Добрите хора - 5 част: Лечителите

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."


Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/


През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/


Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

-