Фризьори – доброволци дариха час на бездомници

Шестима фризьори - доброволци се включиха в инициативата на сдружение „Възход за Варна” - „Дари час на бездомник! Направи значим един човек!”.  

В навечерието на Международния ден на доброволеца фризьорите отделиха два часа от работния си ден, за да подстрижат и поговорят с 18 души от Дома за временно настаняване на бездомни и социално слаби във Варна. Целта на първата по рода си инициатива в морския град е да помогнем на хората в нужда да променят сами живота си към по-добро. Това няма да стане с една прическа, но може да е началото на още едно добротворство.

 

Около 40 души са настанени в дома на ул. „Петко Стайнов”, повечето от които са без покрив, с хронични заболявания и без доходи. Порция храна получават веднъж дневно от понеделник до петък от Социалния патронаж. Доброволци от  „Възход за Варна” събраха дарения от консерви, хляб, плодове и топли дрехи, които бяха предоставени на ръководството на приюта.  

Даренията от храна и дрехи са нещо хубаво, но са само временно решение, оцеляване ден за ден. „На хората тук им е необходима промяна. Тя може да стане единствено и само, ако дадем личен пример, и ако десетки други отделят поне час от времето си, за да помогнат на човек в беда, според способностите и възможностите си”, заяви председателят на сдружението Чавдар Трифонов. 

 

„Дари час на бездомник! Направи значим един човек!” повлече „гребен” и вече има интерес и желание от страна на фризьорската гилдия инициативата да се превърне в постоянна.

 

Международният ден на доброволеца – 5 декември, се чества се за първи път през 1985 г. по инициатива на ООН. На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ, с което допринасят светът да се превърне в по-добро място.

Източник: Гражданско сдружение "Възход за Варна" (vazhodzavarna@gmail.com)

-

-

Добрите хора - 5 част: Лечителите

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."

Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/


През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/


Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

-

Как се спасява планетата капка по капка

Абид Сутри (Aabid Surti) е рядко срещан образ. Този брадат и кокалест човек е популярен индийски писател и художник, който е автор на множество разкази, романи, пиеси, детски книги, комикси и мн.други. Преди няколко години, когато е поканен от индийския президент на церемония в столицата Ню Делхи, за да получи награда за литература, Абид учтиво отказва, като се оправдава, че е твърде ангажиран с новата си книга и няма вереме за странични неща. Въпреки това, вече седем години поред, всяка неделя авторът намира време за друго нещо: той обикаля от врата на врата в Мира Роуд (едно от невзрачните предградия на Мумбай), като води със себе си водопроводчик, и предлага на местните обитатели безплатна поправка на чешмата!

Като виден индийски художник и писател, Абид е написал повече от 80 книги, но никоя история не го е мотивирала толкова силно, колкото истината за недостига на питейна вода на планетата. "Четох едно интервю с бившия Генералният секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали," спомня си той, "който каза, че до 2025 г. повече от 40 страни се очаква да изпитат водна криза. Спомних си детството ми в гетото, където се водеха боеве за всяка кофа с вода. Знаех, че недостигът на вода ще бъде краят на цивилизования живот."

Почти по същото време, през 2007г., докато гостува на свой приятел, Абид Сутри забелязва капещия кран на чешмата в къщата на домакина. Когато Абид повдига въпроса за крана, приятелят му притеснено отговаря, че му е неудобно да извика водопроводчик за толкова дребна поправка, каквато е смяната на гумено уплътнение на кран, защото повечето водопроводчици отказват да посещават адреси за такива незначителни ремонти.

Няколко дни по-късно, Абид прочел статистика в един вестник, според която - ако от чешмата капе една капка за една секунда - това прави хиляди литри вода месечно, които просто са изгубени. Това го навело на идеята: сам да вози водопроводчик от врата на врата - и така да се обикаля всеки уикенд по един жилищен комплекс, за да се ремонтират безплатно капещите кранове на хората.

Като човек на изкуството, Абид бил спечелил повече добра воля, отколкото пари, затова първото предизвикателство било финансирането. "Но, ако имате една благородна мисъл, природата се грижи за нейната реализация", казва той. И ето, в рамките на няколко дни, той получава съобщение, че най-неочаквано му е отсъдена награда от 1,00,000 индийски рупии (около $2000) от Hindi Sahitya Sansthan (UP) за приноса му към литературата на хинди. Така, в една неделна сутрин на 2007г. (международната година на водата), Абид тръгнал, придружен от водопроводчик, да обикаля кварталите, за да се ремонтират чешмите на хората.

