Патронен празник за СУ „Димитър Матевски”

С тържествена програма - на 11 май – Средно училище „Димитър Матевски” отбеляза своя патронен празник. В чест на своя патрон, празникът започна със запознаване на присъстващите – ученици, родители и гости – с живота и дейността на Димитър Матевски.

Училището отваря врати през 1982 г., за да посрещне своите първи възпитаници. В дългогодишната си история, учебното заведение се утвърждава като безспорен авторитет, училище със запазени традиции, висококачествено обучение и отлична подготовка.

Директорът Николай Георгиев поздрави всички присъстващи и постави началото на връчване на наградата „Ученик на годината”. Призовите грамоти и отличителен знак взеха Васил Ботев – IV д клас, Мартин Паскалев – VI в клас и Вили Зердашка – XI клас.

Четвъртокласниците от училището бяха подготвили специален подарък. Те връчиха препис на „История славянобългарская”, за да припомнят на всички за изконните ценности на българите и вярата в едно по-добро утре, както и че пламъкът на обичта към родината ни не трябва никога да угасва в сърцата ни. Преписвайки „История славянобългарская” всеки един от четвъртокласниците се докосна до онази славна епоха на българско величие, която всеки трябва да знае и помни. Словото на четвъртокласниците беше насочено и към завършващите дванадесетокласници, които тържествено бяха изпратени от всички. Специален поздрав към завършващите абитуриенти направиха III б клас с песента „Приятели” и рапъра Симеон от V клас.

За прекрасното празнично настроение се погрижиха още ансамбъл „Матевски” и детска балетна школа „Терпсихора”. И по стара българска традиция празникът завърши с кръшно българско хоро, а дворът на училището се обогати с още няколко дръвчета, засадени по инициатива на IV д клас.



Източник на новината и снимките: Тинка Цветанова

-

Ден на толерантността

Под мотото „Нека бъдем толерантни – днес, утре, винаги!", ученици и родители от Средно училище „Димитър Матевски” Пловдив, посрещнаха 16 ноември – Денят на толерантността. Учениците от всички четвърти класове излязоха с прекрасна инициатива пред своите родители, като ги посрещаха във фоайето на училището и им раздаваха детелинки с 10 златни правила за толерантност.

Под надслов „Нека бъдем по-добри”, учениците поставиха табло, на което техните родители трябваше да напишат своите послания за доброто и толерантно отношение към всички. Разбира се на първо място те показаха, че търпението е най-важното качество, което трябва да присъства в нашия живот и търпението е основа на всичко. Добрата дума, уважението, човечността, състраданието, съчувствието бяха едни от качествата, които и родители и ученици отправиха като призив към всички.

Източник на новината и снимките: Тина Цветанова

-

Есенен бал в Пловдив

Вдъхновени от пъстрата палитра на есента и нейното приказно обаяние, учениците от Средно училище „Димитър Матевски”, заедно със своите учители ЦДО и родители, за шеста поредна година организираха единствения по рода си Есенен бал в Пловдив, който събра над 400 участници. Последният ден от месец октомври беше изпратен с много емоции и приказно очарование. Красотата на есента беше претворена чрез богата есенна изложба и уникални костюми от листа. Много емоции и настроение бяха внесени от рисунките на бъдещите първокласници от детските градини в район Тракия. Децата от ДГ „Еделвайс”, „Велимира”, „Таня Савичева” с радост се включиха в есенната изложба и направиха уникални таралежи, балерини, еленчета, дървета от листа и др.

Всеки, който влезе във фоайето на училището, може да види есенните проекти на учениците от I до IV клас, да разгледа красивите вази, изработени от  есенни листа и семена, таралежи, мини горски кътове, направени от мъхове, борови клонки, шишарки, кестени и др., богато украсени кошници от листа и есенни цветя. Красотата на есента е уникална със своите багри! Тя е символ на топлината, извор на вдъхновение и спокойствие!

И както е на истински бал, така и тук учениците дефилираха с уникални костюми от природни материали. Те се превърнаха в горски феи и крале, носеха богато украсени шапки с есенни листа, чадърчета, мечове, пелерини…

Празникът завърши с веселие и игри, а директорът на училището - Николай Георгиев, връчи грамоти на всички за прекрасното представяне и творческо изпълнение. Грамоти ще получат и всички деца от детските градини, участници в есенната изложба.

-

Четвъртокласници преписват "История славянобългарска" 255 години след написването й

О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин…

 В навечерието на 1-ви ноември всички четвъртокласници от СУ „Димитър Матевски”  започнаха да преписват „История славянобългарска”, за да запознаят учениците в училището със славната и героична история на предците ни. Водени от чувството на родолюбие и патриотизъм и прекланяйки се пред делото на Паисий Хилендарски, със своя препис децата искат да покажат съпричастността си към работата на Атонския монах. 

Ние българите имаме велика история и велики царе, но в продължение на столетия хората по нашите земи не са знаели за миналото си. Пръв запалва будителската искра младият монах Паисий. Той положил изключителни усилия да издири различни книги и писмени сведения за българската история, което му отнело близо две години. Написаната от него "История славянобългарска" се приема символично за начало на Българското възраждане. Преписвайки част от книгата, всеки ученик ще се докосне до онази славна епоха на българско величие, която всеки трябва да знае и помни.

Идеята за преписа се ражда от това, че тази година се навършват 255 години от написването на „История славянобългарска”. Преписът се прави от копие на Паисиевата история върху специално състарена хартия със специални орнаменти от книгата. Всеки ученик в края на своя препис ще запише името си. Готовият препис ще се съхранява от училището, за да се запознаят всички ученици и да се помни славното дело на Паисий.

„За нас е гордост да оставим такъв ценен подарък за бъдещите ученици на училището” – споделиха учителите на четвъртите класове.

-

Доброто е магия, която кара някого да се усмихне

Доброто е единственото нещо, което може да възпитава човека. Затова добрата постъпка винаги трябва да се обявява и да се цени като пример, който да насърчава всички хора всеки ден да направят по  нещо добро. Няма нищо по-красиво и благородно от стремежа винаги, навсякъде и във всичко да бъдеш добър човек.

"Доброто е магия, която кара някого да се усмихне" - под това мото учители, родители и ученици от третите класове на СУ „Димитър Матевски” вече втора година поемат стопляща сърцето инициатива: Те даряват средствата от незакупени букети за първия и последния учебен ден на учебната година на едно дете с рядко заболяване. Това е Тодор Сиваков – ученик от трети клас в същото училище, който е болен от муковисцидоза, наричана още „Болестта на 65 рози”. Само около 200 човека в България са болни от тази рядка болест и за съжаление и Тодор е един от тях. Но и тази година Тодор получи подаръци, а светлината в очите му и усмивката на устните му е удовлетворение и истинска награда за неговите съученици и учители. Инициативата ще продължи в бъдеще и под друг форма, като към нея ще се включат и още класове от СУ „Димитър Матевски”.

