Отвъд парите: Истинският независим живот

"Парите ни разделят от това, което консумираме и ни крият от въздействието на нашето поведение. Но има и един друг процъфтяващ икономически модел, който не само може да ни сближи, но и да ни направи по-отговорни за последиците от начина ни на живот." - Марк Бойл

Докато висях в компостната си тоалетна, четейки един разпарчетосан стар брой на Файненшъл Таймс, който принципно беше предназначен за далеч по-скромни цели, почти успях да повярвам на мрачните новини от Сити-то: че икономиката се скапвала все повече и повече, и че нямало изгледи да се подобри преди 2018-та година. Съществуваше обаче една недоловима заблуда, спотаяваща се зад отпечатаните статии и журналистически материали. Тези модерни журналисти - разказвачи на истории - толкова дълго време бяха обърквали термина "финанси" с този "икономика", че вече даже не можеха да си представят някаква друга форма на икономически модел, която да е различна от глобалната монетарна икономика.

Докато някои алтернативни икономисти спореха относно "растежа", много по-положителен подход би било да се насочим към растежа на една друга изпитана и далеч по-надеждна система, която аз наричам "локализирана икономика на споделянето". Ако икономическите анализатори можеха поне за миг да отклонят омагьосания си поглед извън Лондонската фондова борса, те неизбежно биха забелязали абсолютния разцвет на тази масово игнорирана от тях икономика на споделянето.

В отговор на световната финансова криза, хората търсят нови и нестандартни начини, за да си набавят стоките и услугите, от които се нуждаят, без да се налага да плащат за тях. Процъфтяват идеи от сорта на безплатните магазини (в тях хората си обменят употребявани и ненужни вещи) или "кръгове за услуги" - това са редовни сбирки, където хората търсят и предлагат умения, инструменти, превоз, съвети, вещи или време, като всичко е безплатно, на обменни начала. Междувременно и много онлайн групи, като Couchsurfing, Freeconomy и Freecycle, вече имат милиони членове и се разрастват с всяка изминала минута.

В този развиващ се икономически модел, богатството е качество, което няма количествени измерения, просперитетът не означава да получаваш всичко на готово и да разрушаваш автентичната общност, а банкрутът не означава разорение. Напротив, колкото повече се разраства този икономически модел, толкова по-устойчиви и полезни една на друга стават общностите, които участват в него.

Но повечето от нас са прекарали целия си живот под тиранията на паричната система. И макар че тази парична система е сравнително скоро въведена в човешката история, ние изглежда вече сме успели да повярваме, че наистина се нуждаем от тези символични хартийки, за да оцелеем. При това, глобалната монетарна икономика най-безмилостно ни принуждава да преобръщаме своята социална, икономическа, културна и духовна същност в безлични и студени цифри. Паричната система толкова е напреднала в своята тирания, че вече само малцина от нас могат да си представят човешки начин на живот, където парите не са посредник в отношенията, чрез които да посрещаме своите нужди.

Откакто се появи финансовата криза през 2008г., бързото развитие на икономиката на споделянето помогна да се осветли простата истина, че парите - също както и други популярни митове, като този за Дядо Мраз, примерно - са само една приказка, която ни разказва как можем да посрещаме нуждите си. Но докато другите детски приказки описват обществото и имат за цел да ни обогатят и научат на нещо полезно, парите отдавна са успели да си присвоят съвсем друго значение и най-нахално са се наместили в живота ни, ограбвайки нормалните ни човешки взаимоотношения.

Разбира се, причините за това са комплексни и много. Парите никога не са били проста разчетна еденица, нито обикновено средство за размяна и съхранение на стойността, както твърдят някои съвременни икономисти и настояват да им вярваме, въпреки многото доказателства за противното от антрополозите, като Дейвид Гребер примерно.

В съвременните цифрови изрази на нашите представи за кредит и дълг, парите първоначално са извършвали изключителен набор от функции в много общества - във връзка с данъци, смърт, брак, секс и война. Но в съответствие с всички други технологии, в крайна сметка, законът за непредвидените последствия все пак влиза в действие и при парите.

Когато бързите и точни инструменти за обмен започнали да се прилагат и развиват по целия свят, почти никой не си е представял, че това ще доведе до свръх-улов на риба, масово изчезване на видове, обезлесяване в огромни размери, епидемии от затлъстяване, рак и депресия, разпадане на общностите и хомогенизиране на културата. Но точно това се е случило и, в голяма степен, вината за това е именно на концепцията, че парите са инструмент, който има силата да трансформира естествените и оптимални нива на икономии и разпределение на труда до фатално-ефективни максимални стойности.

Малко отклонение от темата: Препоръчително образователно филмче "Парите като дълг"


Продължение на материала:
Способността на парите значително да разширяват степените на разделение между нас и това, което консумираме, ни създава илюзията за независимост и ни хвърля прах в очите, като ни отдалечава от реалното положение на нещата, злоупотребявайки с причините за икономическото ни поведение. Паричната система бавно и постепенно замени общността като основен източник за нашата сигурност, защото повярвахме, че вече не се нуждаем от хората около нас, повярвахме, че опитите ни да създадем местна организация за взаимопомощ са предварително обречени на неуспех.

Това не означава, че е вярна старата, погрешно цитирана поговорка "сребролюбието е корен на всички злини", нито пък че са виновни алчността и егоизма на хората. В действителност, Чарлз Айзенщайн (авторът на "Свещената икономика") прозорливо е отбелязал, че с едно по-цялостно и по-малко егоцентрично чувство за "Аз-а" - което да възприема цялостта на живота, осъзнавайки, че физическото ни тяло постоянно си обменя молекули с външния свят - егоизмът може да бъде и хубаво нещо.