Започнали да сменят старите кръгли гумени уплътнения с нови, а понякога се налагало да се смени целия кран, като за целта писателят ги купувал на едро от пазарите. Той нарекъл своята, състояща се от един човек, организация с нестопанска цел "Drop Dead" (приблизително се превежда "Смърт на капката" - бел.пр.) и създал лозунг за нея: спаси всяка капка... иначе ще загинеш.

Всяка неделя, отборът на Drop Dead - който се състои от самия Абид, водопроводчикът Рияаз и една жена-доброволец Теджал - обикалят жилищните блокове и, където има нужда, се захващат за работа. Един ден предварително Теджал обикаля района да раздаде брошури, обясняващи тяхната мисия, и да разлепи плакати по асансьорите и входовете, които да осведомят хората за задаващата се криза за питейна вода. И така, до неделя следобед, вече всички жилища в района са "подсушени" и с поправени чешми.

До края на първата година, те вече са посетили 1533 домове и са поправили повече от 400 капещи чешми. Така постепенно, новината започва да се разпространява. През март 2008г., режисьорът Шекар Капур (Shekhar Kapur), който работи по свой филм за опазване на водните ресурси, научава за усилията на Абид и пише на своя уебсайт: " Абид Сутри, благодаря ви много за това, което правите. Ще ми се да има повече хора като вас на този свят. Моля, поддържайте връзка с нас и продължавайте да ни вдъхновявате. Шекар."

Местните вестници започват да пишат за Drop Dead, което предизвиква вълна от благодарствени имейли и спонтанни съобщения. Едно от най-сърдечните послания идва от суперзвездата актьорът-продуцент Шах Рук Хан (Shah Rukh Khan), който е дългогодишен читател и почитател на комиксите на Абид. След като прочел във вестника статията, озаглавена "Градът на ангелите", той пише на Абид: "Това ми звучи като едно от малките-големи дела, които би направил моят баща. Много е странно, че като дете се радвах на вашия комикс за смелия герой Бахадур, а сега - толкова години по-късно - ме радва вашата чешмяна история, когато аз самият съм вече баща. Бог да ви благослови, и - Да, аз вече вярвам, че съществуват ангели и супергерои, след като прочетох статията за Вас във вестника."

През 2010г., Аабид Сутри е номиниран за наградата "Бъди промяната" от CNN-IBN CJ. През същата година, телевизионен екип от Берлин идва, за да проследи писателя в неговите неделни обиколки, които продължават и в слънце, и в дъжд. Трудно е да се каже колко точно вода е спасил Абид с неговата инициатива, като се има предвид, че крановете на чешмите вероятно щяха да продължават да капят месеци наред, дори години, ако не беше се появил той на вратата на хората в една неделна сутрин, за да ги поправи. Все пак, може да се изчисли приблизително, че Абид еднолично е спасил до момента поне 5,5 милиона литра питейна вода.

През лятото на 2013г., в щата, където живее Абид, се очаква една от най-големите суши от 40 години насам. Месеци предварително, главният министър Притхвирадж Чохан предупреждава гражданите да започват да съхраняват вода. Но докато министрите лобират за водни помощи за милиони долари, Абид смята, че неговия подход е много по-прост и евтин. Пристъпвайки към поредния входен звънец на Мира Роуд, през поредната неделя, в седмата година на своята еднолична мисия, той казва: "Всеки може да започне проект за опазването на водните ресурси в своята  област. Точно това е хубавото на тази концепция - че тя не се нуждае от много средства, нито пък от офис. И което е най-важното, тя оставя силата отново в нашите собствани ръце."

Бих нарекъл този човек "съвременен ангел", но аз съм късметлия, защото мога да го наричам "татко". (Автор на този материал е синът на Абид - Алиф Сутри (Aalif Surti) - бел. пр.)

Източник: /helpothers.org/

-

-

Онлайн вдъхновение или да създадеш за друг

Ако това да изработиш нещо красиво и да го дариш, е твоят начин да си активен, направи го.

