошен коментар, публикуван в журналът Investigacion clinica, озаглавен "Доказателство за силата на намерението", говори точно по този въпрос:

"Намерението се дефинира като насочена мисъл за извършването на определено действие. Насочените мисли могат да влияят на неодушевените предмети, а също така и на всички живи организми - от едноклетъчните до човешките същества. Излъчването на светлинни частици (биофотони) изглежда е механизъм, чрез който намерението произвежда своите резултати. Всички живи организми излъчват постоянен поток от фотони, като средство за насочване на моментните нелокални сигнали от една част на тялото към друга и към външния свят. Биофотоните се съхраняват във вътреклетъчната ДНК, а когато организмът е болен се регистрират промени в биофотонните емисии. Директното намерение се проявява под формата на насочен поток от фотони, които произвеждат електрическа и магнитна енергия. Изглежда че нашите намерения работят като високо кохерентни честоти, които могат да променят молекулярната структура на материята. За да може да бъде ефективно намерението, е необходимо да се избере подходящото време. На практика, живите същества са синхронизирани не само помежду си, но и към Земята, и към промените в нейната магнитна енергия.

Доказано е, че енергията на мисълта може да променя околната среда. Явления като хипнозата, стигматата, и плацебо ефектът, могат да се смятат за вид намерения, които дават инструкции на мозъка по време на определено състояние на съзнанието. Случаите на спонтанно излекуване или лечение от разстояние на много болни пациенти, представляват всъщност случаи, където имаме изключително силни намерения да се контролират заболявания, застрашаващи живота ни. Намерението да се излекува, както и вярата на болния, че лечението му е ефикасно, действително могат да повлияят за насърчаване на неговото изцеление. В заключение, проучванията върху мисълта и съзнанието се очертава да бъдат основните аспекти, а не просто съпътстващи и вторични феномени, които скоро ще могат да доведат до дълбока и основна промяна в парадигмите на биологията и медицината."

Така че, както сами виждате, науката все повече се съгласява с прекия човешки опит: че ние сме много повече от атомите и молекулите, които ни изграждат, а сме същества, които излъчваме светлина, комуникираме си чрез светлината, и сме създадени от светлина.

Източник и референции към научните публикации: /greenmedinfo.com/

Вижте и тези материали: "Странната сила на плацебо ефекта" и "Как медитацията може да промени мозъка и да ни помогне да се чувстваме по-добре"

-

-

Растенията продължават да живеят и след като са откъснати

Учени установиха, че плодовете и зеленчуците са все още живи след откъсването им, и продължават да реагират на промените в светлината през различните часове на деня и нощта. Това откритие предполага, че за да се запазват свежи растенията, те трябва да се съхраняват при осветление, което имитира редуването на ден и нощ, съобщават американските учени в новия брой на журнала Current Biology.

"Плодовете и зеленчуците реагират на светлинните условия и променят своята биология по начин, който може да повлияе на здравословните им качества и на способността им да устояват на насекоми", казва професор Джанет Браам от Университета Райс в Хюстън, щата Тексас. "Вероятно би трябвало, освен да съхраняваме зеленчуците и плодовете при циклично сменящи се тъмнина и светлина, също така и да ги готвим и консумираме в най-подходящото време от деня, за да се възползваме пълноценно от здравословните им качества" - добавя проф. Браам.

Тя обяснява, че проучването се базира на предишни научни изследвания, които са изучавали как растенията използват собствения си "циркаден часовник", за да отблъскват вредните насекоми. Миналата година Браам и колегите й установили, че синаповите растения използват промените в интензивността на светлината, за да контролират физиологическите си процеси, сред които и производството на глюкозинолат - естествено съединение, отблъскващо растителноядните насекоми. "Химикалите се натрупват в продължение на деня, когато е най-вероятното врене насекомите да дойдат да ядат" - казва професор Браам.

В последното си изследване, Браам и колегите й са насочили вниманието си към обикновеното зеле. "Осъзнахме, че синаповите растения са близки до някои от нашите културни растения, като зелето, броколите и карфиолът, и затова проучваме дали е възможно някои от насекомо-отблъскващите химикали да се натрупват циклично и в тези зеленчуци.

На учените им е било известно, че растенията могат да метаболизират и да оцелеят, след като са откъснати от стеблото си. Но дали продължават да поддържат и циркадния си ритъм било под въпрос. "Решихме да пробваме", казва Браам. "И трябва да признаем, че бяхме малко изненадани, когато установихме, че този рътъм действително продължава да работи все така добре и при откъснатите растения."

Симулиране на ден и нощ

Изследователите поставили листа от зеле или на симулирани цикли от 12-часови дни и 12-часови нощи, или на съхранение при постоянна светлина или тъмнина. След няколко дни зелевите листа били анализирани и изложени на познат растителнояден хищник - ларви на зелевата гъсеница (Trichoplusia ni).

