Вдъхновяващи цитати от Учителя Беинса Дуно

"Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това."

"Каквото човек мисли, това става – ако човек мисли по Божествено, и работите стават по Божествено; ако мисли по човешки, и работите стават по човешки; ако мисли по животински, и работите стават по животински."

"Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т. н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателните сили в Природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т. н. Това са думи, които Ангелите говорят. Слушайте тези думи, защото те повдигат човешкия дух... И тъй, работете с положителните сили в живота и Природата. Работете с настоящия момент."

"Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота."

"Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е."

"Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого."

"Добрите мисли трябва да препращаме така, както в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор, изчиства се всичката кал. С нашата мисъл можем да преобразим външните условия."

"Човешката мисъл е в състояние да изпъди всякаква болка вън от тялото. Има сили в човешкия ум, които са в състояние да изхвърлят вън от организма всякаква зараза и всякаква болест."

"Мисълта храни човека, както  хлябът. Ако мислите не са здравословни, колкото и както и да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата, на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Словото Божие е живият хляб, сгъстена Божествена енергия – колкото повече го дъвчите, толкова повече дава."

Ще се подобри положението ми“ – служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието. С внушение може да си служите за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на страдания, за самовъзпитание."


"Природата (Живата Разумна) обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си, всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да мине много време, той ще излезе на повърхността на Земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: „Ето едно от моите възкръснали деца!” Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния живот, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра."

"Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен. Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са се уповавали в него."

"Дойдат ли страданията и мъчнотиите в живота ви, вие се плашите, обезсърчавате се. Плашете се, без да се спирате в пътя си."

"Ако падате, пак не се обезсърчавайте. Какво прави падналият плод? - Заравя се в земята и следната година отново израства."

"Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества."

"Чистият извор никога не се размътва. Той сам се чисти постоянно. Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен."

"Когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова, ако плътта има надмощие върху духа, човек всякога ще боледува; ако духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав."

"Всички болести, от които страдаме, са обвинителен акт срещу нас. Болката с морфина изчезва, но не се лекува. Причината за нея идва от друго място, но лекарите не я знаят и затова не лекуват. Те успяват само да запушат болката."

"В бъдеще лекарите няма да режат тялото, за да го изучават, всички те ще бъдат ясновидци. Като дойде болният, лекарят ще го прегледа отвън и отвътре, без да го пипа, понеже материята за него ще бъде прозрачна, тялото ще бъде осветено. Природата, за да скрие нещо, го оцветява. А при безцветното тяло се вижда всичко."


"Някой казва: „Не мога да го понасям този човек.“ И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно."

"Гледате един червей и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Защо го смачквате, защо го тъпчете с презрение? Господ е направил тази форма, спри се при нея – и като я погледнеш, нека да ти стане приятно. Отвори й път. Ти си големият брат, а тя е малкият брат. Поздрави я."

"Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов."

"Да обичаме тези, които ни обичат, това е в реда на нещата, на човешките неща; а да обичаме тези, които не ни обичат, това е в реда на Божиите неща."

"Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него."

"Ако някой не може да ти даде мил, хубав поглед, ти му дай. Пожелай добро на всекиго."

"Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви."

"Когато говоря за нечистото, никого не съдя. Естествено е, че който е слязъл на Земята и работи, все ще се окаля. Това е в реда на нещата, но облечи работната си дреха, че и да се окаляш, да има какво да облечеш – ще съблечеш работната си дреха и ще облечеш чиста. Кога? Когато свършиш работата си. Не можеш да очакваш ръцете на работния човек да бъдат гладки, меки – все ще има по няколко мазоли по тях. Има ли нещо лошо в мазолите? Мазолите показват, че човек работи."

"Единственото нещо, което повдига човека, е работата. За да се проявите в каквото и да е направление, трябва да работите. Работата е свещено нещо. Работа, вършена с любов, е щастие."

"Който работи за Цялото, и Цялото работи за него. Който работи за себе си, ще получи еднократно, а който работи за Бога, ще получи стократно."

"Всякога, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават."

"Ако не можеш да намериш Бога отвътре в себе си, отвън никога няма да го намериш. Когато го намериш в себе си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата."

"Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот, Божественото е огряло съзнанието му."

"Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието. Човек – като ум, като сърце, като душа – е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония."


"За здравето на сърцето се препоръчва любов. Ако сърцето на човека заболее или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето."

"В любовта има това качество, че когато човек залюби, не само че оценява нещата, но неговото сърце се разширява и той става щедър. Онзи, който люби, кесията му всякога е отворена и той мяза на извор, който постоянно изтича. Той не е като онези варели, в които се налива вино и в които постоянно се мери колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Следователно, можеш ли да течеш като един извор, любовта е дошла в тебе. Можеш ли да виждаш доброто във всички хора, можеш ли да виждаш смисъла на нещата, като погледнеш горе на небето, ти си при вратата на този велик божествен живот и любовта е дошла в тебе."

"Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен."

 Петър Дънов е роден на днешния ден - 11 юли, през 1864г. 
-

-