"Обичам да създавам или претворявам различни предмети и вярвам, че всяко нещо на този свят има право на повече от една възможност и повече от един живот", така твърди Вихра Василева, известната блогърка от „РазВихрено“, един от хората, които изработват своите красиви предмети и ги даряват за продажба в сайта 2gathertogether.org . 

Инициативата е съвсем нова в България и вече набира скорост и съмишленици в интернет пространството. А идеята е, че всеки автор би могъл да изработи и дари в нашия сайт като средствата от продажбите ще се събират и ще отидат за подкрепа на други проекти. Защото има много истории за хора, които се нуждаят от помощ и подкрепа, има истории и за такива, които сами случват промените, без да чакат помощта. Ние избрахме да подкрепим вторите, защото знаем, че креативността и отговорното поведение се предават.

Свещник - ръчно рисувано стъкло; Категория: За дома; Автор: Елена Шемтова

Стъклен свещник - височина 7 см. Ръчно рисуваното стъкло е чудесен начин да направим дома си далеч по-интересен и забавен. Идеални са за подарък.

„Когато правим нещата заедно, те се случват по-лесно“, така ние от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ представихме идеята да създадем онлайн благотворителен магазин и там да събираме хора с отношение към красивото, към традициите и ръчно изработените предмети. Говорихме с познати, в чийто творчески потенциал вярваме и те се включиха в проекта. Така започна работата по нашия магазин 2gathertogether.org .

Сега вече идеята ни се превръща в място за творческа изява, магазин за красиви предмети и най-важното възможност за подкрепа на нови проекти. С нас се свързват  хора, които искат да дарят предмет изработен от тях или такива, които ни предлагат да създадат нещо специално за сайта. Разказват ни за своите каузи и от проект с много неизвестни 2gathertogether.org се превръща в различен начин на популярност и подкрепа.

Комплект Цветът на розата; Категория: Аксесоари; Автор: Morea

Комплект ”Цветът на розата”. Материали: полимерна глина, метал без съдържание на никел.

Сайтът предлага уникални неща, някои от които не могат да бъдат намерени другаде. Като капанката - за изработката й са нужни поне 4 часа и чифт сръчни ръце. В миналото жените от с.Садина и региона са я забождали зад ухото си преди да се хванат на хорото, подарявали си я за здраве и по случай настъпването на пролетта. В наши дни този колоритен аксесоар може да служи и като артистично допълнение на тоалет, подарък от миналото, както и уникална мартеница. Чрез магазина дадохме възможност и на децата от село Куртово Конаре да изработват своите кукли от царевична шума, които оглавиха класацията „Чудесата на България“, да продължат да творят и да показват произведенията си на нашия сайт. В 2gathertogether.org се включиха и Елена Шемтова от магазин „Zелена“, Мария Аргирова със своите прекрасни бижута и картички, авторите от morea и др...

Фотография в рамка "Хоро на тревата"; Категория: Други; Автор: Виктор Троянов

Снимката е част от поредицата „Живо наследство – цветовете във времето“ - 23-те снимки, отразяващи различните проекти  по едноименния фонд на ФРГИ, които показват как културното ни наследство може не само да се съхрани, но и да се обогати, допълни, и да има модерно звучене.

Средствата, които събираме от продажбата на авторските предмети ще ни помогнат да подкрепим други проекти, други общности, да се съхранят и да предадат уменията си.  А хора, които имат добри идеи и искат да ги развиват не липсват. Те могат да са тези, които ще направят градина пред блока си, за да играят децата им там. Могат да построят паркинг за велосипеди и да използват този транспорт за предвижване в града, могат да помогнат на хлапетата в дома за деца в неравностойно положение поне за малко да се почувстват значими и оценени. Всички те могат и го правят, а всеки от нас с една покупка може да помогне хубавите неща да се случват по-често. Така освен една запомняща се среща с интересни творци и техните ръчно изработени произведения, вие ставате съпричастни към кауза, която ви е близка.

Различни авторски предмети, снимки и аксесоари можете да си купите на www.2gathertogether.org

-

-

Търсят се доброволци

Търсят се доброволци за инициативата "Дни на доброволното четене"

rdbz.org

Децата с тежки бъбречни увреждания или с бъбречна недостатъчност стават пациенти на болничните заведения още в ранна детска възраст. В продължение на седмици, месеци и дори години те са подложени на оперативни интервенции, жизненоважни манипулации или на мъчителни процедури на хемодиализа. Поставени са в ситуация да се борят за живота и здравето си от ранна детска възраст. И те преодоляват тези изпитания.

