В своята книга "Рай построен насред Ада" писателката Ребека Солнит описва как в резултат на природни бедствия или катастрофи дължащи се на човешката дейност, хората са много по-склонни да се обединяват и да си помагат взаимно, отколкото да се разделят и да си пречат. Въпреки разпространеното мнение, че в следствие на страха хората ще изпаднат в паника, ще настане хаос и ще започне плячкосване, доказателствата от не малко катастрофи станали до момента са красноречиви - паниката и хаоса са изключения и само потвърждават действащото правило - че хората са склонни да си помагат един на друг в трудните моменти. Следното интервю с Ребека Солнит е за Time/Healthland, преводът е със съкращения:Каква е типичната реакция на хората при бедствия и катастрофи?
Огромното мнозинство от хората запазват спокойствие и проявяват съобразителност и алтруизъм, даже отиват отвъд границите на алтруизма, като рискуват собствения си живот и здраве, за да спасят другите. Когато са в условия на оцеляване хората импровизират, те се заемат не само да спасяват другите, но и на драго сърце се включват в общополезни дейности, като например да създадат сгради за подслон или обществени кухни, включват се като доброволци във възстановяването на важните обекти или полагат грижи за децата изпаднали в беда.
Ето например в момента света е вперил поглед в Япония и е налице един положителен стереотип за японците: че те са много спокойни, те са много дисциплинирани и организирани, чинно се редят на опашка пред магазините, за да си купят каквото им трябва, няма кражби и плячкосвания... Но е важно да се отбележи, че това не е присъщо само за японците, например не са само японските работници, които рискуват живота си в ядрената централа Фукушима, за да овладеят радиацията (същото направиха и техните колеги през 1986г. в Чернобил -б.пр.), същото наблюдавахме например и на 11 септември 2001г., когато толкова много пожарникари загинаха, опитвайки се да спасят хората в кулите на СТЦ. Същите примери на себеотрицание имаме и при много други бедствия и аварии.
Защо според вас се е наложило мнението, че в резултат на бедствията задължително ще има изблици на паника, насилие и грабежи, вместо прояви на алтруизъм?
Това се дължи до известна степен на медиите, които упорито разпространяват тези митове. Например като съобщават, че в Япония няма грабежи, го правят по начин, който намеква, че това се отнася само за Япония и че едва ли не навсякъде другаде би имало грабежи! По този начин се обслужват и други интереси, например на кино индустрията в Холивуд, защото се дава възможност на Том Круз примерно в следващия филм да се направи на герой и да спаси всички хора. Обслужват се и интересите на някои от държавните органи, защото на обикновените хора им се насажда вярата, че когато възникнат такива критични ситуации и държавните власти не са наоколо за да се преборят с насилието, то хората задължително ще се проявят като варвари и престъпници и това ще е едва ли не тяхната естествена реакция!
Естествено, аз не твърдя, че ако полицията я няма всички ние ще се държим като ангели. Но е факт, че властта се явява проблем понякога, особено когато се създават лишения или социални различия, а има и случаи даже когато действията на държавните власти се оказват в полза на престъпността. Това го наблюдавахме например след опустошенията от урагана Катрина и то като се започне от най-ниските етажи на полицията в Ню Орлеанс и се стигне чак до върха на създадената от президента Буш специализирана полицейска групировка FEMA.В книгата си описвате случаи, например при урагана "Катрина" и при заметресението в Сан Франциско през 1906г., когато властите се намесили по неподходящ начин и на практика прекъснали спонтанните усилия на хората да помогнат на близките си, като по този начин броя на жертвите се увеличил. Как според вас трябва да действат властите при подобни бедствия, за да се избегнат такива случаи в бъдеще?
Властите трябва да се съсредоточат повече върху спасяването на човешките животи, а не толкова върху налагането на ред и законност. Когато бабата на някого бере душа на пода, на хората едва ли ще им пука чак толкова, че някъде някой може да открадне един телевизор примерно.
Социолозите, които съм цитирала в книгата си, се занимават с изучаване на поведението на хората при бедствия и аварии. Според тях, при обикновените хора почти никога не се наблюдава паника в такива критични ситуации. Въпреки това, официалните власти са възприели един модел на действие, който в основата си се корени в теорията, че хората задължително ще се паникьосат и ще започнат да постъпват зле, когато са налице екстремни условия.
Бихте ли дали още няколко съвета на хората как да се държат в подобни критични условия?
