Могат ли традициите да променят бъдещето?

Случи се тази година, докато бях във Варна, да попадна в периферията на едно твърде вдъхновяващо мероприятие. Става въпрос за Международния фолклорен фестивал Варна 2011. В този фестивал взимат участие деца от най-различни нации, които идват тук, за да покажат традициите и културата на своята държава. Уцелих точно момента, в който децата отиваха към лятната сцена "Раковина" (аз всъщност не знаех, че са тръгнали натам, но реших да ги последвам.) Привлякоха ме цветните им носии, защото тези дечица минаха през площада облечени в народни носии и изглеждаха толкова пъстри и свежи, че приличаха на голям букет от пролетни цветя. Три групички бяха, като всяка от тях си носеше националния флаг. Аз първоначално не можах да разпозная знамената, но в последствие, като ги представяха на сцената, научих, че са от Македония, Словения и Украйна.

video

Пред "Раковина"-та се бяха събрали доста хора - не само обичайния контингент от пенсионери, но имаше и много млади хора - ученици, млади майки с бебетата си и, разбира се, голям брой туристи като мен. Децата, участващи във фестивала, изглежда бяха част от различни фолклорни ансамбли - и професионални и самодейни. Бяха подготвили различни изпълнения - песни, танци, различни народни игри. Впечатли ме ентусиазмът, с който децата участваха във всичко това - ама как пък не видях едно дете да е намръщено или нацупено, въпреки че жегата беше непоносима, даже и на тази дебела сянка в Морската градина. На всичкото отгоре някои от народните носии изглеждаха от доста дебели материи, особено на македонските момичета - освен всичките сукмани, фусти, престилки и прочие, те бяха и плътно забрадени с бели забрадки.

video

Въпреки това всички личица сияеха, децата се закачаха и помежду си, и с децата от публиката, изглежда бяха преодолели някак си езиковата бариера. Украинчетата бяха само момчета, около 10-годишни, но танците им бяха много акробатични и сложни, личеше си, че доста са се упражнявали. От Словения имаше две групи на различна възраст - малките бяха 5-6-годишни, а по-големите - на около 10-11 години и в тяхната програма преобладаваха песните. Най-големи бяха македончетата - тинейджъри на около 14-15 години, те пък най-много танцуваха. Различните групички се редуваха и показваха разнообразни народни обичаи, които се оказа, че са много подобни и на нашите български народни обичаи. Всички деца търпеливо се изчакваха и никой не мрънкаше заради жегата.

video

Истинска радост беше и за очите, и за слуха това младо, музикално и шарено представление. На мен ми се напълни и сърцето, честно казано, а паметта на фотоапарата ми се оказа недостатъчна, за да снимам всичко, което ми се искаше да снимам. Освен това, ентусиазма на децата изглежда беше заразил и цялата публика - всички, и млади и стари, бурно аплодираха, а на края и много хора станаха да танцуват, защото представлението завършиха македонците с едно уж Македонско хоро, което се оказа същото като нашето Право хоро, та почти всички от публиката го знаеха.

video

Голяма радост донесоха на всички тези деца. Мисля си, колко хубаво би било постоянно и навсякъде да се организират такива фестивали, колко много можем да се обогатим, като се запознаем с традициите на другите народи. Има толкова обичаи, по които си приличаме, и същевременно - всяка нация може да педложи по нещо оригинално и характерно само за нейната култура. За децата, участващи във фестивала, изглежда не съществуваха никакви бариери - нито езикови, нито културни, нито възрастови. Дали не можем и ние - възрастните - да се поучим от тях? Дали не можем за момент да спрем да се съревноваваме кой е по-по-най и да погледнем в очите на хората около нас, дали няма да видим там отражението на нас самите, само че пречупено през светогледа на другите?











Не сме чак толкова различни ние хората, всъщност си приличаме по толкова много неща, а сегашното време е може би най-подходящото, за да оставим това, което ни разделя някъде на заден план, далеч в миналото. Нека извадим на показ общото в традициите ни, да наблегнем на нещата, които ни обединяват. На тези деца и на нашите - на тях принадлежи бъдещето - и ми се иска да вярвам, всъщност вече виждам, че на хоризонта се показват първите лъчи на изгряващата нова епоха, в която ще има разбирателство между народите и братство между хората.
.