Най-голямата онлайн библиотека с аудио записи на животни

Чудили ли сте се някога какви звуци издава чучулигата? Или брадатия тюлен? А имате ли престава как звучи птицата монтезума? За да разберете отговора на тези въпроси разгледайте най-големия онлайн архив за животински звуци в света и слушайте!

Архиварите от Корнелската лаборатория по орнитология Macaulay Library години наред са дигитализирали близо 150 000 аналогови аудио записи, за да ги публикуват в Интернет. Така получения ресурс е незаменим за изследователите и ще помага за идентифицирането и опазването на видовете.

"От гледна точка на скорост и широта на събрания материал, който сега е достръпен онлайн за всички, архивът е наистина революционен" - твърди Грег Бъдни в медийната публикация.

Най-старите записи в архива са от 1929г. Особено много е наблегнато на птичите звуци, но има записи и на  всякакви други животни - от човекоподобни маймуни, та чак до зебри, а има и много видеозаписи. Онлайн библиотеката се очертава да бъде златна мина за студенти и изследователи от всички нива, особено за орнитолозите, които искат да усъвършенстват уменияте си да идентифицират птиците по звуците им. Естествено, аудио архивът ще бъде от полза и за много родители, на които им се налага да отговарят на любопитните въпроси на децата си.

Занапред архиварите възнамеряват да обогатяват библиотеката с още записи, не само професионални, но и аматьорски. "Толкова е забавно да се слушат такива звуци" - казва Бъдни. "Чували ли сте някога как звучи моржът под вода? Това е наистина удивителен звук!"

Автор/Източник: John Roach @ NBC News

---------------

Адресът на онлайн библиотеката с аудио и видео записо на животни е:
 http://macaulaylibrary.org/

Препоръчвам ви да чуете славейчето, създава чудесно настроение, особено сега - посред зима:

А ако искате нещо по-екзотично, вижте тези 3 клипчета с Райски птици, много са забавни:

-

-

Най-интересните нови видове животни за 2013 година

Нашата планета Земя е жива и дива! Навсякъде по земното кълбо се спотайват най-различни непознати, интересни и чудесни видове животни. Специално за Вас - читателите на "Блога за Добри новини" - избрахме някои от най-интересните нови видове, открити през изминалата 2013г. Насладете им се!

Планинско таралежче

Снимки © Hugo Fernandes-Ferreira.

Запознайте се с планинското таралежче с латинско наименование Coendou baturitensis, което обитава планинските гори на североизточния бразилски щат Сеара. Този род таралежчета се отличават с дългата си опашка, която при тях изпълнява ралята на допълнителен крайник и им помага да се катерят по дърветата. Интересното е, че близо до този район, в по-ниските части на същия бразилски щат, през април 2013г. е открит още един нов вид планински таралеж (Coendou speratus), който е с по-тъмна окраска на бодилите. С новооткритите два вида, общият брой видове планински таралежи познати на науката по света става над 30. Прекрасните снимки, които виждате, са дело на Хюго Фернандез-Ферейра. Източник: /mongabay.com/


Олингито

Снимки © Mark Gurney.

Мечето олингито (Bassaricyon neblina) от Южна Америка изглежда почти като плюшена играчка, катереща се по дърветата. Но всъщност е хищник - първият нов вид хищен бозайник, който е открит в Западното полукълбо за последните четири десетилетия - от 1970-те години на миналия век. Всъщност олингито са били улавяни в миналото и дори показвани в зоопаркове и музеи години наред, но поради приликата им с вида олинго (друг представител на семейството) никой от учените не забелязвал, че олингитото е по-различно - по дребно, с различно устроени кътници, по-дълга и по-мека козина. Едва миналата година разликите са забелязани от учените в Музея по естествена история в Северна Каролина и новият вид е описан. Това е единствения вид от този род бозайници, който се среща на надморска височина над 2000м. Олингитото е нощно същество, което прекарва по-голямата част от живота си по дърветата, и макар че е хищен бозайник, охотно си похапва и плодове. Източник: /mongabay.com/


Ходеща акула

 Снимка © Conservation International/Mark Erdmann. 