Съпричастността към доброто в днешно време е заразна, затова нека бъдем съпричастни към проблемите на хората около себе си и да се опитаме да им бъдем полезни, с каквото можем. Чувството е страхотно, когато виждаме, че нашите вдъхновяващи примери се предават и по-нататък! Надяваме се, че и в бъдеще ще продължаваме да обединяваме сили и в същия дух на любов, надежда и съпричастност и заедно ще даряваме подкрепа и усмивки!

Източник на информацията и снимките: Тина Цветанова
-
 

Пътешествие с непознати

Снимка на Джейми и приятели от България по маршрута София - Пловдив - Свиленград, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

"Не разговаряй с непознати!"
Като малък вярвах на това, което ме учат възрастните, но колкото повече растях, все повече се съмнявах: Наистина ли светът е такова страшно място? Искаше ми се да разбера сам истината и затова, въпреки всички житейски съвети, които бях получил, напуснах работа и тръгнах на автостоп да пътешествам из Европа. Искаше ми се да имам доверие на непознатите и да проверя сам дали Светът е действително толкова негостоприемен, колкото твърдят хората.

Приятелите ми смятаха, че съм откачил: "Ще те ограбят, отвлекат и ще те захвърлят вързан в някое тъмно мазе", плашеха ме те. Но аз не се обезсърчих и в един дъждовен летен ден тръгнах от дома си в Англия и се разположих близо до една бензиностанция с вдигнат палец край пътя. При това се чувствах малко глупаво и си мислех дали хората не са били прави всъщност и дали не трябва да се откажа от това мое безразсъдно начинание.

Съмненията ми нарастваха с всяка изминала минута край пътя, но внезапно един микобус взе че спря до мен и шофьорът ме покани да се качвам. Направо не можех да повярвам, че това ми се случва в действителност. Нетърпеливо скочих вътре и ето че, до края на този първи ден, вече бях стигнал до Белгия! Там отседнах в дома на един човек, с който се бяхме запознали в интернет и никога не се бяхме срещали на живо - още едно нещо, за което ме бяха предупреждавали да не го правя, защото щели да ме сполетят мъчения и нещастия. Вместо това, реално непознатия онлайн познат се оказа сърдечен и добър човек, който сподели с мен дома си и ме запозна със своите приятели.

През следващата половин година последва това, че бях канен и живях в домовете на множество непознати и посетих повече от 20 държави. Пасях крави, помагах във ферми, хората ме хранеха с пресни продукти от градините, перях се в реки, случайно попаднах на един стопаджийски фестивал и дори спах веднъж на палатка под Айфеловата кула по време на една гръмотевична буря - от там е най-добрата гледка към Париж, която при това е абсолютно безплатна!

Карта на маршрута на Джейми из Европа

По време на моите пътешествия се возих на стоп с 227 различни шофьори - и всяка от тези мои срещи с непознати си има своята собствена уникална история. С помощта на тези хора и в тяхната компания аз изминах 23000 километра из цяла Европа. Накои ме молиха да шофирам вместо тях, за да си починат, други ми предлагаха храна и напитки, а някои просто искаха да ми помогнат. По време на пътуването се запознах с много хора, а с някои от тях станахме истински приятели и продължаваме да поддържаме връзка и до днес.

Всички хора, които срещнах - независимо дали само за 10 минути съвместно пътуване или за няколко дни прекарани заедно - повлияха позитивно на моето пътуване и аз съм им благодарен за тези срещи и взаимодействия. Научих се да се доверявам на непознатите хора и разбрах в крайна сметка, че светът - макар да е голям - не някакво страшно и опасно място. Където и да отидеш, хората си приличат: ние всички имаме страхове и надежди, всички имаме мечти и искаме да бъдем щастливи.

Също така научих, че парите на са чак толкова необходими, колкото ни учат да вярваме. Почти никога не съм плащал за настаняване през време на пътуването ми, похарчих малко пари и, макар че почти нямах достъп до компютри и интернет, прекарвах времето си навън и се наслаждавах на живота без да имам специални очаквания, всеки ден се радвах на чудесата на света.

Хората, които ме съветваха да не тръгвам на такова стопаджийско пътешествие, самите те са били учени да се пазят от "големия лош свят" и от непознатото. Но как можеш да знаеш дали светът е действително такова опасно място, след като никога не си се осмелявал да покажеш носа си навън, да излезеш от комфортната си зона и да провериш сам какво става по широкия свят?

Моето пътешествие ме научи, че хората са чудесни и само трябва да им дадеш шанс, за да проявят доброто в себе си. Благодаря ти, Свят!

Автор: Jamie Bowlby-Whiting
Източник: /positivenews.org.uk/
Още много снимки и разкази за пътуванията ще намерите на сайта на Джейми greatbigscaryworld.com

С приятелите от пътешествието, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

---
Допълнителна информация относно пътуването на автостоп:
В повечето части на света, пътуването на стоп не е изрично забранено от закона, но при все това, то не се насърчава в нито една държава и не се коментира официално. Никога не се опитвайте да спрете кола на магистрала, защото това е незаконно - там скоростите са високи и се създава се опасност и за вас, и за другите превозни средства на магистралата. Внимателно си избирайте мястото, където да застанете с вдигнат палец - трябва да има безопасно място, където колите да могат да спрат, а шофьорите трябва да могат ясно да ви видят още отдалеч, за да имат време евентуално да се престроят, да намалят скоростта и да спрат, за да ви качат. Най-важното: вярвате на инстинктите си, не се притеснявайте да откажете да се качите в кола, ако шофьорът ви изглежда като човек, с когото няма да ви е приятно да пътувате. Не бъдете глупави и помислете за сигурността си - например можете да се уговорите предварително с някой приятел и да му изпращате като SMS регистрационния номер на всяка една кола, в която се качвате, a нека и шофьорът на колата да разбере, че вие сте изпратили такъв SMS. Още много полезни съвети, а също и богат набор от тънкости относно пътуването на стоп можете да прочетете на hitchwiki.org и на сайта на Джейми (на английски).
-

-

Добрите хора - 5 част: Лечителите

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."

Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/


През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/


Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

-

7 начина да се справите с трудностите на съвременния живот

Без съмнение, животът днес съдържа множество предизвикателства, а времената ще стават и все по-трудни за обикновенните хора, ако съдим по събитията и някои новини за случващото се около нас. Трезвата оценка на условията, в които живеят хората днес, показва, че действително опасностите ни дебнат на всяка крачка.

Икономиката е пред разруха, а народа обеднява прогресивно заради алчните престъпници, които са обсебили властта и държат в смъртоносна хватка паричната система. Хората като че ли губят ума си и често действат първосигнално, като животни. Егоизмът и безотговорността все по-често побеждават честността и почтенността, а беззаконието сякаш става нова норма на поведение, с която трябва да свикваме. Нашите управляващи са боклуци (най-меко казано) и никой във властта няма визия за такова бъдеще, което да си струва да бъде изживяно.

