Млади спортни таланти печелят златни купи и медали

На 21.10.2017 г. в Спортния клуб по лека атлетика „ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ”  се проведе ученическо състезание. От шест конкурентни пловдивски училища, учениците от СУ „Димитър Матевски” грабнаха купите за отборна игра във всички възрасти, като спечелиха 4 златни купи и над 20 медала по лека атлетика. 

Ето учениците, които спечелиха първи места:

• Мартин Димитров  - Първо място IV- V клас момчета скок, бягане 60 м и бягане 400 м
• Виктория Трендафилова – Първо място IV-V клас момичета, бягане 60 м и Второ място IV-V клас момичета 300 м
• Мариан Манолов – Първо място VI-VII клас момчета скок дължина, бягане 60 м и бягане 400 м
• Маргарита Василева – Първо място VI-VII клас момичета бягане 300 м  и Трето място  VI-VII клас момичета скок дължина 

 
Отлично се представиха и: 

• Даниел Димитров – Второ място и Рангел Гиров – Трето място IV- V клас момчета скок       
• Виктория Трендафилова – Трето място IV- V клас момичета скок
• Георги Симонов – Второ място и Даниел Димитров – Трето място  IV-V клас момчета 60 м
• Даниел Димитров – Второ място  IV-V клас момчета 400 м
• Александър Ненов – Трето място VI-VII клас момчета скок дължина
• Тихомир Филипов – Второ място VI-VII клас момчета 60 м и Второ място VI-VII клас момчета 400 м
• Даниела Бояджиева – Второ място VI-VII клас момичета 300 м

Децата бяха наградени от балкански и републикански шампиони на  СКЛА „ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ”.     

Източник на новината и снимките: Тина Цветанова
-

Около света на велосипед

На 5-ти януари 2010г. д-р Стив Фебс тръгва от Лондон на епично пътешествие с велосипед около света. Неговата цел е да измине дължината на 6-те континента за 5 години, пресичайки повече от 60 държави, т.е 80 000 километра, които се равняват почти на два пъти обиколката на Земята. Въпреки че се наложило да се върне временно в Лондон, за да му направят операция поради травма на коляното, Стив вече е приключил първата част от своето пътешествие през юли 2011г., изминавайки 23 000-километровата дистанция от Лондон до Кейптаун. Понастоящем Стив прекосява Южна Америка и е стигнал до Аржентина, а следващата част от маршрута му е през двете Америки чак до Северна Аляска.

Пътешествието на Стив има за цел да събере средства за благотворителната организация "Мерилин", която осигурява медицински грижи за хората пострадали от природни бедствия, военни конфликти, епидемии и др. За целта Стив е предвидил маршрута му да минава през множество тропически области и райони, които са засегнати от такъв род природни бедствия, за да може да се привлече вниманието на хората по света към проблема и да станат те съпричастни към каузата. Ето защо по време на пътуването си Стив участва в множество срещи с институции, бизнесмени и организации, а също така прави и презентации в редица училища и униварситети. Ето какво разказва Стив за своите приключения, след финала на първата отсечка от пътешествието - от Лондон до Кейптаун:

"Също както повечето решения с важни последици, така и това беше взето докато седях в пъб-клуба, с бира в едната ръка и с мини-атлас в другата. Работех като лекар в болницата и ме измъчваше въпроса дали съм достатъчно смел, или може би достатъчно глупав, за да се разделя с всичко - с приятелите си, със семейството, със страната си и с работата, която обичах. Накрая си позволих да игнорирам всички съмнения и да се впусна в това епично приключение - да премина на велосипед 6-те земни континента за 5 години. Бях едновременно ужасен и нетърпелив да тръгна.



Така започна моята самотна миграция на юг, а докато напредвах бавно, изпълнен с трепети и емоции, над Великобритания се беше настанила най-студената зима от 30 години насам. След като на няколко пъти се оказах под кръстосания обстрел от снежните топки на английските ученици реших да се прехвърля с ферибота до Франция, където се оказа, че времето е също толкова студено.

Докато изкачвах Алпите температурите през нощта често падаха до минус 20°C. В Източна Европа беше доста по-топло, но пък се сблъсках с други предизвикателства, например Гърция се оказа средище на поредица от яростни атаки от страна на множество строго териториални фермерски кучета, поради което ми стана навик често да се забързвам скоростта си, за да избягам от песовете, които ме гонеха.

Като стигнах в Турция на няколко пъти се чудих коя точно част от велосипеда ми щрака толкова зловещо, докато накрая установих, че всъщност прищраква собственото ми ляво коляно, което беше започнало да ме боли и да се издува. Отидох да си направя снимка и се оказа, че част от хрущяла на края на бедрената ми кост се е отчупила. Видях се принуден да оставя велосипеда си на сигурно място при приятели и с разбито сърце, съкрушен и обезсърчен се върнах на автостоп в Лондон, за да ме оперират. След операцията и двумесечната физиотерапия се почуствах обновен, духът ми се повдигна и се върнах в Истанбул, готов да изследвам Близкия Изток. Много скоро бях удивен от неповторимото гостоприемство, което срещнах по пътя си.

В Кайро се срещнах с Ниоми - мой приятел от Англия, с когото възнамерявахме заедно да прекосим Африка. Без особени усилия преминахме през равния терен по бреговете на Нил през Египет и Судан, но като стигнахме до Етиопия скоро се почуствахме сякаш прекосяваме море - духаше бурен вятър, а пясъчните хълмове се местеха като живи, приличаха на големи морски вълни, които сякаш се опитваха да ни погълнат. Всеки ден орди от деца ни преследваха, крещяха, просеха пари, размахваха пръчки, хвърляха камъни и крадяха вещи от велосипедите ни.




Около Коледа преядох, с ясното съзнание, че се нуждая от калории. Бях свалил 15 килограма и едва ли може да си представи човек по-жалка и смешна картинка от тази, която аз представлявах - възрастен мъж с провиснал ластичен спортен екип.

