понеделник, 8 декември 2014 г.

Фризьори – доброволци дариха час на бездомници


Шестима фризьори - доброволци се включиха в инициативата на сдружение „Възход за Варна” - Дари час на бездомник! Направи значим един човек!”.  

В навечерието на Международния ден на доброволеца фризьорите отделиха два часа от работния си ден, за да подстрижат и поговорят с 18 души от Дома за временно настаняване на бездомни и социално слаби във Варна. Целта на първата по рода си инициатива в морския град е да помогнем на хората в нужда да променят сами живота си към по-добро. Това няма да стане с една прическа, но може да е началото на още едно добротворство.

 
Около 40 души са настанени в дома на ул. „Петко Стайнов”, повечето от които са без покрив, с хронични заболявания и без доходи. Порция храна получават веднъж дневно от понеделник до петък от Социалния патронаж. Доброволци от  „Възход за Варна” събраха дарения от консерви, хляб, плодове и топли дрехи, които бяха предоставени на ръководството на приюта.  

Даренията от храна и дрехи са нещо хубаво, но са само временно решение, оцеляване ден за ден. „На хората тук им е необходима промяна. Тя може да стане единствено и само, ако дадем личен пример, и ако десетки други отделят поне час от времето си, за да помогнат на човек в беда, според способностите и възможностите си”, заяви председателят на сдружението Чавдар Трифонов. 

 
„Дари час на бездомник! Направи значим един човек!” повлече „гребен” и вече има интерес и желание от страна на фризьорската гилдия инициативата да се превърне в постоянна.
 
Международният ден на доброволеца – 5 декември, се чества се за първи път през 1985 г. по инициатива на ООН. На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ, с което допринасят светът да се превърне в по-добро място.

Източник: Гражданско сдружение "Възход за Варна" (vazhodzavarna@gmail.com)
-

-

сряда, 9 април 2014 г.

Пътешествие с непознати

Снимка на Джейми и приятели от България по маршрута София - Пловдив - Свиленград, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

"Не разговаряй с непознати!"
Като малък вярвах на това, което ме учат възрастните, но колкото повече растях, все повече се съмнявах: Наистина ли светът е такова страшно място? Искаше ми се да разбера сам истината и затова, въпреки всички житейски съвети, които бях получил, напуснах работа и тръгнах на автостоп да пътешествам из Европа. Искаше ми се да имам доверие на непознатите и да проверя сам дали Светът е действително толкова негостоприемен, колкото твърдят хората.

Приятелите ми смятаха, че съм откачил: "Ще те ограбят, отвлекат и ще те захвърлят вързан в някое тъмно мазе", плашеха ме те. Но аз не се обезсърчих и в един дъждовен летен ден тръгнах от дома си в Англия и се разположих близо до една бензиностанция с вдигнат палец край пътя. При това се чувствах малко глупаво и си мислех дали хората не са били прави всъщност и дали не трябва да се откажа от това мое безразсъдно начинание.

Съмненията ми нарастваха с всяка изминала минута край пътя, но внезапно един микобус взе че спря до мен и шофьорът ме покани да се качвам. Направо не можех да повярвам, че това ми се случва в действителност. Нетърпеливо скочих вътре и ето че, до края на този първи ден, вече бях стигнал до Белгия! Там отседнах в дома на един човек, с който се бяхме запознали в интернет и никога не се бяхме срещали на живо - още едно нещо, за което ме бяха предупреждавали да не го правя, защото щели да ме сполетят мъчения и нещастия. Вместо това, реално непознатия онлайн познат се оказа сърдечен и добър човек, който сподели с мен дома си и ме запозна със своите приятели.

През следващата половин година последва това, че бях канен и живях в домовете на множество непознати и посетих повече от 20 държави. Пасях крави, помагах във ферми, хората ме хранеха с пресни продукти от градините, перях се в реки, случайно попаднах на един стопаджийски фестивал и дори спах веднъж на палатка под Айфеловата кула по време на една гръмотевична буря - от там е най-добрата гледка към Париж, която при това е абсолютно безплатна!

