Понякога се случваше да говори ясно и отчетливо, като че ли лъч сетлина проникваше сред тъмнината на неговия ум, но през повечето време - той просто дразнеше учителката си. Един на Дорис й беше дошло до гуша от поведението на Джереми и тя се обади на родителите му, за да ги повика на разговор.
Когато родителите на Джереми влязоха в празната класна стая и кротко се разположиха срещу г-ца Дорис, тя избухна: "Джереми трябва да ходи на специализирано училище! Не е честно да седи сред тези по-малки от него деца, които нямат образователни проблеми, и да ги разсейва. Има 5 години разлика между неговата възраст, и тази на останалите му съученици!"
Майката на Джереми, г-жа Форестър, тихо бършеше сълзите си с кърпичка, докато съпругът й отговаряше: "Госпожице Милър, няма такова специализирано училище наблизо. Ще бъде ужасен шок за Джереми, ако го отпишем от това училище, защото на него наистина му харесва да идва тук."
След като те си тръгнаха, Дорис дълго седя замислена, гледайки снега навън през прозореца и чувстваше как студът сякаш бавно прониква в душата й. Искаше й се да съчувства на семейство Форестър, затова че единственото им дете е болно от смъртоносна болест. Но не беше честно да го държат в нейния клас, тя трябваше да се грижи за още 18 други деца и да ги обучава, а Джереми само пречеше. Освен това, той никога нямаше да се научи да чете и да пише, защо да губи време да се занимава и с него?
Докато учителката разсъждаваше върху ситуацията, постепенно започна да я залива чувство на вина. "Боже мой", каза си тя, "аз съм седнала да се оплаквам, а моите проблеми са направо никакви, в сравнение с тези, на горкото семейство!" От този ден нататък, тя се опитваше да игнорира звуците на Джереми и празния му поглед.
След това един ден той се приближи до бюрото й, като влачеше увредения си крак, и възкликна "Обичам ви, г-це Милър!", при това го каза достатъчно силно, така че целия клас го чу. Учениците се разкикотиха, а Дорис се изчерви от притеснение и едва едва промълви, заеквайки: "З-защо, т-това е много хубаво, Джереми, но сега моля те, седни си на мястото."
После дойде пролетта и учениците започнаха развълнувано да си говорят за наближаващия Великден. Дорис им разказа историята на Исус и, за да наблегне на темата за възраждащия се нов живот, тя раздаде на учениците по едно голямо пластмасово яйце, като им постави задача за домашно: "Искам сега да си вземете яйцето у дома и утре да ми го донесете обратно, като сложите вътре нещо, което да представя новия живот. Разбрахте ли ме?" "Да, г-це Милър!" - отговориха децата ентусиазирано.
Всички деца отговориха, с изключение на Джереми, който сякаш слушаше съсредоточено, а погледът му беше втренчен в лицето на учителката. Той даже не издаваше обичайните си звуци. Дали беше разбрал историята за смъртта и Възкресението на Исус, която тя разказа? Дали беше разбрал каква задача има за домашно?
На следващата сутрин, 19-те деца дойдоха на училище смеейки се и говорейки, и всички сложиха яйцета си в голямата плетена кошница върху бюрото на г-ца Милър. След като мина урокът им по математика, дойде времато да се отворят яйцата. В първото яйце Дорис намери цветенце. "О да, цветето определено е олицетворение на новия живот" - каза тя. Малко момиченце от първия чин помаха с ръка. "Това е моето яйце, госпожице Милър!" - обяви то.
В следващото яйце имаше красива пеперуда, а в друго пък имаше камъче с мъх върху него. След това Дорис отвори четвъртото яйце, а то беше празно. Със сигурност това беше яйцето на Джереми, мислеше си тя, и разбира се, той не беше разбрал инструкциите за задачата. Дорис тихо остави яйцето настрана, защото не искаше да поставя момчето в неудобно положение. Но неочаквано Джереми скокна от мястото си и каза: "Няма ли да кажете и за моето яйце, госпожице Милър?" Объркана, учителката отговори: "Ама Джереми, твоето яйце е празно!" Джереми я гледаше право в очите и каза полека: "Да, но и гробницата на Исус също е била празна!"
Звънецът удари за край на часа. И докато децата тичайки излизаха към училищния двор, Дорис седна на стола си и се разплака. Студът в душата й се беше разтопил напълно.
Три месеца по-късно, Джереми почина. Хората, които бяха отишли на погребението му, бяха изненадани да видят 19 пластмасови яйца, поставени върху капака на ковчега му. Всичките яйца бяха празни.
Източник: /helpothers.org/
-
-