Hemiscyllium halmahera - ходещата акула  - действително използва своите перки, за да се движи по дъното. Открита е близо до малкия източен остров Халмахера, който е един от Молукските острови, съобщават учените от Conservation International. Акулата достига едва до 75 сантимера на дължина и е напълно безопасна за хората. Новооткрития вид още веднъж доказва изключителното морско видово разнообразие на Индонезия - до момента там са установени поне 218 вида акули и скатове. Източник: /theguardian.com/


Дървесна тарантула

Снимки © Ranil Nanayakkara.

Новооткритият вид гигантска дървесна тарантула от Шри Ланка е достатъчно голяма, за да покрие лицето ви. Нарекли са я тигров паяк "Раджа" (Poecilotheria rajaei), по името на местния полицай Майкъл Раджакумар, който помогнал при откриването й. Гигантската тарантула може да достигне до 20 сантиметра на дължина, но дълго време е останала неизвестна на учените заради войната в региона, която пречила на научните изследвания. Въпреки че е отровен, този паяк не е смъртоносен за хората, а освен това е критично застрашен вид. Паяците са много важна част на екосистемите навсякъде по света, защото се хранят с насекоми и служат като един вид биологичен регулатор на популацията на инсектите. Освен това, най-новите научни изследвания показват, че някои вещества в отровата на паяците могат да бъдат използвани за лечение на някои от човешките болести. Източник: /mongabay.com/ 


Горски гущери

Снимки © P.J. Venegas.

Тези шарени гущерчета са мъжки и женски представител на новия вид Enyalioides azulae, открити в националния парк Cordillera Azul, разположен в перуанската част на Амазония. Другия вид е Enyalioides binzayedi (на долната снимка). С тези два нови вида, общият брой видове горски гущери в света става едва 10, като при това 9 от тях са открити в Перу. Националният парк Кордилера Азул обхваща в ниската си част области с дъждовни гори-джунгли по поречието на Амазонка, а във високата си източна част има и планински гори. При последното изследване на парка през 2002г., там са установени 58 вида земноводни и 26 вида влечуги, и то само на малка част от територията на парка. За двата нови вида горски гущери, които са открити в малко-изследваната област на парка между Перуанска Амазония и Еквадорските Анди, още не е установено доколко са разпространени и дали трябва да бъдат включени в списъка със защитени видове. Източник: /mongabay.com/ 


Жаби от Шри Ланка

Pseudophilautus sirilwijesundarai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus bambaradeniyai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus jagathgunawardanai /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus puranappu /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus stellatus - звездната жаба, преоткрита след 160 години изчезване / Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Общо 8 нови вида жаби са открити през изминалата година в планинските гори на Шри Ланка, в една единствена неголяма защитена област на острова. Въпреки че по света ежегодно се откриват повече от сто нови видове земноводни, малката островна държава Шри Ланка си остава рай за любителите на жабите, защото огромната част от откритите там видове жаби са ендемични видове и не се срещат никъде другаде по Земята. Друго интересно откритие в този район е това на т.нар. "звездна" дървесна жаба (Pseudophilautus stellatus), която не е била наблюдавана повече от 160 години и учените отдавна са я считали за изчезнал вид. Всички снимки показани тук са дело на L.J. Mendis Wickramasinghe, "звездната" жаба е на последната снимка. Източник: /mongabay.com/


Прилепът "Чубака"

Този новооткрит вид прилеп (Triaenops persicus) получава този прякор от учените, защото като че ли наистина има някаква прилика с едноименния герой от "Междузвездни войни". Националният парк Горонгоса в централната част на Мозамбик е истинска златна мина за биолозите през изминалата година. Повече от 1200 нови видове животни и растения са открити и описани там за първи път. Сред тях има бръмбари, които изстрелват облаци от смрадлив газ за самозащита, мравки, които не могат да се движат по хоризонтална повърхност и една мистериозна пещерна жаба, която при заплаха тича, вместо да скача като останалите видове жаби. А насекомото от долната снимка, което прилича на откъснато листо, е още един преоткрит "изчезнал" вид - (Acauloplax exigua), който не бил наблюдаван от учените през последните 100 години. Източник: /edition.cnn.com/ Снимки © Piotr Naskrecki

Ако ви харесва тази публикация, вижте и "Най-интересните нови видове животни за 2012г."