Карта на маршрута на Джейми из Европа

По време на моите пътешествия се возих на стоп с 227 различни шофьори - и всяка от тези мои срещи с непознати си има своята собствена уникална история. С помощта на тези хора и в тяхната компания аз изминах 23000 километра из цяла Европа. Накои ме молиха да шофирам вместо тях, за да си починат, други ми предлагаха храна и напитки, а някои просто искаха да ми помогнат. По време на пътуването се запознах с много хора, а с някои от тях станахме истински приятели и продължаваме да поддържаме връзка и до днес.

Всички хора, които срещнах - независимо дали само за 10 минути съвместно пътуване или за няколко дни прекарани заедно - повлияха позитивно на моето пътуване и аз съм им благодарен за тези срещи и взаимодействия. Научих се да се доверявам на непознатите хора и разбрах в крайна сметка, че светът - макар да е голям - не някакво страшно и опасно място. Където и да отидеш, хората си приличат: ние всички имаме страхове и надежди, всички имаме мечти и искаме да бъдем щастливи.

Също така научих, че парите на са чак толкова необходими, колкото ни учат да вярваме. Почти никога не съм плащал за настаняване през време на пътуването ми, похарчих малко пари и, макар че почти нямах достъп до компютри и интернет, прекарвах времето си навън и се наслаждавах на живота без да имам специални очаквания, всеки ден се радвах на чудесата на света.

Хората, които ме съветваха да не тръгвам на такова стопаджийско пътешествие, самите те са били учени да се пазят от "големия лош свят" и от непознатото. Но как можеш да знаеш дали светът е действително такова опасно място, след като никога не си се осмелявал да покажеш носа си навън, да излезеш от комфортната си зона и да провериш сам какво става по широкия свят?

Моето пътешествие ме научи, че хората са чудесни и само трябва да им дадеш шанс, за да проявят доброто в себе си. Благодаря ти, Свят!

Автор: Jamie Bowlby-Whiting
Източник: /positivenews.org.uk/
Още много снимки и разкази за пътуванията ще намерите на сайта на Джейми greatbigscaryworld.com

С приятелите от пътешествието, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

---
Допълнителна информация относно пътуването на автостоп:
В повечето части на света, пътуването на стоп не е изрично забранено от закона, но при все това, то не се насърчава в нито една държава и не се коментира официално. Никога не се опитвайте да спрете кола на магистрала, защото това е незаконно - там скоростите са високи и се създава се опасност и за вас, и за другите превозни средства на магистралата. Внимателно си избирайте мястото, където да застанете с вдигнат палец - трябва да има безопасно място, където колите да могат да спрат, а шофьорите трябва да могат ясно да ви видят още отдалеч, за да имат време евентуално да се престроят, да намалят скоростта и да спрат, за да ви качат. Най-важното: вярвате на инстинктите си, не се притеснявайте да откажете да се качите в кола, ако шофьорът ви изглежда като човек, с когото няма да ви е приятно да пътувате. Не бъдете глупави и помислете за сигурността си - например можете да се уговорите предварително с някой приятел и да му изпращате като SMS регистрационния номер на всяка една кола, в която се качвате, a нека и шофьорът на колата да разбере, че вие сте изпратили такъв SMS. Още много полезни съвети, а също и богат набор от тънкости относно пътуването на стоп можете да прочетете на hitchwiki.org и на сайта на Джейми (на английски).
-

-

събота, 8 февруари 2014 г.

Забавни мисли, смешни афоризми, остроумни цитати и бисери - четвърта част

"Купих си нощно шкафче, но къде да го държа през деня..." - градски графити

"Всички хора са равни. След съответна обработка." - Станислав Йежи Лец

"Ако си облякъл бяла риза — това е сигурен признак, че ще се наложи да вършиш мръсна работа." - един от законите на Мърфи

"Кое може да е по-прекрасно от жената? Нейната приятелка." - Виктор Шендерович

"Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите." - Хорас Джексън Браун

"Консуматорското общество има алергия към духовната храна." - Валентин Домил

"Образованието е ваксина срещу тежки форми на талант." - Генадий Малкин

"Често мислим, че се касае за убеждение, а то всъщност е заблуждение." - Стоян Миленков

