Може да сте си мислили, че рисуването с пръсти е само за децата, но невероятните произведения на изкуството на Айрис ще ви убедят, че съвсем не е така. "Виждам света през очила, които са оцветени с пръсти" - разказва младата художничка от Сиатъл. "Рисувам това, което виждам, рисунките са навсякъде около мен. Понякога ги виждам докато се разхождам, вървейки по тротоара, а понякога - докато си почивам в дневната."
Макар да изглежда лесно на пръв поглед, рисуването с пръсти изисква доста подготовка, и много е важно скицирането. Обикновено Айрис прави скиците от предишния ден, а когато скицата е готова, отива сутринта в студиото си и започва самото рисуване, което продължава около 12 часа без прекъсване. Обяснява, че времето тече по-различно, докато е потопена в рисуването, това е особено състояние на духа, при което часовете преминават като минути. (irisfingerpaintings.com)
Пясъчни рисунки върху тротоара
Цветен пясък, огромно търпение и двете си голи ръце - това е всичко, от което се нуждае Джо Мангрум, за да рисува зрелищните си пясъчни творения върху тротоарите на Ню Йорк. Джо е бил художник години наред, а с пясъчното си изкуство започва да се занимава от 2009г. Рашава да работи с пясък, защото пясъка има една ефирмерна мекота, и може лесно да бъде просто пометен от тротоара привечер, след като е имал шанса да радва и удивлява преминаващите пешеходци през целия ден. Талантливия художник прекарва часове наред на колене и на ръце, бавно изсипвайки от юмрука си пясъчната струя, създавайки тези ефимерни шедьоври, които неминуемо привличат вниманието на всички преминаващи покрай тях.
Рисунките на Джо обикновено отразяват неговите усещания от конкретния момент, или чувствата му, които са се породили от думите на някого или от околната обстановка. Никога нищо не се планира и скицира предварително, всичко изцяло се импровизира. Често се случва вятърът да "издуха" и развали творението още преди да е завършено, но все пак, в повечето случаи, пясъчната рисунка бива завършена и остава на тротоара с часове, за радост и вдъхновение на преминаващите. (mymodernmet.com) (joemangrum.com)
Миниатюрни градинки в уличните дупки
Никой не обича да среща дупки на улицата по пътя си към работа, и затова някои креативни ентусиасти са се заели да декорират дупките, превръщайки ги в мънички градинки. Миниатюрното градинарство печели много почитатели по целия свят, а идеята се разраства - вече се използват не само дупките по улиците, но също и други необичайни места. На клипчето са показани творенията на един тайнствен градинар от Милано, който радва своите съграждани с миниатюрните си творения.
Хартиените скулптури на Алън и Пати Екман
Вдъхновени
от културата на коренното американско население, Алън и Пати Екман
създават уникални хартиени статуи, посредством технология, която самите
те са открили. Алън се заинтересувал от изкуство и дизайн след като се
върнал от Виетнам, където служил като сержант. Записал се в арт-центъра
на Колежа по изкуствата в Лос Анжелис, където се запознал с Пати,
очевидно също споделяща неговата страст към изкуствата. След като се
оженили, отгледали 3 деца и ръководили рекламна компания в продължение
на 12 години, двамата решили, че им стигат толкова успехи в кариерата и е
време да се отдадат на това, което истински ги вълнува - изкуството.
Хартиени скулптури Алън видял за първи път, докато разглеждал една
брошура, и веднага усетил влечение към бялата чистота на този материал и
многобройните възможности, които той предлага. Скулптури от хартия се
създават за първи път в Мексико през 1950-те години, но Алън и Пати
създали своя собствена техника на изработка, която сега е тяхна запазена
марка, патентована като Метод на Екман ®. Създаването на една хартиена
скулптура изисква изключително усърдна работа, която понякога продължава
месеци наред, но пък резултатът е наистина впечатляващ.
(eckmanfineart.com)
Изкуство на нивата
Ето още един "градинар", който обаче използва далеч по-големи мащаби за своето изкуство - цели ниви. Стан Хърд е отраснал във фермерско семейство, в едно малко градче насред полята на югозападен Канзас. Като станал художник, Стан запазил връзката си със земята и в картините му винаги присъствали житни поля, царевични ниви, полски пътища и.т.н. След това започнал да рисува стенописи, и установил, че му допада да рисува картини в голям мащаб. Веднъж, когато пътувал със самолет и гледал земята от въздуха, му хрумнала идеята да използва истински ниви, като платна за своите творения. Понеже бил отраснал във ферма, на Стан не му били чужди нито тракторите, нито другите инструменти, с които да се модифицира терена, но все пак му отнело близо 3 години, докато се усъвършенства в гигантското си рисуване. Сега - 35 години по-късно - Стан Хърд вече е световно известен творец и има зад гърба си множество впечатляващи "земни" рисунки и десетки проекти. (millermeiers.com)
