Най-интересните нови видове животни за 2013 година

Нашата планета Земя е жива и дива! Навсякъде по земното кълбо се спотайват най-различни непознати, интересни и чудесни видове животни. Специално за Вас - читателите на "Блога за Добри новини" - избрахме някои от най-интересните нови видове, открити през изминалата 2013г. Насладете им се!

Планинско таралежче

Снимки © Hugo Fernandes-Ferreira.

Запознайте се с планинското таралежче с латинско наименование Coendou baturitensis, което обитава планинските гори на североизточния бразилски щат Сеара. Този род таралежчета се отличават с дългата си опашка, която при тях изпълнява ралята на допълнителен крайник и им помага да се катерят по дърветата. Интересното е, че близо до този район, в по-ниските части на същия бразилски щат, през април 2013г. е открит още един нов вид планински таралеж (Coendou speratus), който е с по-тъмна окраска на бодилите. С новооткритите два вида, общият брой видове планински таралежи познати на науката по света става над 30. Прекрасните снимки, които виждате, са дело на Хюго Фернандез-Ферейра. Източник: /mongabay.com/


Олингито

Снимки © Mark Gurney.

Мечето олингито (Bassaricyon neblina) от Южна Америка изглежда почти като плюшена играчка, катереща се по дърветата. Но всъщност е хищник - първият нов вид хищен бозайник, който е открит в Западното полукълбо за последните четири десетилетия - от 1970-те години на миналия век. Всъщност олингито са били улавяни в миналото и дори показвани в зоопаркове и музеи години наред, но поради приликата им с вида олинго (друг представител на семейството) никой от учените не забелязвал, че олингитото е по-различно - по дребно, с различно устроени кътници, по-дълга и по-мека козина. Едва миналата година разликите са забелязани от учените в Музея по естествена история в Северна Каролина и новият вид е описан. Това е единствения вид от този род бозайници, който се среща на надморска височина над 2000м. Олингитото е нощно същество, което прекарва по-голямата част от живота си по дърветата, и макар че е хищен бозайник, охотно си похапва и плодове. Източник: /mongabay.com/


Ходеща акула

 Снимка © Conservation International/Mark Erdmann. 

Hemiscyllium halmahera - ходещата акула  - действително използва своите перки, за да се движи по дъното. Открита е близо до малкия източен остров Халмахера, който е един от Молукските острови, съобщават учените от Conservation International. Акулата достига едва до 75 сантимера на дължина и е напълно безопасна за хората. Новооткрития вид още веднъж доказва изключителното морско видово разнообразие на Индонезия - до момента там са установени поне 218 вида акули и скатове. Източник: /theguardian.com/


Дървесна тарантула

Снимки © Ranil Nanayakkara.

Новооткритият вид гигантска дървесна тарантула от Шри Ланка е достатъчно голяма, за да покрие лицето ви. Нарекли са я тигров паяк "Раджа" (Poecilotheria rajaei), по името на местния полицай Майкъл Раджакумар, който помогнал при откриването й. Гигантската тарантула може да достигне до 20 сантиметра на дължина, но дълго време е останала неизвестна на учените заради войната в региона, която пречила на научните изследвания. Въпреки че е отровен, този паяк не е смъртоносен за хората, а освен това е критично застрашен вид. Паяците са много важна част на екосистемите навсякъде по света, защото се хранят с насекоми и служат като един вид биологичен регулатор на популацията на инсектите. Освен това, най-новите научни изследвания показват, че някои вещества в отровата на паяците могат да бъдат използвани за лечение на някои от човешките болести. Източник: /mongabay.com/ 


Горски гущери

Снимки © P.J. Venegas.

