Въпреки вековете, прекарани под чужда доминация, въпреки войните и болестите, люксембургчаните никога не са спирали да подскачат - подскачащият им танц е в ритъма на полката - в чест на техния британски патрон-светец. Като за религиозна церемония, това е доста жизнерадостно събитие, което освен това е и вид съпротива срещу всички онези, обикновено чужденци, които са се опитвали да прекратят традицията и в някои случаи са застрашавали оцеляването на Люксембург като държава. Понастоящем, това е най-голямата традиционна европейска танцова процесия, която се провежда във вторника след Петдесетница, когато около 10 000 танцьори се събират в град Ехтернах, а освен това идват и още поне 40 000 души зрители.
Още от Средновековието хората започнали да идват на поклонение в неговата гробница в абатството на Ехтернах. Не е ясно кога точно е започнал ритуалът с подскачането, но Католическата Църква първоначално го определила като езически ритуал и искала да го забрани. "Те били подозрителни, защото събитието било създадено от обикновените хора и за обикновените хора", разказва Тео Пепорте, който е говорителят на Католическата Църква в Люксембург. "Не били сигурни дали е част от правилната религиозна обредност, или се корени на някакви фолклорни традиции." Но люксембургчаните не се трогнали от мнението на Църквата и продължили да си подскачат щастливо, докато, чак векове по-късно, Църквата най-сетне приела подскачането. "В крайна сметка Църквата разбрала, че подскачането трябва да се приеме сериозно, като форма на физическа молитва или медитация. И така, днес този, който всъщност води процесията, е архиепископът на Люксембург", разказва Пепорте.
Танцът започва рано сутринта в дворът на абатството, създадено от самия Вилиброрд през 698г., и бавно започва да се движи в посока центъра на града. Участниците в процесията - от малки деца, до 80-годишни старци с бастуни - се разделят на 45 групи, съдържащи редици от по 5-тима танцьори. Повечето са облечени в обикновени бели блузи и черни поли или панталони. Модни дрехи и национални носии не са позволени. "Все пак, това е религиозна процесия, а не фолклорно представление, затова, моля, бъдете сдържани! Моля, без ръкопляскания!" - гласи краткото съобщение, отпечатано върху брошурите, които се раздават на зрителите и туристите.
Маршируващият оркестър започва да свири закачливата мелодия, приличаща на полка, която се повтаря отново и отново, докато процесията завърши няколко часа по-късно в криптата на абатството. В миналото танцът е бил по-сложен, включвал е и скокове назад, но модерната версия е далеч по-опростена - скок наляво, скок надясно, като при подскоците се движиш и напред. "Можеш да научиш стъпките за 10 секунди"- обяснява Пероте, - "но трудното е да останеш синхронизиран с другите хора. Това е сложната част." Но тайната била в кърпите, разкрива той - всеки от танцорите в редиците държи усукана кърпа, "която помага да се свържат хората и подсигурява хармоничното подскачане."
За новите зрители, движещата се тълпа танцьори изглежда като една голяма едновременно подскачаща маса. Но по-опитният наблюдател веднага ще забележи някои дребни разлики в някои от групите, обяснява Пиер Котен, президентът на Обществото Вилиброрд, което е организатор на процесията. "Люксембургчаните например правят по-малки стъпки-подскоци, а за разлика от тях германските поклонници енергично мятат краката си и ги вдигат по-нависоко" - разказва той. "Белгийците пък са по-спокойни и при тях подскачането изглежда по-скоро като малки стъпки."
След Църквата е имало и други, опитващи се да забранят процесията. Един от опитите бил на императора на Свещената римска империя Йозеф II, а два века по-късно и нацистите наложили забрана. Въпреки германската забрана обаче, през 1941г. една група поклонници тайно подскачали вътре в абатството. Този акт на съпротива довел до арестите на участниците и на практика процесията спряла да се провежда, но само докато свършила войната, разказва Котен.
Кънтежът от ботушите на отстъпващите нацисти още на бил заглъхнал по бомбардираните улици на Ехтернах, когато жителите на града се събрали за процесията през 1945г. Под акомпанимента на хармоники и флейти, танцьорите преминали през развалините на базиликата, която била взривена от немците малко преди освобождението на Люксембург. Един от днешните францискански монаси, който бил ученик по времето на тази след-военна церемония, си спомня за тази процесия: "От една страна беше много тъжно и депресиращо, защото целият град беше в руини след Арденската офанзива", разказва той. "Абатството беше разрушено и изглеждаше ужасно. Но имаше и някакъв истински дух на решителност във въздуха, и той беше ясно изразен в нашето подскачане."
Според кмета на град Люксембург Ксавиер Бетел, събитието представлява важен крайъгълен камък за местната традиция. Предвид фактът, че от населението на столицата две/трети са чужденци, според него тази традиция е единствената останала оригинална черта на люксембургската култура. "Не става въпрос толкова за вярата, ако трябва да бъда честен, защото голяма част от идващите на процесията даже не са католици", казва той. "Ние сме малка страна и не са останали много неща, които да ни свързват като народ. Имаме своя език, и общо взето нищо друго. Ето защо за нас е важно тази традиция да се запази."
Как е възникнало подскачането: Според легендата, хората от Ехтернах искали да осъдят на смърт един цигулар и да присвоят земите му, затова той ги проклел да не могат да стоят на едно място и да подскачат завинаги. Само Св.Вилиброрд успял да развали проклятието. Според друга по-правдоподобна теория, процесията започнала като шествие за покаяние, и била продиктувана от чумата и другите болести, които вилнеели из Европа през Средните векове. "Хората вярвали, че Вилиброрд е светец-лечител, който може да им помогне да се спасят от болестите и нещастията, и поклонението пред него било вид молитва, за да получат неговата закрила", разказва Пиер Котен от Обществото Вилиброрд.
Източник и фотоизточник: / ВВС / АП /
Снимки: Nico Dom
Информация и видео: / unesco.org /
Вижте и този материал: Свещенният път на поклонниците - Кумано Кодо
-
-
