Добрите хора - втора част

Връзка към първата част на "Добрите хора"

По повод утрешния "Be an Angel Day" ще ви запозная с поредната група добри хора, като се надявам техния пример да вдъхнови и вас за добри дела.

Ще започна с Бруно Серато, който е собственик на италиански ресторант в Анахайм, щата Калифорния. Този човек осигурява порция спагети за вечеря на около 200 бедни деца от града всеки ден през последните 6 години. Не е спрял да го прави даже и в разгара на икономическата криза, когато загубил голяма част от клиентите си и се наложило да ипотекира къщата си. "Моите любими клиенти" - така Бруно нарича децата, въпреки че не печели нито стотинка от тях, даже напротив - струва му около $2000 месечно, за да им осигури тази безплатна вечеря. Понастоящем Бруно е започнал да преговаря и с други собственици на ресторанти в района, за да се присъединят и те към неговото благородно дело. /Източник/

Следващите добри хора са от Йерусалим. Те помагат на палестинците, нуждаещи се от специални болнични грижи, да бъдат транспортирани до медицинските центрове в Израел, където да ги получат. На болните хора от Палестина се разрешава да се лекуват в Израел, обаче не им е позволено да шофират в страната. Затова, когато преминат граничните пунктове на западния бряг на река Йордан, те нямат друг избор освен да си наемат такси до болниците, което обаче струва около $90, а не всеки може да си позволи такава сума. Например 3-годишната Ая Абу Мовес, която едва има сили ходи и говори заради болните си бъбреци и черен дроб, се нуждае от редовна хемодиализа, за да може да оцелее. Тук идва на помощ Ювал Рот и неговата организация "По пътя към възстановяването"("On the Road to Recovery"). За последните 2 години доброволците от организацията са транспортирали момичето повече от 500 пъти до медицинския център Rambam в град Хайфа за хемодиализата. Помогнали са и на стотици други палестинци да получат качествена медицинска помощ. "Това, което тези хора правят за нас, никой друг не го е правил" - казва майката на Ая. Доброволците в организацията са съвсем обикновени хора, те обикновено сутрин взимат болните и ги откарват до болниците, после отиват на работа, а вечерта, след работа, взимат болните и ги връщат обратно. Само за 2010г. те са изминали повече от 90 000 километра, за да транспортират нуждаещите се. /Източник/

Продължаваме с тази възрастна двойка - Томас и Ан Роуз от Алънтаун, щата Пенсилвания. За последните 15 години тези двама души са били приемни родители на 71 деца и се надяват да станат отново приемно семейство за 72-ри път. Според тях най-трудната част е да знаеш, че в даден момент ще трябва да се разделиш с детето, но въпреки това преживяването е изключително. Някои от децата са били с тях за съвсем малко време, но с някои пък още поддържат връзка, като например едно момиченце, което са взели когато е било само на 2 дни и са го гледали докато е станало на 2 години. Това момиченце сега е на 10 години, и редовно им идва на гости през лятната ваканция или на Коледа. Томас и Ан си имат техни деца и внуци, но за приемните деца винаги са се старали да създават истинска семейна атмосфера и да ги даряват с любов и внимание, защото точно това е, от което тези деца се нуждаят най-много. /Източник/

Преди 11 години, когато посетила Аржентина, Елена Дюрон Миранда била ужасена, като видяла едно малко дете да рови сред боклуците на сметището, търсейки си нещо подходящо за ядене или за продаване. Имало и още много други деца там, които правели същото. Твърдо решена да спаси достойнството на тези деца, тя останала в Аржентина и основала благотворителна организация. Началото било най-трудно - наложило се Елена, която е психоложка по образование, да се настани в палатка на самото сметище, за да може да наблюдава децата от близо и да спечели доверието на родителите им, даже понякога се налагало и тя да рови в боклуците заедно с тях. "Когато си очевидец на тази отчайваща бедност и си изправен пред тези хора, които едва свързват двата края, е много трудно да убедиш родителите за ползата в дългосточен план от образованието на децата. За тези хора е най-важно да успеят да оцелеят днес, но въпреки всичко се оказа, че родителите искаха по-добро бъдеще за децата си" - разказва Елена. В крайна сметка усилията и се увенчали с успех - днес, с помощта и на други доброволци и благотворителни организации, повече от 200 деца са спасени от сметището и редовно посещават училище. /Източник/

Накрая ще спомена и този мистериозен дарител в Дания, който е оставил $200 000 в благотворителен център на Червения кръст. Парите били намерени в кофа, където се събирали дарени дрехи за бедните, а на пакета имало закачена бележка: "40 години събирах тези пари, за да ги даря на датския Червен кръст. - Анонимен" /Източник/

У нас, в България, също има много добри хора. На долните три клипчета е показана само малка частица от всичките добрини, които се вършат в страната ни ежедневно. Имайте предвид, че много от добрите хора са и твърде скромни и не се хвалят с това, което правят, затова рядко се чува за тях в новините.






.