И още един препоръчителен материал:  "Най-голямата онлайн библиотека с аудио записи на животни"

-

-

Реквием за дунавските блата

По повод международния ден на влажните зони и водолюбивите птици ще представя на вашето внимание един откъс от чудесния "Реквием" на Росен Цонев от Сдружение за дивата природа "Балкани", за да добиете представа за огромното биоразнообразие на влажните зони. Снимките към материала са от моя роден край - една безвъзвратно загубена влажна зона на брега на Дунава в Чернополската низина. Някога там е имало 3 големи блата - Видра, Десна и Краище, но след построяването на Карабоазката дига р.Дунав вече не заливала низината и постепенно всички блата пресъхнали. Моите снимки са правени пролетно време, когато избиват подпочвени води и природата се оживява - тук там се образуват малки гьолчета, расте тръстика, и даже някои водолюбиви птици идват да гнездят. Но през останалото време на годината, за съжаление, голяма част от тази зеленина я няма, около селото ми остават само песъчливи поляни, по които растат бодили. Много малко е останало от пъстрите чудеса на живата природа, които е описал Росен Цонев. Нека да не пресушаваме повече блатата и да спасим останалите влажни зони в България.

Реквием за дунавските блата (откъс)

Автор: Росен Цонев

През пролетта пълноводният Дунав нахлувал в низините, след него оставали поредица от плитки блата. През горещото лято част от тях пресъхвали, в други водата намалявала до 0,30-0,50 м и гъсто обраствали с водна растителност. В най-плитките части се развивали съобществата на високите полупотопени растения като тръстиката (Phragmites australis), папура (Typha latifolia и Typha angustifolia) и камъша (Shoenoplectus lacustris). Сред тях в окрайнините растели блатната перуника (Iris pseudacorus), лаваницата (Alisma plantago-aquatica), стрелолистът (Sagittaria sagittifolia) и кушевото (Phalaris arundinacea).

Част от по-плитките блата почти изцяло били покрити с тази растителност. Оставали свободни някои гьолове, които местното население наричало "лъщинета" или "окна". Такива обрастнали блата били Кюприйското, Орсойското, Вардимското, Кайкуша. Огромни тръстикови масиви имало в Тутраканската низина, а "лъщинетата" били само около селата Бръшлен и Нова Черна. Сравнително чисти били Карабоазките блата и Свищовската Балта. Те представлявали плитки крайречни езера. В "лъщинетата" масово се развивали подводни растения и такива с плаващи листа. Това са водните лилии, какичките, водните лещи (Lemna minor и Lemna trisulca) и водната лейка (Salvinia natans). Последните две плътно покривали водното огледало на Островското блато. Там се срещал и своеобразния с плаващите си мечовидни листа стратиотес (Stratiotes aloeides). Жълтите (Nuphar lutea), белите (Nymphea alba) водни лилии и какичките (Nymphoides peltata) се срещали в почти всички крайдунавски блата.

Най-големи били съобществата им в Карабоазката низина, където заемали повърхността на хиляди декари площ. Между тях можело да се видят и лъскавите плуващи розетки на джулюна (Trapa natans). Той често образувал самостоятелни обраствания, а жилавите подводни стъбла били голяма пречка за риболовите мрежи. Такива обраствания били характерни за Свищовската Балта, Беленското и Козлодуйските блата. За разлика от него разковничето (Marsilea quadrifolia) е с нежни листенца, прилични на четирилистна детелина. Масово този вид се срещал в плитките части на Карабоазките и Орсойското блата. Дъното на водоемите било заето от разнообразни гъсти подводни съобщества, най-често хилядолистника (Miryophyllum spicatum) и роголистника (Ceratophylum demersum). Интересно е, че липсвали в Карабоазките блата. Там ги замествали различни видове тънколистни ръждавецови (Potamogeton pussilus, P. pectinatus, Zannichelia palustris). Разнообразни видове ръждавец имало и в Козлодуйското блато. Там наред с обикновените видове – Potamogeton lucens, P. crispus, растели и някои редки като Potamogeton trychoides. Заедно с тях масово се срещали малката (Najas minor) и морската (Najas marina) русалки, и спиралната валиснерия (Valisneria spiralis). Последният вид образувал подводни ливади в Островското и особено в Беленското блато.

