Ден на толерантността

Под мотото „Нека бъдем толерантни – днес, утре, винаги!", ученици и родители от Средно училище „Димитър Матевски” Пловдив, посрещнаха 16 ноември – Денят на толерантността. Учениците от всички четвърти класове излязоха с прекрасна инициатива пред своите родители, като ги посрещаха във фоайето на училището и им раздаваха детелинки с 10 златни правила за толерантност.



Под надслов „Нека бъдем по-добри”, учениците поставиха табло, на което техните родители трябваше да напишат своите послания за доброто и толерантно отношение към всички. Разбира се на първо място те показаха, че търпението е най-важното качество, което трябва да присъства в нашия живот и търпението е основа на всичко. Добрата дума, уважението, човечността, състраданието, съчувствието бяха едни от качествата, които и родители и ученици отправиха като призив към всички.

Източник на новината и снимките: Тина Цветанова

-


Есенен бал в Пловдив

Вдъхновени от пъстрата палитра на есента и нейното приказно обаяние, учениците от Средно училище „Димитър Матевски”, заедно със своите учители ЦДО и родители, за шеста поредна година организираха единствения по рода си Есенен бал в Пловдив, който събра над 400 участници. Последният ден от месец октомври беше изпратен с много емоции и приказно очарование. Красотата на есента беше претворена чрез богата есенна изложба и уникални костюми от листа. Много емоции и настроение бяха внесени от рисунките на бъдещите първокласници от детските градини в район Тракия. Децата от ДГ „Еделвайс”, „Велимира”, „Таня Савичева” с радост се включиха в есенната изложба и направиха уникални таралежи, балерини, еленчета, дървета от листа и др.


Всеки, който влезе във фоайето на училището, може да види есенните проекти на учениците от I до IV клас, да разгледа красивите вази, изработени от  есенни листа и семена, таралежи, мини горски кътове, направени от мъхове, борови клонки, шишарки, кестени и др., богато украсени кошници от листа и есенни цветя. Красотата на есента е уникална със своите багри! Тя е символ на топлината, извор на вдъхновение и спокойствие!


И както е на истински бал, така и тук учениците дефилираха с уникални костюми от природни материали. Те се превърнаха в горски феи и крале, носеха богато украсени шапки с есенни листа, чадърчета, мечове, пелерини…


Празникът завърши с веселие и игри, а директорът на училището - Николай Георгиев, връчи грамоти на всички за прекрасното представяне и творческо изпълнение. Грамоти ще получат и всички деца от детските градини, участници в есенната изложба.


-


Четвъртокласници преписват "История славянобългарска" 255 години след написването й

О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин…

 В навечерието на 1-ви ноември всички четвъртокласници от СУ „Димитър Матевски”  започнаха да преписват „История славянобългарска”, за да запознаят учениците в училището със славната и героична история на предците ни. Водени от чувството на родолюбие и патриотизъм и прекланяйки се пред делото на Паисий Хилендарски, със своя препис децата искат да покажат съпричастността си към работата на Атонския монах. 


Ние българите имаме велика история и велики царе, но в продължение на столетия хората по нашите земи не са знаели за миналото си. Пръв запалва будителската искра младият монах Паисий. Той положил изключителни усилия да издири различни книги и писмени сведения за българската история, което му отнело близо две години. Написаната от него "История славянобългарска" се приема символично за начало на Българското възраждане. Преписвайки част от книгата, всеки ученик ще се докосне до онази славна епоха на българско величие, която всеки трябва да знае и помни.


Идеята за преписа се ражда от това, че тази година се навършват 255 години от написването на „История славянобългарска”. Преписът се прави от копие на Паисиевата история върху специално състарена хартия със специални орнаменти от книгата. Всеки ученик в края на своя препис ще запише името си. Готовият препис ще се съхранява от училището, за да се запознаят всички ученици и да се помни славното дело на Паисий.

За нас е гордост да оставим такъв ценен подарък за бъдещите ученици на училището” – споделиха учителите на четвъртите класове.

-

Млади спортни таланти печелят златни купи и медали

На 21.10.2017 г. в Спортния клуб по лека атлетика „ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ”  се проведе ученическо състезание. От шест конкурентни пловдивски училища, учениците от СУ „Димитър Матевски” грабнаха купите за отборна игра във всички възрасти, като спечелиха 4 златни купи и над 20 медала по лека атлетика. 