Така учените установили, че зелето, което е било подложено на симулирано ритмично дневно-нощно осветление, запазило циркадните си ритми и глюкозинолатните си нива в продължение на цяла седмица. Също така забелязали и че ларвите, които са се хранили с такива ритмизирани на светло и тъмно зелеви листа, нараснали като размер и тегло само на половина, в сравнение с другите ларви, които се хранили с листа, съхранявани при постоянна светлина или тъмнина.

Според Браам резултатите показват, че зелето може да поддържа циркадния си часовник и да продължава да произвежда съединения като глюкозинолатите. След това учените повторили експеримента, като поставили зелето при температура 4°C, и установили, че резултатите са сходни. "Нивата на химикалите бяха намалели, но те все още продължаваха да се натрупват циклично, както когато бяха при 22°C" - казва Браам. После експериментите били повторени и с други зеленчуци - марули, спанак, тиквички, сладки картофи, моркови и боровинки, за да се провери доколко широко разпространен е този ефект.

"И резултатите ни показват, че действително можем "ритмизираме" растенията и да поддържаме циркадния им часовник", казва Браам.

Ползи за хората

Според проф.Браам съединенията, които се използват от зелето и другите плодове и зеленчуци за предпазване от вредните насекоми, са полезни също и за хората. "Същите тези химически съединения, които се използват от растенията за защита от вредителите, са важни метаболити за хората. Тези химически съединения са сред най-мощните природни противоракови съединения, които са ни известни" - казва тя.

Според Браам резултатите от изследванията могат да доведат до въвеждането на светлинни цикли при съхранението на плодове и зеленчуци. Дали това означава, че в бъдеще хладилниците ще бъдат с циклично променящо се осветление, което ще симулира дневно-нощните цикли, за да се поддържа естествената свежест и хранителна стойност на съхраняваните плодове и зеленчуци?

"Възможно е" - казва проф. Браам. "Но ние все още работим върху оптималните нива на светло-тимните цикли и температурата. Засега едва сме започнали да драскаме по повърхността на тази област, но не би трябвало да е необходима много светлина, за да може да се поддържа цикъла работещ. Растенията могат да реагират на доста ниски нива на светината, но това са неща, върху които тепърва ни предстои още много да работим."

Източник: /abc.net.au/
-

-

Стрес в работата? Добавете си ежедневна доза природа

Дали офисът ви е вреден за вашето здраве и добро настроение? За съжаление, все повече научни изследвания показват именно това.

Модерната позиция за работа - пръсти върху клавиатурата, отпуснати рамене, изцъклени очи, втренчени в светещия монитор, окъпан в неестествена светлина - това може да пресуши всяка жизненост, радост и желание за творчество у служителите. Офисите и другите работни места обикновено се проектират така, че да са максимално ефективни, но тази стерилна обстановка обикновено намалява продуктивността и удоволствието от работата.

Фактите показват, че модерното работно място е основната причина, поради която работещите прекарват около 9.3 часа на ден в седнало положение. От медицинският журнал The Lancet са изчислили, че това безпрецедентно ниво на бездействие води до 5.3 милиона жертви годишно в световен мащаб, което се равнява на нивата на смъртност причинявани от пушенето. Ето защо от Harvard Business Review казват, че "седенето е пушенето на нашето поколение."

Добрата новина е, че учените събират все повече убедителни доказателства за това, което повечето от нас знаят интуитивно: че природата е полезна за нас. Редовното потапяне в природната среда може да намали стреса, и същевременно да увеличи имунитета, изобретателността и енергията ни.

Както обяснява невролога Марк Берман, добавянето на дневна доза зеленина в ежедневието ни, може да бъде най-добрата рецепта за справяне със стреса от работния ден. Според неговите изследвания, колкото и да изглеждат прости, кратките взаимодействия с природата могат да подобрят значително когнитивният контрол и настроението ни.

Природата ни предлага своето "нежно очарование"

Защо времето прекарано сред зеленината намалява стреса? Различни изследвания са показали, че потопяването в природната среда стимулира "нежното очарование" - това е термин предложен от репортерката на New York Times Гретхен Рейнолдс, която го описва, като "изкусителен термин за тихото съзерцание, по време на което нищо не натоварва насоченото внимание, и мозъка може да възстанови своите свръхразтегнати ресурси". Противоположно на него е т.нар. "тежко очарование", което бива стимулирано от ярките и шумни въздействия, като например гледането на телевизия или спортни мачове. То изисква много малки, или никакви физически усилия, но не позволява никакъв умствен покой.

