6 житейски урока от Лев Толстой

Има вече 150 години откакто Лев Толстой започва да пише своята епична "Война и мир". И макар че за повечето хора той е известен като един от великите романисти на 19-ти век, малцина знаят за него, че е също и един от най-радикалните социални и политически мислители на своето време. През своя дълъг живот от 1828 до 1910г., Толстой постепенно отхвърля убежденията присъщи за класата на аристократите, от която той произхожда, и възприема един поразително неконвенционален мироглед, с който шокира близките си. Проследявайки неговата личностна трансформация, ще намерим няколко важни житейски мъдрости, които могат да ни научат на изкуството да се справяме с днешния живот.

Толстой е бил със "синя кръв" - граф, той се родил в богато руско благородническо семейство, което протежавало имоти и стотици крепостни селяни. Обаче, в ранните години от живота си, младият граф бил доста буен и развратен, и понеже бил пристрастен към хазарта, безразсъдно проиграл на карти голяма част от богатството си. Той самия си признава в своята "Изповед":

"Убивах хора във войната, а други ги предизвиквах на дуел, за да ги убия. Губех на карти, консумирах труда на селяните, а после ги пращах да изтърпяват наказания, живеех нашироко и мамех хората. Всички видове лъжи и кражби, прелюбодейства, пиянство, насилие, убийство - няма престъпление, което да не съм извършвал, и въпреки това хората хвалеха моето поведение, а в очите на съвременниците ми, и в моите собствени очи, аз се считах за сравнително морален човек! Така живях в продължение на десет години."

И така, как Толстой успява да отвикне от този доста безразсъден, упадъчен начин на живот? И как може неговото пътуване да ни помогне да преосмислим нашата собствена житейска философия?

Урок 1: Без предубеждения

Едно от нещата, с които Толстой изпъква, е неговата способност и желание да променя възгледите си въз основа на новите си преживявания. Това негово умение започва да се развива през 1850-те, по времето когато той е офицер в армията. Тогава Толстой участва в битката при кървавата обсада на Севастопол по време на Кримската война - едно ужасяващо преживяване за него, което започва да променя възгледите му и да го превъръща от войник в пацифист. Промяната станала окончателна през 1857г. в Париж, където Толстой наблюдавал публична екзекуция с гилотина. Той никога не забравил отсечената човешка глава, която видял да се търкаля към кутията отдолу. Това преживяване затвърдило убеждението му, че държавната власт и нейните закони са не просто брутални, но и че защитават интересите само на богатите и силните. На свой приятел той написал:

"Истината е, че държавната власт е един заговор, създаден не само да експлоатира гражданите, но и да ги корумпира преди всичко. Ето защо, аз никога повече няма да служа на никое правителство."

Така Толстой постепенно се превърнал в анархист, а критиката му към царисткия режим в Русия станала толкова гръмогласна, че само литературната му славата го спасила от хвърляне в затвора. Неговият пример трябва да ни учи да бъдем обективни и винаги да поставяме под въпрос вярванията и догмите, в които сме били възпитавани.

Урок 2: Да бъдем съпричастни

Толстой е бил един от най-съпричастните авантюристи на 19-тия век, често е показвал необичайно желание да се поставя на мястото на хора, чийто начин на живот е бил коренно различен от неговия собствен. След крепостническата реформа от 1861г., под влияние на набиращото популярност в Русия движение за възвеличаване добродетелите на крепостните селяни, Толстой не само че започва да се облича в традиционните за селячеството дрехи, но и често работи рамо до рамо със слугите си в своето имение - сам оре нивите и поправя къщите на работниците със собствените си ръце. Като за граф с благородническо потекло, такива постъпки били повече от забележителни.

Въпреки че действията му несъмнено съдържали и доза патернализъм, Толстой се чувствал щастлив в компанията на селяните и съзнателно започнал да отбягва компанията на литературния и аристократичен елит в градовете. Освен това основал експериментално училище за селските деца, което било базирано на либертарианските и егалитарни идеи на Русо и Прудон, и дори сам преподавал в него. За разлика от много други аристократи, които само на думи се обявявали за солидарни със селяните, Толстой вярвал, че не е възможно да разбереш начина на живот на селячеството, ако не си го опитал на гърба си.

"Толстой на оран", картина от Иля Репин (1887г.) Толстой често оставял писането настрана, за да работи на полето. На стената до работното си бюро той държал подпрени коса и трион, а на пода в кабинета си имал сандъче с обущарски инструменти.

Урок 3: Променяй света към по-добро

Необичайно като за литературен гений от висша класа, но Толстой правел забележителни усилия, опитвайки се със своите действия да облекчи страданията на хората около себе си. Неговата отдаденост в полза на обикновените селяни се проличава най-ярко в работата му за помощ на гладуващите. След лошата реколта от зърно през 1873г., Толстой спрял работата си по писането на "Ана Каренина" за цяла една година, за да организира помощи за изхранването на хората, а на свой роднина писал:

"Не мога да се откъсна от страданията на живите хора около мен, за да се занимавам с измислени герои."

