Ние сме създания на светлината

Учените установиха, че човешкото тяло излъчва, комуникира със, и е създадено от светлината!

Все по-често науката се съгласява с поезията на директния човешки опит: че ние сме много повече от атомите и молекулите, които изграждат телата ни, и по-точно - че освен всичко друго сме и създания на светлината. Биофотоните се излъчват от човешкото тяло, могат да бъдат освобождавани чрез умственото намерение, а също могат да модулират и основните процеси в комуникацията между клетките и ДНК.


Нашето съществуване на Земята е един невероятен факт и ние често забравяме каква изключителна комбинация от "случайности" е трябвало да се случат, за да бъдем ние тук и сега. Колко често мислим за същността на вселената, дали тя осъзнава себе си чрез нас, или е някаква напълно несъзнателна същност? Как се е случило така, че от светлината, въздуха, водата и основните минерали в земната кора, в продължение на поне 3 милиарда години се е образувала информацията, съдържаща се в ядрото на диплоидната зиготна клетка, от която се е образувало човешкото тяло, а вътре в тялото - душа, която поне може да се опита да проумее своя телесен и духовен произход?

Като се има предвид пълната невероятност на екзистенциалното ни състояние и на телесното ни въплъщение като цяло, а също и това, че нашето физическо тяло отчасти е формирано под действие на слънчевата светлина и постоянно се нуждае от още концентрирана слънчева светлина под формата на храна, може би не е чак толкова невероятен фактът, че тялото ни излъчва светлина.

В действителност, човешкото тяло излъчва биофотони, известни още като свръхслаби фотонни емисии, които са с видимост 1000 пъти по-малка от чувствителността на човешкото око. Но макар ние да не можем да ги забележим с невъоръжено око, тези частици от светлина (или вълни, в зависимост от начина по който ги измервате) са част от видимия електромагнитен спектър (380 -780 нанометра) и могат да бъдат регистрирани и изследвани посредством сложната модерна апаратура.

Физическото и "умственото" око излъчват светлина

Самото око, което е непрекъснато изложено на мощните фотони от околната среда, преминаващи през различните очни тъкани, спонтанно отделя предизвикани от светлината, видими, свръхслаби фотонни емисии. Има даже теория, че външната видима светлина предизвиква забавена биолуминисценция в осветената очна тъкан, и това е едно от обясненията за образуването на отрицателния послеобраз.

Тези светлинни емисии имат връзка с церебралния енергиен метаболизъм и с оксидативния срес в мозъка на бозайниците. И все пак, биофотонните емисии не са просто съпътстващи явления. Хипотезата на Бокон предполага, че фотоните, отделящи се при химическите процеси в мозъка, създават биофизически картини по време на визуалното възприемане на образи. Едно скориошно проучване установи, че ако хората усилено си представят светлина, докато са на съвсем тъмно място, това тяхно намерение предизвиква увеличаване на ултаслабите фотонни емисии. Това е в съответствие с възникващия възглед, че биофотоните не са просто продукти на клетъчния метаболизъм, а по-скоро - понеже биофотонния интензитет вътре в клетките е значително по-голям отколкото отвън - възможно е умът да има достъп до този енергиен градиент, за да създава вътрешни  биофизически картини по време на зрителните възприятия на образи.

Нашите клетки и ДНК използват биофотоните, за да съхраняват и да си обменят информация

Очевидно биофотоните се използват за комуникация в клетките на различните живи организми, защото улесняват обмена на енергия и информация, която се предава с няколко порядъка по-бързо от химическата дифузия. Според проучване от 2010г: "Междуклетъчната комуникация посредством биофотоните е наблюдавана при растенията, бактериите и в животински неутрофилни гранулоцити и бъбречни клетки." Изследователите са успели да докажат, че "... стимулация от светлина с различен спектър (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензорни или двигателни нервни окончания, довежда до значително увеличаване на биофотонната актовност в другия край." Изследователите тълкуват според тези свои открития, че "... светлинната стимулация може да генерира биофотони, които се провеждат по нервните влакна, вероятно като невронни сигнали за комуникация.."


Дори ако слезем на молекулярно ниво в нашия геном, ще установом, че ДНК може да бъде идентифицирана и като източник на биофотонни емисии. Друг автор предполага, че ДНК е толкова зависима от биофотоните, че има свойствата на ексимерен лазер, което й позволява да съществува в стабилно състояние далеч от прага на термично равновесие.