Учени от университета в Мичиган са установили, че способностите за запаметяване и за концентрация на вниманието се увеличават с 20% след един час прекаран сред природата. Други изследователи от Университета в Рочестър пък установили, че даже и само 20 минути на ден сред природата могат да подобрят жизнеността. А съвсем ново проучване от Шотландия е установило, че изтощеният мозък може да се възстанови след 10-минутна разходка в парка.

Но как да наместим и времето сред природата в натоварения си график за деня?

Да намерим време за сред природата може да бъде и лесно. Ето няколко идеи:
1. Следващата си делова среща може да я уговорите някъде на открито, или предложете например работна разходка.
2. Поканете колегите си през обедната почивка да обядвате в близкия парк.
3. Променете обичайния си маршрут към вкъщи и намерете накое зелено кътче по пътя към дома ви. Отбийте се там поне за малко - да помиришете цветята и да се порадвате на живите същества, дърветата, тревите...
4. Сменете фитнеса с гимнастика на открито, с бягане в парка, или с каране на велосипед.

Малки промени в интериора

Дори и да не успеете да намерите време за ежедневната си доза природа, някои малки промени могат да ви помогнат бъдете по-здрави и да се почувствате по-щастливи. А даже и най-гадните шефове на света знаят, че по-продуктивни са тези служители, които са здрави и щастливи.

Алън Лоугън и Ева Селхъб са документирали в своята книга "Твоят мозък сред природата", че хората работещи на места, където няма прозорци, са много по-неспокойни, враждебно настроени и депресирани, в сравнение със своите колеги, които работят на места с повече прозорци. Увеличеното количество естествена светлина на работното място има връзка с по-добрата продуктивност и увеличава удоволствието от работата. Изследователи от Тексас са установили също и че работниците в офиси, където има растения или гледки към зелени площи, се чувстват много по-добре на работното си място, а също и като цяло са по-доволни от качеството на живота си.

Заздравяване на обществените връзки

По-дългото прекарано време сред природната среда, помага на хората да поддържат по-добри връзки с другите хора и да се чувстват по-здраво свързани с общността си. Професор Джо Кели от Университета в Капилано, след като прекарвал поне по един час навън всеки ден през март, наблюдавал, че "освобождавайки се от нещата, ангажиращи вниманието ми и от фоновите шумове на града, спокойствието и ведрината на природата създаваха чудесна атмосфера да се завърже разговор с хората наколо."

Източник: /theepochtimes.com/

Вижте и този материал: Свещенният път на поклонниците - Кумано Кодо

-

-

Периодичното постене е мощен метод за лечение

Нашите древни предшественици са растяли в свят на стрес и недостиг. Често се е случвало да няма храна и всички да гладуват. Тази форма на живот е оставила своя отпечатък върху нашите гени и има важно значение за нашето здраве и благополучие. Периодичното гладуване намалява оксидативния стрес, подобрява клетъчните процеси на ремонт и изглежда е ключова стратегия за забавяне на стареенето и за дълголетие.

Древните ни предци са живели в един свят, където за храната трябвало човек да се бори и печели. Много дни са се случвали да минават с малко храна. Понякога, голям лов можело да донесе хранителни запаси за няколко дни, но това се случвало рядко. Обикновено едно или две основни хранения на всеки няколко дни са били достатъчни, за да изхранят нашите предци.

Недостига на храна създава ефективен метаболизъм

Хилядите години на недостиг на храна са накарали телата ни да разработят защитен механизъм, за да се адаптират към редуващите се фази на изобилие и на недостиг на храна. През време на недостига на храна клетъчните мембрани стават все по-чувствителни към инсулина. Това е особено важно, когато храната е оскъдна, тъй като инсулинът гарантира, че всяка частица от храната ефективно ще се използва или съхранява.

По време на изобилието на храна тялото намалява чувствителността на клетките към инсулина, с цел да се избегне стреса от тежкия прием на калории. Това води до повишени нива на инсулин, увеличаване на натрупването на мазнините, увеличаване на оксидативния стрес и създава условия за възпалителни заболявания в организма. Инсулинът също така подобрява клетъчното деление, което е рисков фактор за образуването на рак.

Днес ние имаме огромно изобилие от хранителни източници. Фактически, можем да ядем по всяко време, когато си поискаме. В действителност, много консултанти по здравословно хранене препоръчват да се ядат 5-6 малки порции през целия ден. Този процес, обаче, изпраща на тялото сигнал за излишък и така потиска ключовите хормони за регенерирането на тъканите, които имат мощен анти-ейдж ефект.

Как да задействаме генетичните механизми за "ремонт"

Периодичното гладуване помага, за да се включат в действие някои от генетичните механизми за ремонт, които стимулират подмладяването на клетките. Това е един вид адаптация, която помага на определени клетки да имат по-дълъг живот по време на глад. От енергийна гледна точка, по-евтино е клетката да се ремонтира, отколкото да се дели и да се създават нови клетки. Това оказва положителен ефект при спирането на образуването и разпространението на раковите клетки.