Понеже Ниоми реши да хване автобуса до Найроби, аз продължих сам през сухите и слабонаселени неплодородни области на Северна Кения - дом на войнствени племена, номади и безжалостни бандити. За да прекося реката Омо натоварих велосипеда си в едно издълбано от дънер кану, а на другия бряг се наложи да да бутам велосипеда дни наред през пясъчна и безлюдна пустиня, разположена на самия край на цивилизацията.

След това тежко изпитание на силите ми отново се събрахме с Ниоми за следващата част от пътуването - през зелените и леко хълмисти чаени плантации на Уганда и Руанда, а пътя ни беше съпроводен с безбройни блестящи погледи и ослепителни усмивки. Южна Африка беше точно Черния континент от моето въображение - див, самотен, ужасяващ... и същевременно вдъхновяващ. За щастие, успях да премина през родината на лъвовете без да бъда разкъсан, което си е направо за хвалене.

Накрая - след 23 215 километра, 26 държавни граници, една година и четири месеца на път, от които 265 дни в Африка и 113 на брой сменени спукани гуми - стигнах до нос Добра надежда.

Научих всичко за Белинда - така съм кръстил моя велосипед. Дръжките на кормилото и са пристегнати с овехтели еликтрически кабели, рамката е силно надраскана, много от спиците са отдавна изгубени, а веригата на някои места е закрепена с връзки от обувки. Белинда носи белезите и охлузванията от тези 16 месеца път, също както и аз. Контурите на краката ми са променени, сега съм много по-слаб, имам два малки белега на лявото си коляно, а пък прическата ми клони към добре издухан от всякъде мулет.

По време на пътя имах възможност да преспя на най-разнообразни и любопитни места. Освен в палатката ми, съм преспивал също и в църкви, изоставени замъци, училища, болници, във ферма за крокодили и под навес за водни биволи.

Най-много от всичко ми допадна изключителното доверие и щедростта на стотиците хора, които ме срещаха по пътя и ме окуражаваха да продължавам напред. Никога никой не е отказвал да ми даде вода, а освен това нямат брой шофьорите, които спираха насред път, за да ми предложат храна, или вода, или да ме поканят някъде да пренощувам. Само за пример - три пъти ми даваха пари, веднъж ми връчиха торба с 36 портокала, а в един случай ми повериха даже ключовете от една вила на морския бряг!




Беше истинско удоволствие тази първа част от моето пътешествие, поради толкова много причини. Да живея навън, постоянното физическо усилие и всички тези непознати лица и места сякаш се бяха уговорили да ме накарат да се чувствам по-жив от когато и да било преди. Убедих се от собствен опит колко непредсказуем е живота, често пъти не съм знаел къде ще ме завари нощта, усетих и тръпката да нося всичко, което ми е необходимо в дисагите на велосипеда си - всичко това ми даде една свобода, която едва ли ще имам някога отново. Вече не се чувствам затворен в клопката на неизменните бързи решения, които човек се налага да взема когато живее в големия град, сега се чувствам свободен, а това е едно много добро чувство.

Останаха ми много топли и трайни спомени от Африка. Ще помня винаги великолепните гледки, гъстите гори, празните пустини, високите планини и движещите се хълмове, но нито един пейзаж не беше толкова жив, цветен и вдъхновяващ колкото хората, които срещах по пътя си. Наистина се затруднявам какво да отговоря, когато ме питат кое най-много ми е харесало. Определено е свързано с хората, това което най-много ми харесва, но то включва толкова много неща, че наистина не знам кое точно да спомена.

Обикновено Африка влиза в заглавията на вестниците с лоши новини - болести, военни конфликти, корупция, бедност или престъпност. Медиите обрисуват този континент или като жертва, или като егоистично и опасно място, пълно с престъпници и бунтовници. Е, след като преминах на велосипед цялата дължина на този континент, вече мога да кажа, че по съвсем различен начин виждам нещата. Много от проблемите на Африка остават в страни от общественото внимание. Преди 9 месеца, когато стъпих на африканска земя, бях убеден, че това е най-разочароващия, опасен и неразбираем континент на Земята. Сега вече знам, че ще запомня Африка като най-човешкото, жизнеутвърждаващо и може би най-красиво място на света."

Източник: /Positive News/
Фотоизточници: Сайтът на кампанията (cyclingthe6.com) и Блогът на Стив (cyclingthe6.blogspot.com)

-

-

Любители на планината, заповядайте на Черни връх

По повод 116-тата годишнина от учредяването на Българския туристически съюз на 27 август 1895г. искам да предложа на вашето внимание едно чудесно и много вдъхновяващо произведение от великия Алеко Константинов, което въпреки че е писано преди повече от век е изключително актуално и за днешното време.

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

При онази мамоновска епидемия за съставяние на всевъзможни акционерни дружества, която беше се разбушувала из нашата столица и грозеше да обхване всичките слоеве на обществото, при онази гешефтарска страст за купувание и спекулирание с разни акции, която беше заразила и млади, и стари и бе обърнала жадните погледи на всички към банките и банкерските кантори - трябваше да се намери някой да се провикне: "Ей, българино, стой бе, къде си се лутнал, не о хлебе единном жив будет человек..." - и като ги отбие поне временно от пътя за Златния телец, да охлади що-годе страстта, която бе погълнала мислите и желанията на мнозинството. Българският народ проживява сега един интересен психологически момент, предизвикан от безсъвестното и крайно обидното за националната ни чест поведение, което държа средноевропейската преса по повод станалите напоследък у нас събития. Кръвните обиди, нанесени на народа ни, удариха истински патриотическата му струна и го накараха да се стресне и да почне да се сплотява, вън от партийните интереси, на обща национална почва, като за отпор, за противовес на външното влияние, на външната експлоатация. Ето с какво се обяснява внезапно изникналата епидемия за сдружавание.