Дари децата с бъбречни увреждания или с бъбречна недостатъчност с внимание, доброта и нежност, от които се нуждаят всички хора. Разшири и обогати социалните им умения и приятелства. Прочети любимата им приказка, нарисувайте невиждана картина, пренеси ги в един друг свят.

Всеки, който желае да стане част от света на децата с бъбречни заболявания, може да се включи, като ни пише на office@rdbz.org


В следващите 3 месеца всеки, който има желание, може да се включи в инициативата „Дни на доброволното четене“. Доброволците ще посещават Центъра по детска хемодиализа в гр. София; Клиниката по детска урология към УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – София и Клиниката по нефрология и хемодиализа към СБАЛДБ в София.

Посещенията ще се осъществяват в рамките на един час в понеделник, сряда и петък по предварително изготвен график. Необходими за доброволците са умения за работа с деца с увреждания, както и психологическа устойчивост към извършваните манипулации.

По думите на здравните специалисти децата не са заразно болни и здравословното им състояние не представлява заплаха за общото здравословно състояние на доброволците.
 blitz.bg

-

-

22 август - Нека днес бъдем ангели

Когато говорим за Ангели обикновено си представяме крилати същества, които долитат в нашия живот, носейки ни Божията благословия. Най-точната дума, която описва ангелите е "служители", затова, за да бъдем като ангелите през този ден, ние трябва да служим с божествено вдъхновение на другите. Трябва да бъдем служители на Бога и да правим добро на ближните си. Днешният ден е чудесен повод да отправим послания за надежда, вяра, мир и любов. Затова нека да се присъединим към ангелите и да служим на Всемогъщия Бог.

Началото...

е поставено от Джейн Хауърд Фелдман през 1993г., която твърди, че ангелите са я вдъхновили да основе този празник, за да могат и хората да постъпват като ангели и да на правят някакво добро на някого поне през този един ден. Датата 22-ри също не е избрана случайно - смята се, че 22 е свещенно число, чрез вибрациите на което Бог ни изпраща послание да бъдем Негови архитекти, и да построим мост между Царството на Ангелите и Царството на хората. Август е избран, защото е 8-ят от 12-те месеца, а осмицата има нумерологична вибрация за постижение, изпълнение и реализация. Ние работим заедно с Ангелите, за да създадем Божественото един за друг и в самите себе си. Ние сме земните ангели и служим заедно с небесните ангели, за да се изпълни Божията воля.

Този ден може да се отбележи индивидуално - като всеки един човек направи нещо добро в полза на друг, а може и групово - като примерно се организира групова медитация, на която да поканим ангелите да ни вдъхновят и научат какво добро да направим за нашата общност.

Как да действаме като ангели?

Нашите действия като ангели могат да приемат всякакви форми - физически, емоционални или духовни. Някои от предложенията включват посещение при някой в болница, или в старчески дом; да помогнем на някой да пренесе тежката си пазарска чанта; да станем доброволци за някоя организация, която храни бедните; да направим оборка на боклуците в парка или на улицата; да задържим вратата отворена, когато виждаме, че някой се приближава да влезе; да разходим с колата си някого до плажа, или просто да го откараме до работа или до магазина; да помогнем на някоя млада майка, като гледаме бебето, докато тя е на пазар; да дарим пари на организация, която помага на сираци или за изхранването на бедните; можем да помогнем даже и само с една добра дума там, където е необходимо. Бъдете ангел за някой възрастен човек или инвалид, като му помогнете да пресече улицата например.

Be an Angel day е едновременно и за този, който дава, и за този, който получава. Ако се случи вие да сте от тези, които получават доброто, то благодарете от сърце на тези толкова специални хора във вашия живот. Независимо дали вярвате в ангели или не, празникът Be an Angel day е чудесен повод да направите нещо добро за някого. Бъдете ангел в човешки вид и направете каквото е по силите ви, за да сте благословия за някого в този ден.

Източник: /nzungseraphine.hubpages.com/
-

Добрите хора ІІІ част - в снимки

Надписът на тази изумителна книжарница гласи, че даже и в извън работно време можете да си вземте книга - назаем, или да я заплатите по-късно. А ако нямате пари да купувате книги, но имате желание четете - можете да си вземете която книга пожелаете безплатно!