Тези шарени гущерчета са мъжки и женски представител на новия вид Enyalioides azulae, открити в националния парк Cordillera Azul, разположен в перуанската част на Амазония. Другия вид е Enyalioides binzayedi (на долната снимка). С тези два нови вида, общият брой видове горски гущери в света става едва 10, като при това 9 от тях са открити в Перу. Националният парк Кордилера Азул обхваща в ниската си част области с дъждовни гори-джунгли по поречието на Амазонка, а във високата си източна част има и планински гори. При последното изследване на парка през 2002г., там са установени 58 вида земноводни и 26 вида влечуги, и то само на малка част от територията на парка. За двата нови вида горски гущери, които са открити в малко-изследваната област на парка между Перуанска Амазония и Еквадорските Анди, още не е установено доколко са разпространени и дали трябва да бъдат включени в списъка със защитени видове. Източник: /mongabay.com/ 


Жаби от Шри Ланка

Pseudophilautus sirilwijesundarai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus bambaradeniyai /Снимкa © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus jagathgunawardanai /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus puranappu /Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Pseudophilautus stellatus - звездната жаба, преоткрита след 160 години изчезване / Снимка © L.J. Mendis Wickramasinghe.

Общо 8 нови вида жаби са открити през изминалата година в планинските гори на Шри Ланка, в една единствена неголяма защитена област на острова. Въпреки че по света ежегодно се откриват повече от сто нови видове земноводни, малката островна държава Шри Ланка си остава рай за любителите на жабите, защото огромната част от откритите там видове жаби са ендемични видове и не се срещат никъде другаде по Земята. Друго интересно откритие в този район е това на т.нар. "звездна" дървесна жаба (Pseudophilautus stellatus), която не е била наблюдавана повече от 160 години и учените отдавна са я считали за изчезнал вид. Всички снимки показани тук са дело на L.J. Mendis Wickramasinghe, "звездната" жаба е на последната снимка. Източник: /mongabay.com/


Прилепът "Чубака"

Този новооткрит вид прилеп (Triaenops persicus) получава този прякор от учените, защото като че ли наистина има някаква прилика с едноименния герой от "Междузвездни войни". Националният парк Горонгоса в централната част на Мозамбик е истинска златна мина за биолозите през изминалата година. Повече от 1200 нови видове животни и растения са открити и описани там за първи път. Сред тях има бръмбари, които изстрелват облаци от смрадлив газ за самозащита, мравки, които не могат да се движат по хоризонтална повърхност и една мистериозна пещерна жаба, която при заплаха тича, вместо да скача като останалите видове жаби. А насекомото от долната снимка, което прилича на откъснато листо, е още един преоткрит "изчезнал" вид - (Acauloplax exigua), който не бил наблюдаван от учените през последните 100 години. Източник: /edition.cnn.com/ Снимки © Piotr Naskrecki

Ако ви харесва тази публикация, вижте и "Най-интересните нови видове животни за 2012г."

И още един препоръчителен материал:  "Най-голямата онлайн библиотека с аудио записи на животни"

-

-

Добрите хора - 5 част: Лечителите

Домашни посещения при хората, които нямат дом

Доктор Джим Уитърс от град Питсбърг в американския щат Пенсилвания е известен като "уличния доктор" - съвсем подходящ прякор, предвид факта, че той вече 20 години обикаля улиците на града, за да предложи медицинска помощ на бездомните хора. Необичайната практика на д-р Уитърс започва през 1992г., когато, заедно със своя приятел Майк Салоус - бивш бездомник - започват да обикаля града през нощта. На гърба си носи пълна раница с медицински материали и безплатни медикаменти, с които се снабдявал от болницата, където работил през деня. "Обличах се и аз като бездомник, и се учех в движение как най-добре да се грижа за тези хора, които са останали извън здравната система" - разказва д-р Уитърс. "Тези хора спяха под мостовете, много от тях имаха тежки и инфектирани рани, вирусни инфекции, тумори."

Много хора били негативно настроени, включително и някои от колегите му в болницата, където работел, но с течение на времето докторът намерил правилния подход. Нощните обиколки на улиците прераснали в неправителствената организация Operation Safety Net, която е една от първите национални мрежи за медицински грижи за бедните. За тези 20 години д-р Уитърс е оказал медицинска помощ на хиляди бездомници, а на няколо стотин от тях е помогнал да бъдат настанени в жилища. Неговата благородна дейност, която започва с нощни обиколки и с раница медицински материали, сега се подпомага от множество доброволци - студенти по медицина и от спонсори, които помагат за закупуването на лекарства и осигуряване на медицинска грижа за хората, които не могат да си позволят да плащат за здравеопазване.

