Има една проста истина, която научих: Гладът не се причинява от недостига на храна, а от недостига на демокрация. Но тази проста истина беше само началото, защото след това започнах да си задавам въпросите: Как трябва да изглежда тази демокрация, за да позволява на хората да имат активно участие в осигуряването на насъщните си нужди? Съществува ли изобщо някъде такава демокрация? Възможна ли е тя или е само мечта? Тези въпроси стават все по-спешни и важни, защото гладът се умножава все повече навсякъде, даже и в т.нар. "развити страни" - например в Щатите един на всеки 10-тима души разчита на социалните помощи, за да се прехранва.
За да можем да си представим една такава демокрация, която действително работи за хората, най-полезни и красноречиви са истинските житейски истории. Няма да са ни от полза правителствените планове и схеми за търговия на едро, а действителните уроци от практиката - тези, които вече са намерили приложение. За мен, историята на 4-тия по големина бразилски град - Бело Оризонте - е богата находка за такива практически уроци. В този град, където живеят 2,5 милиона души, до не много отдавна, 11% от жителите са живеели в абсолютна бедност, а 20% от децата са били гладуващи. След това, през 1993г., новоизбраната администрация на града декларирала, че признава абсолютното право на всеки жител на града да има храна. Властите обявили, че поемат отговорност за всички жители на града, включително и за тези, които нямат възможности да си купуват храна в магазините.
Новият кмет Патрус Ананиас (който сега е лидер на федералните усилия за справяне с глада) започнал първоначално със създаването на градска агенция, която включвала 20-членен съвет, състоящ се от представители на градския бизнес, църквата, трудовите синдикати и обикновените граждани, който съвет имал за задача да предложи идеи за организирането и приложението на нова хранителна система. В града вече имало създадена практика за участието на граждани в разпределението на общински ресурси - още от 1970-те се въвежда т.нар. "гражданско участие в разпределението на бюджета" и от тогава тази практика се е разпространила в цяла Бразилия. През първите шест години от въвеждането на политиката за "право на храна" в град Бело Оризонте, вероятно поради повишеното наблягане на хранителната сигурност, броя на гражданите взели участие в разпределението на бюджета се е увеличил до 31 000.
Докато бях командирована в Бело Оризонте веднъж посетихме с дъщеря ми Ана един от тези щандове на производители. Посрещна ни усмихната фермерка, препасана с яркозелена престилка, на която имаше щампован надпис "Директно от провинцията". Тя ни разказа, че откакто има възможност да предага продукцията си в града, вече няма затруднения да издържа трите си деца, макар че разполага само с 5 акра обработваема земя, и даже е спестила пари да си купи камион. Предимствата на тази система стават още по-очевидни като се вземе предвид факта, че фермерите от района на Бело Оризонте подобряват материалното си положение, докато - като цяло - в останалата част на страната печалбите на фермерите са намалели почти наполовина.
Освен щандовете на фермерите, градската управа дава достъп до качествена храна и като предлага на предприемачите да наемат обекти в близост до тези фермерски пазари. Те са наречени "АВС - пазари", което идва от португалския акроним за "храна на ниска цена" и около тях винаги има голям трафик на хора поради популярността им. Понастоящем функционират 34 такива пазара в града, където градската управа определя цените за 12 основни хранителни продукта - те са с около 1/3 по-ниски, отколкото обичайните цени в магазините. Всички останали продукти търговците могат да се продават на пазарни цени.
"За търговците, на които е разрешено да ползват най-оборотните места на АВС-пазарите, има още едно изискване, за да имат право да ползват тази градска площ" - обяснява Адриана Арана, която е бивш мемиджър от градската агенция. "Веднъж седмично, те са длъжни да откарат пълен камион със стока до бедните квартали на града, които са далеч от центъра, за да могат и хората там да имат достъп до качествени и евтини храни."
Друг резултат на политиката за "Право на храна" е създаването на три големи, просторни Народни Ресторанта (Restaurante Popular), и още няколко по-малки, където ежедневно се сервира на повече от 12 000 души, като се приготвя храна основно от продукти на местни ферми, а цената на едно хранене е еквивалентна на около 0.75 лв. в български пари. Когато с дъщеря ми отидохме да се храним в един такъв ресторант, там имаше хиляди хора - и пенсионери, и деца, млади двойки, ученици, групички мъже, майки с малки бебета... Някои хора бяха с износени дрехи, други бяха в униформи, а имаше и добре облечени хора с елегантни костюми.
"Идвам да се храня тук всеки ден от 5 години насам и съм наддал с 6 килограма" - ни разказва един лъчезарен и енергичен възрастен господин с избелели панталони в цвят каки.