---------------------------

Тези двама младежи в Норвегия спасяват една овца, давеща се в океана.

--------------------------------------

По време на ядрената криза във Фукушима 200 от пенсионираните японски инженери, полицай и огнеборци - все възрастни хора над 60 години, образували доброволческа група за работа в електроцентралата, за да не се излагат на радиацията по-младите им сънародници. Ясутеру Ямада е един от тези доброволци.

--------------------------------------------

Атлетка от Охайо помага на съперница да стигне до финала. Това се случва по време на маратонско бягане - Меган Вогел била последна и на тридесет метра от финала видяла друга състезателка, която изнемогвала и не можела да завърши маратона. Вместо да я изпревари и да я остави да завърши последна, 17-годишната Меган вдигнала съперничката си и й помогнала да измине последните 30 метра, след което я оставила да пресече първа финалната линия.


------------------------------

Тази рекламна табела съобщава, че ресторантът предлга безплатна храна за бездомните хора всеки петък от 15 до 17 часа.


---------------------------------------------

Този селянин пренася изоставените малки котенца до суха земя по време на наводненията в Кутак, Индия


---------------------------------------

Този мъж подарява собствените си обувки на едно бездомно момиче в Рио де Жанейро


---------------------------------------------

Тези две малки момчета с общи усилия успяват да спасят едно кученце, което е паднало в отводнителиен канал


---------------------------------

Този младеж се хвърля в бурната река, за да спаси кученцето шитцу на непознатата жена


------------------------------------------

Табелата на това химическо чистене съобщава, че ако сте безработен, но ви трябват чисти дрехи, за да се явите на интервю за работа, там ще ви изперат дрехите съвсем безплатно! До момента собствениците са помогнали на повече от 2000 души, които не могат да си позволят да платят за химическо чистене.



----------------------------------

По време на протест в Бразилия полицаят призовавал хората да не се бият, защото този ден бил рожденият му ден... И за да му благодарят, че ги е предпазил от насилие протестиращите му приготвили изненада!

Източник: /buzzfeed.com/
--------------------------------

И у нас в България има такива полицаи, които заслужават прегръдки!

Можете да прочетете и за други добри хора тук и тук.
-

-

Започва проект „Милосърдие на улицата – храна за бездомни лица”

София. Проект „Милосърдие на улицата – храна за бездомни лица” започва днес. Това съобщиха от пресцентъра на Столична община. Инициативата е на Фондация „Мисия без граници” в партньорство със Столичната община. Проектът ще предоставя 100 порции безплатна храна, която ще се раздава в два благотворителни пункта в район Сердика – градинка Алжир и пред ж.п гара „Подуяне”. Всеки ден от понеделник до събота включително в пунктовете ще могат да получават топъл обяд бездомни лица.

Откриването на благотворителния проект е от 12.00 часа днес в район Сердика – градинка Алжир, а в ж.к. „Подуяне” от 13.00 часа на същия ден.

Източник: Информационна агенция "Фокус"
.

Добрите хора - втора част

Връзка към първата част на "Добрите хора"

По повод утрешния "Be an Angel Day" ще ви запозная с поредната група добри хора, като се надявам техния пример да вдъхнови и вас за добри дела.

Ще започна с Бруно Серато, който е собственик на италиански ресторант в Анахайм, щата Калифорния. Този човек осигурява порция спагети за вечеря на около 200 бедни деца от града всеки ден през последните 6 години. Не е спрял да го прави даже и в разгара на икономическата криза, когато загубил голяма част от клиентите си и се наложило да ипотекира къщата си. "Моите любими клиенти" - така Бруно нарича децата, въпреки че не печели нито стотинка от тях, даже напротив - струва му около $2000 месечно, за да им осигури тази безплатна вечеря. Понастоящем Бруно е започнал да преговаря и с други собственици на ресторанти в района, за да се присъединят и те към неговото благородно дело. /Източник/