Тези генетични механизми за ремонт се включват чрез освобождаването на човешкия хормон на растежа (HGH). За HGH е известно, че създава физиологични промени в метаболизма, които благоприятстват изгарянето на мазнините и пестенето на протеини. Протеините и аминокиселините се използват за ремонт на колагена в тъканите, който подобрява функционалността и силата на мускулите, сухожилията, ставните връзки и костите. Освен това хормонът на растежа подобрява функцията на кожата, намалява бръчките и лекува порязванията и изгарянията по-бързо.

HGH и инсулинът имат противоположни функции. HGH е фокусиран върху възстановяването на тъканите, ефикасното използване на горивото и противовъзпалителната имунна активност. Инсулинът е предназначен за съхраняване на енергията, клетъчно делене и про-възпалителна имунна активност. Инсулинът е доминиращия играч в тази игра. Когато условията предизвикват освобождаването на инсулин (например при прием на въглехидрати) HGH се потиска.

Постенето е мощно лечебно средство

Периодичното гладуване е един от най-мощните начините за намаляване на възпаленията, повишаване на имунитета и подобряване на възстановяването на тъканите. Това е една от причините, поради която на много хора им се гади, когато имат инфекции. Тялото ни влияе бързо чрез този вроден механизъм, така че да може да се създаде подходяща среда за повишаване на естествения ни имунитет.

Изследователи от Медицинския център на Института Харт са установили, че мъжете, които са гладували в продължение на 24 часа имат 2000% увеличение на циркулиращия човешки растежен хормон. Жените, които са били изследвани след същия период на гладуване, са били с 1300% увеличение на HGH. Изследователите също установили, че гладувалите лица са със значително намалени триглицериди, подобрено ниво на "добрия"  HDL-холестерол и стабилизирани показатели на кръвната захар.

Най-добрият начин да се започне постенето е, като се дават на тялото 12 часа между закуска и вечеря всеки ден. Тогава организмът ви ще има 4 часа, за да завърши храносмилането и 8 часа за черния дроб, за да завърши своя цикъл на детоксикация. След като това стане стандартна част от начина ви на живот, опитайте се през един ден от седмицата и удължите гладуването за 16-18 часа. След като се справите и с това, можете да опитате и пълното гладуване за 24 часа всяка седмица.

Източник и референции: /sott.net/

Още информация има в този материал: Редовното постене може да ви спаси от диабет и сърдечни болести

Вижте и това документално филмче: http://www.dokumentalni.com/?p=2079

Друга алтернатива е Житния режим: http://www.beinsadouno.org/bg/node/5229
-

-

Търсят се доброволци

Търсят се доброволци за инициативата "Дни на доброволното четене"

rdbz.org

Децата с тежки бъбречни увреждания или с бъбречна недостатъчност стават пациенти на болничните заведения още в ранна детска възраст. В продължение на седмици, месеци и дори години те са подложени на оперативни интервенции, жизненоважни манипулации или на мъчителни процедури на хемодиализа. Поставени са в ситуация да се борят за живота и здравето си от ранна детска възраст. И те преодоляват тези изпитания.

Дари децата с бъбречни увреждания или с бъбречна недостатъчност с внимание, доброта и нежност, от които се нуждаят всички хора. Разшири и обогати социалните им умения и приятелства. Прочети любимата им приказка, нарисувайте невиждана картина, пренеси ги в един друг свят.

Всеки, който желае да стане част от света на децата с бъбречни заболявания, може да се включи, като ни пише на office@rdbz.org


В следващите 3 месеца всеки, който има желание, може да се включи в инициативата „Дни на доброволното четене“. Доброволците ще посещават Центъра по детска хемодиализа в гр. София; Клиниката по детска урология към УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – София и Клиниката по нефрология и хемодиализа към СБАЛДБ в София.

Посещенията ще се осъществяват в рамките на един час в понеделник, сряда и петък по предварително изготвен график. Необходими за доброволците са умения за работа с деца с увреждания, както и психологическа устойчивост към извършваните манипулации.

По думите на здравните специалисти децата не са заразно болни и здравословното им състояние не представлява заплаха за общото здравословно състояние на доброволците.
 blitz.bg

-

-

Лечебни звуци помагат на болнични пациенти в Обединеното кралство

Нашата връзка с музиката е сложна, но нейното въздействие върху емоционалното ни състояние е добре документирано; любимата ни песен веднага може да промени настроението ни. Така смятат и от Колегията за Звуково Лечение (КЗЛ) - британска неправителствена организация, която провежда курсове и обучения на звукови лечители още от 1998г. В последните години организацията си е спечелила доверието на здравните власти в страната и вече успешно прилага своите техники в помощ на болничните пациенти в различни здравни заведения.