"Техниката ще стигне до такова съвършенство, че човек ще може да мине и без себе си." - Станислав Йежи Лец

"Това, на което в трамвая му викат „блъсканица”, в дискотеката се нарича  „атмосфера”!" - неизв. автор

"Че какво мога да направя сам, след като такива като мен са милиони?" - Аркадий Давидович

"Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него." - Плутарх

"Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо." - Станислав Йежи Лец

"Трудът облагородява... но няма мераклии за благородници!" - Стоян Миленков

"Съвременният Сократ: аз знам, че другите нищо не знаят." - Жарко Петан

"Излизайки от себе си, не забравяйте да си затворите устата." - Владимир Хочински

"По-добре си дръж устата затворена и бъди смятан за глупак от колкото да я отвориш и да премахнеш всички съмнения." - Марк Твен


"Да планираш отпуска е много лесно – началникът, казва кога, жената казва, къде!" - неизв.автор

"Искаш всичко и сега, а получаваш нищо и постепенно!" - градски графити

"Жената е като куршум с изместен център на тежестта: влиза през сърцето, минава през джоба и излиза през носа…" - неизв. автор

"Науката е начин да се разгадаят световните тайни, чрез откриване на нови загадки." - Аркадий Давидович

"Поразително е как човек успява да живее във времето и пространството, без понякога да има ни пространство, ни минута свободно време." - Феликс Кривин

"Ако хората говореха само тогава, когато имаха какво да кажат, в света би настъпила угнетяваща тишина." - Емил Кротки

"Нравите падат във все по-луксозни кревати." - Станислав Йежи Лец

"Боже, какво мъчение! Наоколо гъмжи от голи жени, облечени чак до шията." - Станислав Йежи Лец

"Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене." - Димитър Подвързачов

"У нас промените към по-добро следват с такава бързина, че нищо хубаво така и не успява да се задържи." - Хенрик Ягодзински

"Нищо не изморява началника така, както излизането на подчинен в отпуск." - неизв.автор

"Търсим секретарки до 25-годишна възраст с четиридесет години трудов стаж." - обява за работа

"Търся момчета за сандвичи." - обява за работа

"За ерудицията на човека свидетелстват не само тези книги, които е прочел, но и онези, които не е прочел." - Ирина Вилде

"Почти на всяко мъдро изречение му съответства друго – противоположно по смисъл и при това не по-малко мъдро." - Джордж Сантаяна

"Задаващият сложни въпроси неизбежно получава и сложни отговори." - Плутарх

"Мненията са като задниците – всеки ги има." — из филма "Смъртоносен списък"

"Колкото по-малко говориш, толкова повече чуваш." - Абигейл ван Бурен

"Никой не би трябвало да напуска нашите университети без да е научил колко малко знае." - Робърт Опенхаймер

"Да знаеш това, което знае и всеки, значи нищо да не знаеш." - Реми дьо Гурмон

"Любовта е като пясъчен часовник — пълни сърцето, но изпразва главата." - неизв. автор

"Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос." - Албер Камю

"Там, където има брак без любов ще има и любов без брак." - Томас Фулър

"Изключителната работа не се създава от всеки. Ако беше така, тя щеше да е средна работа." - Сет Годин, из книгата "Линчпин"

"Тези, които най-много искат похвали, са най-бедни на заслуги." - Плутарх

"Заподозреният се качи в асансьора и изчезна в неизвестна посока." - Из полицейски рапорт


„Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.“ - учителски бисери

„Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и се прекарала сама.“ - ученически бисери

"Който не си плати навреме тока, ще бъде откачен!" - (съобщение от инкасатора)

"Правим обувки с кожа на клиента" - надпис в обущарска работилница

"Да не оставим нито един пациент да си отиде без лекарска помощ" - лозунг в едновремешните болници

"При директора се влиза само по голяма нужда" - надпис на вратата на директор

"Поради ремонт бръснем отзад" - (надпис на бръснарница)

"Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди." - Плутарх

"Когато чистиш дрехата си във калта,
не чакай тя да заблести от чистота." - Абдурахман Джами