От техническа гледна точка, биофотонът е елементарна частица (или квант) от светлина, която е с не-термален произход във видимия и ултравиолетовия спектър, и се излъчва от биологична система. Обикновено се смята, че биофотонът се получава в резултат на енергийния метаболизъм вътре в клетките, и по-конкретно, че "... е продукт на биохимични реакции, при които възбудени молекули биват произвеждани от биоенергетични процеси, които включват активни форми на кислород."

Циркадния биофотонен изход на тялото

Понеже метаболизмът на тялото се променя по циркаден модел, биофотонните емисии също се променят по протежение на денонощното време. Учените са установили различни анатомични зони в тялото, където биофотонните емисии стават или по-силни, или по-слаби, в зависимост от времето през деня:

"Като цяло, колебанията в броя на фотоните около тялото са по-ниски сутринта, отколкото в следобедните часове. Излъчванията от областта на гръдният кош и коремната област са най-ниски и най-постоянни. Горните крайници и областта на главата излъчват най-интензивно и все по-силно с напредване на деня. Спектралният анализ на ниските, средните и високите излъчвания от горната предна част на десния крак, от челото и от дланите в обхвата на чувствителността на фотоумножителя показва, че основната част от спонтанните излъчвания са в обхвата 470 - 570 нанометра. Централната област на човешката длан има излъчване, което в основната си част е в диапазона 420 - 470 нанометра, от спектъра на спонтанните излъчвания на ръката през есента/зимата. Спектърът на забавената луминисценция от ръката показва, че основното излъчване е в същия диапазон като спонтанната емисия."

Заключението на учените е, че "спектралните данни показват, че измерванията могат да предоставят и количествени данни за отделните модели на пероксидативните и анти-окислителните процеси в реални условия."

Медитацията и билките имат влияние върху отделянето на биофотони

Научните изследвания са установили разлика в свързаното с оксидативния стрес излъчване на биофотони при хората, които медитират и тези, които не медитират. Редовно медитиращите хора като цяло имат по-ниски нива на ултраслаби фотонни емисии (УФЕ, биофотонни емисии), за което се смята, че се дължи на по-ниските нива на свободните радикали и реакциите от тях, протичащи в техните тела. В едно от клиничните проучвания, в което участвали хора практикуващи трансцеденталната медитация (ТМ), учените установили:

"Най-нисък интензитет на УФЕ се наблюдава при субектите, които редовно медитират. Спектралният анализ на човешките УФЕ предполага, че тези ултра-слаби емисии представляват, поне отчасти, отражение на реакциите от свободните радикали в живото тяло. Документирано е, че, в резултат на дългогодишното практикуване на медитация, се наблюдават различни физиологически и биохимически промени, и затова може да се направи заключението, че медитацията може да повлияе на действието на свободните радикали."

Интересно е да се спомене и една билка, която е добре известна със свойствата си да намалява стреса и свързания с него оксидативен стрес (като освен това предизвиква и значителен спад на кортизола), и която е клинично изследвана, че намалява нивата на биофотоните, които се излъчват от телата на хората, участващи в изследването. Тази билка се нарича Родиола или Златен корен (Rhodíola rósea) и в резултатите на едно от проучванията, публикувани през 2009г. в журнала Phytotherapeutic Research се казва, че тези хора, които са приемали билката в продължение на 1 седмица, са имали значително намалени фотонни емисии в сравнение с плацебо-групата.

Човешката кожа може да улавя енергия и информация от слънчевата светлина

Може би най-невероятната от всички възможности е, че повърхността на нашето тяло съдържа клетки, които могат ефективно да улавят енергия и информация от ултравиолетовата радиация. Има проучване от 1993г., публикувано в Журналът по фотохимия и фотобиология, което е озаглавено "Облъчването с изкуствена слънчева светлина индуцита ултра-слаби фотонни емисии във фибробластите на човешката кожа". То е установило, че, при облъчване с изкуствена слънчева светлина върху фибробластите на нормални индивиди, или на такива страдащи от ксеродерма пигментозум, които се характеризират с дефицит на възстановяващите механизми на ДНК, се регистрирали много по-високи емисии на ултраслаби фотони (10-20 пъти по-високи) в групата с ксеродерма пигментозум. В резултат от този експеримент, изследователите заключават: "Тези данни показват, че клетките с ксеродерма пигментозум губят своята способност да съхраняват ултраслабите фотони, което показва, че вътре в човешките клетки съществува ефективна система за задържане на фотоните." По-нови изследвания също са установили измерими разлики в биофотонните емисии между нормални клетки и такива, които имат меланома.