Понастоящем звуците се използват в най-различни медицински процедури, от разбиване на камъни в бъбреците, до откриване на ракови клетки. Освен всичко това, звуците могат да бъдат използвани и за успокояване на пациентите, както и за подобряване на цялостното им емоционално и физическо състояние, и точно в това се е специализирала КЗЛ.

Един от преподавателите, автора и лечителя Саймън Хедър, описва звуковото лечение като "терапевтично приложение на звуковите честоти върху тялото и ума на човека, с цел да се приведат те към състояние на хармония и здраве". Според Хедър, има много различни методи, които колегията използва в своята практика, включително използването на вокали, свиренето на различни инструменти, или просто слушането на музика. "Много са ползите от звуковото лечение" - казва той. "Това е природен начин за въздействие върху болката и болестта, лесен е за използване и няма вредни странични действия."

Все повече научни изследвания подкрепят тези твърдения. Проучвания показват, че като се премахнат стресовите честоти от гласа на човек може да се намали кръвното налягане и да се ускори оздравителния процес в тялото, а слушането на бавни ритми забавя пулса и намалява нивото на стрес.

Друг преподавател от КЗЛ, Крис Бланшард, организира ежегодна практика наречена Soundscape в болницата Nevill Hall в град Абъргавени през последните 3 години. Упражненията имат за цел да приведат участниците в подобно на медитация състояние, което според Бланшард помага на пациентите да се отпуснат и да насочат мислите си далеч от болничното ежедневие, което често е доста стресово. "Стремим се да внедрим позитивните звуци  на обществените места и най-вече в болниците"- казва Бланшард. "Аз чувствам, че когато провеждаме Soundscape, ние напомяме на самите себе си, че човешките същества се нуждаят от любов и съчувствие, и те трябва да бъдат част от лечебния процес."

"Като звуково-лечебна практика, Soundscape е насочена към тези, които биха искали да използват гласовете си. Припяването и техниките за настройка на гласа са основните прилагани методи" - обяснява Крис. "Инструментите също са добре дошли - използваме гонгове, флейти, тибетски паници. Хората могат и само да слушат звуците - това също е част от лечението." Прилага се и т.нар. "арфов кръг", при който участниците сядат в него, за да почувстват вибрациите на звуците, а освен това болните могат да получат и своя собствена "звукова баня", при която те лягат и биват заобградени от хор нежни гласове, които им пеят.

През октомври 2012г. звуковолечебната практика в болницата Nevill Hall е привлякла повече от 30 души. Един от пациентите разказва, че възнамерявал от любопитство да надникне само за минутка, а в крайна сметка останал за повече от 3 часа - цялото време на практиката. "Това определено не е моят вид музика; аз съм от тези, които си падат по Ролинг Стоунс и Дорс," - казва той - "но звуците бяха толкова хубави, че просто не можех да си тръгна!" Друга пациентка, Сара, коментира след събитието: "Това бяха най-успокояващите звуци, които някога съм чувала, наистина чудесно ми се отразиха."

Педиатърът Том Уилямс, който е консултант към болницата, се стреми да превърне музикалното лечение в постоянна част от Nevill Hall. "Важно е да се включат изкуствата като постоянна част от лечебния процес" - казва той. "Звуковото лечение може да помогне на хората поне за малко да забравят притесненията си и да успокоят умовете си."

Понастоящем голям брой подобни инициативи се прилагат в редица болници в Обединеното кралство. Например лечение с барабанени звуци се прилага от организацията Slappingskins в няколко болници, включително и в главната болница по гръбначни травми в Stoke Mandeville. Междувременно, Ирландския камерен оркестър е изнесъл концерт в Дъблинската болница Tallaght, след което 82% от пациентите са потвърдили, че музиката им е помогнала да се успокоят, а 52% казали, че музиката ги е накарала да се почувстват по-щастливи.

Различнте методи, които се прилагат в болниците, показват, че лечебните свойства на звуците се простират далеч отвъд обикновената радост от хубавото музикално изпълнение. Звукът може да се свързва с нашето тяло по неочаквани начини, и по всичко изглежда, че допълнително помага за възстановяването на много пациенти.

Източник: /positivenews.org.uk/
Фотоизточник: /collegeofsoundhealing.co.uk/

Още за лечебната сила на музиката, звуците и гледките можете да прочетете тук:
http://dobritenovini.blogspot.com/2011/02/blog-post_14.html
http://dobritenovini.blogspot.com/2010/10/blog-post_26.html
-

-

Целите плодове са много повече от сумата на своите части

Какво прави ябълките толкова полезни за нас? Дали е витамин С, витамин К или В6? Дали са разтворимите фибри или неразтворимите фибри? Калия или фитостеролите?... Или е самата ябълка? Каква необичайна идея!