Неговото семейство и приятелите му смятали, че е лудост един от най-добрите романисти в света да остави гениалната си писателска работа на заден план, но Толстой бил непреклонен. Същият подвиг той извършил отново и след глада през 1891г., тогава заедно с някои свои роднини прекарал две години в събиране на средства от цял свят за гладуващите, и самия той организирал социални кухни за бедните и работил в тях. Можете ли да си представите някой от съвременните автори на бестселъри да зареже писането на последната си книга, и вместо това да извършва хуманитарна дейност за цели 2 години?

Урок 4: Изкуството да живееш прост живот

Един от най-големите дарове за Толстой - който е същевременно и проклятие - е неговата пристрастеност към въпроса за смисъла на живота. Той никога не спрял да се пита защо и как трябва да се живее, и какъв е смисълът от цялата му слава на писател и от богатствата, които притежава. Към края на 1870-те, след като дълго не успваял да намери отговор на тези въпроси, той преживял емоционален срив и бил на крачка от извършването на самоубийство. Но след като се запознал с философията на германеца Шопенхауер, задълбал се в някои будистки текстове и в Библията, Толстой възприел един революционен възглед за Християнството, отричащ всички форми на организирана религия, включително и догмите на Православната църква, в които бил възпитан, и се посветил на духовен живот с материална аскетичност. Оказал алкохола и пушенето и станал вегетарианец. Освен това станал вдъхновител за създаването на различни утопични общности, където хората живеели просто, в самоосигурващи се стопанства и без да вредят на природата, всички земи и имоти били за съвместно ползване, а продукцията се разпределяла солидарно според нуждите на всеки. Такъв род "толстоистки" общества станали популярни по целия свят, Ганди например създал подобен ашрам през 1910г., който бил наречен "Фермата на Толстой".

Урок 5: Противоречията

Новият, уж по-прост живот на Лев Толстой съвсем не бил лишен от несгоди и противоречия. Макар че проповядвал универсалната любов, отношенията със собствената му съпруга били постоянно обтегнати. Въпреки че бил поборник за равенство и справедливост, така и не успял да се откаже окончателно от привилегиите на богаташкия начин на живот и живял до старостта си в голяма къща с множество слуги. Когато изявил желание да се откаже от имотите си в полза на селяните, съпругата и децата му категорично се опълчили на тази идея, и в крайна сметка той отстъпил пред тяхното желание.

И все пак, в началото на 1890-те, той успял, противно на волята на близките си, да се откаже от авторските права на голяма част от литературните си творби, и по този начин пожертвал проходите, които те му носели. В последните години от живота на Толстой, когато много писатели и журналисти посещавали този брадат мъдрец, за да му отдадат своята почит, те винаги с изненада заварвали най-известния писател на своето време да цепи дърва заедно с работниците си, или как сам си закърпва скъсаните обувки. Предвид привилегированото положение, в което Толстой започнал живота си, неговата личностна трансформация, въпреки че не е пълна, все пак заслужава нашето възхищение.

Урок 6: Да разшириш социалния си кръг

Най-важният урок, който може да се научи от Толстой е неговият пример - да осъзнаем, че за да преодолеем своите предразсъдъци и да възприемаме нови възгледи за света трябва по-често да се обграждаме с такива хора, чийто възгледи и начин на живот са коренно различни от нашите. Затова той се е отказал от обществения живот в Москва и прекарвал повечето си време с работниците на полето. В своята повест "Възкресение", Толстой отбелязва, че повечето хора смятат своя начин на живот за етичен и дори похвален, независимо дали са богати бизнесмени, политици, или обикновени крадци. Той пише: "За поддържането пък на такъв възглед хората се придържат инстинктивно към оня кръг хора, в който се признават понятията, които те са си съставили за живота и за своето място в него."

Ако се ограничаваме в рамките на приятелската си група или социална среда, може да си мислим, че е напълно нормално и оправдано човек да притежава 2 жилища, или да се бомбардират стани в Близкия изток. Тогава не осъзнаваме, че нашите възгледи може да са перверзни, неосновани или несправедливи, защото ние сме вътре в този кръг, който сами сме си създали и който постоянно поддържа светогледа, с който сме свикнали. Ако искаме да поставим под въпрос своите вярвания и идеали, трябва да последваме примера на Толстой, да прекарваме повече време с хората, чиито ценности и ежедневен живот изцяло контрастират с нашите собствени. Трябва да се освобождаваме от закостенялостите на мисленето и да се сремим да излезем от кръга, в който сме ограничени.

Автор: Roman Krznaric
Източник: / powells.com /
-

-
Вижте и този материал: Лев Толстой за Закона на Любовта и законите на насилието
-