Но нека не се лъжем, че националното чувство у нас е кой знай колко укрепнало. Гъркът обича своята Гърция, защото всяка педя в неговото отечество мо напомня за славни исторически събития, на които свидетели са и до днес съществующи паметници на висока култура. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ний - защо да си правим илюзия - не можем да се похвалим нито като гърците със славна история, нямаме и паметници, които да дават храна на националната ни гордост: защото, да заграбиш една изящно изваяна колона от някой гръцки храм, да я дотътриш до Търново, да я забучиш с главата надолу и при това накриво, да заровиш хубавите орнаменти, да издращиш надписите и вместо тях с букви, подобни на йероглифи, да напишеш: "цар всем българом и гръком", едва ли с такъв подвиг ще докажеш високата си културност. Но ако нямаме славна история като гръцката, ний имаме чудна природа като швейцарската. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците.

Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: "А бе българска работа", "българи-диваци, не ги ли знаеш", "българия-дивотия"... А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем...

Ето горе-долу какви размишления наведоха пишущия тия редове на мисъл да напише оригиналната покана за Черни връх, която се появи миналата седмица в подлистник на в."Знаме". Идеята за подобна покана възникна в един тесен кръг отлюбители на българската природа. Ефектът, който произведе поканата, надмина стократно всякакви очаквания. Сега, след като бях честит да видя цял панаир на самия връхчец на Витоша, мога смело да попълня цитираната чужда фраза "Господа, изучете България, за да я обикнете" и да прибавя:

- Господа, изучете всестранно българския народ и вий ще го обикнете; в него се крие потенциална сила, намерете здрав импулс и я превърнете в жива сила.

Тази мисъл е изказана от мене много по-рано, когато рисувах някои отрицателни чърти на българите, плод на изкълчен патриотизъм - но тогава съм изказал почти инстинктивно, а сега съм честити, че тази мисъл се потвърждава. В поканата имаше следующата фраза:

"Няма съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето... но това удоволствие могат да си доставят само опитните туристи."

Знаете ли какъв беше резултатът? - Около четиристотин души през Драгалевци, през Беглер чифлик, през Бистрица, през Княжево плъзнаха през нощта срещу неделя по гърдите на Витоша и при изгряванието на слънцето триста души бяха при Черния връх! Е, право да си кажа, туй благородно надпреварвание ме порази! Картината, която представляваше Витоша в събота през нощта, беше до такава степен величествена, щото се отказвам даже опит да направя за описванието й. Онзи въодушевен фантастически устрем към небесата, чрез хиляди препятствия, онова стремително катерение по храсталаци, по камънаци, на десетки наелектризирани групи, развятото нарочно приготвено знаме, звуковете на една военна тръба всред пламналите тук-там огньове, онази фантастическа картина, осветена феерически от пълната луна... Господин Вазов, вий бяхте очевидец - опишете тази поражающа със своето величие картина.

За съжаление, за голямо съжаление времето на разсъмване се развали: вятърът и студът разгониха твърде рано сбраните на Черния връх туристи, но при всичко това всякой очевидец, догде е жив, ще помни панаира на Черния връх.

Началото е неимоверно бляскаво. Сега остава да се уредим. Нека всички основателни членове (всички, които бяха в неделя на върха) и всички граждани, които желаят да се запишат за действителни членове, да заповядат на 2 септември в 6 часа вечерта в салона при фабриката на бр.Прошекови и там:

1. ще се прочете списъкът на записващите се и ще се допълни с незаписващите се основателни членове;

2. ще се открие подписка на действителни членове;

3. ще се избере временен комитет за изработвание проект за устав и за облеклото на българските туристи и

4. ще се предложи, според сезона, една нова разходка на желающите. (Умоляват се столичните вестници да напечатат безплатно тази покана.)

Не се ли интересувате да знаете като какви са тия 300 души, които на 27 август бяха на Черни връх? Его: 110 чиновници, 25 студенти, 15 учители, 20 ученици, 10 словослагатели, 10 търговци, 6 адвокати, 6 кундурджии, 4 печатари, 3 офицери, 3 запасни офицери, 4 типографи, 4 книговезци, 4 професори, 3 аптекари, 3 лекари, 2 кафеджии, 2 кръчмари, 2 прошенописци, 2 механици, 2 дърводелци, по един: литератор, стенограф, гостилничар, войник, книжар, предприемач, скулптор, пенсионер, архитект, отговорен редактор, златар, терзия, художник, бояджия, словолитник, 2 бивши министри, 3 селяни, 4 жени и множество без означени занятия. Освен това има поне 50 души, които не успяха да се запишат. От 250души записани около 150 са от Северна България, 50 от Южна и 30 от Македония. Останалите са от Добруджа, Бесарабия, Турция, Сърбия и няколко иностранци. Любопитен факт: при всичко, че някои погрешно се записаха като софиянци, пак от София имаше само около 28 души, когато от Свищов например имаше 25 души.

София, 19 август 1895 г. Източник:/slovo.bg/

Защо и ние, днешните любители на планината, да не повторим това чудно културно-масово мероприятие? Нека се съберем на Черни връх на 27-28 август! Поздравявам ви всички с долното клипче.

.

Да споделяш любовта към пътешествията

Автор: Laura T. Coffey
Превод: Захария Манова
Източник: today.msnbc.msn.com
Фотоизточник: www.twowheelview.org

Връзки към първата и втората част на историята

Любовта на Рик Макферин към пътешествията започва още от младежките му години. На 14-годишна възраст той напуска Канзас и прекарва една година в Норвегия по програма за обмен на ученици. Но това е само началото - днес 43-годишния Рик владее перфектно 5 езика и е прекарал живота си в пътешествия из целия свят. Интересно е да се отбележи, че той е срещнал бъдещата си съпруга години преди съдбоносното пътуване до Норвегия - всяка година е посещавал летен лагер в Минесота заедно със симпатично момиченце на име Таня, и с течение на времето те станали много добри приятели. По късно връзката им се задълбочила и през 1998г. Рик и Таня се оженили. Първите две години от семейния си живот младата двойка прекарала в обикаляне на света на велосипеди.

"Ние установихме, че пътуването с велосипед отваря много врати" - разказва 41-годишната Таня. "Никой не се чувства застрашен от теб, даже напротив - всеки, който те срещне иска да ти помогне. Срещаш се с всякакви хора, но и най-бедните от бедняците, и най-богатите от богаташите ни канеха в домовете си."

