Рьоей Такаги е 62-годишен будистки монах. Всеки януари той изкачва стръмните снежни склонове на своя дом в планините Ки на Япония, за да медитира под 48-те свещенни водопада, спускащи се към Начи Отаки (Nachi Otaki) - най-високия водопад в страната, който в народните вярвания се почита като жив Бог. Въпреки зимните условия, този монах успява да остане потопен в ледената вода за почти 45 минути при всяко свое поклонение. "Благодарение на тази тренировка придобивам свръхестествени способности" - казва той шепнешком в ухото ми, "и мога да виждам в сърцата на хората."
Но да се подложиш на хипотермичните условия, обяснява той, е само малка част от процеса. Истинското поклонение е в планината. Такаги е последовател на Шугендо - древна японска религия, която смесва будистките идеали с оригинални форми на преклонение пред природата. Векове наред поклонниците като него, известни като Ямабуши, са преминавали стръмните склонове в региона на Кумано, като са вярвали, че аскетичната тренировка, извършена на определени свещенни места, помага за придобиването на магически умения. Японският фолклор е пълен с истории за тези планински монаси - как предсказват бъдещето, ходят върху пламъци, дори как летят - а техните ритуални практики продължават да са живи и до ден днешен.
Пътят към нирвана
За повече от 1000 години, и императори, и селяни са извървявали тези пътеки, в търсене на просветление и оздравяване, отивайки към към трите големи планински олтара - Хонгу Тайша, Хатаяма Тайша и Начи Тайша. Като следвах тези маршрути се надявах, че ще усетя върху самия себе си ефекта на древния духовно-трансформиращ ритуал, а също така се надявах и да открия късче от провинциялния живот на Япония, който обикновено рядко се забелязва от чужденците. "Докато вървиш по този път, дишай дълбоко въздуха и направи място в сърцето си, където да можеш да го почувстваш" - ми каза Такаги. Ако изобщо съществува такова нещо като "катерене към нирваната", то определено Кумано Кодо е подходящото място, където човек да го потърси.
Тръгнах от светилището Такиджири-Оджи, което е една от началните точки на маршрута към свещенните земи на Кумано. Такиджири-Оджи някога е било културно средище на провинцията и тук са се провеждали големи празненства, на които се е четяла поезия, танцувало се е, даже е имало турнири по сумо. От тук до Хонгу Тайша ме чакаха 3 дни усилен преход. Пътят ми реминаваше покрай скали, на които бяха гравирани мантри, на места пък имаше заровени сутри (свещени текстове), писани от различни императори, имаше също и малки дървени олтари, на които бяха оставени жертвени дарове - чаши зелен чай, червени покривки, ръждясващи монети, които явно стояха там от десетилетия.
В селцето Такахара ми сервираха цял банкет от дузини отделно приготвени ястия, наречени Кайсеки - всяко с уникален вкус, които бяха толкова хубави, че направо ми се искаше да запея. В Чикатсую, където пилигримите по традиция се пречистват, потапяйки се в ледените води на планинската река Хики, аз реших, че не ми стиска да го направя и вместо това отидох да се потопя в един от местните горещи извори. Докато лежах в бързотечащата гореща вода, отгоре прелитаха орли, които изглежда се топлеха, като пресичаха топлите въздушни течения над извора.
Въпреки своята античност, поклонението Кумано Кодо винаги е било напредничаво в много отношения - този маршрут винаги е бил отворен за всякакви поклонници, без значение от пола или социалното им положение. И макар че в историческите извори се говори за "върволица от поклонници" и за стотици облечени в бяло пилигрими, които се катерят по стръмните склонове, аз се чудех дали това не е по-скоро някаква метафора. Защото докато преодолявах миля след миля по безжалостно стръмните планински проходи, заобграден от плътните вертикални завеси на кипарисовата гора, се чувствах наистина мъничък, победен и изтощен.
