"Те са били най-изтънчените математици на своето време в света" - казва проф. Александър Джоунс, специалист по "История на точните науки в Античността" в Ню Йоркския университет, който е и уредник на изложбата на тема "Древновавилонската математика" в Института за изучаване на Древния свят в Ню Йорк. "Това се е случвало преди 4000 години и ние засега не знаем за друга древна цивилизация, която да е достигала до такива висоти на математиката. Теоретичните математически проблеми, с които са се занимавали тези хора, далеч надхвърлят нуждите на ежедневието" - казва той.
Много от Вавилонските книжовници са се обучавали в древния град Нипур, останките на който понастоящем се намират в южната част на Ирак, и където са открити големи количества глинени плочки в периода от средата на 19-ти век до 1920г. Основните математически проблеми с които са се занимавали Вавилонците са намирането на площта на дадена територия и изчисляване на ширината на траншеята между две ниви. Според Джоунс такъв род задачи се изучават от днешните Американски ученици в 10-ти клас, но не във вида в който ги познаваме днес. "Не е точно като алгебрата, а всичко е описано с думи, без никакви цифри и знаци за равенство или нещо подобно" - казва той.
Тази система на писане с клиновидно писмо и липсата на разпознаваеми за днешната математическа наука символи, като "x", "y","=" и др. подобни, са причина за многото години, които отнело на учените да разгадаят какво изобщо е записано на тези глинени плочки. Това се отдало едва през 20-те години на миналия век на младия Австрийски математик Ото Нюгебауер, но въпреки неговите открития едва наскоро интересът към математическите знания на Древен Вавилон започва да се възражда. "Когато си мислим за древната математика обикновенно се сещаме за Питагор или Евклид, но това не е правилно" - казва Дженифър Чи, асоцииран директор на изложби и обществени програми в Института за изследване на древния свят. "На практика има много повече доказателства за математически занимания в Древен Вавилон, отколкото в Древна Гърция" - казва тя.
За не-математиците древните глинени плочки са вдъхновяващо свидетелство за начина на живот в Месопотамия, защото на повечето от тях са описани ежедневните проблеми на Вавилонците. Но някои от плочките показват, че древните ученици са се занимавали и с това, което днес бихме нарекли "развлекателна математика", т.е. смятане заради самото смятане. "Единствената причина, поради която човек би се захванал да решава такива абстрактни математически задачи, е просто да покаже колко е умен" - обяснява професор Джоунс.
На всичкото отгоре изглежда, че имаме и още много да научим от Вавилонците. Професор Дънкан Мелвил е преподавател по математика в университета "Сейнт Лорънс" в Кантон, Ню Йорк, който има специален интерес към математиката в Месопотамия. "Би било полезно за съвременните учители по математика да проучат начините на преподаване в древността" - казва той. "Прави силно впечатление как са степенувани знанията и как постепенно задачите се променят от по-прости към по-сложни. Материалът е бил подреден по сложност много внимателно и определено има доста интересни неща, които да се научат от педагозите от преди 4000 години".
Проучванията в тази област на древната история все още продължават и не е изключено в скоро време "Питагоровата теорема" да започне да носи името на някой Древновавилонски математик.
Източник: /CNN/