"Когато е възможно, се опитваме да направим медицинска застраховка на тези бездомни хора, за да могат да се възползват от по-качествено от здравната система" - обяснява д-р Уитърс. "Първоначално само 20% от тях имаха здравни осигуровки, но сега вече 75% от тях за осигурени." "Но силата на здравеопазването е много по-голяма от самото лечение. Тя може да промени възгледите на хората, върху които се прилага: бездомните хора по този начин придобиват вяра в себе си и имат стимул да се опитат да се измъкнат от улицата. Лечението е обществена дейност, която трябва да вижда във всеки един човек неговата уникалност и неговите добродетели. Ние всички сме част от едно цяло." /huffingtonpost.com/


През джунглата - до хората

В Камерун се пада само по един лекар на 5000 души, според СЗО. И дори когато има лекар, повечето хора не могат да си го позволят, защото 2/5 от хората живеят под прага на бедност, а 3/4 от медицинските услуги се осъществяват в частни лекарски кабинети и са твърде скъпи за обикновените хора.

В продължение на 21 години Джордж Бвеле се грижил за баща си, който си счупил ръката през 1981г. Заради лошото лечение раната се влошила, а инфекцията достигнала до мозъка на болния и прераснала в хематом. Джордж бил принуден да мести баща си от клиника в клиника, за да търси подходяща лекарска помощ, но болничните условия навсякъде били трагични. "Оказа се, че няма неврохирурзи в Камерун, а ние нямахме пари, за да идем на лечение в чужбина" - разказва той. "Години наред обикалях болниците с баща си, ставахме в 5 часа сутринта, за да сме първи в болницата, а когато стигнехме, се оказваше, че не сме първи. Вече чакаха много хора, някои бяха в тежко състояние, а някои даже умираха заради дългото чакане."

След като баща му починал през 2002г., Джордж Бвеле решава сам да стане лекар, завършва медицина и започва да работи като съдов хирург в централната болница на Яунде пет дни в седмицата. Стартира фондацията ASCOVIME, с която организира медицински екип и започва да пътува всеки уикенд надлъж и нашир в дълбоката провинция на страната, за да осигирява безплатни медицински грижи на хората. Почти всеки петък, д-р Бвеле и 30-тимата души екип се качват на бусовете, натоварени с медицински материали, и тръгват да обикалят прашните пътища и джунглите на страната, за да лекуват хората в селските райони. А в неделя вечерта медиците се завръщат в града, уморени и напрашени, но щастливи, за да продължат работата си в градската болница.

Понякога и умората си казва думата, но доктора и екипът му са мотивирани, защото виждат радостта, с която хората ги посрещат. За бедните хора в селата безплатните медицински грижи са истински празник. Докторите биват посрещани като герои и спасители - с пиршества, музики, песни и танци. Условията на работа са полеви - операциите често се правят в училищни сгради или в самите къщи на хората, а анестезията се извършва с подръчни средства. "Веднъж в едно село музикантите цяла нощ биха барабани, за да ни държат будни, докато извършвахме една тежка операция през нощта" - много истории си спомня д-р Бвеле. Друг път пък един от бусовете на медиците заседнал в калта, докато прекосявали една река, и едва се измъкнали. "На всяка обиколка преглеждаме поне по 500 души, много от тях идват от далечни райони около селата, а някои изминават по 60 км. пеша, за да стигнат до нас" - разказва доктора.

Снимка: Marco di Lauro / Getty images / CNN

От 2008г. насам, д-р Бвеле и неговият екип от доброволци са осигурили безплатна медицинска помощ на повече от 32 000 души в селските райони на Камерун. Д-р Бвеле лично е извършил повече от 700 безплатни операции. "Щастлив съм, че върша тази работа" - казва той. "Мисля си за моя баща, и се надявам, че той вижда това което правя." /edition.cnn.com/


Дълбоката стъпка - Yok Chij

По образование дон Серджио Кастро е агроинженер, ветеринарен лекар и учител. Но по природа той е човеколюбец, етнолог и полиглот - владее испански, френски, италиански, английски и няколко различни индиански диалекта в добавка.

Неговата човеколюбива дейност продължава вече повече от 48 години - от селата Лакандон дълбоко в джунглата, до очарователното градче Сан Кристобал де Лас Касас, където се намира неговата клиника. Но дон Серджио не е просто лечител, въпреки че цял живот лекува и се грижи за най-бедните в Мексико, които са отритнати от здравната система. Местните болници изпращат при него онези пациенти, които са тежко болни и не могат да си платят за лечението. Дон Серджио е последната надежда за тези хора, някои идват при него с гангрена и се надяват на "чудо", с което той ще спаси крайниците им.