В предишна статия ("Могат ли кожните пигменти да действат като естествени соларни панели") е обяснена ролята на меланина за преобразуването на ултравиолетовата светлина в метаболитна енергия:

"Меланинът е в състояние да преобразува енергията от ултравиолетовата светлина в топлина, посредством процесът "ултрабързо вътрешно преобразуване"; повече от 99.9% от абсорбираната UV-радиация се трансформира чрез този процес от потенциално генотоксичната (увреждаща ДНК) ултравиолетова светлина в безвредна топлина.

Щом меланинът може да преобразува светлината в топлина, не може ли да трансформира и UV-радиацията в други биологически/метаболически полезни форми на енергията? Това не изглежда твърде пресилено, ако се вземе предвид, че даже гама-радиацията, която е изключително вредна за повечето форми на живот, е източник за храна на някои видове гъбички и бактерии."

Излъчваните от тялото биофотони се управляват от слънчевите и от лунните сили

Изглежда модерната наука едва сега започва да осъзнава, че човешкото тяло е способно да получава и излъчва енергия и информация директно от светлината, която идва от Слънцето. Има и все по-нарастващо разбиране, че Слънцето и Луната въздействат върху биофотонните емисии, посредством гравитационните влияния.

Скорошни проучвания върху биофотонните емисии на житни зърна в Германия и Бразилия са установили, че те са синхронизирани транс-континентално в зависимост от ритмите, свързани с лунно-слънчевите приливи. На практика, лунно-слънчевите приливни сили, в които Слънцето има 30% участие, а на Луната се дължи 60% от комбинираното гравитационно ускорение, участват в регулирането на редица от функциите на растежа на растенията на Земята.


Намерението е движеща сила във физиологията

Даже и самото човешко намерение, наричано още "духът на машината", може да има своята емпирична основа в биофотоните. Скорошен коментар, публикуван в журналът Investigacion clinica, озаглавен "Доказателство за силата на намерението", говори точно по този въпрос:

"Намерението се дефинира като насочена мисъл за извършването на определено действие. Насочените мисли могат да влияят на неодушевените предмети, а също така и на всички живи организми - от едноклетъчните до човешките същества. Излъчването на светлинни частици (биофотони) изглежда е механизъм, чрез който намерението произвежда своите резултати. Всички живи организми излъчват постоянен поток от фотони, като средство за насочване на моментните нелокални сигнали от една част на тялото към друга и към външния свят. Биофотоните се съхраняват във вътреклетъчната ДНК, а когато организмът е болен се регистрират промени в биофотонните емисии. Директното намерение се проявява под формата на насочен поток от фотони, които произвеждат електрическа и магнитна енергия. Изглежда че нашите намерения работят като високо кохерентни честоти, които могат да променят молекулярната структура на материята. За да може да бъде ефективно намерението, е необходимо да се избере подходящото време. На практика, живите същества са синхронизирани не само помежду си, но и към Земята, и към промените в нейната магнитна енергия.

Доказано е, че енергията на мисълта може да променя околната среда. Явления като хипнозата, стигматата, и плацебо ефектът, могат да се смятат за вид намерения, които дават инструкции на мозъка по време на определено състояние на съзнанието. Случаите на спонтанно излекуване или лечение от разстояние на много болни пациенти, представляват всъщност случаи, където имаме изключително силни намерения да се контролират заболявания, застрашаващи живота ни. Намерението да се излекува, както и вярата на болния, че лечението му е ефикасно, действително могат да повлияят за насърчаване на неговото изцеление. В заключение, проучванията върху мисълта и съзнанието се очертава да бъдат основните аспекти, а не просто съпътстващи и вторични феномени, които скоро ще могат да доведат до дълбока и основна промяна в парадигмите на биологията и медицината."

Така че, както сами виждате, науката все повече се съгласява с прекия човешки опит: че ние сме много повече от атомите и молекулите, които ни изграждат, а сме същества, които излъчваме светлина, комуникираме си чрез светлината, и сме създадени от светлина.

Източник и референции към научните публикации: /greenmedinfo.com/

Вижте и тези материали: "Странната сила на плацебо ефекта" и "Как медитацията може да промени мозъка и да ни помогне да се чувстваме по-добре"

-

-