"Когато си сред природата, тя те учи да се чувстваш по-скромен" - ми беше казал Такаги, "и затова ние идваме тук, за да се обучаваме." Започнах да разбирам какво е искал да каже - едва ли има по-добър способ за регулиране на его-то, от това да се катериш по стръмни планински склонове. Но въпреки цялото изтощение, постепенно ме обхващаше и все по-голямо спокойствие. Околните дървета на гората сякаш отразяваха всяка моя мисъл, и съдържаха всички възможни звуци. Вървях заедно с ехото на собствения си дъх, което ту се издигаше, ту се спускаше по протежение на пътеката, а опадалите листа тихо шумоляха под краката ми.
Ползите от природата са известни на науката
Шугендо е уникална разновидност на будизма, според която просветлението трябва да се постигне посредством активното взаимодействие с природния свят. Също както много други добри идеи на Изтока, западната наука едва отскоро започна да приема насериозно възгледите от този вид. Съвременните психологически изследвания показват, че връзката с природата е от съществено значение за нашето добруване - освен че повишава самоувереността и чувството за щастие, майката природа помага за намаляаването на стреса, а има и много други ползи.
Всъщност вече на доста места се прилагат различни видове природосъобразни или приключеско-базирани терапевтични програми, които са проектирани точно с цел да оползотворят изобилните лечебни свойства на природата. Възможно е даже това да е заложено в гените ни, защото човешките същества са прекарали 99% от историята си, като са били активно и интимно свързани с природата. Това е част от самите нас. Едва през последните 10хил. години ние сме се насочили към фермерски и уседнал начин на живот, а едва през последните няколо стотин години този уседнал живот изцяло е излязъл извън контрол и се е превърнал в метрополиси, които са напълно откъснати от природния свят. Ако трябва да търсим просветлението вътре в самите себе си, ще е добре първо да се огледаме и да опознаем природата около нас.
От голямото светилище на Хонгу Тайша има двудневен преход до Начи Тайша, където е края на поклонническия маршрут. Аз станах още призори, за да мога да наблюдавам изгрева на слънцето и танцът на сенките от планинските склонове, които прескачаха по вълнистите кипарисови покриви на светилището, минаваха по златните фенери и големите ритуални камбани, след което се скриваха отново зад планинските върхове.
Пътят ми лежеше върху покрити с мъхове камънаци и преминаваше през бамбукови гори, които сякаш бяха някакво омагьосано царство. Минавах покрай срутени основи на някогашни страноприемници, каменни статуи на дракони, императори и монаси, огромни кедрови дървета с щръкнали навън коренища и множество олтари с жертвени дарове. Вървях по протежението на реките или по билата на планините, минавах през долини и планински селца, където имаше множество диви цветя, които в миналото са се отглеждали, за да се използват в случай на глад, но даже и до днес цъфтяха в изобилие с прасковено-розови, жълти или сини цветове, а срамежливите фермери разстилаха сеното, веещо се като куклени коси, за да се суши на слънцето.
След 5-те дълги дни по пътеката, чувствах че съм разбрал посланието на мълчаливият пейзаж - от макрокосмическите обширни простори до най-дребния детайл покрай пътя. Чувствах, че е естествено да виждам света именно по този начин - сякаш еволюцията ни е довела до там да пригодим пейзажа към скоростта на стъпките си, а моментът е настъпил, за да забавим крачката си и да видим природата около нас в цялата й пълнота, богатство и истинност.
Свещенната пустощ
Карл Юнг е вярвал, че съществуват универсални начини за организиране и възприемане на света, които се издигат отвъд обсега на отделните култури и индивидуалности. Един от тези архетипни модели са свещенните места - там, където прониква чувството за могъщество, загадъчност и смиряващо величие. Хората в Япония неслучайно са опазили областта Кумано неприкосновена. Такаги ми каза за вярата на Ямабушите, че магическите сили, към които те се стремят, се доставят и са неразделно свързани именно с тези планини.