Бездушните позьори в правителството и парламента, ако изобщо присъстват в парламентарната зала, знаят само да си раздават бонуси и съчиняват такива закони, с които да окрадат работещите, да обрекат на гладна смърт пенсионерите или да заробят децата и внуците ни да плащат нови външни дългове. Държавата ни е разпродадена на алчни чужди инвеститори и големи корпорации, които се интересуват само как да забогатеят от нашите природни и човешки ресурси, баз да ги е грижа за самата Природа - дали я замърсяват и за самите хора - дали ги тровят и експлоатират. Дребните предприятия загиват, правото ни на личен живот се потъпква, за да се опаза нашата "сигурност", а масовите медии и правителствените пропагандатори ни промиват мозъка, като ни заливат с глупости, всяват страх и омраза, и рекламират простотията и невежеството, като че ли нищо друго няма значение.

Голяма част от тези неща са извън контрола на обикновения човек, но все пак ние всички сме част от случващото се около нас. Наистина, светът не трябва да бъде такъв, но той Е такъв, затова трябва да се опитаме доколкото можем да пазим равновесие и да устояваме на злото около нас. Колкото и да се опитваме да бъдем позитивни и гъвкави, понякога случващото се наоколо наистина е плашещо, мрачно и подтискащо, и точно тогава ние трябва повече от всякога да направим съзнателни усилия, за да опазим здравия си разум и вътрешния си мир. Лошите новини понякога са заразяващи, но докато се мръщим и задълбаваме в негативността наоколо, красотата на живота продължава да цъфти пред очите ни. Ние трябва да насочим съзнателно вниманието си към хубавата страна на нещата и положителното в света, за да не пропуснем радостта, която се крие в дребните неща, и красотата на Природата, която величествено се проявява във всеки един момент. Животът е дар и богатство, а най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме действително да живеем добре.

Ето няколко основни неща, които трябва да направите, за да възстановите хармонията в живота си и да запазите здравия си разум в тези тежки времена:

1. Развийте си лична духовна практика
Личната практика може да се състои от физически или медитативни упражнения, или някакъви други методи, които да ви помогнат изцяло да се концентрирате върху случващото се вътре във вас. Много съвременни хора преоткриват тайните на различните древни практики за духовно и физическо развитие, каквито са йогата, медитацията и бойните изкуства. Обучавайки се в тези древни изкуства и постепенното прилагане на тяхната философия в ежедневния живот, ни става по-лесно да поддържаме вътрешния си баланс и да опознаем собствената си сила и жизненост. Добре подбраната лична духовна практика ни помага да наблюдаваме своето собствено душевно състояние, подобрява вътрешната ни увереност и ни учи да устояваме на трудностите в живота. Редовните упражнения и вниманието към собствената ни личност представляват едно своеобразно обновяване на духовната ни същност, което ни помага да разширим светогледа си и ни учи на самоконтрол. Колкото повече практиката се превръща в част от живота ни, толкова по-добре усещаме, когато живота ни се опитва да се изплъзва от контрол, и развиваме все по-добри умения да възстановяваме баланса и вътрешната си хармония.

2. Детоксикация и здравословен начин на живот
Модерната система на здравеопазване се основава на подтискането на симптомите на болестите със супер-скъпи лекарства, които имат многобройни вредни странични ефекти, а фармацевтичната индустрия няма финансов интерес да ви излекува цялостно, за да бъдете здрави и жизнени. Освен това качеството на околната ни среда и на храната, с която се храним, днес е ужасно влошено заради безбройните замърсители на Природата и заради токсините, които се добавят в храните. Да бъдеш здрав е доста трудно в днешно време, но физическото здраве и незамърсеното тяло са изключително важни, за да се чувства човек добре в кожата си и щастлив в душата си. Здрав дух в здраво тяло, както казва народа. Да променим моделите си на консумация и да се научим да живеем без зависимости от лекарства, алкохол и други наркотици - всеки трябва да направи тази важна крачка към промяна в начина си на живот. След като веднъж успее да спечели със силата на волята си тази битка, човек изпитва естественото влечение към това да се чувства здрав и му става по-лесно, дори инстинктивно, да поддържа и защитава своето здраве. Следващата стъпка, след промяната на навиците ни за потребление, трябва да бъде детоксикацията, за да се освободим от замърсителите, тежките метали, химикалите и другите отрови, които са успели да проникнат в тялото ни.

3. Активизъм
За много от нас е трудно да намерим своя глас в какафонията на информационната ера, но ако го направим ще открием, че имаме огромни резерви от вътрешна енергия и кураж, които носят със себе си богатство, пълнота и сила за живот. Като човешки същества, ние имаме неподозиран потенциал от креативност и находчивост и когато приложим тези наши качества в служба на каузите и идеалите, които ни вълнуват, това показва, че сме се измъкнали от матрицата и вече не сме част от примирената контролираната тълпа, която се проектира от съвременната култура. Говорейки открито и честно за нередностите на съвременния свят, ние се изпълваме с душевна сила, която ни прави устойчиви на стреса и ни помага да се справяме с несгодите.

4. Изхвърлете телевизора си
Масовите медии и "забавната" индустрия имат голямо влияние върху начина, по който възприемаме реалността, и затова те открай време се контролират от различни тъмни братства, с цел да ни програмират по изгоден за тях начин. Когато гледаме, слушаме и четем такива масови медии, ние доброволно се съгласяваме да бъдем емоционално манипулирани и подмолно контролирани. Страх, безпокойство, несигурност, насилие, желание и омраза са основните вибрации, които се излъчват от корпоративните медии. След като изхвърлим телевизора и развием наши собствени възгледи за реалността, е много по-вероятно да открием красотата и изобилието на света, да проявим любов, състрадание и прошка... все качества, които са важни за спокойния и балансиран живот.

5. Научете се да казвате "Не"
Да кажеш "Не" е може би най-важното социално умение, което трябва да развием, за да можем да запазим здравия си разум и личния си суверенитет. И трябва да прилагаме това умение не само в работата си примерно, когато шефът ни се опитва да ни експлоатира неправомерно и да мачка достойнството ни, но също и когато държавната власт се опитва да отнеме някои от основните ни права и свободи. Да кажеш "не" понякога е учудващо трудно за повечето хора, защото ние сме възпитавани да се подчиняваме пред "авторитета" и да "не клатим лодката". От нас се изисква подчинение и ние трябва да изберем дали да се съобразяваме с това. Светът днес е в такова състояние не само заради тъмните заговори на елита, които повличат всички ни към съперничество, конфликти и терор, но и защото много от обикновените хора се страхуват да кажат "Не".