Ето учениците, които спечелиха първи места:
  • Мартин Димитров  - Първо място IV- V клас момчета скок, бягане 60 м и бягане 400 м
  • Виктория Трендафилова – Първо място IV-V клас момичета, бягане 60 м и Второ място IV-V клас момичета 300 м
  • Мариан Манолов – Първо място VI-VII клас момчета скок дължина, бягане 60 м и бягане 400 м
  • Маргарита Василева – Първо място VI-VII клас момичета бягане 300 м  и Трето място  VI-VII клас момичета скок дължина 

 
Отлично се представиха и: 
  • Даниел Димитров – Второ място и Рангел Гиров – Трето място IV- V клас момчета скок       
  • Виктория Трендафилова – Трето място IV- V клас момичета скок
  • Георги Симонов – Второ място и Даниел Димитров – Трето място  IV-V клас момчета 60 м
  • Даниел Димитров – Второ място  IV-V клас момчета 400 м
  • Александър Ненов – Трето място VI-VII клас момчета скок дължина
  • Тихомир Филипов – Второ място VI-VII клас момчета 60 м и Второ място VI-VII клас момчета 400 м
  • Даниела Бояджиева – Второ място VI-VII клас момичета 300 м

Децата бяха наградени от балкански и републикански шампиони на  СКЛА „ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ”.     

Източник на новината и снимките: Тина Цветанова
-

Доброто е магия, която кара някого да се усмихне

Доброто е единственото нещо, което може да възпитава човека. Затова добрата постъпка винаги трябва да се обявява и да се цени като пример, който да насърчава всички хора всеки ден да направят по  нещо добро. Няма нищо по-красиво и благородно от стремежа винаги, навсякъде и във всичко да бъдеш добър човек.


"Доброто е магия, която кара някого да се усмихне" - под това мото учители, родители и ученици от третите класове на СУ „Димитър Матевски” вече втора година поемат стопляща сърцето инициатива: Те даряват средствата от незакупени букети за първия и последния учебен ден на учебната година на едно дете с рядко заболяване. Това е Тодор Сиваков – ученик от трети клас в същото училище, който е болен от муковисцидоза, наричана още „Болестта на 65 рози”. Само около 200 човека в България са болни от тази рядка болест и за съжаление и Тодор е един от тях. Но и тази година Тодор получи подаръци, а светлината в очите му и усмивката на устните му е удовлетворение и истинска награда за неговите съученици и учители. Инициативата ще продължи в бъдеще и под друг форма, като към нея ще се включат и още класове от СУ „Димитър Матевски”.



Съпричастността към доброто в днешно време е заразна, затова нека бъдем съпричастни към проблемите на хората около себе си и да се опитаме да им бъдем полезни, с каквото можем. Чувството е страхотно, когато виждаме, че нашите вдъхновяващи примери се предават и по-нататък! Надяваме се, че и в бъдеще ще продължаваме да обединяваме сили и в същия дух на любов, надежда и съпричастност и заедно ще даряваме подкрепа и усмивки!

Източник на информацията и снимките: Тина Цветанова
-
 

Фризьори – доброволци дариха час на бездомници


Шестима фризьори - доброволци се включиха в инициативата на сдружение „Възход за Варна” - Дари час на бездомник! Направи значим един човек!”.  

В навечерието на Международния ден на доброволеца фризьорите отделиха два часа от работния си ден, за да подстрижат и поговорят с 18 души от Дома за временно настаняване на бездомни и социално слаби във Варна. Целта на първата по рода си инициатива в морския град е да помогнем на хората в нужда да променят сами живота си към по-добро. Това няма да стане с една прическа, но може да е началото на още едно добротворство.

 
Около 40 души са настанени в дома на ул. „Петко Стайнов”, повечето от които са без покрив, с хронични заболявания и без доходи. Порция храна получават веднъж дневно от понеделник до петък от Социалния патронаж. Доброволци от  „Възход за Варна” събраха дарения от консерви, хляб, плодове и топли дрехи, които бяха предоставени на ръководството на приюта.  

Даренията от храна и дрехи са нещо хубаво, но са само временно решение, оцеляване ден за ден. „На хората тук им е необходима промяна. Тя може да стане единствено и само, ако дадем личен пример, и ако десетки други отделят поне час от времето си, за да помогнат на човек в беда, според способностите и възможностите си”, заяви председателят на сдружението Чавдар Трифонов. 

 
„Дари час на бездомник! Направи значим един човек!” повлече „гребен” и вече има интерес и желание от страна на фризьорската гилдия инициативата да се превърне в постоянна.
 
Международният ден на доброволеца – 5 декември, се чества се за първи път през 1985 г. по инициатива на ООН. На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ, с което допринасят светът да се превърне в по-добро място.

Източник: Гражданско сдружение "Възход за Варна" (vazhodzavarna@gmail.com)
-

-

Пътешествие с непознати

Снимка на Джейми и приятели от България по маршрута София - Пловдив - Свиленград, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

"Не разговаряй с непознати!"
Като малък вярвах на това, което ме учат възрастните, но колкото повече растях, все повече се съмнявах: Наистина ли светът е такова страшно място? Искаше ми се да разбера сам истината и затова, въпреки всички житейски съвети, които бях получил, напуснах работа и тръгнах на автостоп да пътешествам из Европа. Искаше ми се да имам доверие на непознатите и да проверя сам дали Светът е действително толкова негостоприемен, колкото твърдят хората.