Към края на 2-годишното им околосветско пътешествие Таня Макферин била бременна с първият им син. В послествие тя и Рик имат още двама сина и всичките им 3 момчета обикалят заедно с тях света на велосипеди от 2-седмична възраст. Миналата година обичащите велосипедите родители решават да направят нещо наистина голямо, за да предадат любовта към пътуванията и на своите деца: отписват децата от училище за една година и всички заедно тръгват на пътуване с велосипеди през Щатите, Мексико и Канада. Домашното обучение направило пътуването възможно.

Семейството е изминало повече от 14000 километра с два тандемни велосипеда и с допълнително колело, прикрепено към задната част на единия тандемен велосипед за най-малкия от синовете им - 6-годишния Тарн. Те са къмпингували на палатки и са яздили велосипедите си през всякакъв терен и при всички видове климатични условия. По-големите момчета - 9-годишния Сампсън и 7-годишния Маркос - са изчели множество книги и списания по време на пътуването. Макар и върху велосипедите те са взели и много уроци по математика и правопис в движение с помощта на "плочи" от изрязани картонени кутии за мляко. Друг важен момент от домашното обучение: мама и татко са започнали да учат Тарн да чете още от 5-годишна възраст.

"Имаме си вече установен дневен ред, когато пътуваме" - казва Таня Макферин, която е бивша учителка, по време на телефонно интервю, докато семейството е все на път. "Момчетата се занимават с математика обикновено сутрин, докато закусваме и се приготвяме за тръгване. На тях им харесва този ритъм на живот - просто стават сутрин и го правят... Освен това обучението на практика ни води по време на пътуването, защото спираме на всякъде, където има какво да се види и научи. На нас с Рик също ни харесва, защото покрай децата и на нас ни се налага учим!"

Семейството в момента отново си е у дома в Калгари, Алберта, Канада, където Рик Макферин помага в поддръжката на благотворителна организация, имаща за цел да популяризира велосипедизма и пътешествията сред младите хора. Момчетата Макферин са записани отново в обществено училище. Оказало се, че са покрили всичкия учебен материал и без проблеми успели да си вземат приравнителните изпити, затова сега отново учат заедно с предишните си съученици.

Семейство Макферин казват, че това което са преживели е било толкова незабравимо, че възнамеряват да го направят отново през 2015г., когато планират да прекосят всички заедно Южна Америка с велосипеди.

"Наред с математиката, ежедневното писане и четене, това което най-много ми хареса през изминалата година беше спонтанността на обученията по географията, обществени и точни науки, което ставаше някак си естествено с всекидневното ни напредване по маршрута" - казва Таня Макферин. "Чудесно беше аз и съпругът ми да се забавляваме споделяйки учението заедно с нашите деца..."

"Освен това успяхме да ги научим и на най-важните уроци от пътуването - колко чудесни са хората по света и как винаги нещата се получават от самосебе си."

В търсене на необикновен живот

Автор: Laura T. Coffey
Превод: Захария Манова
Източник: today.msnbc.msn.com
Фотоизточник: sv-totem.blogspot.com

Връзка към първа част на историята

Лорийн Хъдсън описва "Отличното приключение" на своя блог така:

"През юли, 2006-та година Лорийн и Джейсън започнаха да осъзнават, че въпреки младежките си надежди, мечти и влечения, някак си са се превърнали в най-обикновени и при това самодоволни жители на предградията, притежаващи практичен семеен автомобил, работещи еднообразна канцеларска работа и рядко напускащи родния си град, при това доста стресирани и в не много добро здраве. И ето че една вечер, след като децата бяха заспали, те се осмелиха отново да започнат да мечтаят."

Каква е тяхната мечта ли? Да си купят 14-метров катамаран, да тръгнат на плаване на юг от брега на Калифорния и да прекарат известно време в Мексико и отвъд него. Планират да потеглят през март или април и се надяват, понеже ще бъдат изложени на чуждата култура, децата им да научат Испанския език още от ранна възраст, а също се надяват и че пътешествието ще им помогне да се освободят от стреса на градския живот.

"Имате деца и постепенно културната среда започва да ви мачка и в крайна сметка ви обезличава" - разказва 41-годишната Лорийн от Емъривил, Калифорния. "Първо се борихме да се сдобием с къща. После успях да си намеря чудесна работа - пишех материали за Sun Microsystems. И ето че в един момент имахме всички класически придобивки, към които се стремят хората в нашата култура... Така целия ни живот постепенно започна да се фокусира все върху някакви уж спешни неща, които обаче не бяха ни най-малко съществени. Или ще е някаква работна среща в службата, или колата ще се нуждае от ремонт, или на родителска среща трябва да се ходи - всичко това ти се струва все много спешно, но в действителност не е нищо чак толкова важно. И в един момент започваш да си даваш сметка за това, започваш да разбираш в каква въртележка си попаднал и направо се хващаш за главата!"

В последствие Лорийн Хъдсън загубва работата си заради икономическата криза и това е финалния стимул за нея и съпругът и да превърнат мечтата си в реалност. Сега тя е заета с усилено събиране на екипировка за голямото им пътешествие и междувременно е започнала да обучава синовете си в домашни условия. Освен това е решила да напише и книга за всичко, което преживява семейството и, а основния и източник на вдъхновение са семейство Гифорд - семейството от района на Сиатъл, което се радва ежедневно на различни приключения в Южния Тихи океан.

Пътуването на семейство Гифорд през Тихия океан с трите им малки деца може да изглежда в много отношения доста екстремно преживяване, но родителите се кълнат, че всъщност не е чак толкова трудно за осъществяване. Те обичат да цитират популярната моряшка поговорка, която казва че "Живота на мореплавателя се състои в основната си част от рутинни действия, които обаче се изпълняват на екзотични места." "Наистина всеки би могъл да направи това" - казва майката Беан Гифорд. "Основните трудности, които човек трябва да преодолее, са най-вече от психологическо естество."