Следващите добри хора са от Йерусалим. Те помагат на палестинците, нуждаещи се от специални болнични грижи, да бъдат транспортирани до медицинските центрове в Израел, където да ги получат. На болните хора от Палестина се разрешава да се лекуват в Израел, обаче не им е позволено да шофират в страната. Затова, когато преминат граничните пунктове на западния бряг на река Йордан, те нямат друг избор освен да си наемат такси до болниците, което обаче струва около $90, а не всеки може да си позволи такава сума. Например 3-годишната Ая Абу Мовес, която едва има сили ходи и говори заради болните си бъбреци и черен дроб, се нуждае от редовна хемодиализа, за да може да оцелее. Тук идва на помощ Ювал Рот и неговата организация "По пътя към възстановяването"("On the Road to Recovery"). За последните 2 години доброволците от организацията са транспортирали момичето повече от 500 пъти до медицинския център Rambam в град Хайфа за хемодиализата. Помогнали са и на стотици други палестинци да получат качествена медицинска помощ. "Това, което тези хора правят за нас, никой друг не го е правил" - казва майката на Ая. Доброволците в организацията са съвсем обикновени хора, те обикновено сутрин взимат болните и ги откарват до болниците, после отиват на работа, а вечерта, след работа, взимат болните и ги връщат обратно. Само за 2010г. те са изминали повече от 90 000 километра, за да транспортират нуждаещите се. /Източник/

Продължаваме с тази възрастна двойка - Томас и Ан Роуз от Алънтаун, щата Пенсилвания. За последните 15 години тези двама души са били приемни родители на 71 деца и се надяват да станат отново приемно семейство за 72-ри път. Според тях най-трудната част е да знаеш, че в даден момент ще трябва да се разделиш с детето, но въпреки това преживяването е изключително. Някои от децата са били с тях за съвсем малко време, но с някои пък още поддържат връзка, като например едно момиченце, което са взели когато е било само на 2 дни и са го гледали докато е станало на 2 години. Това момиченце сега е на 10 години, и редовно им идва на гости през лятната ваканция или на Коледа. Томас и Ан си имат техни деца и внуци, но за приемните деца винаги са се старали да създават истинска семейна атмосфера и да ги даряват с любов и внимание, защото точно това е, от което тези деца се нуждаят най-много. /Източник/

Преди 11 години, когато посетила Аржентина, Елена Дюрон Миранда била ужасена, като видяла едно малко дете да рови сред боклуците на сметището, търсейки си нещо подходящо за ядене или за продаване. Имало и още много други деца там, които правели същото. Твърдо решена да спаси достойнството на тези деца, тя останала в Аржентина и основала благотворителна организация. Началото било най-трудно - наложило се Елена, която е психоложка по образование, да се настани в палатка на самото сметище, за да може да наблюдава децата от близо и да спечели доверието на родителите им, даже понякога се налагало и тя да рови в боклуците заедно с тях. "Когато си очевидец на тази отчайваща бедност и си изправен пред тези хора, които едва свързват двата края, е много трудно да убедиш родителите за ползата в дългосточен план от образованието на децата. За тези хора е най-важно да успеят да оцелеят днес, но въпреки всичко се оказа, че родителите искаха по-добро бъдеще за децата си" - разказва Елена. В крайна сметка усилията и се увенчали с успех - днес, с помощта и на други доброволци и благотворителни организации, повече от 200 деца са спасени от сметището и редовно посещават училище. /Източник/

Накрая ще спомена и този мистериозен дарител в Дания, който е оставил $200 000 в благотворителен център на Червения кръст. Парите били намерени в кофа, където се събирали дарени дрехи за бедните, а на пакета имало закачена бележка: "40 години събирах тези пари, за да ги даря на датския Червен кръст. - Анонимен" /Източник/

У нас, в България, също има много добри хора. На долните три клипчета е показана само малка частица от всичките добрини, които се вършат в страната ни ежедневно. Имайте предвид, че много от добрите хора са и твърде скромни и не се хвалят с това, което правят, затова рядко се чува за тях в новините.

.

Добрите хора, първа част

Те са сред нас, добрите хора са сред нас. В поредицата "Добрите хора" ще ви разказвам за историите на съвременни хора, които според силите си се опитват да помагат на ближните си, да проявят добротата си, да прославят Бога. Да, времената са тежки, но те са тежки за всички ни и точно сега е най-подходящото време всеки да прояви най-доброто от себе си, да покаже своята Любов и Мъдрост. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата!

