"Не разговаряй с непознати!"
Като малък вярвах на това, което ме учат възрастните, но колкото повече растях, все повече се съмнявах: Наистина ли светът е такова страшно място? Искаше ми се да разбера сам истината и затова, въпреки всички житейски съвети, които бях получил, напуснах работа и тръгнах на автостоп да пътешествам из Европа. Искаше ми се да имам доверие на непознатите и да проверя сам дали Светът е действително толкова негостоприемен, колкото твърдят хората.
Приятелите ми смятаха, че съм откачил: "Ще те ограбят, отвлекат и ще те захвърлят вързан в някое тъмно мазе", плашеха ме те. Но аз не се обезсърчих и в един дъждовен летен ден тръгнах от дома си в Англия и се разположих близо до една бензиностанция с вдигнат палец край пътя. При това се чувствах малко глупаво и си мислех дали хората не са били прави всъщност и дали не трябва да се откажа от това мое безразсъдно начинание.
Съмненията ми нарастваха с всяка изминала минута край пътя, но внезапно един микобус взе че спря до мен и шофьорът ме покани да се качвам. Направо не можех да повярвам, че това ми се случва в действителност. Нетърпеливо скочих вътре и ето че, до края на този първи ден, вече бях стигнал до Белгия! Там отседнах в дома на един човек, с който се бяхме запознали в интернет и никога не се бяхме срещали на живо - още едно нещо, за което ме бяха предупреждавали да не го правя, защото щели да ме сполетят мъчения и нещастия. Вместо това, реално непознатия онлайн познат се оказа сърдечен и добър човек, който сподели с мен дома си и ме запозна със своите приятели.
През следващата половин година последва това, че бях канен и живях в домовете на множество непознати и посетих повече от 20 държави. Пасях крави, помагах във ферми, хората ме хранеха с пресни продукти от градините, перях се в реки, случайно попаднах на един стопаджийски фестивал и дори спах веднъж на палатка под Айфеловата кула по време на една гръмотевична буря - от там е най-добрата гледка към Париж, която при това е абсолютно безплатна!
Карта на маршрута на Джейми из Европа
По време на моите пътешествия се возих на стоп с 227 различни шофьори - и всяка от тези мои срещи с непознати си има своята собствена уникална история. С помощта на тези хора и в тяхната компания аз изминах 23000 километра из цяла Европа. Накои ме молиха да шофирам вместо тях, за да си починат, други ми предлагаха храна и напитки, а някои просто искаха да ми помогнат. По време на пътуването се запознах с много хора, а с някои от тях станахме истински приятели и продължаваме да поддържаме връзка и до днес.
Всички хора, които срещнах - независимо дали само за 10 минути съвместно пътуване или за няколко дни прекарани заедно - повлияха позитивно на моето пътуване и аз съм им благодарен за тези срещи и взаимодействия. Научих се да се доверявам на непознатите хора и разбрах в крайна сметка, че светът - макар да е голям - не някакво страшно и опасно място. Където и да отидеш, хората си приличат: ние всички имаме страхове и надежди, всички имаме мечти и искаме да бъдем щастливи.
Също така научих, че парите на са чак толкова необходими, колкото ни учат да вярваме. Почти никога не съм плащал за настаняване през време на пътуването ми, похарчих малко пари и, макар че почти нямах достъп до компютри и интернет, прекарвах времето си навън и се наслаждавах на живота без да имам специални очаквания, всеки ден се радвах на чудесата на света.
Хората, които ме съветваха да не тръгвам на такова стопаджийско пътешествие, самите те са били учени да се пазят от "големия лош свят" и от непознатото. Но как можеш да знаеш дали светът е действително такова опасно място, след като никога не си се осмелявал да покажеш носа си навън, да излезеш от комфортната си зона и да провериш сам какво става по широкия свят?
Моето пътешествие ме научи, че хората са чудесни и само трябва да им дадеш шанс, за да проявят доброто в себе си. Благодаря ти, Свят!
Автор: Jamie Bowlby-Whiting
Източник: /positivenews.org.uk/
Още много снимки и разкази за пътуванията ще намерите на сайта на Джейми greatbigscaryworld.com
С приятелите от пътешествието, снимка © Jamie Bowlby-Whiting
---
Допълнителна информация относно пътуването на автостоп:
В повечето части на света, пътуването на стоп не е изрично забранено от закона, но при все това, то не се насърчава в нито една държава и не се коментира официално. Никога не се опитвайте да спрете кола на магистрала, защото това е незаконно - там скоростите са високи и се създава се опасност и за вас, и за другите превозни средства на магистралата. Внимателно си избирайте мястото, където да застанете с вдигнат палец - трябва да има безопасно място, където колите да могат да спрат, а шофьорите трябва да могат ясно да ви видят още отдалеч, за да имат време евентуално да се престроят, да намалят скоростта и да спрат, за да ви качат. Най-важното: вярвате на инстинктите си, не се притеснявайте да откажете да се качите в кола, ако шофьорът ви изглежда като човек, с когото няма да ви е приятно да пътувате. Не бъдете глупави и помислете за сигурността си - например можете да се уговорите предварително с някой приятел и да му изпращате като SMS регистрационния номер на всяка една кола, в която се качвате, a нека и шофьорът на колата да разбере, че вие сте изпратили такъв SMS. Още много полезни съвети, а също и богат набор от тънкости относно пътуването на стоп можете да прочетете на hitchwiki.org и на сайта на Джейми (на английски).
-
-
