На практика Коро е бил индентифициран още през 2003г. от екип изследователи на Индийския език, но те така и не обявили откритието си. Едва миналия месец езикът Коро е бил преоткрит случайно от трима лингвисти от проекта на Нешънъл Джиографик "Издържливи гласове", които пътували до тази отдалечена Индийска провинция за да запишат два други малко известни езика от Тибето-Бирманската езикова група - езиците Ака и Миджу.
Първоначално тримата изследователи - Грегъри Андерсън, Дейвид Харисън и Ганеш Мурму - помислили, че са открили диалект на езикът Ака, но в последствие се оказало, че новооткрития език е твърде различен от Ака и представлява съвсем отделен език - Коро. Този език обаче никога не е бил записван и се говори само от около 800 души, при това повечето от тях са възрастни хора, т.е. има реална опасност езикът Коро да се загуби.
Според Харисън, който работи в колежа Суартмор в Пенсилвания, заедно с Коро ще изчезне и цяла една специфична и уникална култура, защото хората които го използват притежават и твърде подробни познания за долината в която живеят, за растенията и животните, които я обитават, за начина им на живот и оцеляване, и ако тези хора преминат към използването на друг език цялото това познание просто ще се изгуби. Освен това езикът съдържа и данни за самата история на хората говорещи Коро, за това как са дошли в долината и защо се смятат за сродни с техните съседи Ака, въпреки че говорят различен език. Според изследователите вероятно и двете племена в миналото са били доведени в долината като роби или военопленници, но все още няма достатъчно доказателства за тази теория.
Харисън смята, че езиците като Коро трябва да да се съхраняват заради познанието, което съдържат, а и защото огромното разнообразие на човешките езици дава следи и относно това, как работи чавешкият мозък. Идеята че лингвистичното разнообразие само по себе си може да представлява инструмент за науката едва от скоро започва да набира популярност в средите на лингвистите, които след 1960-та са доминирани повече или по-малко от концепцията на американския лингвист Ноам Чомски за "универсалната граматика".
Според тази концепция на Чомски децата имат вроден "инстинкт на езика", т.е. вродени знания за системата от правила присъща на всички езици и поради тази причина толкова бързо се научават да говорят. Съгласно тази теория е по-интересно какво е общото между отделните езици, а не по какво се различават. Без съмнение децата са надарени с лингвистични умения - на около 3-годишна възраст те вече знаят основите на синтаксиса и прозодията на майчиния си език и разполагат с речник от повече от 1000 думи. Някои изследователи обаче имат и друго обяснение за тази способност на децата.
Например според еволюциониста Марк Пейджъл от Университета в Рийдинг езиците еволюират също както и организмите, при което оцеляват тези, които са най-добре пригодени към условията на средата, т.е. тези които са най-разбираеми за мозъка и най-лесно се научават. Понеже мозъците на всички хора са подобни като устройство, би трябвало "успешните" езици също да са подобни един на друг, което поражда и илюзията за "универсална граматика". Но според Пейджъл това подобие може да се дължи на различни причини, а езиците може да са станали "лесни за научаване" по различни начини.
Като основатели на Института за застрашени езици докторите Харисън и Андерсън са посветили своите усилия на запазването на езиковото разнообразие, обаче това се оказва не лека задача. Основната трудност идва от това даден език да се дефинира като отделен, което понякога може да породи даже и политически спорове, обяснява д-р Дейвид Лайтфут от Университета на Джорджтаун във Вашингтонски окръг. Например Мандаринският се смята за един език, но неговите диалекти се различават толково много, че хората говорещи на различните мандарински диалекти понякога не могат да се разбират. Други езици, като например Шведски и Норвежки, са взаимно разбиращи се и много подобни един на друг, но въпреки това се смятат за отделни езици. Така и хората говорещи езика Коро имат желание да се причислят към по-многобройната група на говорещите Ака, което също придава политически оттенък на тяхното езиково наследство. Д-р Лайтфут вярва, че е важно да се документират умиращите езици, защото в противен случай заедно с тях ще изчезне и богатата информация, която те носят.
По всяка вероятност има и други езици като Коро, които чакат да бъдат открити. "Все още има много части на света, които не са изследвани по отношение на лингвистиката" - казва Пол Люис, който е редактор на "Етнология" - един от най-подробните езикови каталози, и дава като пример Папуа - Нова Гвинея и някои части на Индонезия и Нигерия. "Така че в бъдеще можем да очакваме и други такива открития".
Още подробности от източника: /Independent.co.uk/
Можете да чуете как звучи езика Коро на това клипче.
Други застрашени езици са:
Комани - говорят го по-малко от 10 души, които живеят в Националния парк Калахари в Южна Африка. Особеност на езика Комани са разнообразните звуци наподобяващи цъкане (чуйте го тук).
Тер-саамски - говори се от около 10 души на Колския полуостров в Русия. По времето на Сталин езикът е бил забранен за употреба даже и в домашни условия (можете да научите повече от Wikipedia).
GUUGU YIMIDHIRR - езикът се говори от аборигените в Австралия и по-конкретно - от около 200 души в северен Куинсленд, близо до Куктаун.
Айнски - изключително сложен език, който се говори само от около 150 души, доста възрастни, на Японския остров Хокайдо (чуйте го тук).
Фотоизточници: Alamy и NationalGeographic
