Английският художник Ян Дейви е авторът на тези шедьоври. Той живее във ферма, близо до националния парк Сноудония в Уелс, а лебедовите пера събира по брега на близкото езеро, където лебедите идват да гнездят всяка година. Преди да започне да рисува върху тях, перата трябва да бъдат почистени и "сресани" с помощта на пинсети. След това се поставя грунд, а за самите рисунки се използват специални акрилни бои, които не увреждат перата. Ян Дейви се занимава с рисуване едва от 6 години, като първоначално рисувал върху обикновени хартиени платна. При едно пътуване до Нова Зеландия той се запознал с изкуството за рисуване върху пера на маорите, и тогава се сетил, че има хиляди паднали лебедови пера, близо до неговата ферма в Уелс, които само чакат някой да ги събере и да ги изрисува. От тогава Ян започнал да рисува върху лебедови пера и си е спечелил уважението на арт-средите, а шедьоврите му се продават за хиляди долари. Източник: /odditycentral.com/
Подводните художници на Украйна
Казават, че бързата работа е срам за майстора. Това обаче съвсем не се отнася за възпитаниците на Украинското национално училище за подводно рисуване. Понеже капацитета на кислородните бутилки позволява само 40 нинути под вода, точно с толкова време разполагат художниците, за да завършат своите картини.
Картини на Александър Белозор/ Снимки: Andrey Shmatova/ Gazeta.ua
Всички художници от тази група са обучени гмуркачи, които се спускат на дълбочина между 2 и 20 метра във водите на Черно море, за да рисуват. Естествено, за целта се използват специални бои, които са неразтворими във вода, а тънкост на занаята е определянето на цветовете, защото под водата цветовете изглеждат съвсем различно и се променят, когато картината се извади над водата. Например червеното под вода, над водата изглежда кафяво или дори черно. Въпреки това художниците се справят блестящо и понастоящем някои от техните творби са изложени в замъка Лястовичето гнездо, който се намира близо до курортния град Ялта на п-в Крим. Източник: /Gazeta.ua/
Миниатюрни бонсай-дръвчета от жички
Тези изящни мини-дръвчета са дело на Кен То, който използва алуминиеви и/или медни жички за творенията си. Източник: /ianbrooks.me/
Жителите на градчето Шефийлд в Тасмания са открили начин, по който да привличат туристите. Въпреки разположението си в едно от най-живописните кътчета на острова, градчето имало доста икономически затруднения и 1000-та жители трябвало да измислят нещо по-необичайно, за да оживят туристическата индустрия в района. Идеята за стенописите те взаимствали от едно малко градче в Канада, където по същия начин хората преодолели трудните времена, като превърнали улиците на градчето в открита галерия. Така и в Шефийлд жителите изрисували многобройни стенописи, които разказват историята на градчето и на първите заселници, които дошли в този район. Идеята се оказала толкова успешна, че градчето станало известно като "Градът на стенописите" и ежегодно се посещава от повече от 200 хил. туристи. Източник: /odditycentral.com/
Невероятните книжни гравюри на Александър Корзер Робинсън
За своето изкуство Александър Корзер Робинсън използва стари изхвърлени енциклопедии и буквално изкарва на яве тяхната вътрешна скрита красота. За целта внимателно се изрязват отделни илюстрации от енциклопедията, а други се премахват, и по този начин се получават 3-измерни сцени, всяка от които разказва своя собствена история. Корзер Робинсън се занимава с този вид изкуство от 5 години, и е правил много проби и грешки докато се усъвършенства. Преди да започне работата си по някоя стара книга, той първо разглежда всички страници, като по този начин те сами му разказават своята история и за него остава само да я композира и да я изреже, а в крайния резултат освен планирането има и известна доза късмет. Предпочита да използва стари енциклопедии, защото там отделните статии са подредени по азбучен ред, и това позволява да се правят интересни съпоставки. Източник: /alexanderkorzerrobinson.co.uk/
Градска картинна галерия във входа на жилищен блок
Дмитрий Бочкарев в начинаещ художник от Москва, който обаче успява да претвори входа на грозния сив блок от комунистическата ера в истинска картинна галерия. След като оцелял след дълга кома, той почувствал влечение към рисуването и установил, че притежава талант. Но докато повечето художници на графити трудно намират подходящо място където да творят, Дмитрий предварително поискал разрешение от своите съседи, преди да изрисува входа на жилищния блок. Резултатът от неговата работа е толкова зрелищен, че даже и вандалите, които обичайно драскат по стените и рушат входовете, вече не припарват в този жилищен блок. Снимки ITAR-TASS Източник: /vesti-moscow.ru/
