Градските зеленчукови градини - път към братските отношения в икономиката

Автор: Christa Müller

"В тези времена на все по-крещящи реклами на обществените места, влечението да се отглеждат картофи точно на такива места - при това без ограничения за влизане в площите - е меко казано революционно," - пише Сабине Ролф в своята рецензия за книгата "Градското градинарство". В действителност, все по-често може да се наблюдава завръщането на градините в градовете навсякъде по света, и да се гледа на тях като израз на промяната в отношенията между "обществено" и "частно". И не само господстващато разделение в съвременното общество е това, което все повече се заличава; разделението между обществото и природата, а също и това между града и провинцията все повече избледняват, поне от гледна точка на градските обществени градинари.

През 1960-те години, по време на икономическия разцвет, хората в Западна Германия изоставиха своите градски зеленчукови градини, за да не принизяват социалния си статус; много от тях искаха да демонстрират примерно, че могат да си позволят да си купуват храна и затова не им се налага да си я отглеждат и консервират сами. В днешно време се случва обратното - групи като “Generation Garden” ("Поколението на градините" - приблизителен превод) са нагазили здраво в зеленчуковите лехи, които са насред градските квартали. "Младите зеленчукопроизводители от Берлин-Кройцберг" създават истински фурор, а Германската федерална фондация за култура стартира фестивала "Über Lebenskunst" (игра на думи, която може да се тълкува като "Изкуството да се живее", а също и като Überlebenskunst - "Изкуството на оцеляването"). Хората днес вече не се срамуват да показват на обществени места своите ръце, които са загрубели от градинарството.

Това, което се наблюдава сега, е една промяна в символизма и статуса на пост-материалистичните ценности и начин на живот. Направи-си-сам и отгледай-си-сам означава също и да намериш свой собствен начин да се изразиш чрез плодовете на собствения си труд. Означава да се разграничиш от консуматорската култура, която разчита на готовите продукти от фабричното производство. Търсенето на индивидуални начини на изразяване е също и търсене на нови форми и нови места в общността. Ако в следвоенните години обществения живот на Германия се разгръщаше в смесените магазини и работилниците на занаятчиите, то днешните градски обществени градини и отворени работилници изглежда се превръщат в новите оранжерии за социална солидарност на градското общество от епохата, следваща тази на изкопаемите горива.

Princess Garden в Берлин. Фотография: Max A.

През последните години, хора от всякакви среди обединяват усилията си за създаването на био-градини в много от големите европейски градове. Те отглеждат пчели, обменят си семена, произвеждат натурална козметика, използват растения за боядисването на платове, организират кухни на открито, и завземат и управляват обществените паркове. С цел да помогнат на живеещите в района, градските активисти-градинари садят цветя в корените на дърветата и преобразуват изоставените земи и покритите с боклуци паркинги в места, където хората могат да се срещат и да организират съвместни дейности.

Това ново градинарско движение е младо, разноцветно и с разнороден социален състав. В Берлин, местните градски жители работят рамо до рамо с турските емигранти, за да си отгледат зеленчуци в общите съседски дворове и обществени градини; отделните овощни градини и частни земеделски парцели постепенно се свързват взаимно в една обща градинска мрежа. Градинарското движение преодолява междукултурните различия и се разширява все повече по поразителни начини, както може да се види например от онлайн платформата Mundraub.org, която използва технологията Web 2.0, за да маркира местоположението на изоставени плодни дръвчета, от където ябълките и другите плодове могат да се берат безплатно. От това новаторско смесване на дигиталните и аналогови светове, се създават нови междинни реалности, които съчетават практиките от отворените източници със субстанциално-ориентираните практики на ежедневието.

Градските градини като средища на знанието


Отворените източници са централен и водещ принцип за всички обществени градини; а участието и съпричастността на хората от околните жилищни райони са основната цел. Градините се използват и управляват като общи за всички в общността, дори ако самите градинари не са собственици на земята. Като се окуражава участието на много и различни хора, градските градини събират и комбинират в себе си огромно количество знания и методи на производство. Понеже обикновено няма професионални зеленчукопроизводители сред градинарите, всеки от тях е зависим от знанието и уменията, които имат другите - и затова всеки е готов да се учи. Те следват максимата, че всеки има полза от споделянето на знания, защото така те могат да се учат един от друг, да си припомнят отдавна забравените умения и сами да допринесат за създаването на нещо ново. Общественото градинарство се бори срещу ограниченията на градското фермерство - независимо дали става въпрос за почвата, материалите, инструментите или за достъпът до знания - и ги превръща в една икономическа система на изобилието чрез колективната изобретателност, споделяне и реципрочност.