"Глупаво е да се плаща по-скъпо на някои други места, където храната е с по-лошо качество" - казва един атлетичен млад мъж, облечен във военна униформа. "Идвам да се храня всеки ден тук от две години. Според мен това е добър начин да се спестят пари, за да мога да си купя къща и да се оженя" - добавя той с усмивка.
Не е нужно никой да доказва, че е беден или социално слаб, за да има право да се храни в Народните ресторанти, и въпреки това 85% от хранещите се там са именно такива. Смесената клиентела обаче спомага за социализирането на бедните и им дава чувство за достойнство, според самите тях.
Сред многото инициативи на град Бело за осигуряване на храна са включени и училищата, където на много места се отглеждат училищни зеленчукови градини, а в учебната програма са включени часове за здравословното хранене. Освен това държавните средства, които се отпускат за осигуряване на обяд за учениците, вече не се дават на големи корпорации, които наблягат на вносните стоки, а се отпускат само на тези фирми, които пазаруват продуктите основно от местни производители.
"Опитваме се да променим схващането, че държавата е лош и некомпетентен администратор" - обяснява Адриана. "Трябва да покажем на хората, че не е нужно държавата да се грижи за всичко и да организира всичко. По този начим стимулираме гражданите сами да търсят решения и да предприемат лични инициативи." Така например градската администрация, съвместно с местния университет, са поели грижата да "пазят честните пазарни отношения, посредством осигуряването на информация" - разказва тя. Правят се проучвания на цените на 45 основни хранителни продукта и стоки за бита в почти всички градски магазини и супермаркети, а след това резултатите се обявяват публично - по автобусните спирки, във местните вестници, онлайн, в радиото и телевизията - за да знаят хората къде са най-ниските цени.
Преминаването към политика на "Храната като право на всеки", е довело борците срещу глада в град Бело и до съвсем иновативни решения. Един от успешните експерименти е използването на яйчените черупки, заедно с листата от маниока и други материали, които обикновено се изхвърлят, за смилането на брашно и изработването на специален вид хляб за децата в детските градини. Това обогатено на минерали брашно се използва и за производството на кашички за бебетата в яслите на града и по този начин всички деца получават храна 3 пъти на ден, а разходите се поемат от градската администрация.
Какви са резултатите от всички тези и някои други иновации? Само за десетилетие, детската смъртност в града, която е един от резултатите на глада, е намаляла наполовина, а 40% от жителите на града са се възползвали по един или друг начин от нововъведенията. Изследване, направено през 1999г. е показало, че недохранването при децата е намаляло с 50%. А между 1993 и 2002г. град Бело Оризонте е бил единственото място, където се е отчел ръст в консумацията на плодове и зеленчуци. Каква е цената на всички тези усилия и инициативи? Около $10милиона годишно, което означава около 2 стотинки дневно за един жител на град Бело.
Освен всички тези драматични и животоспасяващи промени, е налице и това, което Адриана нарича "новото обществено съзнание" - хората осъзнават, че всеки има полза от достъпа на всички до добра храна - то е същото като здравеопазването и образованието - и че качествената храна е важна за благото на всички. Опитът на град Бело показва, че "правото на храна" не е нужно да е свързано с по-големи обществени подаяния (макар че понякога и това се налага при спешни случаи.) Показва също и новите значения на изразите "свободен човек" и "свободен пазар", където свободата означава, че всеки гражданин има право да вземе участие. В град Бело Оризонте има нагледен пример как партньорството между властите и гражданите може да се изгражда с взаимно уважение.
Преди да си тръгна от град Бело имах възможност да поговоря малко по-подробно с Адриана. Чудех се дали тя осъзнава, че нейния град е може би единствения в света, кедето се е възприела тази политика - храната да бъде право на всеки жител. Тя започна да ми отговаря на португалски език и аз търпеливо слушах без да разбирам нищо, докато не видях, че очите й се навлажняват. Тогава я прекъснах и се обърнах към преводачката, защото исках да разбера какво е предизвикало тези емоции.
"Знаем, че по света има много гладуващи хора, но сега в нашия град ние научихме нещо, което не знаехме преди да започнем - че всъщност е лесно, много лесно да се сложи край на глада" - каза тя.
Този град - Бело Оризонте - и жителите му, винаги ще останат в сърцето ми. Те са научили един от може би най-важните уроци: че всъщност е лесно да се сложи край на глада, стига да имаме желание да се освободим от ограничаващите модели и да погледнем на света с нови очи. Ако властите вярват на хората и подходят с уважение към тях, винаги ще могат да се намерят решения дори и за най-големите проблеми.
Автор: Frances Moore Lappé @Yes Magazine
Източник: /dailygood.org/
Вижте и една друга вдъхновяваща история - "Градът, който става за ядене"
И още една: Градските зеленчукови градини - път към братските отношения в икономиката
-
-