За да направят пътуването си възможно Беан Гифорд напуснала работата си като директорна дигитална медия, а съпругът и Джейми зарязал частния си бизнес. След това намерили наематели за къщата им на Bainbridge Island и през август 2008г. започнали своето плаване. Пътят им минавал на юг по крайбрежието на Тихия океан, а след това поели курс към Мексико, където стигнали през ноември същата година. Около година и половина след това напуснали Мексико, отплавали през Тихия океан в посока Френска Полинезия и в последно време се подвизават на този островен рай. Семейството живее с около $20 000 годишно и са планирали да стигнат до Австралия към края на годината.

И двамата родители Гифорд са опитни моряци, но преди да зарежат кариерите и дома си не са имали никакъв опит с домашното обучение. Оказало се обаче, че има истинско изобилие от учебни помагала и материали, и така двамата разбрали че без проблеми могат да включат и децата си - на 6, 8, и 11години - в своите мореплавателски планове. Сега, в добавка към формалните уроци като математиката, родителите могат да използват всички възможности на прякото наблюдение за допълнителни занимания с децата по география, история и култура. Така например, докато били в Мексико, прочели "Отломки от морето на Кортес" от Джон Стайнбек и изучили местната история в религиозните мисии и музеите.

Докато наближавали Маркизките острови в Южния Тихи океан прочели "Тайпи" на Херман Мелвил. В Таити пък имали практически урок - отчасти исторически, отчасти по естествени науки - за това как лейтенант Джеймс Кук заедно с натуралистът Джоузеф Банкс построили там астрономическа обсерватория, за да изучат преминаването на Венера пред Слънцето през 1769-та година. Освен всичко друго, както показват и стотиците снимки на блога на семейството, петимата Гифорд са изложени на толкова много морски живот докато се гмуркат в кристално сините води на океана, че не е никак чудно това, че и трите деца имат силно изразен интерес към морската биология.

"Да бъдеш насред всичко това наистина помага на децата да се радват на учението" - казва Беан Гифорд. "Изобщо не е нужно училището да се възприема като робски труд. Например когато видим някое изящно същество във водата после провеждаме урок - изваждаме справочниците по биология и учебниците и започваме да изучаваме съществото от научна гледна точка."

"Аз обичам науката" - потвърждава и 8-годишната Мейрън Гифорд. "Много даже!"

Следва продължение
Очаквайте трета част - Да споделяш любовта към пътуванията

За някои деца светът е класна стая

Автор: Laura T. Coffey
Превод: Захария Манова
Източник: today.msnbc.msn.com

Единадесет годишния Нийл Гифорд посещава училище-платноходка насред Южния Пасифик. 7-годишноят Маркос МакФерин е изучил безброй уроци по математика докато се вози на тандемен велосипед. Джен и Мади Фармър - 12-годишни сестри близначки пък са взели учебния материал в Гърция и в Англия. Тези съвсем обикновени американчета имат този екзотичен образователен опит по една и съща причина - техните родители са предпочели да ги обучават сами, за да могат да пътуват заедно с децата си.

За такива семейства думата "пътуване" не означава 10-дневна ваканция или посещение на Дисниленд. Тези родители искат децата им да видят света, да се запознаят с различни култури и хора и най-вече да учат! Разбира се, за да се постигнат тези цели са необходими големи сътресения в начина на живот - работата трябва да се напусне или да се вземе дълъг отпуск, жилището трябва да се даде под наем, маршрута на пътуването трябва да се обмисли и внимателно да се планират разходите. Но нима си заслужава човек да се подлага на всичките тези главоболия заради пътуването? О да, и още как!

"На мен много ми харесва нашия начин на живот" - казва Нийл Гифорд, 11-годишното момче от района на Сиатъл, което кръстосва Южния Тихи океан чак до Австралия на борда на 14-метрова едномачтова платноходка, заедно с родителите си и двете си по-малки сестри. "Понякога учим малко сутрин, а понякога отиваме да се гмуркаме с шнорхел и след това изучаваме различните естествени науки. За себе си мога да кажа, че научавам много повече, отколкото преди научавах в училище. Мисля че домашното обучение е една чудесна възможност."

Повече време за семейството

Повечето родители, които са професионални музиканти, актьори или атлети, обикновено обучават децата си у дома, за да им остане повече време да практикуват своите занаяти. Аби и Зак Съндърланд са двама тинейджъри, които останаха във вестникарските заглавия с инфарктните си усилия да направят околосветско плаване. Те и двамата са домашно образовани. В последните години има тенденция и други семейства, които съвсем не са толкова световноизвестни, да се ориентират към домашното обучение поради една и съща причина: необходимост от повече време за семейството.

"Когато си заедно с децата времето минава много бързо" - казва 44-годишния Джейми Гифорд, който е бащата на Нийл и е капитан на S/V Totem. "Ние сме разговаряли с други родители, които съжаляват, че работа не им позволява да прекарват достатъчно време със семейството. Никога не сме срещали някой, който да съжалява за това, че прекарва твърде много време с децата си."

За родителите, заразени от манията за пътуване - това е мания, която не може да се задоволи с една обикновена 10-дневна ваканция - домашното обучение се превръща в билет за споделяне на любовта към изследванията и приключенията с техните деца. Домашното обучение предлага и спасение от неумолимата рутина на ежедневния живот, която може да накара много от вечно заетите родители да се чувстват като някакви тренировачни сержанти, които вечно лаят заповеди към своите деца: Ставай от леглото! Не си изпускай автобуса! Напиши си домашното! Изчисти си стаята! Изяж си вечерята! Измий си зъбите! Лягай си!...

"Търсех начин да възстановя връзката си с двете си дъщери" - казва 41-годишната Тони Фармър от Ню Джърси, която започва да обучава сама двете си 12-годишни дъщери близначки миналата година. "Можех да видя как връзката ми с тях постепенно се изплъзва, докато прекарваха 8 часа дневно с учители и приятели. Времето, което прекарвахме заедно се беше свило само до няколко часа вечер... Нямах време просто да се порадвам на тяхната компания!"

