Това обаче не е обикновен хор. Диригентът се намира в своя собствен видео правоъгълник, окачен насред черния фон на екрана на компютъра. Неговият хор - всичките 185 гласа - са наредени пред него, певците се записват на техните собствени микрофони и уеб камери, всеки пее в собствения си дом и апартамент, в собствената си дневната стая, спалня или офис, в различни часове на деня, от няколко различни държави и различни континенти.
Преди една година клипчето към композицията на Ерик Уитъкър "Lux Aurumque" направи сензация в YouTube, събирайки един милион зрители само за първите два месеца. В миналата седмица в Paley Center в Ню Йорк бе представен Виртуален хор 2.0, където концепцията е развита до ново ниво на сложност, с 2051 гласа на певци от 58 държави, които изпълняват друга композиция на Уитъкър, наречена "Сън" (вижте клипчето по-долу).
Идеята за виртуалния хор стартира през 2009г., когато млада жена на име Бритлин Луси качва в YouTube клипче със свое акапелно изпълнение на сопрано частта от композицията "Сън". "Видеото беше толкова хубаво и вдъхновяващо," - спомня си Ерик Уитъкър (Eric Whitacre) в интервю за CNN - "че веднага ме наведе на мисълта колко невероятно зрелищно ще бъде, ако успеем да накараме 50 души от цял свят да направят същото едновременно. Всеки от тях ще пее неговата си част - сопран, алт, бас, тенор - после ще качи клипчето си в YouTube, и така като изрежем и монтираме частите от отделните клипчета, ще можем да направим и сглобим виртуалния хор."
За целта Уитъкър записал първо видео на самия себе си, в което дирижирал виртуалния хор без музика и го пуснал в YouTube. След това качил и самата мелодия на сайта си, където тя било достъпна за свободно изтегляне. Когато започнали да пристигат и видеозаписите на певците продуцентът Скот Хайнс (Scott Haines) се захванал да ги сглоби в едно цяло клипче, като освен това направил и оптимизация на звука.
Техническото монтиране на отделните части от виртуалния хор коствало огромни усилия, а Уитъкър е трябвало да дирижира композицията без музика, докато си представял как би звучало перфектното изпълнение. Все пак според него има и доста прилики между виртуалния и истинския хор. "Виртуалните хорове вероятно никога няма да могат да изместят по качество живата мизика на истинския хор," - казва той - "но и в двата вида изпълнения се забелязва един фокус и дух на солидарност. В крайна сметка си мисля, че от нашата идея се получи едно много оригинално и реалистично представление."
Дали виртуалния хор е просто еднодневна сензация, или ще се окаже едва ли не начало на нов стил в музиката? Ерик Уитъкър не е сигурен как ще се развият нещата в бъдеще. "Това, което най-много ми хареса от целия проект беше, че се почувствах част от нещо голямо и значимо" - казва той, "почувствах се свързан с всички тези пеещи хора от цял свят. Всеки от тях се включваше и участваше в идеята от собствената си кухня, спалня, гараж... Това ме накара да проумея, че когато човек иска да намери съмишленици, той може да ги намери, при това по цял свят, без да се налага даже да напуска дома си. Естествено това не трябва да бъде пречка за тези, които искат да се включат в истински жив хор, но виртуалния хор е една възможност да се срещнеш и да работиш с хора от целия свят за една обща цел."
Освен всичко друго виртуалния хор се оказал и много подходящо място за откриване на нови таланти. Някои от певците, които изпратили своите записи, макар че не били професионалисти, се оказали с уникални гласове, което пък накарало много продуценти да се свържат с тях и да им предложат професионални записи и изяви.
Според Ерик Уитъкър все повече хора напоследък започват да проявяват интерес към пеенето в група. "Може би това е един вид реакция на твърде много лансираната поп-музика" - казва той. "Милиони хора по света пеят заедно в хорове, някои от тях само за забавление, но аз мисля че наближава времето, когато гласовете на тези пеещи хора най-сетне ще бъдат чути."
Източник: /CNN/
-
-