Серджио от години работи в селските общности на маите в Чиапас, най-бедняшката провинция на Мексико. Първоначално, неговият принос бил в областта на селското стопанстви, а освен това помагал и за изграждането на водна инфраструктура, преди да започне да предлага медицински грижи за хората. Подобно на всички истински лечители, Серджио не решава сам да се превърне в лечител. Той бива избран, избран от хората, които се нуждаят от помощта му, и за разлика от много други известни лечители, той никога не е поискал и една стотинка за своите услуги.

Снимка: Janet Jarman за The New York Times

Но той не е просто лекар, а е човек, който наистина го е грижа за другите, и затова не отказва помощта си на никого. Вече е преминал 70-годишна възраст, но хората пак продължават да го търсят - и за лечение, и за основаване на училища, и за строеж на напоителни системи. Дон Серджио е в постоянно движение, винаги е ангажиран с някакви проекти и почти всеки ден посещава тези болни, които са в твърде тежко състояние и не могат да дойдат до клиниката му. До сега той е основал повече от 30 училища, и е построил повече от 25 водопроводни и филтриращи системи за бедняшките райони в Чиапас. Неговата клиника не е точно клиника, а е етнографски музей, който той е създал от хилядите оригинални битови предмети, които пациентите са му подарили през всичките тези години, за дето им е помогнал.

Yok Chij или "Дълбоката стъпка" - така го наричат местните хора в Чиапас, те отдавна почитат Дон Серджио като доверен член на тяхната общност, в която той наистина е оставил следа. На испански го наричат "El Andalon" - означава човек, който е вечно на път, винаги в движение. /dailygood.org/
-

Вижте и "Добрите хора - четвърта част (на видео)"

-

-

Намислихте ли си желания? Падащите звезди идват

Първият силен метеоритен дъжд за тази година вече мина. Това бяха Квадрантидите, които наблюдавахме на 3-4 януари. Но, ако случайно сте ги изпуснали и не сте успели да видите падаща звезда, няма страшно - космическото шоу тепърва започва и ще продължи през цялата година. И така, намислете си желания, а ето го и списъка с по-силните метеоритни дъждове през годината, както и датите, когато е най-вероятно да забележите падаща звезда.

3-4 януари - Квадрантиди
Квадрантидите понякога могат да ни демонстрират до 100 падащи звезди на час, но максимумът им е доста кратък - само няколко часа - и не винаги може да се уцели подходящия момент за наблюдение. Радиантът на потока е съзвездието Квадрант (днес то е включено в голямото съзвездие Воловар), което се намира близо до известната Голяма мечка. Радиант се нарича точката от небесната сфера, от която - за наблюдаващия от Земята - изглежда че идват падащите звезди. Но, ако не разпознавате съзвездията не се притеснявайте - добрата новина е, че всъщност падащ метеор може да се забележи във всички части на небосвода, а радиантите от съзвездията са дали преди всичко имената на метеоритните потоци, например от Квадрант - Квадрантиди. Това е северно съзвездие, и затова този метеорен поток се наблюдава най-добре от северното полукълбо на Земята.

15-25 април - Лириди, с максимум на 22 април
Лиридите са ярък метеоритен поток и често звездите оставят дълги следи при падането си. По време на максимума ще могат да се наблюдават около 10-20 метеора на час, но понякога има и неочаквани пикове, когато метеорите могат да достигнат до 100 на час. Лиридите се пораждат от праховите частици на дълго-периодичната комета C/1861 G1 Тачър и са наблюдавани ежегодно в последните 2600 години. Радиантът на този метеоритен дъжд е близо до ярката звезда Вега от съзвездието Лира, откъдето идва и името Лириди.  Между другото, преди около 14 хил. години, тъкмо звездата Вега е била Полярна звезда, но, в следствие на прецесията, в наши дни небето е малко по-различно и полярната ни звезда е друга - последната от опашката на Малката мечка. Но към 13 727-а година Вега отново ще стане наша Полярна звезда.