Приятелите ми смятаха, че съм откачил: "Ще те ограбят, отвлекат и ще те захвърлят вързан в някое тъмно мазе", плашеха ме те. Но аз не се обезсърчих и в един дъждовен летен ден тръгнах от дома си в Англия и се разположих близо до една бензиностанция с вдигнат палец край пътя. При това се чувствах малко глупаво и си мислех дали хората не са били прави всъщност и дали не трябва да се откажа от това мое безразсъдно начинание.

Съмненията ми нарастваха с всяка изминала минута край пътя, но внезапно един микобус взе че спря до мен и шофьорът ме покани да се качвам. Направо не можех да повярвам, че това ми се случва в действителност. Нетърпеливо скочих вътре и ето че, до края на този първи ден, вече бях стигнал до Белгия! Там отседнах в дома на един човек, с който се бяхме запознали в интернет и никога не се бяхме срещали на живо - още едно нещо, за което ме бяха предупреждавали да не го правя, защото щели да ме сполетят мъчения и нещастия. Вместо това, реално непознатия онлайн познат се оказа сърдечен и добър човек, който сподели с мен дома си и ме запозна със своите приятели.

През следващата половин година последва това, че бях канен и живях в домовете на множество непознати и посетих повече от 20 държави. Пасях крави, помагах във ферми, хората ме хранеха с пресни продукти от градините, перях се в реки, случайно попаднах на един стопаджийски фестивал и дори спах веднъж на палатка под Айфеловата кула по време на една гръмотевична буря - от там е най-добрата гледка към Париж, която при това е абсолютно безплатна!

Карта на маршрута на Джейми из Европа

По време на моите пътешествия се возих на стоп с 227 различни шофьори - и всяка от тези мои срещи с непознати си има своята собствена уникална история. С помощта на тези хора и в тяхната компания аз изминах 23000 километра из цяла Европа. Накои ме молиха да шофирам вместо тях, за да си починат, други ми предлагаха храна и напитки, а някои просто искаха да ми помогнат. По време на пътуването се запознах с много хора, а с някои от тях станахме истински приятели и продължаваме да поддържаме връзка и до днес.

Всички хора, които срещнах - независимо дали само за 10 минути съвместно пътуване или за няколко дни прекарани заедно - повлияха позитивно на моето пътуване и аз съм им благодарен за тези срещи и взаимодействия. Научих се да се доверявам на непознатите хора и разбрах в крайна сметка, че светът - макар да е голям - не някакво страшно и опасно място. Където и да отидеш, хората си приличат: ние всички имаме страхове и надежди, всички имаме мечти и искаме да бъдем щастливи.

Също така научих, че парите на са чак толкова необходими, колкото ни учат да вярваме. Почти никога не съм плащал за настаняване през време на пътуването ми, похарчих малко пари и, макар че почти нямах достъп до компютри и интернет, прекарвах времето си навън и се наслаждавах на живота без да имам специални очаквания, всеки ден се радвах на чудесата на света.

Хората, които ме съветваха да не тръгвам на такова стопаджийско пътешествие, самите те са били учени да се пазят от "големия лош свят" и от непознатото. Но как можеш да знаеш дали светът е действително такова опасно място, след като никога не си се осмелявал да покажеш носа си навън, да излезеш от комфортната си зона и да провериш сам какво става по широкия свят?

Моето пътешествие ме научи, че хората са чудесни и само трябва да им дадеш шанс, за да проявят доброто в себе си. Благодаря ти, Свят!

Автор: Jamie Bowlby-Whiting
Източник: /positivenews.org.uk/
Още много снимки и разкази за пътуванията ще намерите на сайта на Джейми greatbigscaryworld.com

С приятелите от пътешествието, снимка © Jamie Bowlby-Whiting

---
Допълнителна информация относно пътуването на автостоп:
В повечето части на света, пътуването на стоп не е изрично забранено от закона, но при все това, то не се насърчава в нито една държава и не се коментира официално. Никога не се опитвайте да спрете кола на магистрала, защото това е незаконно - там скоростите са високи и се създава се опасност и за вас, и за другите превозни средства на магистралата. Внимателно си избирайте мястото, където да застанете с вдигнат палец - трябва да има безопасно място, където колите да могат да спрат, а шофьорите трябва да могат ясно да ви видят още отдалеч, за да имат време евентуално да се престроят, да намалят скоростта и да спрат, за да ви качат. Най-важното: вярвате на инстинктите си, не се притеснявайте да откажете да се качите в кола, ако шофьорът ви изглежда като човек, с когото няма да ви е приятно да пътувате. Не бъдете глупави и помислете за сигурността си - например можете да се уговорите предварително с някой приятел и да му изпращате като SMS регистрационния номер на всяка една кола, в която се качвате, a нека и шофьорът на колата да разбере, че вие сте изпратили такъв SMS. Още много полезни съвети, а също и богат набор от тънкости относно пътуването на стоп можете да прочетете на hitchwiki.org и на сайта на Джейми (на английски).
-

-