Сред водната растителност гъмжало от живот – от микроскопични водорасли и първаци до бозайници и птици. Естествено най-много били безгръбначните – червеи, ракообразни, водни насекоми и техните ларви. Изследователите по блатата неизменно споменават за две същества, чието присъствие било най-осезаемо за хората – пиявиците и комарите. Странно звучи, но без тези същества животът в блатата е невъзможен. През пролетните пълноводия заедно с придошлата река в низините навлизали и милиони риби с готов за хвърляне хайвер. Малките рибки растели в топлата и спокойна вода, изолирани от хишниците в реката. Тяхна основна храна били ларвите на комарите, други водни насекоми и червеите. Заради това и богатството на риба в Дунавските блата било голямо. Георги Бончев оставя списък от 22 вида. Наред с обикновени видове като шаран (Cyprinus carpio), сом (Silurus glanis), щука (Esox lucius), платика (Abramis brama) и каракуда (Carassius carassius), навлизали и редки като чига (Acipenser ruthenus) в Карабоаз и михалца (Lota lota).

От земноводните най-разпространени били голямата водна жаба (Rana ridibunda) и червенокоремната бумка (Bombina bombina), но се срещали и други редки видове, например в Свищовско и Беленско имало находища на Балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus). Една от ролите на земноводните в речните екосистеми е да служат за храна на водните змии (Natrix natrix и Natrix tesselata) и на птиците.

Многообразието на птиците в блатата трудно може да се вмести в границите на една статия – от миниатюрните шаварчета до грамадните морски орли, жерави и пеликани. Всъщност къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и в миналото е бил рядък. Освен съществуващата и до днес колония в Сребърна е имало още една вероятно в Островското блато. Популациите на всички чапли и кормораните днес са жалки останки в сравнение с това, което били в началото на века. Колонии е имало почти навсякъде по Дунав и по островите в блатата. Големи струпвания на гнездещи чапли е имало в Карабоазките блата (Десна), Свищовската Балта и тръстиковите масиви на Сребърна.

Ибисите (Plegadis falcinelus) и лопатарките (Platalea leucorodia) почти навсякъде гнездели заедно с чаплите. В покрайнините на голямота блато Видра са гнездели и сиви жерави (Grus grus) – днес изчезнал в България вид. По сухите възвишения около блатата често се срещали дропли (Otis tarda) и стрепети (Tetrax tetrax), например над Карабоазката, Цибърската и Беленската низини. Най-многобройната група птици естествено били водните кокошки (Fulica atra и Galinula chloropus) и патиците. В Беленското блато, а вероятно и в други е имало и сиви гъски (Anser anser). Обширните заливни низини са били много привлекателини за различни дъждосвирцови птици.

Характерните брачни турнири на бойниците (Philomachus pugnax) можели да се наблюдават в Карабоазките блата. Пак там по данни на А. Петров са гнездели и различни видове водобегачи (род Tringa), кюкавци (Actitis hypoleucos), стридояди (Haematopus ostralegus), кокилобегачи (Himantopus himantopus), блатна лястовица (Glareola pratincola), бекасини (Gallinago gallinago) и много други. Вероятно са се размножавали и по-редки видове. Например в Свищовското блато през размножителния период са виждани голямата бекасина (Gallinago media) и чернокрилата блатна лястовица (Glareola nordmanni). От рибарките преобладавали речните (Sterna hirundo), белобузите (Chlidonias hibrida) и черните (Chlidonias nigra) рибарки. В шумните им колонии често се заселвали речните чайки (Larus ridibundus) и различни видове гмурци.

Това богатство от риби и птици естествено е привличало и хищници – морски орли (Haliaetus albicilla), орли-рибари (Pandion haliaetus), черни кани (Milvus migrans) и малки кресливи орли (Aquila pomarina) гнездели често по Дунавските острови. Блатата били техните ловни полета. Тръстиковите блатари (Circus aeruginosus) гнездели сред високата блатна растителност. Полските блатари (Circus cyaneus) ловували и се размножавали в обширните ливади край блатата. Едно от малкото наблюдения на тази птица през размножителния период е от Свищовско. От хищните бозайници в блатата и околностите им се срещали видри (Lutra lutra), порове (Mustela putorius), лисици (Vulpes vulpes), диви котки (Felis sylvestris) и вълци (Canis lupus). Интересно е, че единственото достоверно находище на европейската норка (Mustela lutreola) в България е в Свищовското блато. Срещали се и много растителноядни – сърни (Capreolus capreolus), диви свине (Sus scrofa), различни гризачи.

