Какво си мислите?
Християните, включително и самотните християни, често забравят, че са различни от тези хора, които не познават Христос, и което е по-лошото, често възприемат светския начин на мислене. Но как да си мислим за Христос, когато сме сами - в деня, в който целия свят ни казва, че не трябва да сме сами? Как да се съсредоточим върху Библията, когато имаме пълно основание да се чувстваме самотни и действително ни се иска да бъдем нечия "половинка"? Как да гледаме с усмивка прегърнатата влюбена двойка насред улицата, когато всъщност ревнуваме и ни се иска да им изкрещим да се махнат от погледа ни? Но на нас ни е оставено указание, като последователи на Христос: "И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено." (Римляни 12:2)
Как да променим начина си на мислене?
И какво сега?
От началото до края си Библията е една история за добрата вест за Исус Христос, независимо дали намеква за Него в Стария Завет, споменава Го в Пророчествата или разказва за Него в Новия Завет. Когато забележим, че мислите ни се отклоняват от Писанието, трябва да изследваме тези заблуди в светлината на Евангелията. А Евангелията ни разказват, че, заради това което Христос направи за нас - инкарнира се, живя живот без грехове, умря на кръста за нашите грехове и възкръсна - ние имаме всичко необходимо и само Него трябва да желаем. Светското мислене може да ни даде само една празна псевдо-свобода и нищо повече. Само Истината е тази, която ни прави действително свободни. Щом вярваме, че всичко нужно ще намерим в Христос, няма да имаме други желания, които никога не могат да бъдат задоволени. Така една самотна жена, която е християнка, също може да желае букети с цветя и любовни картички, но няма да бъде съкрушена, ако тази година - или която и да е година - не ги получи, защото тя ще е сигурна в своята връзка с Христос. Освен това, ако достатъчно искрено е възприела Истините от Божието Слово, тази жена ще се радва от сърце за своята колежка в офиса, която е получила букет рози от любимия си. Ето това е Свобода!
Твърде хубаво, за да е истина?
Разбира се, за да се създаде едно такова мислене, което да е насочено към Бога и Божието Слово, основното необходимо нещо е Вярата. Опитите на Сатаната да посее семената на съмнението са стари колкото и градината. Дали дълбоко в себе си истински вярваме, че всичко, което ни е нужно, ще намерим в Христос? Неверието е грях, който надминава всички други грехове, а когато мислим само за себе си, това поражда още повече грехове. Не става въпрос за отричане на действителната болка от самотата и загубата на близък човек, а става дума за един призив да се борим срещу лъжите на нашия враг. Да погледнем навън вместо навътре. Да помислим за начини, по които можем да помогнем и да зарадваме другите хора през този ден на Св. Валентин.
Ето няколко идеи: станете доброволец на някое детско парти; съберете се с приятелки и направете поздравителни картички, които да изпратите на любими хора; предложете на някое младо семейство да гледате детето им, за да могат те да излязат на романтична вечеря; изпратете благодарствени писма на хората, които са ви помогнали през живота ви, или изпратете букети с цветя на майка ви или на най-добрата ви приятелка. Светът ни учи, че трябва да създадем себе си и да преосмислим себе си, за да можем да открием собствената си същност. А Светото Писание ни учи, че дори и да загубим себе си, ще открием собствената си същност в Христос. "Защото, който иска да спаси душата си, ще я изгуби; а който изгуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси." (Марко 8:35)
Теология на дребнавостите
Накрая нека да научим един урок от Чарли Браун. В класическото анимационно филмче от 1975г. "Бъди моята Валентинка" (Be My Valentine, Charlie Brown), Чарли Браун се измъчва от факта, че не е получил нито една валентинка, особено от малкото червенокосо момиче (Валентинка се нарича картичката с любовно послание за Деня на влюбените - бел.пр). Неговото идолопоклонническо сърце плаче: "Всичко бих дал, само и само малкото червенокосо момиче да ми изпрати една валентинка! Страхувам се да погледна! Ако погледна в пощенската кутия и нямам валентинка, ще бъда съкрушен!" Чарли Браун позволява на безпокойството да го погълне и вярва, че неговата значимост и цена зависят от това дали някой ще му прати валентинка или не. И което е по-лошото, той се примирява с една употребявана картичка за св.Валентин, която му предлага една приятелка. За разлика от Шрьодер, който реагира с отказ и възмущение, Чарли Браун с радост приема използваната чужда валентинка, като че ли това е най-доброто, което може да получи.
Въпреки че това е само едно анимационно филмче, поведението и мисленето на Чарли Браун, за съжаление, не се различава много от това на някои от съвременните самотни души. Но последователите на Исус Христос не бива да се задоволяват нито с използвани валентинки, нито с каквито и да било други евтини заместители, които им предлага света. Защото Христос се отказа от второстепенните неща, а прие смъртта на кръста заради нас. "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели." (Йоан 15:13) Бог ни призовава да не се задоволяваме с нищо по-малко от Неговата Любов към нас в лицето на Исус Христос. "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него." (Йоан 3:16,17) Той ни зове да мислим за добрите новини от Евангелията и да вярваме в тях. Това е Неговия подарък за нас - не само за деня на влюбените, но и за всеки ден от годината.
Източник: /goodnewsfl.org/
-
-