"Утрините много приличат на вечерите. Разликата е основно в напитките." - Ангел Кузманов Тодоров

"Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост." - Уилям Шекспир

"Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена." - Ерих Мария Ремарк

"След като лампата изгасне всички жени са еднакви." - Плутарх

"Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек." - казармени бисери

"Ако ми дадеш 100 долара назаем, ще ти бъда длъжен цял живот." - неизв.автор

"Ние не отстъпваме, просто напредваме в друга посока." - ген.Оливър П. Смит

"Всеки изход е вход за някъде." - Том Стопард

"Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица." - Лукиан


Следва продължение. Вижте предишната част на "Забавни мисли и афоризми, остроумни цитати и бисери"
-

-

петък, 31 януари 2014 г.

Най-интересните нови видове животни за 2013 година

Нашата планета Земя е жива и дива! Навсякъде по земното кълбо се спотайват най-различни непознати, интересни и чудесни видове животни. Специално за Вас - читателите на "Блога за Добри новини" - избрахме някои от най-интересните нови видове, открити през изминалата 2013г. Насладете им се!

Планинско таралежче

Снимки © Hugo Fernandes-Ferreira.

Запознайте се с планинското таралежче с латинско наименование Coendou baturitensis, което обитава планинските гори на североизточния бразилски щат Сеара. Този род таралежчета се отличават с дългата си опашка, която при тях изпълнява ралята на допълнителен крайник и им помага да се катерят по дърветата. Интересното е, че близо до този район, в по-ниските части на същия бразилски щат, през април 2013г. е открит още един нов вид планински таралеж (Coendou speratus), който е с по-тъмна окраска на бодилите. С новооткритите два вида, общият брой видове планински таралежи познати на науката по света става над 30. Прекрасните снимки, които виждате, са дело на Хюго Фернандез-Ферейра. Източник: /mongabay.com/


Олингито

Снимки © Mark Gurney.

Мечето олингито (Bassaricyon neblina) от Южна Америка изглежда почти като плюшена играчка, катереща се по дърветата. Но всъщност е хищник - първият нов вид хищен бозайник, който е открит в Западното полукълбо за последните четири десетилетия - от 1970-те години на миналия век. Всъщност олингито са били улавяни в миналото и дори показвани в зоопаркове и музеи години наред, но поради приликата им с вида олинго (друг представител на семейството) никой от учените не забелязвал, че олингитото е по-различно - по дребно, с различно устроени кътници, по-дълга и по-мека козина. Едва миналата година разликите са забелязани от учените в Музея по естествена история в Северна Каролина и новият вид е описан. Това е единствения вид от този род бозайници, който се среща на надморска височина над 2000м. Олингитото е нощно същество, което прекарва по-голямата част от живота си по дърветата, и макар че е хищен бозайник, охотно си похапва и плодове. Източник: /mongabay.com/


Ходеща акула

 Снимка © Conservation International/Mark Erdmann. 


Hemiscyllium halmahera - ходещата акула  - действително използва своите перки, за да се движи по дъното. Открита е близо до малкия източен остров Халмахера, който е един от Молукските острови, съобщават учените от Conservation International. Акулата достига едва до 75 сантимера на дължина и е напълно безопасна за хората. Новооткрития вид още веднъж доказва изключителното морско видово разнообразие на Индонезия - до момента там са установени поне 218 вида акули и скатове. Източник: /theguardian.com/


Дървесна тарантула

Снимки © Ranil Nanayakkara.

Новооткритият вид гигантска дървесна тарантула от Шри Ланка е достатъчно голяма, за да покрие лицето ви. Нарекли са я тигров паяк "Раджа" (Poecilotheria rajaei), по името на местния полицай Майкъл Раджакумар, който помогнал при откриването й. Гигантската тарантула може да достигне до 20 сантиметра на дължина, но дълго време е останала неизвестна на учените заради войната в региона, която пречила на научните изследвания. Въпреки че е отровен, този паяк не е смъртоносен за хората, а освен това е критично застрашен вид. Паяците са много важна част на екосистемите навсякъде по света, защото се хранят с насекоми и служат като един вид биологичен регулатор на популацията на инсектите. Освен това, най-новите научни изследвания показват, че някои вещества в отровата на паяците могат да бъдат използвани за лечение на някои от човешките болести. Източник: /mongabay.com


Горски гущери

Снимки © P.J. Venegas.