Целият "Реквием за дунавските блата" можете да прочетете тук: old.bluelink.net
-

-

Торният бръмбар гледа към звездите

(Reuters) Установено е, че един вид торни бръмбари от южна Африка използват Млечния път за навигация, което ги прави единствените известни животни, които доказано се ориентират по звездното небе през нощта.

От преди няколко години се знае, че тези насекоми, достигащи дължина до 2,5см, използват слънцето или луната като фиксирани точки, по които се ориентират, за да търкалят топките си по права линия, което е най-бързия начин да се отдалечат от другите бръмбари на торището. Но изследователите забелязали и били изненадани от факта, че, преди да потеглят в определена посока,  бръмбарите изпълняват един вид "ориентиращ танц" покатерени върху торните си топчета, и успяват да търкалят топчетата си по права линия даже и в безлунните нощи.

За да докажат своята теория за Млечния път, учените от университета "Уитс" в Йоханесбург взели няколко бръмбара и ги поставили в университетския планетариум, за да наблюдават поведението им в обикновени нощи, и в такива, когато не се вижда Млечния път. "Торните бръмбари не се интересуват в коя посока ще се отправят, тях ги вълнува само това, да се отдалечат със своята топка колкото в възможно по-бързо и по-далеч от торището, където обикновено има и други бръмбари и се получават битки" - обяснява проф. Маркус Бирн от университета "Уитс". "Но се оказа, че когато угасим Млечния път в планетариума, бръмбарите се изгубват."

Сега учените се мъчат да установят какво правят бръмбарите през облачните нощи, когато не се виждат нито звездите, нито луната. "Може би през такива нощи бръмбарите не излизат от дупките си, и си седят вкъщи" - предполага проф. Бирн.

Източник: /newsdaily.com/, снимки © Wikipedia
-

-

Най-интересните нови видове животни за 2012г.

Както сме писали и преди в блога за "Добрите новини", нашата Земя е диво място, изобилно с всякакви форми на живот, и затова не трябва да се чудим, когато учените съобщават за нови открити видове. Ето някои от най-интересните животни, измежду хилядите нови видове, открити през изминалата година:

Imantodes chocoensis е най-новия вид тъпоглава дървесна змия, открита в североизточен Еквадор. Главата й е с размер приблизително колкото 1 стотинка. Тази змия ловува през нощта, като използва добре развитите си очи, за да проследява малки гущерчета и жаби. Снимка Omar Torres-Carvajal.

Девет нови вида дървесни тарантули са открили бразилските изследователи по атлантическото крайбрежие. Тези паяци са по-малки и компактни в сравнение с по-известните си братовчеди - сухоземните тарантули. На снимката е показан мъжки екземпляр от един от новооткритите видове - Iridopelma oliveirai. Фотография R. Bertani.

Тази змия не е отровна, а само се преструва на такава - яркото й оцветяване е само за заблуда на врага. Открита е и описана този септември от херпетолозите в Панама. Тя обитава планините Табасара, храни се с охлюви, а видът й се нарича Sibon noalamina. Снимката е на Sebastian Lotzkat.

Пак през септември учените съобщиха и за новия вид примат - маймунката Cercopithecus lomamiensis, открита в Демократична република Конго. На снимката (@Hart et al) е показан възрастен мъжки екземпляр.

В пещерите на югозападен Орегон изследователите пък открили невероятен хищник - огромен паяк с извити сърповидни нокти. Той е толкова странен, че учените е трябвало да създадат за него специално ново семейство, тъй като не се вписвал в характеристиките на никое от съществуващите семейства паяци. Новият паяк е наречен Trogloraptor marchingtoni, което преведено означава "пещерен крадец" + името на един от откривателите, а новото семейство паяци се казва съответно Trogloraptoridae и е първото ново семейство паяци в Северна Америка за последните 130 години. Снимка Griswold CE.

А това е Paucidentomys vermidax - един необичаен гризач от Сулавеси. За разлика от всички останали повече от 2000 известни видове гризачи, този гризач всъщност няма кътни зъби в устата си и на практика на него му е невъзможно да "гризе" храната си. Той се храни с дъждовни червеи и други мекотели. Снимка @Esselstyn et al.

Тази красива жаба е новооткрития вид Hyloscirtus princecharlesi от дъждовните гори на Еквадор. Както вероятно забелязвате по името, жабката е кръстена на Уелския принц Чарлс, който бил спомогнал с финансови средства за опазването на тази конкретна джунгла в Еквадор и изобщо за съхранението на дъждовните гори на Южна Америка. По данни на учените от университета Бъркли, за последните 25 години известните видове земноводни са нараснали от 3000 до над 7000. Фотография на жабчето Luis A. Coloma.