Но и много съвременни психолози смятат, че самата пустощ може да се счита за едно от тези свещенни пространства. Зад идеята на Юнг се крие възгледът за трансформация и промяна, защото когато посещаваме едно такова свещенно място, ние възприемаме възможността израстването и излекуването ни действително да се случат. Такава възприемчивост към промяната е основен принцип на психотерапията, защото човек трябва да вярва, че оздравяването е възможно, за да може то действително да се случи. Може би точно в това се състои и самата сила на Кумано Кодо, а също и магията на Шугендо: ако вярваме, че дивите места могат да ни направят по-добри, тогава по всяка вероятност те действително ще ни направят по-добри.
Когато пред очите ми се откри гледката към Тихия океан и разбрах, че отивам към края на поклонническото пътуване, чух един звук, какъвто не бях чувал никога преди: глух вой като от някакво животно, който сякаш идваше от земята и приличаше на звука на вятъра, когато преминава през бамбук. Това беше един истински жив последовател на Шугендо, един Ямабуши: с безупречно бяла роба, наречена Сузукаке, с овързани около краката сламени сандали и с конусовидна кипарисова шапка, наречена Миначи-гаса. Той стоеше гордо изправен на върха, където се срещаха планинските гребени, и надуваше традиционната Хора (трумпет от раковина), с която сякаш отдаваше слава на учението на Буда и призоваваше природните духове. Само няколко секунди продължи неговото свирене, но точно този беше един от най-върховните моменти за цялото ми пътешествие.
По-късно, когато вече бях на края на пътуването си, минах през олтара Начи Тайша, където се разливаше аромат на кедрово дърво, тамян и черешови цветове, а молитвените напеви се носеха сред храмовите стени и сякаш се отразяваха в основата на великия водопад Начи Отаки. Загледан във водите, които се спускаха от 133-метрова височина, ми хрумна, че преклонението пред природата съдържа дълбока мъдрост. Каквито и да са нашите вярвания, едва ли има нещо по-очевидно вярно от красотата на залеза, величието на планината и смирението на звезната нощ.
"Най-важното нещо е да изпитваш благодарност към природата" - ми каза Такаги. Комбинирайки идеите на будисткото просветление с традиционните японски форми на преклонение пред природата, Шугендо е една интригуваща смес от екология и психология. Може би, за да спасим планетата и самите себе си, всички ние трябва да се потопим в красотата на природата и приключението сред природния свят, а останалото ще дойде от само себе си. Вървях надолу към основата на ледения водопад и за миг ми мина мисълта да скоча в него.
Източник: /positivenews.org.uk/
Защо е толкова полезно да сме сред природата?
Презареждане на мозъка: Научни изследвания са доказали, че сред природата се подобряват нашите способности за концентрация, понеже там съзнанието ни е свободно да се разсейва. За разлика от гледането на телевизия или сърфирането в интернет, природата оставя място за съзерцание и размисъл, което помага на креативността и проницателността ни да се проявят.
Упражненията сред природата са по-ефективни: Дори и само 5-минутна физическа тренировка сред природата - пък било то и в местния градски парк - ще подобри и умственото ви състояние, и настроението ви. Така че сред природата вие тренирате не само своето тяло, но и своя ум.
Намаляване на стреса: Психолозите са доказали, че даже и само гледането на снимки с природни гледки може да намали стресовите показатели на тялото - мускулното напрежение, кръвното налягане и пулса - само в рамките на няколко минути. Ако сте стресирани в работата си, излезте за малко навън.
Подобрява настроението: Разходките сред природата доказано помагат за намаляване на безпокойството, депресията и агресията, увеличават самочувствието и усещането за щастие, подобряват социалните нагласи и поведение. Ако светът ви се струва сив, идете сред зеленината. :-)
Природата има и лечебно действие: Много от природно-терапевтичните програми са доказали ефективността си, като са помогнали на участниците в тях да се преборят с различни зависимости, с престъпното си поведение или прояви на агресия, а също и на много хора с физически или умствени увреждания. Природата може да създаде позитивна промяна и във вас.
-
-