Тези шарени гущерчета са мъжки и женски представител на новия вид Enyalioides azulae, открити в националния парк Cordillera Azul, разположен в перуанската част на Амазония. Другия вид е Enyalioides binzayedi (на долната снимка). С тези два нови вида, общият брой видове горски гущери в света става едва 10, като при това 9 от тях са открити в Перу. Националният парк Кордилера Азул обхваща в ниската си част области с дъждовни гори-джунгли по поречието на Амазонка, а във високата си източна част има и планински гори. При последното изследване на парка през 2002г., там са установени 58 вида земноводни и 26 вида влечуги, и то само на малка част от територията на парка. За двата нови вида горски гущери, които са открити в малко-изследваната област на парка между Перуанска Амазония и Еквадорските Анди, още не е установено доколко са разпространени и дали трябва да бъдат включени в списъка със защитени видове. Източник: /mongabay.com/ 


Жаби от Шри Ланка

Pseudophilautus sirilwijesundarai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus bambaradeniyai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus jagathgunawardanai /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus puranappu /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus stellatus - звездната жаба, преоткрита след 160 години изчезване / Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Общо 8 нови вида жаби са открити през изминалата година в планинските гори на Шри Ланка, в една единствена неголяма защитена област на острова. Въпреки че по света ежегодно се откриват повече от сто нови видове земноводни, малката островна държава Шри Ланка си остава рай за любителите на жабите, защото огромната част от откритите там видове жаби са ендемични видове и не се срещат никъде другаде по Земята. Друго интересно откритие в този район е това на т.нар. "звездна" дървесна жаба (Pseudophilautus stellatus), която не е била наблюдавана повече от 160 години и учените отдавна са я считали за изчезнал вид. Всички снимки показани тук са дело на L.J. Mendis Wickramasinghe, "звездната" жаба е на последната снимка. Източник: /mongabay.com/


Прилепът "Чубака"


Този новооткрит вид прилеп (Triaenops persicus) получава този прякор от учените, защото като че ли наистина има някаква прилика с едноименния герой от "Междузвездни войни". Националният парк Горонгоса в централната част на Мозамбик е истинска златна мина за биолозите през изминалата година. Повече от 1200 нови видове животни и растения са открити и описани там за първи път. Сред тях има бръмбари, които изстрелват облаци от смрадлив газ за самозащита, мравки, които не могат да се движат по хоризонтална повърхност и една мистериозна пещерна жаба, която при заплаха тича, вместо да скача като останалите видове жаби. А насекомото от долната снимка, което прилича на откъснато листо, е още един преоткрит "изчезнал" вид - (Acauloplax exigua), който не бил наблюдаван от учените през последните 100 години. Източник: /edition.cnn.com/ Снимки © Piotr Naskrecki



Ако ви харесва тази публикация, вижте и "Най-интересните нови видове животни за 2012г."

И още един препоръчителен материал:  "Най-голямата онлайн библиотека с аудио записи на животни"

-

-

сряда, 29 януари 2014 г.

В човека все пак побеждава доброто


Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Недялко Йорданов

-

-

понеделник, 27 януари 2014 г.

7-те тайни на щастливите хора

Всеки иска да бъде щастлив и затова толкова често се срещат списъци със съвети от типа на "Научи се да прощаваш", "Не се ядосвай за дреболии", "Живей в настоящето" и т.н. Разбира се, няма нищо лошо в тези съвети, защото действително е полезно човек да има позитивен светоглед. Ние обаче ще предложим един по-различен списък - научно обоснован - с някои малко известни особености, които са присъщи на щастливите хора.