5-7 май - Ета-Аквариди
Този метеоритен поток се поражда от Халеевата комета и има широк период на максимум, което означава, че през всичките тези дни от 5 до 7 май има значителна вероятност да видите падаща звезда, особено сутринта преди зазоряване на 6-ти май. Но по-принцип този метеоритен дъжд се наблюдава по-добре от южното полукълбо на Земята. Радиантът му е близо до звездата Ета на съзвездието Водолей, откъдето идва и името Ета-Аквариди (Aquarius - Водолей).

10-13 август - Персеиди, с максимум на 12 август
Персеидите са един от най-добре наблюдаваните метеорни потоци по нашите географски ширини, но за съжаление, точно през тази 2014г. се падат близо по дата със суперлунието на 10 август - най-голямата пълна луна за тази година. Поради силната лунна светлина падащите звезди вероятно трудно ще се забелязват, но пък можете да се изхитрите и да наблюдавате нощното небе в часовете, когато луната още не е изгряла, или когато вече е залязла. Персеидите изглеждат че "идват" от съзвездието Персей, и се пораждат от кометата Суифт-Тътъл. По време на максимума, броя на падащите звезди може да достигне до 90 за час.

7-8 октомври - Дракониди
Радиантът на този метеорен поток почти съвпада с главата на дракона от съзвездието Дракон, което е северно съзвездие и затова най-добре се наблюдава от северното полукълбо на Земята. С падането на нощта, радиантът на Драконидите е разположен най-високо в небето, което означава, че - за разлика от повечето други метеорни потоци - падащите звезди се наблюдават по-често след залез слънце, отколкото в сутрешните часове (отново ще трябва да се съобразявате с Пълнолунието).Този метеорен поток е наистина непостоянен, поражда се от кометата Джакобини-Цинер, и обикновено е слаб, с малко падащи звезди. Но бъдете на щрек, когато Драконът се събуди! В редки случай, през някои години се е стигало до истински метеоритни порои, когато са се наблюдавали стотици падащи звезди само за един единствен час.

Края на октомври - Ориониди
Този метеорен поток се поражда от Халеевата комета и има трудно предсказуем максимум, но най-интензивен ще бъде вероятно около 21 октомври. По време на максимума, броя на падащите звезди достига до 20 на час, и за щастие през тази 2014 година се пада близо до новолунието, т.е. нощите ще са достатъчно тъмни, а шансовете да видите падаща звезда са доста добри. Радиантът на потока е северно от ярката звезда Бетелгейзе на съзвездието Орион, а най-добрите часове за наблюдение са след полунощ, преди зазоряване. Падащите звезди от Орионидите често оставят дълги опашки, а често се наблюдават и ярки, бързи метеори, така че си струва да се наблюдава небето през тези нощи, а ако успеете да направите и снимки - още по добре.

16-17 ноември - Леониди
Радиантът на този метеорен поток е съзвездието Лъв (Leo - Леониди), и всъщност тъкмо Леонидите са известни с една от най-зрелищните метеоритни бури в историята. В сутринта на 17 ноември през 1966г., в продължение на 15 минути потокът метеори бил толкова интензивен, че се наблюдавали по няколко ХИЛЯДИ В МИНУТА. Трябва да е била наистина красива тази нощ през 1966-та, звездитете са падали изобилно точно като дъжд. Някои от очевидците на този метеоритен поток разказват, че имали чувството сякаш Земята пътува сред звездите с главозамайваща скорост. Леонидите се пораждат от кометата Темпъл-Тътъл, и е се смята, че са  най-изобилни през около 33-34 години, така че тази година не се очаква да видим повече от около 10-15 метеора на час, но пък  знае ли човек, кога Лъвът ще реши да реве...

13-14 декември - Джеминиди
Радиантът на този поток е близо до ярките звезди Кастор и Полукс - двамата близнаци от съзвездието Близнаци (Gemini - Джеминиди). В момента, джеминидите са най-постоянният и активен ежегоден метеорен поток. Те се наблюдават еднакво добре и в северното, и в южното полукълбо, и при това са доста изобилни - достигат до 50-100 метеора за час по време на максимума. Освен това са доста ярки и, дори когато метеорният поток съвпада с Пълнолунието, пак има доста добри шансове да видите падаща звезда. Джеминидите се причиняват от обект на име "3200 Фаетон", който се смята за изгаснала комета.