Западната наука е обсебена от мисълта да разгражда храните, да изследва и анализира съставните им части, да изолира "активните съставки" и да ги пакетира във формата на хапчета или прахчета, които да се предписват като препоръчителни дневни дози. Но според авторката на "Храна и лечение" д-р Анамария Колбин, тази химически обоснована теория за храненето е тотално сгрешена.

Д-р Колбин е основателка на Природния гастрономически институт за Здравословни и Кулинарни изкуства и е създала своя собствена теория за храненето, въз основа на 30-годишната си практика на преподавател и диетолог. Тя предпочита да разглежда храненето като теория на системите и вярва, че целите храни, така както биват консумирани от хората, са сложни системи и представляват много повече от сбора на съставните си части.

"Цели храни" според д-р Колбин са тези "храни, които идват от природата с всичките им ядливи части." Това са тези храни, които се състоят от едно цяло, като например растенията, зърнените храни, бобовите култури, зеленчуците, плодовете, ядките и семената. Животинските храни са по-трудни за определяне. Например яйцата са цяла храна, но не и пържолите, освен ако не изядете цялото животно. Към целите храни влизат и малките рибки, когато се ядат заедно с главата и костите, а също и малките птици като пъдпъдъците. Пълномасленото мляко е "цяла храна", но не и обезмаслените млечни продукти.

Защо е важно да се храним с цели храни?

Според теорията на д-р Колбин нашето тяло прави разлика между цялата храна и компилацията от отделните хранителни съставки. Човешкото тяло е еволюирало в продължение на хиляди години, за да консумира храните такива, каквито приридата му ги предоставя. И ако една такава храна бъде разчленена и фрагментирана на отделните си съставки, тялото ще знае това и ще търси да си набави липсващите части.

Като пример д-р Колбин дава пшеницата, от която, когато се яде фрагментирана под формата на хляб, биват отстранени и триците, и пшеничните зародиши. Тогава тялото ни остава гладно и ще си търси липсващите части от зърното, т.е. ще изпитва глад за фибри и за нещо хрупкаво. По същия начин и манияците на здравословното хранене, които се хранят само с пшенични трици и зародиши, може да забележат, че отново на тялото му липсва нещо, и това се проявява под формата на глад за брашно и тестени изделия, и например посред нощ може да се събудят обзети от желание за торта или кекс.

Целите храни помагат да се контролира чувството на глад

Когато ядем само отделни части от "фрагментираната" храна, т.е. такава, която е разделена на своите компоненти, нашето тяло знае и си търси липсващото. Това може да доведе до пристъпи на глад според д-р Колбин. Тя посочва рафинираната бяла захар като пример. Това е една фрагментирана храна, която е била отделена от цялата храна - захарната меласа. Така че в крайния продукт е останало много малко от цялата храна - според изчисленията д-р Колбин от 17 части захарна меласа се получава едва 1 част захар. Това, което се отделя, е основно водното съдържание на меласата, и в резултат - яденето на захар ни прави жадни. Ако пиете сода, която съдържа приблизително12 чаени лъжички захар на литър, вие ще продължавате да изпитвате жажда, което пък ще ви кара да пиете още повече, и по този начин се създава един порочен кръг.

Плодовите сокове също са фрагментирана храна. Когато пиете портокалов сок например, в него изцяло липсват фибрите на плода и тялото ви ще изпитва глад за нещо, което да се дъвче, а това може да ви накара да се нахвърлите на чипс или нещо друго хрупкаво. Същото се отнася за зеленчуковите изстискани сокове, колкото и да си мислим, че са здравословни.

Защо хранителнте добавки могат да доведат до желание за вредни храни

На практика яденето на фрагментирана храна има отражение и върху хората, които се опитват да се хранят здравословно, също както и върху тези, които се хранят с т.нар. джънк фууд (бълг. боклучава храна) или полуфабрикати. Например д-р Колбин предупреждава особено много да се внимава с витаминните и минералните хранителни добавки. Те също са фрагментирани храни, въпреки че понякога могат да играят важна роля, особено когато се използват за лечение на състояния на недостиг. Но тялото доста по-трудно преработва такива изолирани хранителни добавки, в сравнение с целите храни.

Според д-р Колбин хранителните добавки могат даже да "заблудят" тялото ни, като ни залъгват, че сме поели необходимите зеленчуци, и даже могат да ни накарат да се нахвърлим на боклучавата храна, за да балансираме "многото" витамини и минерали, които сме поели. Тя препоръчва минерали и витамини да се пият като добавки само когато са предписани от лекар, но не всеки ден и не завинаги!