Човекът, който нахрани гладните

Момиченцето, което зарадва бездомните

Джесика Валдес е само на 8 години, но вече създава своето наследство. До сега тя е събрала повече от 13 000 дребни предмета, които пакетира под формата на малки подаръчета (тя ги нарича "пакетчета манна") и ги дарява на бездомните. Започнала е тази своя дейност още от 4-годишна възраст. "Те нямат нищо, и аз искам да им помогна", казва Джесика. Тя помолила своите приятели, родители и съученици да помагат в събирането на дребни вещи, като например хотелски сапуни и шампоани, които да се дарят на бездомните.

Родителите на Джесика си признават, че преди нейната инициатива не са обръщали особено внимание на бездомниците, по скоро се правели, че не ги забелязват. "Сега обаче винаги си носим "пакетчета манна" в колата и където срещнем бездомник му подаряваме" - разказва бащата на Джесика. "Тези хора много се вълнуват и оценяват това което правим за тях."

Източник: www.baynews9.com

Той може да е малък, но гласът му вече се чува!

Неговата молитва за децата развълнува вярващите по време на църковна слубжа, а с помощта на Интернет стана вдъхновение и за хиляди християни по цял свят. Това е 5-годишния Исая Джексън от Далас, Тексас, а ето и неговата молитва (преводът е отдолу).

Аз обявявам и вярвам, че Ти, Боже, си надарил всички свои деца със свръхестествена сила и способност да се борят за Вярата; че децата Ти са способни да споделят наследството на Исус; че те са здраво свързани, завършени и утвърдени вярващи; че те са служители на добрата воля; че те са посланници на Христос, светлината на света; че те притежават лечителските сили на Бога и могат да поставят ръцете си върху болните и да ги излекуват; че Бог ги познава; че те са изцяло заобградени от Твоята защита; че те никога няма да се пречупят, даже и за един ден в живота си; че Бог ще ги подсигури с мъдрост, знание и разбиране; че Бог ще им осигури разнообразни източници на печалба от най-ранна възраст; че Бог ще ги благослови със сделки за милиони долари(:-)), с многобройни изобретения и стратегии; че те са представителите на Божието царство на земята; че Бог ще им даде власт и сила да разкрият тактиката на Сатаната и да преодолеят неговите атаки; че никое оръжие използвано срещу тях не ще има успех; че те са излекувани и белязани от силата на Господа от глава до пети;
Аз обявявам Господи, че Ти сега си ги благословил, Твоята сила е в тях. Това не е тяхната мощ и сила, а е Божият дух. Когато враговете идват като лавина, Ти, Господи, ще помогнеш на децата си да се изправят и да се борят срещу тях. Това са думите на Господа, в името на Исус, Амин.


Най-богатия човек в България

Това е той - дядо Добри. Вижте неговата история.

Постеля за бездомните

Четири жени са седнали около маса и си пеят работейки. Първата сгъва найлоновите торбички на ленти, втората ги нарязва на ивици, третата съединава частите, а четвъртата ги оплита в едно цяло. Може да изглежда като невинна женска сбирка за ръкоделие, но тези жени се събират два пъти месечно с конкретна цел - да помагат на бедните.

"Когато не можеш да отделиш пари за да помогнеш какъв по-добър начин може да има от това да вземеш нещо, което обикновено се изхвърля или рециклира и да го превърнеш в нещо, което неистина ще е от полза за тези хора?" - казва Бренда Байси, която сама се е нарекла шеговито "найлонената лейди".

Тези дами превръщат найлоновите торбички в постелки за бездомните. Според тях не е трудно - става посредством плетене на една кука. "Имаме и помощници. Някои режат, други плетат, трети доставят торбички" - разказва Алис Уилкинсън, лидерът на групата. "Нужни са ни още хора за плетенето, може и възрастни хора, които умеят да плетат на една кука."

Какви найлонови торбички се използват? Според дамите почти всички видове вършат работа, но е по-добре когато са по-меки и еластични. Те се опитват да творят комбинирайки различни цветове и обикновено им отнема около месец да направят една постелка. "Всеки бездомник би се зарадвал на такава постелка, защото определено е по-добре да легнеш на нещо меко, отколкото на студената и твърда земя. Освен това нашите постелки стават и за завиване" - казва Байси.

"Ако човек легне на такава постелка със сигурност ще разбере разликата между топло и студено, защото постелките помагат да се запази телесната толина. Освен това могат да служат и като дъждобран, когато вали" - добавя Уилкинсън.