Няколко трика за по успешно наблюдение на метеорните потоци:
1. Избягвате светлинното замърсяване от градовете и по възможност избягвайте големите населени места с много улични лампи, но да се наврете в някоя гъста гора също не е добра идея. Най-добре е да намерите по-широка поляна извън града, а ако имате къща на село - можете да гледате звездите направо от задния си двор.

2. Съобразете се с фазите на Луната - колкото по-пълна е Луната, толкова по-трудно ще ви бъде да забележите падащи звезди. Ако няма как да се избегне Пълнолунието, поне изберете тези часове от нощта, когато Луната още не е изгряла, или вече е залязла.

3. И най-важното: Метеорните потоци е трудно да се предскажат съвсем точно, а изброените тук дати и часове са само ориентировъчни. Ловенето на падащи звезди е малко като риболова - човек отива сред природата, наслаждава се на гледката на звездното небе, и евентуално - ако има късмет - може и нещо да улови. Желая ви късмет и много сбъднати желания!

Използвани са материали от Earthsky.org и Wikipedia.org
-

-

6 житейски урока от Лев Толстой

Има вече 150 години откакто Лев Толстой започва да пише своята епична "Война и мир". И макар че за повечето хора той е известен като един от великите романисти на 19-ти век, малцина знаят за него, че е също и един от най-радикалните социални и политически мислители на своето време. През своя дълъг живот от 1828 до 1910г., Толстой постепенно отхвърля убежденията присъщи за класата на аристократите, от която той произхожда, и възприема един поразително неконвенционален мироглед, с който шокира близките си. Проследявайки неговата личностна трансформация, ще намерим няколко важни житейски мъдрости, които могат да ни научат на изкуството да се справяме с днешния живот.

Толстой е бил със "синя кръв" - граф, той се родил в богато руско благородническо семейство, което протежавало имоти и стотици крепостни селяни. Обаче, в ранните години от живота си, младият граф бил доста буен и развратен, и понеже бил пристрастен към хазарта, безразсъдно проиграл на карти голяма част от богатството си. Той самия си признава в своята "Изповед":

"Убивах хора във войната, а други ги предизвиквах на дуел, за да ги убия. Губех на карти, консумирах труда на селяните, а после ги пращах да изтърпяват наказания, живеех нашироко и мамех хората. Всички видове лъжи и кражби, прелюбодейства, пиянство, насилие, убийство - няма престъпление, което да не съм извършвал, и въпреки това хората хвалеха моето поведение, а в очите на съвременниците ми, и в моите собствени очи, аз се считах за сравнително морален човек! Така живях в продължение на десет години."

И така, как Толстой успява да отвикне от този доста безразсъден, упадъчен начин на живот? И как може неговото пътуване да ни помогне да преосмислим нашата собствена житейска философия?

Урок 1: Без предубеждения

Едно от нещата, с които Толстой изпъква, е неговата способност и желание да променя възгледите си въз основа на новите си преживявания. Това негово умение започва да се развива през 1850-те, по времето когато той е офицер в армията. Тогава Толстой участва в битката при кървавата обсада на Севастопол по време на Кримската война - едно ужасяващо преживяване за него, което започва да променя възгледите му и да го превъръща от войник в пацифист. Промяната станала окончателна през 1857г. в Париж, където Толстой наблюдавал публична екзекуция с гилотина. Той никога не забравил отсечената човешка глава, която видял да се търкаля към кутията отдолу. Това преживяване затвърдило убеждението му, че държавната власт и нейните закони са не просто брутални, но и че защитават интересите само на богатите и силните. На свой приятел той написал:

"Истината е, че държавната власт е един заговор, създаден не само да експлоатира гражданите, но и да ги корумпира преди всичко. Ето защо, аз никога повече няма да служа на никое правителство."

Така Толстой постепенно се превърнал в анархист, а критиката му към царисткия режим в Русия станала толкова гръмогласна, че само литературната му славата го спасила от хвърляне в затвора. Неговият пример трябва да ни учи да бъдем обективни и винаги да поставяме под въпрос вярванията и догмите, в които сме били възпитавани.