6. Самоподготовка, самоосигуряване и живот без дълг
За да можем да устоим на страха от несигурността на съвременния живот, е много важно да бъдем подготвени поне в основни линии да посрещнем някои от очевидно задаващите се потенциални бедствия, каквито са природните катаклизми, гражданските вълнения и икономическите трудности. Наша отговорност е да придобием умения за оцеляване и различни практически знания, да станем независими от модерната хранителна система и да си осигурим сами провизии за нашето изхранване. Дали ще си съхранявате дълготрайни продукти или ще си направите градинка на балкона, дали ще се пренесете на село и ще си направите ферма, или ще останете в града и със съседите ще отглеждате градска зеленчукова градина - изборът е ваш, но е важно да бъдете независими и да не очаквате, че някой друг (например държавата) ще се погрижи за вас и ще ви нахрани. Също така е важно да се освободите от примката на модерната парична система, не теглете никакви кредити и се опитайте да се освободите от дълговете, ако вече имате такива. Банковата система е порочна, а да се освободите от дълговете към нея е революционен акт, който ще ви спести огромна енергия, която иначе бихте израдвали за притеснения.

7. Бъдете благодарни
Да чувстваме признателност за това, което притежаваме, и да благодарим за добрите неща в живота си, е един мощен начин да се освободим от примката на постоянните желания, които са присъща черта на нашето консуматорско общество. Когато се чувстваме подтиснати и депресирани и се измъчваме заради ежедневните си грижи, простото фокусиране върху доброто и хубавото около нас понякога е достатъчно да прогони тъгата и лошото настроение. Материалните притежания и скъпите вещи носят само временно чувство на щастие, също както и наркотиците, алкохола и краткотрайните забавления. Още по-страшното е, че стремежът към материални притежания вкарва свободният ни дух в капана на материалния свят, който древните хора неслучайно са наричали "майа" - илюзия. Трябва да изоставим материалните желания и да се стремим към истински важните неща в живота, каквито са любовта, взаимоотношенията с хората и здравето. За да преодолеем страхът и тревожността, предизвиквани от модерния свят, чувството на благодарност е силно препоръчително и точно то може да ни помогне да се справим с трудностите на съвременния живот.

Действително живеем в интересни времена и всеки от нас е подложен на заразни духовни влияния, замърсяване на тялото и подтискане на човешкия ни дух, който е създаден да бъде жизнен, свободен, сияен, жив и вдъхновен. Повече от всякога, светът се нуждае от силни личности, които активно да се борят срещу безсърдечността и апатията в нашето общество. Надяваме се тези съвети да са ви от полза, когато се сблъсквате с негативни обстоятелства, които се опитват да източат вашата вътрешна енергия и положителна воля.

Свободен превод от wakingtimes.com.

Вижте и този материал: Как да променим света - 10-те правила на Махатма Ганди
-

-

Вдъхновяващи цитати от Учителя Беинса Дуно

"Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това."

"Каквото човек мисли, това става – ако човек мисли по Божествено, и работите стават по Божествено; ако мисли по човешки, и работите стават по човешки; ако мисли по животински, и работите стават по животински."

"Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т. н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателните сили в Природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т. н. Това са думи, които Ангелите говорят. Слушайте тези думи, защото те повдигат човешкия дух... И тъй, работете с положителните сили в живота и Природата. Работете с настоящия момент."

"Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота."

"Не изнасяйте лошата страна на човека. По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Изнасяйте винаги добрата страна на когото и да е."

"Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого."

"Добрите мисли трябва да препращаме така, както в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор, изчиства се всичката кал. С нашата мисъл можем да преобразим външните условия."

"Човешката мисъл е в състояние да изпъди всякаква болка вън от тялото. Има сили в човешкия ум, които са в състояние да изхвърлят вън от организма всякаква зараза и всякаква болест."

"Мисълта храни човека, както  хлябът. Ако мислите не са здравословни, колкото и както и да се храни физически, той пак ще линее. Който живее по законите на любовта, на вярата, на надеждата, той и със сухи корички хляб може да бъде здрав и весел. Словото Божие е живият хляб, сгъстена Божествена енергия – колкото повече го дъвчите, толкова повече дава."

„Ще се подобри положението ми“ – служете си с това изречение, когато ви е налегнало отчаянието. С внушение може да си служите за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на страдания, за самовъзпитание."

"Природата (Живата Разумна) обича само онези, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, не са записани в нейната книга. Те са оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. Тъй щото, когато някой се почувства изоставен от Бога, от Природата и никой не му обръща внимание, ще знае, че причината е в самия него – няма висок идеал. Това е закон. Всеки сам може да изправи живота си, да се освободи от нещастията и страданията си, всеки може да излезе от забравената изба на Природата. И най-последният човек, останал на дъното на тази изба, ако си създаде висок идеал, ще почне да пълзи като охлюв и няма да мине много време, той ще излезе на повърхността на Земята, огрян наново от слънчевите лъчи. Тогава Природата ще каже: „Ето едно от моите възкръснали деца!” Възкресението има отношение към децата, които излизат от дълбоките изби на материалния живот, т.е. към децата с висок идеал. А за да излезеш от такава изба, се изисква воля и безпримерна вяра."

"Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен. Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са се уповавали в него."

"Дойдат ли страданията и мъчнотиите в живота ви, вие се плашите, обезсърчавате се. Плашете се, без да се спирате в пътя си."

"Ако падате, пак не се обезсърчавайте. Какво прави падналият плод? - Заравя се в земята и следната година отново израства."

"Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества."

"Чистият извор никога не се размътва. Той сам се чисти постоянно. Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен."

"Когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова, ако плътта има надмощие върху духа, човек всякога ще боледува; ако духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав."

"Всички болести, от които страдаме, са обвинителен акт срещу нас. Болката с морфина изчезва, но не се лекува. Причината за нея идва от друго място, но лекарите не я знаят и затова не лекуват. Те успяват само да запушат болката."

"В бъдеще лекарите няма да режат тялото, за да го изучават, всички те ще бъдат ясновидци. Като дойде болният, лекарят ще го прегледа отвън и отвътре, без да го пипа, понеже материята за него ще бъде прозрачна, тялото ще бъде осветено. Природата, за да скрие нещо, го оцветява. А при безцветното тяло се вижда всичко."

"Някой казва: „Не мога да го понасям този човек.“ И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно."

"Гледате един червей и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Защо го смачквате, защо го тъпчете с презрение? Господ е направил тази форма, спри се при нея – и като я погледнеш, нека да ти стане приятно. Отвори й път. Ти си големият брат, а тя е малкият брат. Поздрави я."

"Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов."

"Да обичаме тези, които ни обичат, това е в реда на нещата, на човешките неща; а да обичаме тези, които не ни обичат, това е в реда на Божиите неща."

"Когато прощаваш на някой човек, ще му простиш заради Бога, който живее у него. Когато залюбиш някой човек, ще го залюбиш заради Бога, който живее у него."

"Ако някой не може да ти даде мил, хубав поглед, ти му дай. Пожелай добро на всекиго."

"Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви."