В градските градини както възможностите, така и необходимостта от обмен възникват отново и отново. А жизнената атмосфера се проявява, когато се срещат най-разнообразните таланти. В работилниците например хората могат да се научат да си направят сами товарен велосипед, висяща градина на прозореца или оранжерия на покрива; могат да научат как се отглеждат растения на балконите, или вертикално отглеждане по стените на сградите, и как да се направи система за поливане от стари пластмасови бутилки от минерална вода. Винаги има нужда от изобретателност и продуктивност, които често са налични само когато знанието се разпространява свободно, което пък в добавка води и до нови знания.

По този начин, творческият процес в градината никога няма край. Самата градина е една голяма работилница, където старите неща се интерпретират по нови творчески начини, и се поставят в нови взаимни връзки. Едно нововъведение води към друго. И не става въпрос само за вдъхновяващата наличност на множество различни растения, които създават истинско богатство от нови идеи, но също и за постоянната възможност да се включиш и ти самия, и да бъдеш мотивиран от всичко и всички наоколо.

Градска градина в Хюстън. Снимка: J. Bolles.

Така с течение на времето, се появява и действителната общност, използваща градината. Една от най-важните съставни части на успеха е, че мястото не е предварително определено или прекалено ограничавано от правила. Вместо това, атмосферата на творчески безпорядък и отвореност, правят очевидни желанието и необходимостта именно от творчески идеи и сътрудничество.

Нова законова уредба за обществените места


Когато хората от съседните райони на Берлин-Нойкьолн разполагат своите градини върху мястото на бившето летище Берлин-Темпелхоф, те използват за растенията сандъци, които сами са си направили. Това мероприятие, което се извършва с подкрепата на организацията за обществено озеленяване Allmende-Kontor и събира много хора от най-различни среди и поколения, е първото, което се разполага на такова необичайно обществено място. Създадената там градина се състои от издигнати лехи в най-разнообразни стилове, които се разполагат върху площ от 5000 квадратни метра. Растенията са насадени в стари рамки от легла, бебешки корита, стари цинкови тръби или в дървени контейнери, които градинарите си сглобяват сами.

Но освен необичайното обществено място, градините на Allmende-Kontor подчертават и важното политическо измерение на градското градинарство. Обществено ориентираните практики позволяват по-различен поглед върху града. Те освен че се нуждаят от общностите, същевременно и създават тези общности. Хората идват тук заедно, но не заради някакво грандиозно очаквано събитие, реклама, или задължението да дойдат. Вместо това, техните самоорганизирани, децентрализирани практики в публичната сфера мълчаливо изразяват общия стремеж към зелен град за всички. Никой не се опитва да създава някаква нова социална утопия, като "обществото на бъдещето" или нещо подобно. Вместо това, простите социални взаимодействия бавно трансформират бетоновите пространства в действие тук и сега, и изграждат алтернатива на господстващия световен ред, който е основан на пазарен фундаментализъм.

С други думи, предпочитанията към малкия мащаб като преоткриване на непосредствената околна среда, в никакъв случай не означава стесняване на светогледа. Точно обратното: целта е именно да се противодейства на свръхпотреблението, колонизацията и унищожаването на общите световни богатства. Поради тази причина, местните общи инициативи се управляват като места, където човек може да добие по-добра представа за новото разбиране на публичността. В същото време се демонстрира, че наистина съществуват алтернативи - общата употреба на място, което е частна собственост; местно качество на живот, вместо дистанционно управлявана консумация, каквато е в момента; сътрудничество и взаимопомощ, а не индивидуална изолация.

Управление на "вътрешните общи части"


Новият стремеж към общото в градските общи градини не е само политическа защита на общественото пространство и използването му за общото благо. В същото време, той е и стремеж към рекултивация на вътрешното съзнание на хората и отхвърляне на предписанията на Homo economicus (един образ на човечеството, който се свежда до хората, ориентирани към конкуренция, чието внимание е фокусирано единствено върху собствената им изгода). Този прекалено опростенчески модел е под конструктивна атака от известно време, даже и в областта на икономиката. По-конкретно, вече и социалните невронауки потвърдиха, че желанието на хората за сътрудничество и свързаност с околните са основни елементи на човешката природа. За учените от хуманитарните науки, това е със сигурност не е някакво ново прозрение, но все пак е добре да се знае, че има сериозни научни данни, показващи, че съществуването на граница между ума и тялото, която често се използва за оправдаване на доминиращото господство, е изкуствено създадена, и че взаимовръзките между тялото и ума са много сложни. Например, ние днес знаем, че социални или психологически опити оставят физически следи - дори и в гените ни, както се вижда от епигенетиката. Joachim Bauer счита, че това прозрение ще бъде решаващ пробив във връзка с нашите понятия за човечеството.

Градска градина около каналите на Милано. Снимка: Roberto Venturini.

Това има две последствия: Първото е, че изживяването на общото, каквото имаме в общото градинарство, позволява на градинарите да преоткрият собствените си телата, да усетят двете си ръце и да осъзнаят, че могат да създават различни неща с тях. Тези сетивни преживявания са пряко свързани с начина, по който човек гледа на света. От друга страна, градината е идеалното място човек да се научи как да си сътрудничи с другите. При проектирането на система за улавяне на дъждовна вода за лехите, например, опитът показва един аспект на това да си човек, а именно - свързаността с другите - и това е също толкова важно, колкото и опитът на самостоятелността.