Урок 2: Да бъдем съпричастни

Толстой е бил един от най-съпричастните авантюристи на 19-тия век, често е показвал необичайно желание да се поставя на мястото на хора, чийто начин на живот е бил коренно различен от неговия собствен. След крепостническата реформа от 1861г., под влияние на набиращото популярност в Русия движение за възвеличаване добродетелите на крепостните селяни, Толстой не само че започва да се облича в традиционните за селячеството дрехи, но и често работи рамо до рамо със слугите си в своето имение - сам оре нивите и поправя къщите на работниците със собствените си ръце. Като за граф с благородническо потекло, такива постъпки били повече от забележителни.

Въпреки че действията му несъмнено съдържали и доза патернализъм, Толстой се чувствал щастлив в компанията на селяните и съзнателно започнал да отбягва компанията на литературния и аристократичен елит в градовете. Освен това основал експериментално училище за селските деца, което било базирано на либертарианските и егалитарни идеи на Русо и Прудон, и дори сам преподавал в него. За разлика от много други аристократи, които само на думи се обявявали за солидарни със селяните, Толстой вярвал, че не е възможно да разбереш начина на живот на селячеството, ако не си го опитал на гърба си.

"Толстой на оран", картина от Иля Репин (1887г.) Толстой често оставял писането настрана, за да работи на полето. На стената до работното си бюро той държал подпрени коса и трион, а на пода в кабинета си имал сандъче с обущарски инструменти.

Урок 3: Променяй света към по-добро

Необичайно като за литературен гений от висша класа, но Толстой правел забележителни усилия, опитвайки се със своите действия да облекчи страданията на хората около себе си. Неговата отдаденост в полза на обикновените селяни се проличава най-ярко в работата му за помощ на гладуващите. След лошата реколта от зърно през 1873г., Толстой спрял работата си по писането на "Ана Каренина" за цяла една година, за да организира помощи за изхранването на хората, а на свой роднина писал:

"Не мога да се откъсна от страданията на живите хора около мен, за да се занимавам с измислени герои."

Неговото семейство и приятелите му смятали, че е лудост един от най-добрите романисти в света да остави гениалната си писателска работа на заден план, но Толстой бил непреклонен. Същият подвиг той извършил отново и след глада през 1891г., тогава заедно с някои свои роднини прекарал две години в събиране на средства от цял свят за гладуващите, и самия той организирал социални кухни за бедните и работил в тях. Можете ли да си представите някой от съвременните автори на бестселъри да зареже писането на последната си книга, и вместо това да извършва хуманитарна дейност за цели 2 години?

Урок 4: Изкуството да живееш прост живот

Един от най-големите дарове за Толстой - който е същевременно и проклятие - е неговата пристрастеност към въпроса за смисъла на живота. Той никога не спрял да се пита защо и как трябва да се живее, и какъв е смисълът от цялата му слава на писател и от богатствата, които притежава. Към края на 1870-те, след като дълго не успваял да намери отговор на тези въпроси, той преживял емоционален срив и бил на крачка от извършването на самоубийство. Но след като се запознал с философията на германеца Шопенхауер, задълбал се в някои будистки текстове и в Библията, Толстой възприел един революционен възглед за Християнството, отричащ всички форми на организирана религия, включително и догмите на Православната църква, в които бил възпитан, и се посветил на духовен живот с материална аскетичност. Оказал алкохола и пушенето и станал вегетарианец. Освен това станал вдъхновител за създаването на различни утопични общности, където хората живеели просто, в самоосигурващи се стопанства и без да вредят на природата, всички земи и имоти били за съвместно ползване, а продукцията се разпределяла солидарно според нуждите на всеки. Такъв род "толстоистки" общества станали популярни по целия свят, Ганди например създал подобен ашрам през 1910г., който бил наречен "Фермата на Толстой".

Урок 5: Противоречията

Новият, уж по-прост живот на Лев Толстой съвсем не бил лишен от несгоди и противоречия. Макар че проповядвал универсалната любов, отношенията със собствената му съпруга били постоянно обтегнати. Въпреки че бил поборник за равенство и справедливост, така и не успял да се откаже окончателно от привилегиите на богаташкия начин на живот и живял до старостта си в голяма къща с множество слуги. Когато изявил желание да се откаже от имотите си в полза на селяните, съпругата и децата му категорично се опълчили на тази идея, и в крайна сметка той отстъпил пред тяхното желание.