Важно е да се поддържа баланса на хранителните вещества, така както природата го осигурява в естествените цели храни. И няма нужда да променяме драстично диетата си. Според д-р Колбин е достатъчно да се стремим около 70% от храните ни да са "цели", и това ще е достатъчно, за да се поддържа баланса. Започнете с малки промени, нещо дребно променете в хранителните си навици и се вслушайте в тялото си, то ще ви подскаже дали промяната ви се отразява подходящо.

Автор: Марги Кинг
Източник: /greenmedinfo.com/
-

Молитва за неродените деца

Възможно ли е молитвата да бъде едно от най-силните оръжия в борбата за опазване на свещения живот на неродените бебета в Америка? Джон Аман, президент на Broward Right to Life, мисли така и вижда какво може да бъде "местното решение на националния проблем". Затова Аман заедно с други хора действат локално, присъединявайки се към националната кампания наречена "40 дни за живота" (40 Days for Life), която се провежда в 314 американски града. Започвайки от 26-ти септември, активистите се събират пред медицинските центрове извършващи аборти в 49 щата и окръг Колумбия, а също и на различни места в седем канадски провинции и в 4 държави отвъд океана.

Най-видимия компонент на 40 Дни за Живота е мирният молебен, който се провежда в продължение на 40 дни отвън до местата, където се извършват аборти. Например във Форт Лаудърдейл вие можете да видите хората, стоящи пред Женския център на Източния търговски булевард номер 2100, всеки ден от 7 сутринта до 7 вечерта. Миналата година този медицински ценър и още 20 други в окръг Брауърд, са извършили повече от 12 000 аборта. Това значи 33 бебета на ден - повече от бройката на децата в един средно голям училищен клас в окръг Брауърд.

Но благодарение на 40 Дни за Живота, бройката на абортите в някои от общностите намалява. След като първата кампания била стартирана в центъра Bryan and College в Тексас през есента на 2004г., в този център има намаление на бройката на абортите с изумителните 28%! Джон Аман е отговорник за кампанията във Форт Лаудърдейл и според него: "Молитвата е едно недоизползвано предимство в борбата за защита на неродените деца. И точно в това се състои тайната на успеха на 40 Days for Life."

Този успех включва спасяването на 5927 живота от аборт - и това е само бройката на документираните случаи. Но това не е единствената мярка за успеха на кампанията. В добавка, 69 медицински лица, занимаващи се с извършването на аборти, са напуснали тази своя работа, а 24 центъра за аборти са затворили врати са спрели да извършват тази дейност след местното провеждане на 40-дневния молебен на 40 Days for Life. "Ние сме безкрайно развълнувани, че сме част от този национален молебен и с нетърпение чакаме да чуем за спасените бебета и за жените, които са били предпазени от аборт тук в окръг Broward, защото всички хора в Broward се молиха заедно с нас," казва Аман.

Форт Лаудърдейл е едно от 46-те места, където кампанията се провежда за първи път тази година, сред които има и едно в Кампала, Уганда. По време на местната кампания, хората се включват в постенето и молитвата, за да спрат абортите, и организират мирни молебени отвън до местните центрове за аборти. Това не само че има резултат и спасява живота на бебетата, но също привлича и общественото внимание към наличието на такива центрове за аборти на местна почва, а също така спасява и жените от опустошението, на което те биват подложени при аборта.

Наскоро публикувано в Дания ново проучване показва, че, в сравнение с ражданията, и по-ранните, и по-късните аборти се свързват със значително повишен риск от смърт на майките. В пручването учените са изследвали медицинската документация на близо половин милион жени, които са имали първа бременност между 1980 и 2004г., и са сравнили тези данни с регистъра на смъртните случаи и с този на абортите. Тяхното изследване било съсредоточено върху смъртните случаи сред родилките, свързани с първата им бременност.

Резултатите били драматични и решаващи: жените, които родили своите бебета имали по-нисък показател на смъртност, отколкото жените, които са направили по-ранен или по-късен аборт. И това се отнасяло за всеки отчетен времеви период - от 180 дни до 10 години след аборта. Освен това ранните аборти (преди 12-тата седмица) показали 80% по-голям риск от смърт през първата година и 40% по-голям риск от смърт за 10 години след извършването на аборта, в сравнение с жените, които са родили.

Откакто националната кампания "40 дни за живота" започва да реализира своята мисия "да събере заедно частите на Христовото тяло в дух на единство по време на фокусираната 40 дневна кампания за молитва, пост и мирен активизъм," повече от 15 000 църковни конгрегации са взели участие в 1894 кампании, които са се провели в 440 града. Като цяло, повече от 525 000 души са се присъединили към всеобщите пост и молитва, с цел да спрат абортите. Както казва Лу Енгъл, който е един от организатотите на 12 от молебените: "Ние поведохме тази борба да спрем абортите и в политиката, и в медиите, и в полевите условия, по всички възможни начини. Но молитвата и постът се оказаха най-мощното оръжие в арсенала на църквата, което да донесе добро за обществото. То повлия даже и на невидимия свят, където действат духовните сили."