"Когато говоря за нечистото, никого не съдя. Естествено е, че който е слязъл на Земята и работи, все ще се окаля. Това е в реда на нещата, но облечи работната си дреха, че и да се окаляш, да има какво да облечеш – ще съблечеш работната си дреха и ще облечеш чиста. Кога? Когато свършиш работата си. Не можеш да очакваш ръцете на работния човек да бъдат гладки, меки – все ще има по няколко мазоли по тях. Има ли нещо лошо в мазолите? Мазолите показват, че човек работи."

"Единственото нещо, което повдига човека, е работата. За да се проявите в каквото и да е направление, трябва да работите. Работата е свещено нещо. Работа, вършена с любов, е щастие."

"Който работи за Цялото, и Цялото работи за него. Който работи за себе си, ще получи еднократно, а който работи за Бога, ще получи стократно."

"Всякога, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават."

"Ако не можеш да намериш Бога отвътре в себе си, отвън никога няма да го намериш. Когато го намериш в себе си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата."

"Най-красивият момент в живота на човека е пробуждането на неговото съзнание или зазоряването на неговата душа. Който е дошъл до този момент, той е намерил магическата пръчица в своя живот, Божественото е огряло съзнанието му."

"Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието. Човек – като ум, като сърце, като душа – е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония."

"За здравето на сърцето се препоръчва любов. Ако сърцето на човека заболее или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето."

"В любовта има това качество, че когато човек залюби, не само че оценява нещата, но неговото сърце се разширява и той става щедър. Онзи, който люби, кесията му всякога е отворена и той мяза на извор, който постоянно изтича. Той не е като онези варели, в които се налива вино и в които постоянно се мери колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Следователно, можеш ли да течеш като един извор, любовта е дошла в тебе. Можеш ли да виждаш доброто във всички хора, можеш ли да виждаш смисъла на нещата, като погледнеш горе на небето, ти си при вратата на този велик божествен живот и любовта е дошла в тебе."

"Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен."

 Петър Дънов е роден на днешния ден - 11 юли, през 1864г. 
-

-

Визията на Исландия за чисто бъдеще като пример за света

Автор: Lucy Purdy
/Рейкявик/ Чрез устойчиво земеделие, бизнес, иновации и впрягане на изобилните природни ресурси, Исландия има потенциала да се превърне в напълно устойчива държава, от която другите могат да се учат.

От тайнственото си среднощно слънце до мрачните си зими, осветявани само от снега и леда, Исландия е страна на крайностите. Когато банковата криза ударила през 2008г., системата от дългове и кредити, на която била базирана исландската икономика, се сринала напълно.

"Имахме един пълен срив, и според мен това беше за добро" - казва природозащитникът Омар Рагнарсон. "Защото след като всичко беше разрушено, ние можехме да се поучим от грешките си и можехме да построим изоснови едно ново общество, едно ново отношение към околната среда, едно ново мислене."

След имплозията в банковия сектор, обикновените хора от Исландия се обръщат към учените, икономистите, фермерите и другите хора с визия за бъдещето, не само за да оспорят дотогавашната система, основаваща се на цикли от дългове и консуматорство, но също и за да създадат заедно един нов план за устойчива икономика, основана на местен подход.

"Бих искал исландците да действат на местно ниво, но да мислят глобално", казва Гудьон Мар Гудьонсон в документалния филм "Бъдеще на надеждата" (Future of Hope), който увековечава възхода на това ново движение. "Исландия досега нямаше ясна визия какво иска от бъдещето, и затова според мен е много важно да постигнем съгласие именно за това - как виждаме самите себе си и нашата страна в света."

Самия Гудьонсон се натоварва с тази задача и основава "Министерство на Идеите" - движение на обикновените хора на Исландия, което да действа като форум за дискусии. В него се обсъждат иновациите в различни области като индустрията, образованието, технологиите, икономиката и обществените структури. Централа на движението става т.нар. "Къща на Идеите" в Рейкявик и то започва усилено да работи, защото хората в него вярват, че Исландия е идеалното място за създаване на прототипи за нови и устойчиви решения.

"Това министерство може да се разглежда като сърцебиенето на обикновените хора, когато става дума за иновации и промяна в Исландия," казва Гудьонсон. "Ние можем да си представим как бихме искали да изглежда Исландия след 20 или 50 години без участието на големи корпорации и политически партии. Когато отиваме да гласуваме, ние искаме да гласуваме за такъва политици, които чувстваме като хора от народа, за които смятаме, че най-добре се вписват в нашите идеи за бъдещето."

Зелената енаргия

"Когато енергийната криза удари, най-доброто възможно място, където да бъдеш, е Исландия" - казва Кристин Вала Рагнарсдотир, която е бивш декан на Училището по инженерни и естествени науки в Университета на Исландия.

Тази страна е истински рай за производството на чиста енергия, заради своите географски и геологическите характеристики  - известни са нейните горещи извори, гейзери и активни вулкани и горещата вода, бълбукаща под земята, която осигурява голяма топлинна енергия за отопление. Понастоящем около 80% от енергийните нужди на страната се покриват от водноелектрически централи, а геотермалните енергийни източници осигуряват останалите 20%. Подземните басеини с гореща минерална вода, които топлят някои от любимите за туристите дестинации, като например геотермалният спа-комплекс "Синята лагуна", осигуряват на Исландия почти неизчерпаеми количества от естествено гореща вода.

Сега вниманието на исландците се пренасочва към тези сектори в икономиката, които все още са зависими от изкопаемите горива. Изследователите например търсят начини да се впрегне геотермалната енергия за получаването на водородни атоми от водата, и така автомобилите и корабите в страната скоро ще могат да започнат да се задвижват с водородни клетки. Това ще направи Исландия напълно независима в енергийно отношение, тъй като електрозахранването ще стане 100% от възобновяеми енергийни източници.

Био-земеделието

Органично-парниковото селско стопанство, което е сравнително ново явление в Исландия, позволява на хората да си произвеждат в домашни условия зеленчуци като домати, краставици и чушки, въпреки ниските температури. Въведен е биологичен контрол, който прави този вид земеделие особено успешен, така че се очаква скоро Исландия да започне да изнася зеленчуци за Европа, например домати.

"Създаваме местни групи във всички части на Исландия, като например идеята за "Бавна храна", която цели да се наблегне на консумацията продукти според сезона, които да са произведени в близката околност, и по този начин се спестява огромно количество енергия, която иначе би отишла за транспортирането на продуктите, а също така се намалява и замърсяването на околната среда" - обяснява Еймундур Магнусон, който има био-ферма във Валанес в източната част на Исландия. "Според мен, от био-земеделието няма връщане назад. Когато човек погледне почвата, като види как расте продукцията, а особено като опита вкусът на плодовете, колко е по-сладък и по-добър, той просто никога не би се върнал назад. Това е естественият начин, по който трябва да се правят нещата."