1. Прекарват повече време сред природата
Изследователи от университета в Ексетър са установили, че хората, които живеят в градове с повече зелени пространства, се чувстват по-щастливи от тези, които са заобиколени предимно от сгради, бетон и други такива човешки творения. Учени от университета в Рочестър пък установили, че даже и само 20 минути на ден прекарани сред природата могат да подобрят настроението, като най-полезни са тези зелени пространства, където има и водна площ - река или езеро. А съвсем ново проучване от Шотландия е установило, че при тежка умствена работа, умореният мозък може да се възстанови след 10-минутна разходка в парка. Изглежда, че даже и кратките взаимодействия с природата могат да помагат на хората да се чувстват по-щастливи. /Източник/

2. Правят физически упражнения
Действително, не всеки човек е роден за спортист. Но добрата новина е, че не ви е нужно ежедневно маратонско бягане, нито пък други тежки физически тренировки. Изследователи от университета в Анкара са установили, че даже и умерената физическа активност, дори и само за 20 минути на ден, спомага за подобряване на емоционалното състояние, стимулира жизнеността и оправя настроението. А резултатите от изследване на университета Пен в щата Пенсилвания показват, че умереното физическо натоварване е дори по-препоръчително, в сравнение с тежките и интензивни тренировки. /Източник/

3. Те харесват работата си, а ако не я харесват - напускат, за да се занимават с това, което обичат
Едва ли е изненадвщо, че хората, които са щастливи в работата си, са щастливи и в живота си. Това се доказва и от едно скорошно проучване на Галъп - хората, обичащи работата си, я вършат с желание и ентусиазъм, който се предава и на живота им като цяло. Цели 71% от тези щастливо работещи хора, описали състоянието си като "блестящо". От хората, които не харесват работата си, само 42% описали живота си като "задоволителен". За сметка на това, 48% от безработните се чувствали щастливи от живота си, което е с 6% повече от нещастно-работещите. /Източник/ Е, кое е по-добре - да работиш нещастен, или да си щастлив безработен? Чували сте вероятно онази стара мъдрост - намери си работа, която те прави щастлив, и никога няма да ти се налага да работиш повече. /Източник/


4. Не се страхуват да се окалят и да си изцапат ръцете
Медицинско изследване от Великобритания е установило наличието на "приятелски" бактерии в почвата, които освен че спомагат за укрепването на имунната система, стимулират и отделянето на серотонин. А за него знаем, че е един от невротрансмитерите, които помагат за подобряване на настроението и за побеждаване на депресията. /Източник/

5. Като видят хубаво цвете, действително се спират, за да го помиришат
И не става въпрос за изтърканото клише "спри се да помиришеш розите", което ни учи да се радваме на хубавите неща в живота. Става въпрос действително да се любуваме на аромата на цветята. Вече има доста научни изследвания за ароматите и тяхното влияние върху настроението на хората. Учените от университета Рюгер например, са установили, че ароматите на цветята не само ни правят по-щастливи, но и подобряват социалните контакти, защото хората са по-приятелски настроени, когато са под въздействието на цветния аромат. /Източник/

6. Те правят добри дела и помагат на другите
Резултатите от изследване на Университета в Съсекс показват, че хората които се занимават с благотворителност или вършат други добри дела, като например да помагат на съседите си, по-рядко изпитват гняв, нивата им на стрес са по-ниски, а като цяло такива хора са и по-позитивни и уверени в себе си. Освен това изследването установило, че добрите дела оказват позитивен ефект и върху хората, на които било помогнато, карайки тези хора да се чувстват мотивирани също да правят добрини. /Източник/

7. Не си поставят за цел да бъдат щастливи
Невероятно, но е факт: Макар преследването на щастието да изглежда като разумна цел, ново изследване на университета в Денвър показва, че вторачването на щастието, може всъщност да попречи на постигането му. Изследователите открили, че хората, които високо ценят щастието, всъщност са по-малко щастливи и по депресирани, в сравнение с тези, които не обръщат чак толкова голямо внимание на щастието и не го превръщат в своя цел. Според психоложката Айрис Маус, "това е защото хората си поставят твърде високи изисквания към самите себе си, и така вероятността да се провалят е по-голяма". Изводът: Поставяйте си разумни цели, и се радвайте на постигнатото, колкото и дребно да изглежда то понякога. /Източник/
-

-

сряда, 15 януари 2014 г.

Добрите хора - 5 част: Лечителите

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."


Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/


През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/


Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

-