Откакто е започнала да самообучава дъщерите си Тони Фармър е успяла и да съвмести програмата си със своя съпруг Джейми Фармър, който е изпълнителен директор на Dow Jones Indexes, и заедно са успели да направят пътувания до Гърция и Англия. Следващата им дестинация ще бъде Швейцария, а двете им момичета са научили страшно много от тези пътувания, защото майка им старателно нагажда учебната им програма така, че да е свързана с настоящото им пътуване. "Преди да посетим Гърция прочетохме "Одисея"-та и научихме всичко за Гръцката история и Древногръцките богове и богини, и така докато бяхме там можехме да наблюдаваме на практика това, което бяхме чели" - разказва Тони Фармър.

Тя планира да обучава сама дъщерите си докато приключат общообразователната подготовка, а след това смята да ги запише отново на училище, за да завършат гимназиалното обучение. "В крайна сметка, не виждам какво повече може да предложи обичайното основно училище. Че то е направо ужасно" - казва Тони Фармър. "Освен това установих, че някои неща в учебния материал се повтарят в 6-ти, 7-ми и в 8-ми клас. Когато попитах учителите на какво се дължи това те ми обясниха, че децата имали склонност да се разсейват и да забравят и затова било необходимо някои теми да се повтарят, като учителите се надяват, че това ще затвърди знанията..."

След като направила някои проучвания, Тони Фармър установила, че може да покрие целия учебен материал до 8-ми клас с момичетата си в домашни условия, стига само да се занимава с тях между два и два и половина часа на ден. Обмислила го и решила: затворила фирмата си за интериорен дизайн и се захванала с домашното обучение на дъщерите си, заедно с всички свързани с това промени в начина на живот. Оказало се, че за децата учещи в домашни условия се полагат някои специални промоции и отстъпки. Така двете момичета успели да се възползват от безплатните уроци по ски, организирани от ски-курорт в района на планините Поконо, а също така и от чудесните уроци по Изкуство, организирани от Музея на изкуствата във Филаделфия. Най-същественото предимство на домашното обучение обаче била възможността да пътува заедно с децата си на далечни разстояния.

И докато пътуванията спомагали за разширяването на мирогледа на двете момичета, ползите за връзките помежду им като семейство били още по-големи. "Да се сгуша заедно с тях под одеалото с хубава книга в ръка - това не бих го заменила за нищо друго на света" - казва Тони Фармър. "Това е което ми липсваше преди и което не може да се компенсира с няколкото часа вечер, които прекарвахме заедно, докато ходеха на редовно училище..."

"Заедно четем много исторически книги - на тях много им харесва и постоянно настояват за още и още. Също четем и много творби от литературната класика. Наскоро прочетохме "Гордост и предразсъдъци" и е направо невероятно колко много родителство произлезе от това. Докато преминем първите 20 страници вече бяхме обсъдили опасностите от клюкарстването, ролята на жените, ухажването като прелюдия на брака, подходящата възраст за ходене на срещи, а също и подходящия начин по който момчетата да се отнасят към момичетата. Ако бяха прочели тази книга в клас вероятно щяхме да пропуснем цялата последвала от това дискусия. Това беше наистина изненадващо за мен, един наистина неочакван подарък..."

Следва продължение
Очаквайте втора част: В търсене на необикновен живот

Около света с енергия от Слънцето

Фотоизточник © PlanetSolar
Най-големия соларен катамаран в историята - Tûranor PlanetSolar в момента обикаля около света, за да докаже, че слънчевата светлина е горивото на бъдещето. Шведският авантюрист Рафаел Домиан, който е бивш шофьор на линейка и неговият 6-членен екипаж, който включва и Жерар д'Абовил (първия човек пресякъл Атлантическия океан с гребане през 1980г), са потеглили на околосветско пътешествие с най-големия соларен плавателен съд в света. Преследвайки екваториалното слънце, за да уловят колкото е възможно повече слънчева светлина, техния маршрут ще бъде 25 000 мили и ще минава през западното Средиземноморие, Атлантическия океан, Панамския канал, Тихия океан, Индийския океан и Суецкия канал. Очаква се това да бъде най-бързото пресичане на Атлантика със соларен плавателен съд, а също и първото соларно плаване през Тихия и Индийския океан.

Tûranor PlanetSolar, който е построен по концепция на Рафаел, е гигантски катамаран с размери 30 на 15 метра, който има енергоспестяващата способност да прерязва стръмните вълни, за разлика от конвенционалните лодки, които минават върху тях. Корабът е лек като маса, но е огромен поради необходимостта да побира близо 500 м2 слънчеви панели, състоящи се от 38 000 отделни фотоволтаични клетки. Те осигуряват около 103 kW мощност - пет пъти повече, отколкото е необходима на 4-те електрически мотора, а останалото се съхранява в най-голямата йонно-литиева батерия правена някога.

Катамаранът е проектиран за 50 пасажери и може да достига скорост от 15 възела (около 30км/час). При липса на слънчева светлина може да се движи в продължение на 3 дни със скорост от 7.5 възела, а при по-ниски скорости може да се движи цели 2 седмици, докато батерията се изтощи изцяло. Името Tûranor е вдъхновено от "Властелинът на пръстените" на Толкин и означава "сила на слънцето". Когато времето позволява корабът акостира - в Монако, Канкун, Сидни, Сингапур и Абу Даби - и е на разположение за публично разглеждане на всяка спирка. На борда се помещава и пътуваща изложба, която е посветена на историята на проекта Tûranor, а също и на слънчевата енергия и нейната употреба.

По график пътешествието трябва да продължи 160 дни и има за цел да покаже големият потенциал на слънчевата енергия. "Ние искаме да бъдем пътешествениците на 21-ви век" - казва 38-годишния Рафаел Домиан в интервю за Гардиън. "Нашия проект е посветен на опазването на околната среда, посредством заменянето на фосилните горива със слънчева енергия и стимулирането на учените и инжинерите да работят за развитието на тези технилогии". Освен това един от патроните на PlanetSolar е правнук на Жул Верн, авторът на „80 дни около света“. Въпреки че Tûranor все още не е завършил изключителното си пътешествие, той вече е допринесъл в голяма степен за изпълнението на амбициозните си цели: да обърне общественото внимание към замърсяването на околната среда от корабните превози, което е двойно по-голямо от това на въздушния трафик и да демонстрира възможностите за чист и природосъобразен морски транспорт. "Основната ни цел е да бъдем оптимисти и да разпространяваме оптимизма" - казва Рафаел, "защото почти всички на тази планета знаят, че имаме нужда от промяна, но не вярват че промяната е възможна. Точно това искаме да кажем на света - че тази технология работи и че можем да поддържаме начина си на живот без да вредим на околната среда".

