Текст и снимки: Захария Манова
Гларусите огласяват небето с крясъците си и ме поздравяват с добре дошла в морската столица на България. Ах, тази Варна! Сякаш съм пристигнала в друга държава. Толкова свеж въздух, толкова чисти улици и най-вече - толкова усмихнати хора. Вярно че е средата на лятото и градът е пълен с туристи. От всички страни се лее чуждестранна реч - руски, турски, румънски и какви ли не още езици създават една чудна какафония, която, учудващо, не те дразни, а те радва, топли сърцето и ти се струва, че целия свят е изпратил своите посланици тук. Не от тези посланици дето карат коли с тъмни стъкла и червени номера. Чуждестранните туристи тук са някак си обикновени и земни, пораждат симпатия и излъчват ведрост. Е как да не харесваш такива хора?!
Но учудващото е, че и местните хора са лъчезарни, нито един не видях намръщен или нацупен. Дори и тези, които са на работа докато другите си почиват - всички служители в хотели и ресторанти, продавачките, сервитьорите, метачките по улиците и даже и клошарите се усмихват. Да, има клошари. Има и просяци, но те изобщо не се натрапват. Всъщност преобладават уличните музиканти и те са истинска атракция, шапка им свалям на тези хора. Повечето от тях са на улицата просто за да покажат творчеството и таланта си.
Един чичко свири на йоника мелодии на Енио Мориконе и други италиански канцонети. Компания му правят 4-5 кученца със завързани панделки. На стотина метра от него някакви младежи свирят на странен духов инструмент, изглеждащ като огромен рог от някакво гигантско животно, който инструмент издава едни много глухи, дълбоки и същевременно възбуждащи звуци. Не бях го чувала преди. Още по-нататък група момчета танцуват нещо приличащо на брейк, но много по-жизнено и динамично и при това със собствен музикален съпровод на барабани. Страхотни сте, момчета! Следва усмихнат циганин, който пък импровизира някакви ориенталски ритми на акордеон. А на морската сцена "Раковина" се изявява ежедневно самодейна група от певци и певици, които всеки ден имат различна програма. Този самодеен ансамбъл явно е атракцията за местните пенсионери, защото си имат постоянна аудитория, която бурно ги аплодира. Впрочем и на мен ми харесаха техните изпълнения. Не знам дали някой ги финансира или го правят само заради идеята, но го правят добре и носят радост на хората, което е повече от прекрасно и заслужава адмирации.
Изобщо своеобразна култура блика отвсякъде в този град, а живота кипи, особено в Морската градина, която е любимо място за разходки и на варненците, и на туристите. Пълно е с деца, които карат велосипеди. Други хлапета са се покачили на някакви пружиниращи кокили, с които явно е много яко да се тича (трябва и аз да пробвам). Местните тинейджъри се забавляват с много интересна игра - нареждат се в кръг и си подхвърлят едно метално топче (всъщност не знам дали е метално, но издава звук като от метал). Много ги бива - топчето се предава от човек на човек без да се докосва с ръка - само с крака и други части от тялото.
Готини хора са варненците - позитивно настроени, усмихнати и те зареждат с енергия. Имам чувството, че и тукашните млади хора са замесени от някакво друго тесто - уж и те са българчета, и те са продукт на нашата образователна система, но... все пак са различни, вероятно от тях ще произлязат някои от бъдещите личности, които ще променят и държавата ни, а защо не и светът, към по-добро.
И като за финал - не мога да не спомена и морето! Има нещо, чисто и добро, в морския бриз, има някаква мистерия, скрита сила в тази солена вода, нещо невидимо, но все пак мощно и благородно. Дай Боже всекиму да почувства този бриз, този вятър на промяната, който да прогони мрачните мисли и да изпълни душите с радост и блаженство.-
-