Проекти за чиста енергия също така подсилват и университетите в Исландия и по този начин помагат за построяването на основите на един силен инжинерно-технически сектор. По този начин исландците сами могат да генерират и развиват своите собствени идеи, а не просто да финансират някакви чуждестранни и външни проекти, както се е действало преди 2008г. Сега Исландия работи с много държави от Азия, Африка, Европа и Америка и обменя опит с тях, за да се учи как да развива чиста икономика, което доста повдига стойността на една такава малка държава, която има само 320 000 жители.

Демокрацията в действие

Но малкото население на Исландия има и положителна страна: политическата мобилизация в страна с толкова малко жители се осъществява чудесно. Близо 1500 души - около половин процент от цялото население на Исландия - се събират на националния форум през ноември 2009г., за да вземат решения за основните ценности на бъдещето общество в страната. На този форум идват хора от всички прослойки на исландското общество, от 18 до 88-годишна възраст и от всичките 6 избирателни региона на страната.

Възобновява се също така и интересът към традиционните исландски занаяти и културното наследство - като например в производството на традиционните исландски пуловери - и всичко това изглежда е част от културната промяна, която се оказва много по-важна от икономическите промени.

Макар хората в Исландия отдавна да са се научили да оцеляват на замръзналия вулканичен оствов, тепърва те ще се учат също и как да издържат и на най-значителните предизвикани от човека икономически и климатически катастрофи. Начело със своето Министерство на идеите, исландците работят здраво за създаването на една нова икономика, въз основа на чистата енергия и визията за устойчиво бъдеще. Важно е, че тази визия е създадена от самите хора и лежи в техните сърца, защото това гарантира нейното оцеляване при трудностите, които бъдещето може да донесе.

Източник: /positivenews.org.uk/
Снимки: Wikipedia

Вижте и този материал: "Градът, който победи глада"
-

-

Вдъхновяващи мисли и цитати - седма част

"Истинският мъдрец е убеден в тази истина: "Всичко в този свят отива към по-добро"." - Климент Александрийски

"Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия." - Волтер

"По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал." - Августин Блаженни

"По-добре достойна и героична смърт, отколкото недостоен и подъл триумф." - Джордано Бруно

"Природата никога не спира в своето движение и наказва всяко бездействие." - Йохан Волфганг фон Гьоте

"Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие." - Гьоте

"Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите." - Талес от Милет

"Оптимистът отива до прозореца всяка сутрин и казва: „Добро утро, Боже!“; Песимистът отива до прозореца и казва: „Боже, пак е утро!“." - Хорас Джексън Браун

"Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях: Мостове или стени?" - Хорас Джексън Браун

"Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господстваш,
ето това е Изначалната Добродетел." - Лао Дзъ

"Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването." (Pars sanitatis velle sanari fuit.) - Луций Аней Сенека

"Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие." - Аристотел

"Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш." - Майка Тереза

"Когато изпълваш живота на другите със светлина, не може да не бъдеш озарен и ти." - неизв.автор

"ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ:

ЛЕГЛОТО, НО НЕ СЪНЯ
ХРАНАТА , НО НЕ АПЕТИТА;
ЛУКСА, НО НЕ КРАСОТАТА;
ЕДНА КЪЩА, НО НЕ ЕДИН ДОМ;
ЛЕКАРСТВОТО, НО НЕ ЗДРАВЕТО;
СЪЖИТЕЛСТВОТО, НО НЕ ЛЮБОВТА;
РАЗПЯТИЕТО, НО НЕ ВЯРАТА ;
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО, НО НЕ ЩАСТИЕТО;
СМЪРТТА, НО НЕ И ЖИВОТА ;
ПО-ЛУКСОЗНО МЯСТО В ГРОБИЩАТА,
НО НЕ И НА НЕБЕТО." - неизв.автор

"Започва път от моя праг, безкраен и покрит с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам." - Джон Роналд Руел Толкин "Задругата на пръстена"

"Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки с най-добрите туристически карти в света." - Хорас Джексън Браун

"Ако се интересувате от другите, за два месеца можете да си създадете повече приятели, отколкото ако в продължение на две години се опитвате да накарате другите да проявят интерес към вас." - Дейл Карнеги

"Този, който плува по течението, не мисли за изворите." - Валентин Домил

"Ако не си сигурен да целунеш ли момичето или не, за всеки случай го целуни." - Янина Ипохорска

"За да извършиш нещо достойно на този сят, не бива само да стоиш на брега, треперейки и мислейки си само за студената вода и за опаснотите, причакващи плувците. Трябва да скочиш във водата и да изплуваш както можеш. Небето никога не помага на хората, които бездействат." - Сидни Смит

"Откриваш в света толкова чудеса, колкото носиш в себе си." - Венцеслав Константинов

"Каймакът сам се издига към върха." - неизв. автор

"Картите вече са раздадени, оттук нататък можеш само да ги отиграеш по възможно най-добрия начин." - неизв.автор

"Детската игра е твърде важна работа. Никога не я прекъсвайте." - Стоян Миленков

"За да живее човек дълго, трябва често да загива от смях." - Стоян Миленков

"Не си струва да молиш боговете за онова, което сам можеш да постигнеш." - Епикур

"Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете." - Сократ

"На света има тъй много неща, които не са ми нужни." - Сократ

"Добрите мисли трябва да препращаме така, както в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор, изчиства се всичката кал. С нашата мисъл можем да преобразим външните условия." - Петър Дънов

"Срещне ви някой, който има известна слабост. Вижте в себе си, имате ли слабост като неговата. Ако имате, благодарете, че можете да я изправите. Ако срещнете добър човек, вижте, имате ли неговите добродетели. Ако ги имате, благодарете на Бога. Ако ги нямате, пак благодарете – че можете да ги развиете. В каквото и положение да се намирате, използвайте го. Работете, докато е ден, защото идва нощ, когато, и да искате да работите, няма да можете. Идва време, когато, и да искате да направите добро, не ще можете." - Петър Дънов

"Чистият извор никога не се размътва. Той сам се чисти постоянно. Чистият човек не може да се провали, при каквито и условия да е поставен." - Петър Дънов

"Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък." - Хорас Джексън Браун

"Животът е като огледало, ако му се усмихнеш, ще ти отвърне със същото." - Хорас Джексън Браун

"За да се справиш със себе си, използвай главата си. За да се справиш със другите, използвай сърцето си." - неизв. автор


Предишната част на "Вдъхновяващите цитати": http://dobritenovini.blogspot.com/2013/01/blog-post_28.html

-

-

Градските зеленчукови градини - път към братските отношения в икономиката

Автор: Christa Müller

"В тези времена на все по-крещящи реклами на обществените места, влечението да се отглеждат картофи точно на такива места - при това без ограничения за влизане в площите - е меко казано революционно," - пише Сабине Ролф в своята рецензия за книгата "Градското градинарство". В действителност, все по-често може да се наблюдава завръщането на градините в градовете навсякъде по света, и да се гледа на тях като израз на промяната в отношенията между "обществено" и "частно". И не само господстващато разделение в съвременното общество е това, което все повече се заличава; разделението между обществото и природата, а също и това между града и провинцията все повече избледняват, поне от гледна точка на градските обществени градинари.