Източник: /PositiveNews.org.uk/

На сайта на проекта PlanetSolar можете да проследите движението на Tûranor и финалния етап от неговото пътешествие.

Ако работата ви е тежка си свиркайте, ще ви олекне!

Свиркането по време на работа може и да не ви спечели симпатиите на колегите, но със сигурност ще ви помогне да свършите работата си по-добре. Това е твърдение на водещи психолози, според които свиркането, а също така и тананикането, спомагат за разклоняване на вниманието, като по този начин съзнанието се разсейва и се предотвратява умственото пренатоварване.

Учените са достигнали до този извод, след като са изследвали феномена известен като "блокиране". Това е често срещано явление и се наблюдава когато например добър футболист пропусне да отбележи дузпа или когато способен студент се провали на някой важен изпит, въпреки че е подготвен. "Блокирането не се дължи само на притеснение или нервност" - твърди д-р Сиан Бейлок от Университета в Чикаго. "Явлението се наблюдава когато мозъкът е пренатоварен с твърде много информация, в резултат на което се парализира способността му да я анализира".

Блокирането може да се случи при различни ситуации - например интервю за работа, по време на презентация пред публика, даже и при разговор с важен клиент. Най-запомнящи се естествено са блокиранията по време на спортни състезания или футболни мачове, защото тогава целия свят гледа.

Д-р Бейлок е използвала мозъчно сканиране за да изследва какво се случва в ума при натоварващи ситуации в лабораторни условия. Според нея блокирането не е просто слабо представяне, а изпълнение, което е под нормалната ефективност на даден човек.

"Представете си някое действие, което е много под възможностите ви, нещо което в миналото сте правили без усилия, даже механично, но ето че изведнъж блокирате не можете да го направите. Това се случва когато сте под голямо напрежение и се чувствате принуден да направите всичко идеално" - казва тя. "В такава ситуация ще е по-полезно да се разсеете малко, отколкото да се мъчите да контролирате всички аспекти на вашето представяне." Ето защо при натоварващи ситуации свиркането и тананикането са полезни - помагат на ума да се разсее за малко от натоварващата дейност.


Изследователите са открили също и че мозъка може да саботира изпълнението, когато работната му памет е твърде натоварена (работна памет е частта от мозъка, която се фокусира върху задачата изпълнявана в конкретния момент). Въпреки че при повечето хора работната памет функционира добре, тревогите и притеснението оказват своето влияние и идва момент, когато мозъкът просто отказва да работи.

Д-р Бейлок е установила и друг интересен феномен, който е нарекла "влияние на стереотип". Този феномен е в резултат от културните влияния и на предразсъдъците относно пол или раса. Например вярването, че момчетата се справят по-добре с математиката отколкото момичетата оказва силно влияние върху действителните способности на децата.

Източник: /DailyMail/

Изводи:
1. Избягвайте стереотипите.
2. Когато сте под напрежение си свиркайте!

Може ли ходенето пеша да подмладява?

Всички знаем, че разходките са полезни за всички възрасти, понеже помагат на тялото да се раздвижи. Но дали ходенето пеш има и подмладяващ ефект за мозъка?

Оказва се, че да. Изследванията показват, че ходенето действително засилва връзките между отделните части на мозъка, които връзки са склонни да намаляват с напредването на възрастта.

"Връзките в мозъка и моделите, по които се осъществяват, намаляват с възрастта" - казва д-р Артър Ф. Крамър, който е ръководителят на изследването, проведено от университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. "А намаляването на връзките се отразява негативно на начина, по който правим нещата. Например при шофиране може се да увеличи времето, за което човекът отреагира в дадена ситуация. Но нашето изследване установи, че ходенето пеша подобрява мозъчните функции, а от там - и рефлексите".

Резултатите от изследването на д-р Крамър са публикувани в журнала Frontiers in Aging Neuroscience. 70 души на възраст между 60 и 80 години са били наблюдавани в продължение на една година. Една част от тези хора по-принцип обичали разходките и често ходели пеша. Те образували контролната група, въз основа на която да се измери подобрението на останалите, които преди това нямали навика да се разхождат. А подобрението се оказало наистина значително и то не само във физическото състояние на "ходещите", но и в психическото. Посредством ядрено-магнитен резонанс била изследвана и мозъчната функция на участниците в изследването. Имало и контролна група от хора на възраст 20-30 години, чиито данни се ползвали за сравнение.


И така, ходещите хора показали значително подобрение на паметта, способността за концентрация и на различни други когнитивни мозъчни функции. "Колкото повече хората свикваха с ходенето, толкова по-добре започваха да работят мозъците им" - оняснява д-р Крамър. "В крайна сметка мозъчните функции на тези хора станаха подобни на тези от контролна група на 20-годишните". Естествено този ефект при ходещата група не се проявил още след първата разходка, а след доста дълъг период и по-точно - след около 12 месеца. Изследването след само 6 месеца ходене не показало някакво значително подобрение.

Д-р Лин Милар, която преподава физиотерапия в университета Андрюс в Бериън Спрингс, Мичиган и е експерт към Американската колегия по спортна медицина, не е изненадана от резултатите. Въпреки че ходенето изглежда лесна работа, всъщност мозъкът проявява голяма активност при това действие, защото интегрира и анализира множество данни от различни източници. "Когато ходим мозъкът ни интегрира не само визуална и аудио информация, но и данните от мускулите и сухожилията, от вестибулатния апарат за позицията на тялото, колко широка крачка да се направи, каква сила да се приложи на кракът, за да го вдигнем на необходимата височина и т.н." - казва тя.

