3-4 януари - Квадрантиди
Квадрантидите понякога могат да ни демонстрират до 100 падащи звезди на час, но максимумът им е доста кратък - само няколко часа - и не винаги може да се уцели подходящия момент за наблюдение. Радиантът на потока е съзвездието Квадрант (днес то е включено в голямото съзвездие Воловар), което се намира близо до известната Голяма мечка. Радиант се нарича точката от небесната сфера, от която - за наблюдаващия от Земята - изглежда че идват падащите звезди. Но, ако не разпознавате съзвездията не се притеснявайте - добрата новина е, че всъщност падащ метеор може да се забележи във всички части на небосвода, а радиантите от съзвездията са дали преди всичко имената на метеоритните потоци, например от Квадрант - Квадрантиди. Това е северно съзвездие, и затова този метеорен поток се наблюдава най-добре от северното полукълбо на Земята.
15-25 април - Лириди, с максимум на 22 април
Лиридите са ярък метеоритен поток и често звездите оставят дълги следи при падането си. По време на максимума ще могат да се наблюдават около 10-20 метеора на час, но понякога има и неочаквани пикове, когато метеорите могат да достигнат до 100 на час. Лиридите се пораждат от праховите частици на дълго-периодичната комета C/1861 G1 Тачър и са наблюдавани ежегодно в последните 2600 години. Радиантът на този метеоритен дъжд е близо до ярката звезда Вега от съзвездието Лира, откъдето идва и името Лириди. Между другото, преди около 14 хил. години, тъкмо звездата Вега е била Полярна звезда, но, в следствие на прецесията, в наши дни небето е малко по-различно и полярната ни звезда е друга - последната от опашката на Малката мечка. Но към 13 727-а година Вега отново ще стане наша Полярна звезда.
5-7 май - Ета-Аквариди
Този метеоритен поток се поражда от Халеевата комета и има широк период на максимум, което означава, че през всичките тези дни от 5 до 7 май има значителна вероятност да видите падаща звезда, особено сутринта преди зазоряване на 6-ти май. Но по-принцип този метеоритен дъжд се наблюдава по-добре от южното полукълбо на Земята. Радиантът му е близо до звездата Ета на съзвездието Водолей, откъдето идва и името Ета-Аквариди (Aquarius - Водолей).
10-13 август - Персеиди, с максимум на 12 август
Персеидите са един от най-добре наблюдаваните метеорни потоци по нашите географски ширини, но за съжаление, точно през тази 2014г. се падат близо по дата със суперлунието на 10 август - най-голямата пълна луна за тази година. Поради силната лунна светлина падащите звезди вероятно трудно ще се забелязват, но пък можете да се изхитрите и да наблюдавате нощното небе в часовете, когато луната още не е изгряла, или когато вече е залязла. Персеидите изглеждат че "идват" от съзвездието Персей, и се пораждат от кометата Суифт-Тътъл. По време на максимума, броя на падащите звезди може да достигне до 90 за час.
7-8 октомври - Дракониди
Радиантът на този метеорен поток почти съвпада с главата на дракона от съзвездието Дракон, което е северно съзвездие и затова най-добре се наблюдава от северното полукълбо на Земята. С падането на нощта, радиантът на Драконидите е разположен най-високо в небето, което означава, че - за разлика от повечето други метеорни потоци - падащите звезди се наблюдават по-често след залез слънце, отколкото в сутрешните часове (отново ще трябва да се съобразявате с Пълнолунието).Този метеорен поток е наистина непостоянен, поражда се от кометата Джакобини-Цинер, и обикновено е слаб, с малко падащи звезди. Но бъдете на щрек, когато Драконът се събуди! В редки случай, през някои години се е стигало до истински метеоритни порои, когато са се наблюдавали стотици падащи звезди само за един единствен час.
Края на октомври - Ориониди
Този метеорен поток се поражда от Халеевата комета и има трудно предсказуем максимум, но най-интензивен ще бъде вероятно около 21 октомври. По време на максимума, броя на падащите звезди достига до 20 на час, и за щастие през тази 2014 година се пада близо до новолунието, т.е. нощите ще са достатъчно тъмни, а шансовете да видите падаща звезда са доста добри. Радиантът на потока е северно от ярката звезда Бетелгейзе на съзвездието Орион, а най-добрите часове за наблюдение са след полунощ, преди зазоряване. Падащите звезди от Орионидите често оставят дълги опашки, а често се наблюдават и ярки, бързи метеори, така че си струва да се наблюдава небето през тези нощи, а ако успеете да направите и снимки - още по добре.
.JPG)
16-17 ноември - Леониди
Радиантът на този метеорен поток е съзвездието Лъв (Leo - Леониди), и всъщност тъкмо Леонидите са известни с една от най-зрелищните метеоритни бури в историята. В сутринта на 17 ноември през 1966г., в продължение на 15 минути потокът метеори бил толкова интензивен, че се наблюдавали по няколко ХИЛЯДИ В МИНУТА. Трябва да е била наистина красива тази нощ през 1966-та, звездитете са падали изобилно точно като дъжд. Някои от очевидците на този метеоритен поток разказват, че имали чувството сякаш Земята пътува сред звездите с главозамайваща скорост. Леонидите се пораждат от кометата Темпъл-Тътъл, и е се смята, че са най-изобилни през около 33-34 години, така че тази година не се очаква да видим повече от около 10-15 метеора на час, но пък знае ли човек, кога Лъвът ще реши да реве...
13-14 декември - Джеминиди
Радиантът на този поток е близо до ярките звезди Кастор и Полукс - двамата близнаци от съзвездието Близнаци (Gemini - Джеминиди). В момента, джеминидите са най-постоянният и активен ежегоден метеорен поток. Те се наблюдават еднакво добре и в северното, и в южното полукълбо, и при това са доста изобилни - достигат до 50-100 метеора за час по време на максимума. Освен това са доста ярки и, дори когато метеорният поток съвпада с Пълнолунието, пак има доста добри шансове да видите падаща звезда. Джеминидите се причиняват от обект на име "3200 Фаетон", който се смята за изгаснала комета.
1. Избягвате светлинното замърсяване от градовете и по възможност избягвайте големите населени места с много улични лампи, но да се наврете в някоя гъста гора също не е добра идея. Най-добре е да намерите по-широка поляна извън града, а ако имате къща на село - можете да гледате звездите направо от задния си двор.
2. Съобразете се с фазите на Луната - колкото по-пълна е Луната, толкова по-трудно ще ви бъде да забележите падащи звезди. Ако няма как да се избегне Пълнолунието, поне изберете тези часове от нощта, когато Луната още не е изгряла, или вече е залязла.
3. И най-важното: Метеорните потоци е трудно да се предскажат съвсем точно, а изброените тук дати и часове са само ориентировъчни. Ловенето на падащи звезди е малко като риболова - човек отива сред природата, наслаждава се на гледката на звездното небе, и евентуално - ако има късмет - може и нещо да улови. Желая ви късмет и много сбъднати желания!
Използвани са материали от Earthsky.org и Wikipedia.org
-
-