Готовите постелки се даряват на мисията в Кларксбърг, от където пък се разпределят където е необходимо. В последно време жените са започнали да плетат и шапки, които могат да се продават, а парите да се използват за материали.
Източник: www.msnbc.msn.com

Следва продължение (връзка към втората част на "Добрите хора")

Най-рядката змия в света е спасена от изчезване (засега)

През 1995г. изследователите открили само 50 екземпляра от вида Антигуански бегач (Alsophis antiguae), всички те на площ от 8 хектара на Големия птичи остров, на брега на Антигуа на Карибите. Змията е била унищожена в континенталната част на Антигуа от вид мангусти, които хората били привнесли от Азия. На Големия птичи остров пък видът бил атакуван от черни плъхове. Хората също взели участие в избиването на тези змии, които са съвсем безобидни.

През последните 15 години обаче, благодарение на усилията на природозащитниците - ликвидиране на плъховете по околните острови, образователна програма и схеми за повторно въвеждане на вида - популацията на Антигуанския бегач е нараснала до повече от 500 екземпляра. Освен това ареалът на обитание на змиите се е увеличил до 63 хектара, от което имали полза и другите представители на дивата природа в района.

Например бройката на Карибските кафяви пеликани се е увеличила от 2 гнездящи двойки до цели 60 двойки на първия остров, който е бил възстановен. Същото се отнася и за редките белоглави гълъби (те се увеличили от 5 на 450 гнездящи двойки), морските костенурки и гущерите, защото намалели нападенията на плъховете, които се хранят с техните яйца.


Fauna and Flora International (FFI) и Wildlife Conservation Trust от Durrell, Джърси са две от оганизациите с най-съществена роля в проекта за опазването на Антигуанския бегач. Д-р Джени Далтри, старши биолог на FFI, казва " Аз съм горда, че доказахме на песимистите колко много грешат и че успяхме да привлечем щастливата съдба на страната на това уникално и безцено животно". Според нея голяма роля оказала и помощта на местните доброволци.

Наталия Лорънс, която е координатор на програмата за защита на Антигуанския бегач, казва: " Въпреки че популацията на бегача нарастна значително, не можем да се откажам от усилията си сега. Все още се нуждаем от обществената подкрепа, трябва да прилагаме законите, а и трябва да продължим с постоянния мониторинг, за да защитим и запазим змиите и другите застрашени видове на нашия остров".

Източник: Independent.co.uk
Фотоизточник: Wikipedia

Първия човек, който извървя Амазонка

След 859 дни, почти 10 хил. километра и повече от 50 хил. ухапвания от комари британския изследовател Ед Стафорд стана първия човек, който извървя цялата дължина на р. Амазонка. Две и половина години след като започна своето епично пътешествие в джунглите на Перу, бившия армейски капитан достигна до Атлантическия бряг в Бразилия.

Финалната отсечка се оказала най-трудна, а Ед колабирал от изтощение няколко часа преди да достигне крайната си дестинация. Все пак успял да завърши пътешествието в компанията на горския пазач от Перу Гадиел "Чо" Санчез Ривера, на 31 години.

"Работата е свършена. Отне ни 28 месеца, но накрая Чо и аз успяхме. Винаги съм знаел, че е възможно" - написа в Twitter бившия войник Ед Стафорд, на 33 години, който е от гр. Халатон в Личестършир. "Това беше едно изключително пътешествие, имаше много вдъхновяващи моменти, но и много трудности. Обаче не можех и да си помисля да се откажа."


Пътешествието започнало на 2 април 2008г. Тогава партньор на Ед бил спортния инструктор Люк Колиър, на 37г., който обаче се отказал след 3 месеца и се върнал в Британия. Ед изпратил съобщение, че си търси нов партньор и тогава към него се присъединил Санчес Ривера. Двамата преминали през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия, като на моменти се налагало да оцеляват на ориз и с лов на пирани. На едно място в Перу двамата били пленени от местно племе и освободени чак след две денонощия. След това пък спонсорите им се оттеглили заради финансовата криза, медицинските им застраховки изтекли, а GPS системата им се развалила. "Сега искам само една хубава студена бира и порция картофки" - каза в понеделник Ед Стафорд.

Цялата статия и още снимки от източника /DailyMail/
-

-