В този смисъл, общите градини са практика на живот, които позволява дори на силно индивидуализираните хора от 21-ви век да насочат вниманието си един към друг, и не на последно място да - забавят темпото на живота си. В крайна сметка, времето също е ресурс, който се концептуализира в общността. Да живееш времето си, означава да можеш да упражняваш дейност така, както сам намериш за добре, наслаждавайки се на момента, или да го прекараш заедно с другите. Чрез ускоряване на времето до крайна степен, дигиталният капитализъм е подложил почти всеки от нас към режим на ефективност, в резултат на което чувството за време се определя от недостига на време, а от стрес хората несъзнателно се мъчат да "запълнят" времето с колкото е възможно повече "полезност". Времето бива "спестявано", на свободното време се гледа с подозрение, а границите между работа и свободно време стават все по-неясни.

Градината е антидот, който може да се използва за убежище на "изтощената същност", както е описано от френския социолог Ален Ехренберг. Градината забавя нещата и дава възможност за преживявания на времевите цикли от различна епоха на човешката история, от аграрното общество. Дребното селско стопанство, което се преоткрива в многото градски градини, е с цикличен характер. Всяка година, цикълът започва отново с подготовката на почвата и сеитбата й. Хората, които работят в градината, са изложени на природата, климатичните условия, сезоните и циклите на деня и нощта. За обитателите на градовете, чиито виртуален живот ги е научил, че всичко винаги е възможно по всяко време, и най-вече, че всичко може да се управлява по всяко време, тези древни и непознати измерения на времето са много очарователни. Градинарство позволява прозрението, че ние самите сме интегрирани в жизнения цикъл на природата и че тя може да има успокояващ ефект, който просто ни "примирява" със създалата се ситуация.

С други думи, управлението на общите градини създава не само ценен опит, но също така и социални взаимоотношения с широкообхватни последици. Те са ценни за трансформацията на индустриалното общество, основано на експлоатацията на петрола и ресурсите, в едно общество, ръководещо се от предпоставки за демократично участие, което вече няма да "живее" от изнасянето разходите, но, доколкото е възможно, ще избягва създаването на разходи на първо място. Процесите на реципрочност и на "икономиката на символичните стоки," както ги описва Бурдийо, са също толкова важни за силно диференцираните съвременни общества, като и за предмодерните такива. Старите и нови практики за общо ползване на благата, предлагат вдъхновяващи възможности за действие.

Нови тенденции в градското земеделие


Agropolis се нарича проектът на група архитекти от Мюнхен, който спечели конкурса Open Scale с "Метрополитната стратегия за храна" през 2009г. Концепцията включва "градски райони за прибиране на реколтата" и места за отглеждане на собствена храна, а също и оценка на ресурсите и устойчиво управление на земята в центъра на градското планиране. Реколтите трябва да станат видима част от ежедневния градски живот. Ако градът действително приложи този модел, чрез продукцията от общите градини и институциите на общността, които си обменят, съхраняват и обработват реколтата, може да се създаде основата за продуктивно сътрудничество между 20 000 жители в новия квартал.

Британският град Тодмордън, един от пионерите на градското градинарство (прочетете повече тук)

Гражданската градина Laskerwiese е обществен парк, който се управлява от самите граждани. Група от 35-ма местни жители са успели да трансформират осеяната с боклук и изоставена земя на Берлинския Фридрихсхайн-Кройцберг в парк. Те сключили договор с областната управа, като се съгласили, че асоциацията на гражданите ще е отговорна за работата по подрязването на дърветата и поддръжката на тревните площи на терена. В замяна на това, гражданите придобиват правото безплатно да използват парцели земя и да си правят лехи за отглеждане на зеленчуци. Тези нови модели, които помагат на затруднените финансово общините да поемат финансовата тежест и разширяват възможностите на хората да оформят публичните пространства, изискват много време и усилия за комуникация и от двете страни.

Allmende-Kontor (Общия офис - приблизителен превод) е инициатива на Берлинското градско движение за градинарство, което създава обществени градини на мястото на бившото летище Берлин-Темпелхоф заедно с местните жители от 2011г. Издигнатите лехи са в най-разнообразни стилове и са разположени на 5000кв.м. площ. The Allmende-Kontor счита себе си за градина за всички - и в същото време е място за съхраняване на знания, за обучение и за консултиране на работещите в мрежта от общи градини в Берлин. Планира се и създаването на база с градинарски инструменти и банка за семена, които ще бъдат достъпни за всички.

Източник и референции: /shareable.net/

Вижте и тези публикации: "Градът, който става за ядене" и "Градът, който победи глада"

-

-