Най-дълбоката и основна причина за кризите, пред които е изправено съвременното човечество, е изкривената ни представа за нашата собствена човешка същност. Собственото ни самосъзнание е неразделна част от поведението ни и от начина, по който решаваме да подредим живота си. Това се отразява и в нашите институции, социални ценности и силови структури. Ако не осъзнаваме самите себе си като неразделна част цялостта на живота, как ще се грижим за опазването на неговите дарове, в цялото им великолепие и разнообразие?

Ето тук се появяват парите: те са и кокошката, и яйцето, те са коренът на заблудите, които имаме за самите себе си.

Сегашния ни паричен икономически модел работи отчасти на основата на т.нар. рационален личен интерес, както го описват философът Айн Ранд и икономистът Адам Смит. Но какво би станало, ако се окаже, че границите на собствения ни интерес не са така ясно дефинирани, както смятат Смит и другите?

Егоизмът придобива съвсем различно значение от гледна точка на разширеното и по-холистично разбиране за личността. Защото ако човек възприема връзката си с цялостта на Живота, тогава би означавало да се чувства отговорен и движен от лични интереси, когато полага грижи за опазването на реките, атмосферата, природата, горите, защото именно те му осигуряват водород, кислород и разни други минерали, които изграждат физическите елементи на тялото, в което живее това, което описваме като "Аз".

Освен това, ако се предефинират границите на личността и самостоятелността, ще бъде доста глупаво да изискваме другите хора да ни плащат за нещата, които можем да им предоставим или те на нас. Все едно да очакваме дървото да ни плаща за азота, който му даваме чрез урината ни, или пък ние да плащаме на дървото, че ни е предоставило кислород за нашите дробове.

Предвид важното място, което заема икономиката в начина на живот на хората, наивно е да се вярва, че могат да настъпят някакви значителни промени без да се промени изцяло икономическата система. Добрата новина е, че лесно може да се организира икономика на споделянето на всякаква местна почва и не е нужно да чакаме да се променят някакви външни условия, върху които нямаме контрол.

Живеем в изключително интересни времена, които са едновременно и травмиращи, и вълнуващи. Подобно на един юноша, който е застанал на прага на "зрелостта", така и на цялото човечество му предстои да си създаде едно ново отношение към Земята. Предстои ни "церемония за посвещаване", така да се каже. От нас самите зависи, дали ще излезем от гората като истински хора - мъже и жени, или ще поемем по пътя на птицата Додо и Странстващия гълъб.

И така, нека да се свържем с всички около нас, да споделим това, което имаме, това, което поетесата Мери Оливър нарича "нашия див и безценен живот", за да възприемем едно ново отношение към заобикалящия ни свят.

Източник: /positivenews.org.uk/

-------------

Авторът Марк Бойл живее без пари вече повече от две години. Разказвали сме неговата история тук, на блога за "Добрите новини". Можете да прочетете за Марк и неговия експеримент в тази публикация: "Експеримент доказва: живота може да бъде хубав, даже когато нямаш пукната пара в джоба". По долу са дадени няколко практически съвета от Марк, как да се свържем с хората около нас, за да организираме икономика на споделянето на местна почва. Сайтовете, които той препоръчва, са англоезични, но отдавна са излезли извън пределите на Обединеното кралство, а подобни идеи се прилагат на много места по света. Хубав български пример е сайтът  podariavam.com, където можете да подарите на някой нуждаещ се старите си и ненужни вещи.

Съветите на Марк:

1. Включете се към Свободната икономика (justfortheloveofit.org). Това е един от най-големите сайтове за споделяне и обмяна на вещи и услуги. Още по-добрър вариант е да организирате "кръг на услугите", като се съберете със свои приятели и познати, за да обсъдите кой с какво може да бъде полезен на другите - време, знание, транспорт, ремонт, инструменти, и т.н.

2. Постоянно се учете на нови практически умения и създайте местна група за обучение по такива умения (freeskilling.org.uk). Всяка седмица един от присъстващите учи другите на нещо, което умее, а на следващата седмица "учителят" става ученик и сам се учи на нещо ново.

3. Ако видите, че съседът ви оставя да гният плодовете, които са опадали от вятъра, предложете му да ви ги преотстъпи и ги направите на плодов сок, компот или сироп. Не забравяйте да му занесете и на него няколко буркана или шишета, за да му благодарите, или поканете всичките си съседи на гости и хубаво ги почерпете.

4. Почти всичко от детски дрешки до велосипеди може да се намери на ilovefreegle.org или freecycle.org. Приложете идеята офлайн и разпитайте из квартала си, дали на някой не му трябва нещо от старите ви неща - книги, дрехи, обувки и т.н. Така и вие можете да намерите нещо, което ви е нужно.

5. Няма нужда да плащате за нощувка, когато сте далеч от вкъщи. Вместо това се възползвайте от услугите на сайтовете couchsurfing.com или warmshowers.org. За по-продължителен престой пробвайте на stay4free.com.

6. Оптимизирайте потенциала на градината си, като използвате различни техники за вертикално градинарство. Така ще можете да си отглеждате плодове, зеленчуци и подправки без да ви е необходимо голямо свободно пространство. (Бел. пр. - вижте този материал с идеи за градини в градски условия)

7. Отглеждайте и си произвеждайте сами сапун и шампоан. От билката сапуниче (Saponaria officinalis) може да се направи чудесен сапун, а за да се получи шампоан добавете и други билки - див копър при мазна коса, лайка за светла коса или градински чай при раздразнен скалп.

Вижте още две вдъхновяващи истории за хора, които живеят без пари:

 http://dobritenovini.blogspot.com/2013/02/blog-post_27.html
http://dobritenovini.blogspot.com/2013/02/blog-post_6793.html

-

-