Хората трябва да се опитат да не вярват на лъжливи слухове и да внимават, когато избират източниците си на информация. В момента например има изобилие от доста странни слухове във връзка с радиацията. Има дезинформация и по други важни въпроси. Някой казва примерно: "За разлика от бедствието в Ню Орлеанс, в Япония няма нито грабежи, нито изнасилвания". Истината обаче е, че след урагана "Катрина" също нямаше такива престъпни прояви, ако не се брои насилието проявено от държавните власти. Много е важно и правителството, и медиите да проучат какви са историческите данни и какво се случва и какво не се случва по време на бедствия, защото заради тяхната дезинформация обикновените хора могат наистина да пострадат.
Защо според вас е толкова упорито това вярване, че непременно ще настане паника и хаос?
Една определена част от хората по принцип живее с вярата, че ще се случи най-лошия възможен вариант. Влияние имат и медиите, които разпространяват определени новини, които могат да се изтълкуват по заблуждаващ начин. Например един Британски информационен сайт разпространи кадри от земетресението в Япония, на които изглеждаше сякаш хората бягат панически. В действителност обаче тези кадри показваха колко добре са обучени хората и колко благоразумно действат, като се опитват възможно най-бързо да заемат подходящата позиция, без да се лутат излишно.Когато Световния Търговски Център се срина паника ли беше, това че хората се опитват да избягат? Не беше ли това най-разумното, което може да се направи? Освен това, ако се случеше някой от бягащите да падне, другите се спускаха да му помогнат, никой не беше стъпкан или смачкан, т.е. хората отново постъпваха алтруистично.
На нас - обикновените хора - рядко ни се налага да действаме в наистина екстремни ситуации, затова просто няма как да знаем дали ще се справим или не, когато възникне такава ситуация. Понякога се случва да изненадаме даже и самите себе си.
Мислите ли, че тези лъжливи вярвания оказват негативно влияние върху медийните репортажи за бедствията?
До известна степен точно това наблюдавахме след урагана "Катрина". Хората бяха първо демонизирани, а след това криминализирани и поради тази причина Ню Орлеанс беше превърнат в град-затвор. Обикновените хора в града тогава се чувстваха като изоставени от целия свят. Властите възпрепиятстваха свободното движение и никой нямаше право да напуска града или да влиза в него. Според мен точно социалната криза доведе до някои от престъпните прояви. Липсата на подходяща помощ от страна на властите, демонизирането на хората и упоритите слухове за паника и хаос в крайна сметка доведоха до действителната ескалация насилието, особено когато полицията забрани на хората да напускат града. Обществените норми бяха нарушени първо от привилигированите, от хората с власт, което не е нормално. Това беше едно изфабрикувано социално бедствие.
От случващото се в Япония - земетресения, цунами, ядрени бедствия - със сигурност ще има значителни последствия, които на този етап не могат да се преценят, възможно е да минат даже години преди да се разбере истинското значение на случилото се. Затова е истинска катастрофа тази предубедена журналистика, която наблюдаваме в момента, някои журналисти си позволяват даже да се правят на пророци, предсказвайки какви ще бъдат действията на хората! Това е много опасно, защото този вид журналистически предсказания често са грешни, но въпреки това влияят върху мисленето на хората, и по-точно - спират мисленето на хората! Съвременните медии и журналисти вместо да съобщават за реалните събития, са по-склонни да си съчиняват и да създават изкуствени новини.Аз си спомням усещането за солидарност и връзка между хората, което всички ние чувствахме след събитията от 11.09.01г. в Ню Йорк, тогава хората се редяха на опашка, за да даряват кръв, а непознати хора се спираха насред улицата за да си говорят и обменят новини...
Така е, а по-късно всичко това изчезна. Въпреки това някои хора се промениха за цял живот след случилото се. Това е странно и е голяма загадка за мен: защо в англо-говорящите страни нямаме подходящ израз, за да опишем това състояние - да оценим какви сме били по време на кризата и трудностите и да решим какви бихме искали да бъдем... Струва ми се, че в някои други части на света има по дълбоко чувство за връзка между хората.
По време на бедствия огромното мнозинство от хората се държат наистина добре, някои даже се държат по-добре отколкото биха се държали при нормални условия. При кризисни условия хората успяват някак си да проумеят своята собствена значимост за благото на другите, успяват да разберат важната си роля в обществото.
Автор: Maia Szalavitz
Източник: /healthland.time.com/
Фотоизточник: Getty Images