Другата нова жаба е от остров Мадагаскар. През изминалата година, в горския природен резерват Betampona на острова, са открити 36 нови вида жаби. За учените все още е загадка защо точно в този горски резерват, който е с площ по-малко от половината на Манхатън, живеят толкова много различни видове жаби, но 24 от откритите 36 вида по всяка вероятност са ендемични видове (не се срещат никъде другаде). Снимката е на Gonçalo M. Rosa.

Пак в Мадагаскар са открити и 4 нови вида супермънички хамелеони. На снимката е показан най-малкия от тези хамелеони - млад екземпляр Brookesia micra, който като възрастен достига дължина едва 29 милиметра от носа до опашката. Снимка F. Glaw et al.

Новооткрития вид гущер Cordylus marunguensi е от Демократична република Конго. Той обитава високото тревисто плато Марунгу - една област, известна с богатите си залежи на полезни изкопаеми. Снимка @Eli Greenbaum.

И още един нов вид гущер от Перуанските Анди - това е мъжки от вида Potamites montanicola (именно мъжките гущери от този вид са забележителни с ярката си окраска). Снимка @German Chávez.

Източник: /news.mongabay.com/

Ето още няколко интересни нови видове животни от изминалата година:

Синята змия (Larutia nubisilvicola) от района на язовирната стена Ксайабури в Лаос. Фотография: Michael Cota

Сляпата пещерна риба (Bangana musaei) от подземна карстова формация също в централен Лаос. Снимка Helmut Steiner.

И червенооката усойница Trimeresurus rubeus, открита в горите на Виетнамския национален парк Кат-Тиен. Снимка: Peter Paul van Dijk/Darwin Initiative.

Източник: /mongabay.com/

Някои от новите видове животни за 2011г. можете да видите тук:

http://dobritenovini.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
-

-

Надежда за галапагоските слонски костенурки

Последният принц на костенурките от Галапагоския остров Пинта - Самотния Джорж - вече го няма, но учените откриха, че той вероятно не е бил последния представител на своя вид. Изследователите са на мнение, че вероятно ще могат да възстановят популацията на островите Пинта, посредством програма за селектирано кръстосване на 17 други подвида слонски костенурки. Установило се е, че те съдържат генетичен материал, сходен с този на Самотния Джордж, който вероятно е загинал на 24 юни в тихоокеанския архипелаг на еквадорския бряг, след многократни неуспешни опити да бъде възпроизведен вида му (Geochelone nigra abingdoni), понеже не се е намерила подходяща женска, с която Джордж да създаде потомство.

Директорът на Галапагоския национален парк Едуин Наула смята, че вероятността за успех на програмата за възстановяване на вида е доста голяма. "Това ще бъде първият случай, когато един вид бива възстановен, след като е официално обявено, че е изчезнал" - казва той. Но това няма да стане за един ден, защото тези костенурки достигат полова зрялост едва към 30-40-годишна възраст. Според Едуин Наула ще отнеме между 100 и 150 години, докато вида бъде възстановен.

Учените са събрали ДНК-проби от 1600 костенурки в района на вулкана Волф и са открили разновидността от остров Пинта в 17 от тях, въпреки че като цяло генетичните им характеристики се различавали. Посредством селекция и кръстосано размножаване, според биолозите, ще може да се постигне 100% чистота на вида. 17-те костенурки са били транспортирани от остров Изабела, където се намира вулкана, до размножителния изследователски център на остров Санта Круз - основния остров на архипелага, чиято уникална флора и фауна вдъхновили Чарлз Дарвин да напише труда си върху еволюцията на видовете.

"През пролетта отново ще се върнем, за да събираме такива хибридни екземпляри" - разказва изследователката Джизела Каконе от Йейлския университет. "Надяваме се чрез програмата за селектирано кръстосване да успеем да възстановим вида и да го върнем на родния му остров." Резултатите от размножителната програма ще бъдат публикувани в журнала Biological Conservation.

Най-хубавото е, че 5 от 17-те открити костенурки, които са роднини на Джордж, са съвсем млади екземпляри, което дава надежда на учените, че в някои от неизследваните райони на острова може би още живеят представители на вида Geochelone nigra abingdoni.