Източник: /goodnewsfl.org/
Фотоизточник: /40daysforlife.com/
-

-

Пчелният мед - натурално лечебно средство, лекува даже и рани

Пчелният мед отдавна се смята за една от най-мощните природни суперхрани. Лечебните му свойства са известни от дълбока древност, знае се за антибактериалното му действие, а отскоро учените вече се интересуват и как точно протича процеса на излекуване с помощтта на меда. Оказва се, че лечебното действие на меда би могло да замести антибиотиците, които масово се предписват от съвременните медици.

Скорошно проучване, резултатите от което са публикувани в журнала Microbiology, показва че меда, който е получен от пчели хранещи се с цветовете на чаеното дърво (Leptospermum scoparium), може да попречи на стрептококовите микроби да замърсят наранените участъци от кожата. Изследователите са провели лабораторни тестове, при които установили, че дори и съвсем малко количество мед е достатъчно да убие голяма част от бактериите по кожата, които инфектират раните. Освен това медът драстично намалява упорития биофилм, образуван от стрептококите. Според учените пчелният мед не само помага за оздравяването на раните, но успешно може да се използва и за предпазване от инфекции.

Тези нови открития за свойствата на пчелния мед идват съвсем навреме, за да предоставят алтернатива, защото понастоящем, за борба с всички видове инфекции, обичайно се прилагат антибиотици. За съжаление приемът на антибиотици води до унищожаване също и на бактериите, които са полезни за организма и нормално обитават чревния тракт, което според учените може да доведе до състояния, които са свързани с психичните заболявания. Освен това има изследвания, които показват, че антибиотиците са една от причините за развитието на болести като затлъстяване, диабет, нарушена обмяна на веществата и др.

Освен чудесните антибактериални свойства, пчелният мед може да има и много повече здравословни приложения. Едно проучване например показва, че консумацията на мед местно производство може да намали с до 60% симптомите на алергиите, причинени от полените на брезата. В това проучване, което може да се намери във вътрешния архив на уебсайта по Алергии и имунология (IAAI), са взели участие 44 души, които са били диагностицирани с алергия към полените на брезата, а всички те са консумирали ежедневно или брезов, или обикновен мед от ноември до март.

Автор: Mike Barrett
Източник: /NaturalSociety/
Фотоизточник: Wikipedia
-

Редовното постене може да ви спаси от диабет и сърдечни болести

Според учените даже и само 24 часа без храна могат да имат полезен ефект върху здравословното състояние. Лекарите са изследвали здравето и навиците на повече от 200 жители на щата Юта, където постенето поне за един ден в месеца е традиция и начин на живот за много от Мормоните. Рентгеновите снимки разкрили стесняване на артериите при 75% от хората, които никога не са постили. За сметка на това, запушването на артериите засегнало само 63% от хората, които казали, че често им се случва да пропускат някое ядене.

Освен това, на конференцията на Американската колегия на кардиолозите бе обявено, че постенето намалява наполовина шансовете от развитие на диабет. За да е сигурно, че тези резултати не се отнасят само за тези, които освен че постят водят и здравословен начин на живот , учените провели и второ изследване, върху хора които не са редовно постещи. Тези хора не яли нищо и не пили нищо освен вода в продължение на 24 часа, след което били подложени на серия от медицински изследвания. Същите хора били изследвани и в дните, когато се хранят нормално.

Тестовете разкрили, че постенето предизвиква скок в нивата на хормона на растежа, който хормон е отговорен също и за ускоряването на метаболизма и изгарянето на мазнини. Нивата на този хормон се увеличили съответно 13-кратно при жените и 20-кратно при мъжете само след 24-часово постене. Изгарянето на излишните телесни мазнини е отдавна известно, че намалява риска от диабет и свързаните с него сърдечни болести.

Все пак лекарите смятат, че са нужни още доста изследвания, преди постенето да започне да се предписва на пациентите като лечебно средство.

Източник: /DailyMail/

Коментар от мен: И все пак, едва ли ще ви навреди кой знае колко, ако изкарате един прочистващ ден само на вода, без никаква храна. Утре е Велики Петък (Разпети Петък), денят в който Божият син Иисус Христос е бил разпнат на кръста, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На този ден от Страстната седмица се препоръчва постът да е особено строг, за да се покаже съпричастност с мъките на Христос. Така че, едва ли има по-подходящ ден в годината, за да изпробвате ползите от 24-часовото постене.