Д-р Милар и д-р Крамър са част от изследователски колектив, който се опитва да открие лесно приложими и достъпни за всички хора начини за борба със стареенето.
Източник: /GlobalGoodNews/

Извод: Ако чувствате, че започвате да остарявате, имате два възможни избора:
1. Чакайте неизвестно колко дълго, докато учените открият универсално подмладяващо хапче, което да ви върне младостта.
2. Започнете да ходите пеша, лесно е (още като деца сте се научили да го правите), опитайте още днес!

-

-

Първия човек, който извървя Амазонка

След 859 дни, почти 10 хил. километра и повече от 50 хил. ухапвания от комари британския изследовател Ед Стафорд стана първия човек, който извървя цялата дължина на р. Амазонка. Две и половина години след като започна своето епично пътешествие в джунглите на Перу, бившия армейски капитан достигна до Атлантическия бряг в Бразилия.

Финалната отсечка се оказала най-трудна, а Ед колабирал от изтощение няколко часа преди да достигне крайната си дестинация. Все пак успял да завърши пътешествието в компанията на горския пазач от Перу Гадиел "Чо" Санчез Ривера, на 31 години.

"Работата е свършена. Отне ни 28 месеца, но накрая Чо и аз успяхме. Винаги съм знаел, че е възможно" - написа в Twitter бившия войник Ед Стафорд, на 33 години, който е от гр. Халатон в Личестършир. "Това беше едно изключително пътешествие, имаше много вдъхновяващи моменти, но и много трудности. Обаче не можех и да си помисля да се откажа."


Пътешествието започнало на 2 април 2008г. Тогава партньор на Ед бил спортния инструктор Люк Колиър, на 37г., който обаче се отказал след 3 месеца и се върнал в Британия. Ед изпратил съобщение, че си търси нов партньор и тогава към него се присъединил Санчес Ривера. Двамата преминали през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия, като на моменти се налагало да оцеляват на ориз и с лов на пирани. На едно място в Перу двамата били пленени от местно племе и освободени чак след две денонощия. След това пък спонсорите им се оттеглили заради финансовата криза, медицинските им застраховки изтекли, а GPS системата им се развалила. "Сега искам само една хубава студена бира и порция картофки" - каза в понеделник Ед Стафорд.

Цялата статия и още снимки от източника /DailyMail/
-

-

Сърфингът се завръща в Индонезия

Туристическата индустрия в Индонезия, която бавно се възстановява след терористичните атаки през 2002-а и 2005г., е на път да преживее небивал възход през следващата година поради завръщането на Quiksilver G-Land Pro - едно от най престижните състезания по сърфинг в света.

След като няколко поредни години турнирът е бил отменян поради постоянната заплаха от нови атаки, за 2011г. организаторите от Quiksilver и Асоциацията на професионалистите по сърфинг планират триумфално завръщане.

В турнира се очаква да вземат участие едни от най-известните сърфисти, които идват тук привлечени от изключителните вълни на легендарния вълнолом G-Land. Местните жители също очакват събитието с нетърпение, защото повечето от тях се наемат като обслужващ персонал в многобройните сърфистки лагери по бреговете на остров Ява, а и защото сърфистите и антуража им обикновено оставят след себе си доста ценни вещи - дрехи, оборудване и даже сърф-бордове.

Организаторите планират да излъчват турнира на живо в интернет, за да могат сърфистите по света да си припомнят, колко изключителни са вълните на G-Land.

"Това са най-добрите вълни в света, без съмнение. Направо са манияшки!" - казва говорителят на Quiksilver Джейк Патерсън, който също е участвал в турнира преди години.

Освен това, провеждайки състезанието в Индонезия, организаторите искат да покажат на света, че страната вече се е възстановила значително от терористичните атаки преди години, когато загинаха повече от 200 души, част от които сърфисти. "Не бива да позволяваме на трагичните събития от миналото да диктуват и бъдещето. Време е вече да започнем да гледаме напред, а не назад" - казва Патерсън.

Източници: CSMonitor и Wikipedia

Световния пробег на хармонията в България

Снимки: Интернет
Тази година България, както и други страни, е домакин на Световния пробег на хармонията – международна щафета, която има за цел да насърчи приятелството и разбирателството между народите. Участниците в пробега пренасят през над 100 страни от всички континенти горящ факел, символизиращ стремежа към хармония и единство между хората. Основател на Световния пробег на хармонията е индийският философ, поет, музикант и спортист Шри Чинмой /1931-2007/, който вярва, че спортът е мощно средство за изграждане на по-мирен и единен свят.

Вече трето десетилетие Световният пробег на хармонията е едно от най-мащабните и въздействащи граждански доброволчески инициативи за постигане на мир, развиване на приятелство и преодоляване на етнически, религиозни и културни бариери. Като символ на стремежа към хармония, международен отбор от бегачи пренася на щафетен принцип горящ факел. Във всяко селище факелът се посреща и предава от ръка на ръка от множество граждани, вдъхновени от идеала за постигане на по-хармоничен свят. От създаването си пробегът е посетил над 140 държави на 6 континента. Тази година европейската част от пробега стартира в Дъблин – Ирландия на 26 февруари и ще завърши в Москва – Русия на 27 септември. Пробегът премина през България в периода 14-21 юли. Факелът се приема от Македония и се пренася през южната част на България до Черноморието и най-северните му населени места, след което ще продължи пътя си в Румъния.

Каварненското село Камен бряг е последната точка в страната ни, през която ще премине щафетата. След Балчик и Каварна днес около 13,30 часа спортистите от международната инициатива ще бъдат посрещнати в местността “Яйлата” край Камен бряг. Оттам участниците ще се насочат към вечното огънче, което се намира на платото между скалистия бряг и селото, след което те ще се отправят към центъра на Камен бряг. Там частичка от огъня на горящия факел, пренасян от спортистите, ще бъде запазена, за да се съхрани положителната енергия, изразена в стремежа към хармония и единство между хората.

Източници: Агенция "Фокус" и БНР