Но дори и да се намерят такива представители от вида C. abingdoni на остров Изабела, остава въпроса: как са се озовали те там? Родното място на костенурките от вида на Самотния Джордж е остров Пинта, който се намира на 60 километра разстояние от остров Изабела, където са открити хибридите. Този вид костенурки са масивни, достигат тегло до над 400 килограма и дължина над 1.8 метра, затова изследователите от Галапагоския национален парк не вярват да са били пренесени от морските течения

Учените имат теория, че гигантските костенурки от остров Пинта може да са били пренесени в района на вулкана Волф от китоловните кораби в миналото, които често са взимали на борда си слонски костенурки, за да ги използват за храна, но някои от животните били пускани на свобода или хвърляни зад борда. Поне 14 от видовете гигантски костенурки са населявали 1000-километровата брегова ивица на островите покрай Еквадор, а 10 от тях са оцелели и до днес.

Преди хората да дойдат, Галапагоските острови са били дом на десетки хиляди гигантски костенурки, но към 1974г. броят им вече е бил намалял до 3000. Благодарение на неуморните усилия на учените по опазването на видовете, към момента бройката на костенурките е нараснала до около 20 000.

Източник: /csmonitor.com/
Използвани са и материали и снимки от Wikipedia.
-

По цял свят учените откриват нови видове животни

Нашата Земя е много по-диво място, отколкото ние си мислим. По официални данни до момента са идентифицирани едва около 2 милиона вида, но много учени смятат, че биологичното разнообразие е далеч по-голямо и видовете, обитаващи Земята, са поне 7-8 милиона. Ето защо не е никак чудно, че постоянно чуваме новини за открити нови растителни и животински видове. Ще ви запозная с някои от откритията.

Едно от най-новите открития е този малък буревестник от вида Puffinus bryani. Птицата е намерена в района на Хавайските острови, но учените още не са установили със сигурност кое е постоянното местообитание на този вид. (Фотография: Reginald David, източник National Geographic)


Този нов вид маймуна от групата на тититата (Callicebus) пък е открит в северозападната част на щата Мато Гросо, в бразилската част на Амазонската джунгла. (Фотография: Júlio Dalponte, източник mongabay.com)


В дъждовните гори на Индия са открити десет нови видове жаби. Това е една от тях - Raorchestes crustai, а фотографията е на D.P. Kinesh. Снимки на другите девет жаби можете да видите тук.


Този нов вид змиорка е открит сред мрака на подводна пещера в Палау, западната част на Тихия океан. Биолозите я нарекли "жива вкаменелост", защото според тях така са изглеждали първите змиорки, които се появили на Земята преди 200 милиона години. Фотографията е на Jiro Sakaue, източник guardian.co.uk.

Тази жаба диша през кожата си, а аеродинамичната форма на тялото и позволява да се придвижва доста бързо сред бурните води на реки и потоци. Този вид жаби (Barbourula kalimantanensis) са открити още през далечната 1978г., но едва наскоро учените са установили, че те нямат бели дробове. Снимка: David Bickford, източник panda.org

Тази огнено оранжева змия, също както и по-горната жаба, са открити в Борнео, където до момента е установено, че живеят 10 вида примати, повече от 350 вида птици, 150 вида земноводни и влечуги и умопомрачителните 10 хиляди вида растения, които при това са ендемични видове (не се срещат никъде другаде). Снимка на змията: Gernot Vogel, източник panda.org


А този ярко син гущер (Varanus macraei) е един от най-красивите нови видове влечуги откривани в последните години. Синият варан може да достигне до 1 метър на дължина и е открит на остров Батанта (Batanta), в Папуа Нова Гвинея. Снимката е на Lutz Obelgonner, източник discovery.com

Лемурът Microcebus berthae е един от най-малките видове лемури. Достига едва около 9 сантиметра на дължина, а като тегло - до 30 грама. Открит е в Националния парк Kirindy Mitea на западния бряг на Мадагаскар. Фотография: Harald Schuetz, източник globalanimal.org

Вижте и клипчето, където са показани някои от видовете животни, открити през 21-ви век. За съжаление голяма част от тях са застрашени от изчезване.

А най-интересните нови видове животни за 2012г. можете да видите тук:
 http://dobritenovini.blogspot.com/2013/01/2012.html
-

-