През 1960-те години, по време на икономическия разцвет, хората в Западна Германия изоставиха своите градски зеленчукови градини, за да не принизяват социалния си статус; много от тях искаха да демонстрират примерно, че могат да си позволят да си купуват храна и затова не им се налага да си я отглеждат и консервират сами. В днешно време се случва обратното - групи като “Generation Garden” ("Поколението на градините" - приблизителен превод) са нагазили здраво в зеленчуковите лехи, които са насред градските квартали. "Младите зеленчукопроизводители от Берлин-Кройцберг" създават истински фурор, а Германската федерална фондация за култура стартира фестивала "Über Lebenskunst" (игра на думи, която може да се тълкува като "Изкуството да се живее", а също и като Überlebenskunst - "Изкуството на оцеляването"). Хората днес вече не се срамуват да показват на обществени места своите ръце, които са загрубели от градинарството.

Това, което се наблюдава сега, е една промяна в символизма и статуса на пост-материалистичните ценности и начин на живот. Направи-си-сам и отгледай-си-сам означава също и да намериш свой собствен начин да се изразиш чрез плодовете на собствения си труд. Означава да се разграничиш от консуматорската култура, която разчита на готовите продукти от фабричното производство. Търсенето на индивидуални начини на изразяване е също и търсене на нови форми и нови места в общността. Ако в следвоенните години обществения живот на Германия се разгръщаше в смесените магазини и работилниците на занаятчиите, то днешните градски обществени градини и отворени работилници изглежда се превръщат в новите оранжерии за социална солидарност на градското общество от епохата, следваща тази на изкопаемите горива.

Princess Garden в Берлин. Фотография: Max A.

През последните години, хора от всякакви среди обединяват усилията си за създаването на био-градини в много от големите европейски градове. Те отглеждат пчели, обменят си семена, произвеждат натурална козметика, използват растения за боядисването на платове, организират кухни на открито, и завземат и управляват обществените паркове. С цел да помогнат на живеещите в района, градските активисти-градинари садят цветя в корените на дърветата и преобразуват изоставените земи и покритите с боклуци паркинги в места, където хората могат да се срещат и да организират съвместни дейности.

Това ново градинарско движение е младо, разноцветно и с разнороден социален състав. В Берлин, местните градски жители работят рамо до рамо с турските емигранти, за да си отгледат зеленчуци в общите съседски дворове и обществени градини; отделните овощни градини и частни земеделски парцели постепенно се свързват взаимно в една обща градинска мрежа. Градинарското движение преодолява междукултурните различия и се разширява все повече по поразителни начини, както може да се види например от онлайн платформата Mundraub.org, която използва технологията Web 2.0, за да маркира местоположението на изоставени плодни дръвчета, от където ябълките и другите плодове могат да се берат безплатно. От това новаторско смесване на дигиталните и аналогови светове, се създават нови междинни реалности, които съчетават практиките от отворените източници със субстанциално-ориентираните практики на ежедневието.

Градските градини като средища на знанието

Отворените източници са централен и водещ принцип за всички обществени градини; а участието и съпричастността на хората от околните жилищни райони са основната цел. Градините се използват и управляват като общи за всички в общността, дори ако самите градинари не са собственици на земята. Като се окуражава участието на много и различни хора, градските градини събират и комбинират в себе си огромно количество знания и методи на производство. Понеже обикновено няма професионални зеленчукопроизводители сред градинарите, всеки от тях е зависим от знанието и уменията, които имат другите - и затова всеки е готов да се учи. Те следват максимата, че всеки има полза от споделянето на знания, защото така те могат да се учат един от друг, да си припомнят отдавна забравените умения и сами да допринесат за създаването на нещо ново. Общественото градинарство се бори срещу ограниченията на градското фермерство - независимо дали става въпрос за почвата, материалите, инструментите или за достъпът до знания - и ги превръща в една икономическа система на изобилието чрез колективната изобретателност, споделяне и реципрочност.

В градските градини както възможностите, така и необходимостта от обмен възникват отново и отново. А жизнената атмосфера се проявява, когато се срещат най-разнообразните таланти. В работилниците например хората могат да се научат да си направят сами товарен велосипед, висяща градина на прозореца или оранжерия на покрива; могат да научат как се отглеждат растения на балконите, или вертикално отглеждане по стените на сградите, и как да се направи система за поливане от стари пластмасови бутилки от минерална вода. Винаги има нужда от изобретателност и продуктивност, които често са налични само когато знанието се разпространява свободно, което пък в добавка води и до нови знания.

По този начин, творческият процес в градината никога няма край. Самата градина е една голяма работилница, където старите неща се интерпретират по нови творчески начини, и се поставят в нови взаимни връзки. Едно нововъведение води към друго. И не става въпрос само за вдъхновяващата наличност на множество различни растения, които създават истинско богатство от нови идеи, но също и за постоянната възможност да се включиш и ти самия, и да бъдеш мотивиран от всичко и всички наоколо.

Градска градина в Хюстън. Снимка: J. Bolles.

Така с течение на времето, се появява и действителната общност, използваща градината. Една от най-важните съставни части на успеха е, че мястото не е предварително определено или прекалено ограничавано от правила. Вместо това, атмосферата на творчески безпорядък и отвореност, правят очевидни желанието и необходимостта именно от творчески идеи и сътрудничество.

Нова законова уредба за обществените места

Когато хората от съседните райони на Берлин-Нойкьолн разполагат своите градини върху мястото на бившето летище Берлин-Темпелхоф, те използват за растенията сандъци, които сами са си направили. Това мероприятие, което се извършва с подкрепата на организацията за обществено озеленяване Allmende-Kontor и събира много хора от най-различни среди и поколения, е първото, което се разполага на такова необичайно обществено място. Създадената там градина се състои от издигнати лехи в най-разнообразни стилове, които се разполагат върху площ от 5000 квадратни метра. Растенията са насадени в стари рамки от легла, бебешки корита, стари цинкови тръби или в дървени контейнери, които градинарите си сглобяват сами.

Но освен необичайното обществено място, градините на Allmende-Kontor подчертават и важното политическо измерение на градското градинарство. Обществено ориентираните практики позволяват по-различен поглед върху града. Те освен че се нуждаят от общностите, същевременно и създават тези общности. Хората идват тук заедно, но не заради някакво грандиозно очаквано събитие, реклама, или задължението да дойдат. Вместо това, техните самоорганизирани, децентрализирани практики в публичната сфера мълчаливо изразяват общия стремеж към зелен град за всички. Никой не се опитва да създава някаква нова социална утопия, като "обществото на бъдещето" или нещо подобно. Вместо това, простите социални взаимодействия бавно трансформират бетоновите пространства в действие тук и сега, и изграждат алтернатива на господстващия световен ред, който е основан на пазарен фундаментализъм.

