Със съзнанието си се вглеждах в пулсиращата капачка на коляното ми. Точно над коляното три мускулни връзки се бяха опънали до краен предел, а съхожилието под коляното ми пулсираше под действие на силното напрежение. Продължих да насочвам вниманието си и надолу по протежение на крака, опитвайки се да сканирам усещанията, при това не бях сигурен дали действително успявам в усилията си да локализирам източника на болката, или просто си самовнушавах.
Когато хората говорят за Випассана - техниката за медитация въведена от Буда - те обикновено говорят за правилата. А правилата, това са 10 дни без говорене, без четене и писане, без музика и песни, без зрителен контакт; нямаш право да убиваш никакво живо същество, даже и комар; храната е вегетарианска и съвсем лека, при това само два пъти дневно; а гонгът за събуждане е в 4 часа сутринта. На мен тези правила ми се видяха като съвсем детска работа, в сравнение с предизвикателството на самата медитация."Трябва да направиш Випассана".
За първи път чух за Випассана медитацията по време на пътуването ми в Индия през 2008г. Още тогава нещо ме привлече в екстремността на идеята за 10 дневно мълчание и прецених, че действително ще ми се отрази добре една такава 10-дневна изолация. Но тогава нямах възможност да реализирам тези планове. Когато отново се върнах в Мумбай през 2010г. Випассана отново ми напомни за себе си.
Приятелката ми Шрадха, която е филмова стилистка и преди беше доста стресирана, бе започнала редовно да практикува йога след Випассана медитацията (тя вече два пъти е правила 10-дневния курс). Също и животът на нейната сестра Седжал се променил след Випассана - тя открила призванието си като холистичен терапевт. А нашата мениджърка Алпана се върна от медитацията с променено ниво на съзнанието - тя вече говореше съвсем бавно и тихо, ако изобщо говореше. И така, когато завърших работата си моментът изглеждаше идеален и аз се регистрирах за безплатния 10-дневен курс във Випассана центъра на град Пуна, на няколко часа път от Мумбай.
Може да изглежда странно, ако кажа, че бях развълнуван и нетърпелив да направя този наистина тежък курс по медитация, но наистина нямах търпение да опитам това, което приятелите ми описваха като толкова силно, а също и полезно преживяване. Освен това исках и да разбера каква истина се съдържа във всичките фантастични представи, които си бях създал по отношение на този курс по медитация. А и, честно казано, бях се уморил да водя разговори, които завършваха с изречението "Ще разбереш нещата, след като направиш Випассана!"
Е, разбрах ги нещата, и то още след първия час Випассана, защото се оказа, че е адски трудна тази медитация!
След този първи един от 100-те часа (медитира се по 10 часа на ден) аз си дадох сметка, че досегашния ми начин на живот, включващ дълги дни на мекия стол в офиса, а и навика ми да си полягам на удобния диван когато съм вкъщи, не беше успял да подготви мускулите на гърба ми за повече от 15-минутно неподвижно седене на пода. През първите три дни се преподава техниката за дишане Анапана, която се прилага с цел трениране и укрепване на по-фините нива на съзнанието. За мен това означаваше мъчителна болка в гърба, която успях да преодолея единствено благодарение на вярата, която приятелите ми бяха вдъхнали по отношение на тази техника. Междувременно свиквах и със странностите на живота в ашрама Випассана.
Моето жизнено пространство там се свеждаше до 15 метра затворени между спалнята, залата за медитация, охладителят за вода, банята и трапезарията. При това водният охладител капеше след спиране на кранчето и постепенно мен започна натрапчиво да ме занимава въпроса как да спра това капане. Всичките си впечатления по отношение на останалите 25 безимени медитатори в ашрама формирах въз основа на това как ходят, как седят и как си мият чиниите (отне ми 3 дни да простя на оплешивяващия момък, затова че харчи твърде много вода.)
По време на храненията си напомнях да отделям лъжицата от устата си и да броя предъвкванията на всяка хапка - няколко пъти минах 40! През свободното си време правех кратки разходки на територията на лагера или си полягах. Наблюдавах съсредоточено луната, дърветата и птиците - това бяха най-интересните обекти, които можех да наблюдавам без да нарушавам никакви правила.На четвъртия ден започнаха да ме обучават в техниката Випассана. Посредством вътрешното фокусиране, което вече бях научил чрез дихателната техника Анапана, трябваше да се науча да сканирам усещанията на тялото си за сигнали като болка, бодежи, топлина, влага. При това целта е да се поддържа идеално хладнокръвие и обективност. На теория, с течение на времето, медитиращия се научава да запазва самообладание при всички видове усещания, без значение дали те са приятни или неприятни, и дали се пораждат от усещанията на тялото или от дадени хора или ситуации. Способността да запазваш душевното си равновесие и спокойствие при всякакви дразнения се свързва с живот, който е по-щастлив и по-доволен.
Същевременно, този четвърти ден за мен се оказа ден на обезверяване, който ме докара близо до точката на пречупване. Също така неочаквано, но този ден се оказа и крайъгълен камък за мен. Минути след като започнах да прилагам Випассана техниката, внезапно открих, че болката ми започва да намалява, даже съвсем изчезна и бе заменена от едно странно, тръпнещо усещане. Въпреки че по-късно болката се завърна, на петия ден вече можех да седя неподвижно на пода часове наред.
На 6-тия ден успях да направя две 90-минутни медитации. Паралелно с това чувствах, че вътрешната ми енергия се увеличава. Събуждах се в 3 часа сутринта готов за подвизи, а когато се опитвах да си полягам през деня просто не можех да заспя. И в крайна сметка започнах да откривам ползите от Випассана даже и извън самата медитация.
Спомних си за хора, с които в миналото съм имал проблеми и съм се карал и за първи път чувствах спокойствие и мир. Дори се опитах да изпращам към тях вибрации на мир и любов, като се надявах, че това ще им помогне и те да се почувстват по-добре. Дадох си сметка за страховете си и за всички неща, които съм искал да направя, но така и не бях осъществил. Така в бъдещите ми планове вече фигурираха тренировки по скално катерене и курсове по гмуркане.
Когато курсът ми по Випассана завърши вече бях готов да се завърна към нормалния си живот, който включваше ставане доста след изгрев слънце и редовна порция пица и бира. Разликата се състоеше в начина, по който реагирах на дребните неща. Когато хипер агресивния мумбайски трафик ме притискаше, аз го игнорирах; какафонията от сгради около мен някак си изчезваше; а днес, когато влязох в кухнята си приличаща на военна зона, нещо ме жегна вътрешно, но само за малко. Тихо и спокойно, вътрешно си припявах химна Випассана.
Източник: /CNNGo.com/
Допълнение: Курсове по Випассана медитация се провеждат и в България, и са напълно безплатни. Повече можете да научите на сайта на Випассана-България.
-
-