И все пак, в началото на 1890-те, той успял, противно на волята на близките си, да се откаже от авторските права на голяма част от литературните си творби, и по този начин пожертвал проходите, които те му носели. В последните години от живота на Толстой, когато много писатели и журналисти посещавали този брадат мъдрец, за да му отдадат своята почит, те винаги с изненада заварвали най-известния писател на своето време да цепи дърва заедно с работниците си, или как сам си закърпва скъсаните обувки. Предвид привилегированото положение, в което Толстой започнал живота си, неговата личностна трансформация, въпреки че не е пълна, все пак заслужава нашето възхищение.

Урок 6: Да разшириш социалния си кръг

Най-важният урок, който може да се научи от Толстой е неговият пример - да осъзнаем, че за да преодолеем своите предразсъдъци и да възприемаме нови възгледи за света трябва по-често да се обграждаме с такива хора, чийто възгледи и начин на живот са коренно различни от нашите. Затова той се е отказал от обществения живот в Москва и прекарвал повечето си време с работниците на полето. В своята повест "Възкресение", Толстой отбелязва, че повечето хора смятат своя начин на живот за етичен и дори похвален, независимо дали са богати бизнесмени, политици, или обикновени крадци. Той пише: "За поддържането пък на такъв възглед хората се придържат инстинктивно към оня кръг хора, в който се признават понятията, които те са си съставили за живота и за своето място в него."

Ако се ограничаваме в рамките на приятелската си група или социална среда, може да си мислим, че е напълно нормално и оправдано човек да притежава 2 жилища, или да се бомбардират стани в Близкия изток. Тогава не осъзнаваме, че нашите възгледи може да са перверзни, неосновани или несправедливи, защото ние сме вътре в този кръг, който сами сме си създали и който постоянно поддържа светогледа, с който сме свикнали. Ако искаме да поставим под въпрос своите вярвания и идеали, трябва да последваме примера на Толстой, да прекарваме повече време с хората, чиито ценности и ежедневен живот изцяло контрастират с нашите собствени. Трябва да се освобождаваме от закостенялостите на мисленето и да се сремим да излезем от кръга, в който сме ограничени.

Автор: Roman Krznaric
Източник: / powells.com /
-

-
Вижте и този материал: Лев Толстой за Закона на Любовта и законите на насилието
-

Още добри новини

Ето един нов български сайт,  който ви дава възможност за откъсване от препълненият с негативни новини онлайн свят - DobriNovini.com .

Идеята на сайта е съвсем проста - потребителите да четат само положителни и приятни новини, които да ги накарат да се чувстват по-добре в ежедневието си. В сайта за добри новини се публикуват ежедневно събития от България и света. За публикуване се избират най-значимите новини, влияещи положително върху живота на хората. Екип от редактори се грижи за това да оформи, текста и изображенията на новините на нужното ниво.

В DobriNovini.com няма новини за насилие, политика и клюки. Без капчица отрицателни емоции и шок. Сайтът Добри новини не е партийно или икономически зависим. Създаден е от група ентусиасти, които инвестират времето си, да избират за читателите само добри новини. 

Не се публикува информация и за известни личности, като популярни артисти, певци и спортисти, за да се отдалечи от суетата, обзела всекидневието. Изключение правят благотворителни инициативи, в които участват родни или световноизвестни личности.

Добри новини се опитва да създава качествено съдържание близко до мисленето на младите позитивни интернет потребители. Екипът на сайта обещава, че DobriNovini.com ще продължава да бъде в бъдеще далеч от финансови, идеологически и политически влияния.

Сега Добри новини се нуждае от нови автори на статии, които да търсят добрата новина и да публикуват статии. Изискванията към кандидатите са изключително скромни: положително мислене, основни знания за уеб и постоянство. За да кандидатстват активните потребители трябва да посетят страницата „Контакти” в сайта и да се свържат с Редактор на онлайн медията.

Всеки може да се запише за получаване на добри новини по имейл – веднъж в седмицата. Или да последва Facebook страницата на сайта www.facebook.com/DobriNoviniCom
-

-