С други думи, предпочитанията към малкия мащаб като преоткриване на непосредствената околна среда, в никакъв случай не означава стесняване на светогледа. Точно обратното: целта е именно да се противодейства на свръхпотреблението, колонизацията и унищожаването на общите световни богатства. Поради тази причина, местните общи инициативи се управляват като места, където човек може да добие по-добра представа за новото разбиране на публичността. В същото време се демонстрира, че наистина съществуват алтернативи - общата употреба на място, което е частна собственост; местно качество на живот, вместо дистанционно управлявана консумация, каквато е в момента; сътрудничество и взаимопомощ, а не индивидуална изолация.

Управление на "вътрешните общи части"

Новият стремеж към общото в градските общи градини не е само политическа защита на общественото пространство и използването му за общото благо. В същото време, той е и стремеж към рекултивация на вътрешното съзнание на хората и отхвърляне на предписанията на Homo economicus (един образ на човечеството, който се свежда до хората, ориентирани към конкуренция, чието внимание е фокусирано единствено върху собствената им изгода). Този прекалено опростенчески модел е под конструктивна атака от известно време, даже и в областта на икономиката. По-конкретно, вече и социалните невронауки потвърдиха, че желанието на хората за сътрудничество и свързаност с околните са основни елементи на човешката природа. За учените от хуманитарните науки, това е със сигурност не е някакво ново прозрение, но все пак е добре да се знае, че има сериозни научни данни, показващи, че съществуването на граница между ума и тялото, която често се използва за оправдаване на доминиращото господство, е изкуствено създадена, и че взаимовръзките между тялото и ума са много сложни. Например, ние днес знаем, че социални или психологически опити оставят физически следи - дори и в гените ни, както се вижда от епигенетиката. Joachim Bauer счита, че това прозрение ще бъде решаващ пробив във връзка с нашите понятия за човечеството.

Градска градина около каналите на Милано. Снимка: Roberto Venturini.

Това има две последствия: Първото е, че изживяването на общото, каквото имаме в общото градинарство, позволява на градинарите да преоткрият собствените си телата, да усетят двете си ръце и да осъзнаят, че могат да създават различни неща с тях. Тези сетивни преживявания са пряко свързани с начина, по който човек гледа на света. От друга страна, градината е идеалното място човек да се научи как да си сътрудничи с другите. При проектирането на система за улавяне на дъждовна вода за лехите, например, опитът показва един аспект на това да си човек, а именно - свързаността с другите - и това е също толкова важно, колкото и опитът на самостоятелността.

В този смисъл, общите градини са практика на живот, които позволява дори на силно индивидуализираните хора от 21-ви век да насочат вниманието си един към друг, и не на последно място да - забавят темпото на живота си. В крайна сметка, времето също е ресурс, който се концептуализира в общността. Да живееш времето си, означава да можеш да упражняваш дейност така, както сам намериш за добре, наслаждавайки се на момента, или да го прекараш заедно с другите. Чрез ускоряване на времето до крайна степен, дигиталният капитализъм е подложил почти всеки от нас към режим на ефективност, в резултат на което чувството за време се определя от недостига на време, а от стрес хората несъзнателно се мъчат да "запълнят" времето с колкото е възможно повече "полезност". Времето бива "спестявано", на свободното време се гледа с подозрение, а границите между работа и свободно време стават все по-неясни.

Градината е антидот, който може да се използва за убежище на "изтощената същност", както е описано от френския социолог Ален Ехренберг. Градината забавя нещата и дава възможност за преживявания на времевите цикли от различна епоха на човешката история, от аграрното общество. Дребното селско стопанство, което се преоткрива в многото градски градини, е с цикличен характер. Всяка година, цикълът започва отново с подготовката на почвата и сеитбата й. Хората, които работят в градината, са изложени на природата, климатичните условия, сезоните и циклите на деня и нощта. За обитателите на градовете, чиито виртуален живот ги е научил, че всичко винаги е възможно по всяко време, и най-вече, че всичко може да се управлява по всяко време, тези древни и непознати измерения на времето са много очарователни. Градинарство позволява прозрението, че ние самите сме интегрирани в жизнения цикъл на природата и че тя може да има успокояващ ефект, който просто ни "примирява" със създалата се ситуация.

С други думи, управлението на общите градини създава не само ценен опит, но също така и социални взаимоотношения с широкообхватни последици. Те са ценни за трансформацията на индустриалното общество, основано на експлоатацията на петрола и ресурсите, в едно общество, ръководещо се от предпоставки за демократично участие, което вече няма да "живее" от изнасянето разходите, но, доколкото е възможно, ще избягва създаването на разходи на първо място. Процесите на реципрочност и на "икономиката на символичните стоки," както ги описва Бурдийо, са също толкова важни за силно диференцираните съвременни общества, като и за предмодерните такива. Старите и нови практики за общо ползване на благата, предлагат вдъхновяващи възможности за действие.

Нови тенденции в градското земеделие

Agropolis се нарича проектът на група архитекти от Мюнхен, който спечели конкурса Open Scale с "Метрополитната стратегия за храна" през 2009г. Концепцията включва "градски райони за прибиране на реколтата" и места за отглеждане на собствена храна, а също и оценка на ресурсите и устойчиво управление на земята в центъра на градското планиране. Реколтите трябва да станат видима част от ежедневния градски живот. Ако градът действително приложи този модел, чрез продукцията от общите градини и институциите на общността, които си обменят, съхраняват и обработват реколтата, може да се създаде основата за продуктивно сътрудничество между 20 000 жители в новия квартал.

Британският град Тодмордън, един от пионерите на градското градинарство (прочетете повече тук)

Гражданската градина Laskerwiese е обществен парк, който се управлява от самите граждани. Група от 35-ма местни жители са успели да трансформират осеяната с боклук и изоставена земя на Берлинския Фридрихсхайн-Кройцберг в парк. Те сключили договор с областната управа, като се съгласили, че асоциацията на гражданите ще е отговорна за работата по подрязването на дърветата и поддръжката на тревните площи на терена. В замяна на това, гражданите придобиват правото безплатно да използват парцели земя и да си правят лехи за отглеждане на зеленчуци. Тези нови модели, които помагат на затруднените финансово общините да поемат финансовата тежест и разширяват възможностите на хората да оформят публичните пространства, изискват много време и усилия за комуникация и от двете страни.

Allmende-Kontor (Общия офис - приблизителен превод) е инициатива на Берлинското градско движение за градинарство, което създава обществени градини на мястото на бившото летище Берлин-Темпелхоф заедно с местните жители от 2011г. Издигнатите лехи са в най-разнообразни стилове и са разположени на 5000кв.м. площ. The Allmende-Kontor счита себе си за градина за всички - и в същото време е място за съхраняване на знания, за обучение и за консултиране на работещите в мрежта от общи градини в Берлин. Планира се и създаването на база с градинарски инструменти и банка за семена, които ще бъдат достъпни за всички.

Източник и референции: /shareable.net/

Вижте и тези публикации: "Градът, който става за ядене" и "Градът, който победи глада"

-

-