Светещи дървета скоро ще заменят уличните лампи

Учени от Academia Sinica и Националния университет Cheng Kung в Тайпе и Тайнан са успели да имплантират светещи наночастици с форма на морски таралеж, известни още като био-светодиоди, вътре в листата на растения. Новите наночастици биха могли в бъдеще да заместят електрическите улични лампи с биологически поддържана светлина, която при това ще преработва въглеродния двуокис от атмосферата по 24 часа в денонощието.

"В бъдеще био-светодиодите могат да се използват, за да се направят луминисцентни дърветата, растящи отстрани на улиците" - казва Yen-Hsun Su, в интервю за Chemistry World. "Това ще спести енергия и ще абсорбира CO2, защото луминисценцията на био-светодиодите ще предизвиква фотосинтеза в хлоропластите". Наночастиците имат ключова роля за преобразуването на хлорофила - материал, който в нормални условия поглъща светлина - в такъв, който излъчва светлина.


Хлорофилът е фотосинтетичен пигмент, който оцветява листата на растенията в характерния зален цвят, и който е широко известен със способноста си да поглъща светлина с определена дължина на вълната. Освен това, при определени условия (например при облъчване с виолетова светлина) хлорофилът може и да произвежда своя собствена светлина. При облъчване със светлина с дължина на вълната 400 нанометра хлорофилът, който нормално е зелен, започва да сияе с червена светлина. Точно това негово свойство ще се използва в новата технология.

Наночастиците ще играят ролята на източник на виолетова светлина, а процесът е следния: Светлина в късовълновия спектър (тя е невидима за човешкото око) облъчва наночастиците, те започват да излъчват виолетова светлина, а в резултат на това околните молекули на хлорофила започват да излъчват червена светлина. Изследователите, които са съобщили за откритието си в журнала Nanoscale се надяват, че дърветата третирани с наночастици ще могат да излъчват достатъчно силна светлина и да заместят електрическите улични лампи.

За сега ефектът е ограничен до тестовите обекти на учените, които обекти са водни растения от вида Bacopa caroliniana. Разширяването на приложението на този ефект - в посока на сухоземните растения от рода на дърветата, които се засаждат около улиците - би било възможно, но след доста работа в тази насока. "Дърветата със сигурност могат да се използват като улични лампи," - казва Кришану Рей от Университета в Мериленд - "но трябва да се извърви дълъг път докато стигнем до там".

Източник: /www.msnbc.msn.com/

Коро - езикът, който не се чува често

Лингвистите са изчислили, че близо половината от около 7000 съществуващи в момента човешки езици ще бъдат изчезнали или умиращи през следващите сто години, т.е. около 2100г. никой човек няма да ги знае и говори. Все пак има надежда, въпреки тази тенденция, защото езикът понякога се оказва по-устойчив от очакваното. В полите на Хималаите, в североизточния Индийски щат Аруначал Прадеш, близо до границите на Китай и Бирма, изследователи са открили племе говорещо на неизвестен до сега древен език - езикът Коро.

На практика Коро е бил индентифициран още през 2003г. от екип изследователи на Индийския език, но те така и не обявили откритието си. Едва миналия месец езикът Коро е бил преоткрит случайно от трима лингвисти от проекта на Нешънъл Джиографик "Издържливи гласове", които пътували до тази отдалечена Индийска провинция за да запишат два други малко известни езика от Тибето-Бирманската езикова група - езиците Ака и Миджу.


Първоначално тримата изследователи - Грегъри Андерсън, Дейвид Харисън и Ганеш Мурму - помислили, че са открили диалект на езикът Ака, но в последствие се оказало, че новооткрития език е твърде различен от Ака и представлява съвсем отделен език - Коро. Този език обаче никога не е бил записван и се говори само от около 800 души, при това повечето от тях са възрастни хора, т.е. има реална опасност езикът Коро да се загуби.

Според Харисън, който работи в колежа Суартмор в Пенсилвания, заедно с Коро ще изчезне и цяла една специфична и уникална култура, защото хората които го използват притежават и твърде подробни познания за долината в която живеят, за растенията и животните, които я обитават, за начина им на живот и оцеляване, и ако тези хора преминат към използването на друг език цялото това познание просто ще се изгуби. Освен това езикът съдържа и данни за самата история на хората говорещи Коро, за това как са дошли в долината и защо се смятат за сродни с техните съседи Ака, въпреки че говорят различен език. Според изследователите вероятно и двете племена в миналото са били доведени в долината като роби или военопленници, но все още няма достатъчно доказателства за тази теория.

Харисън смята, че езиците като Коро трябва да да се съхраняват заради познанието, което съдържат, а и защото огромното разнообразие на човешките езици дава следи и относно това, как работи чавешкият мозък. Идеята че лингвистичното разнообразие само по себе си може да представлява инструмент за науката едва от скоро започва да набира популярност в средите на лингвистите, които след 1960-та са доминирани повече или по-малко от концепцията на американския лингвист Ноам Чомски за "универсалната граматика".

Според тази концепция на Чомски децата имат вроден "инстинкт на езика", т.е. вродени знания за системата от правила присъща на всички езици и поради тази причина толкова бързо се научават да говорят. Съгласно тази теория е по-интересно какво е общото между отделните езици, а не по какво се различават. Без съмнение децата са надарени с лингвистични умения - на около 3-годишна възраст те вече знаят основите на синтаксиса и прозодията на майчиния си език и разполагат с речник от повече от 1000 думи. Някои изследователи обаче имат и друго обяснение за тази способност на децата.

Например според еволюциониста Марк Пейджъл от Университета в Рийдинг езиците еволюират също както и организмите, при което оцеляват тези, които са най-добре пригодени към условията на средата, т.е. тези които са най-разбираеми за мозъка и най-лесно се научават. Понеже мозъците на всички хора са подобни като устройство, би трябвало "успешните" езици също да са подобни един на друг, което поражда и илюзията за "универсална граматика". Но според Пейджъл това подобие може да се дължи на различни причини, а езиците може да са станали "лесни за научаване" по различни начини.


Като основатели на Института за застрашени езици докторите Харисън и Андерсън са посветили своите усилия на запазването на езиковото разнообразие, обаче това се оказва не лека задача. Основната трудност идва от това даден език да се дефинира като отделен, което понякога може да породи даже и политически спорове, обяснява д-р Дейвид Лайтфут от Университета на Джорджтаун във Вашингтонски окръг. Например Мандаринският се смята за един език, но неговите диалекти се различават толково много, че хората говорещи на различните мандарински диалекти понякога не могат да се разбират. Други езици, като например Шведски и Норвежки, са взаимно разбиращи се и много подобни един на друг, но въпреки това се смятат за отделни езици. Така и хората говорещи езика Коро имат желание да се причислят към по-многобройната група на говорещите Ака, което също придава политически оттенък на тяхното езиково наследство. Д-р Лайтфут вярва, че е важно да се документират умиращите езици, защото в противен случай заедно с тях ще изчезне и богатата информация, която те носят.

По всяка вероятност има и други езици като Коро, които чакат да бъдат открити. "Все още има много части на света, които не са изследвани по отношение на лингвистиката" - казва Пол Люис, който е редактор на "Етнология" - един от най-подробните езикови каталози, и дава като пример Папуа - Нова Гвинея и някои части на Индонезия и Нигерия. "Така че в бъдеще можем да очакваме и други такива открития".

Още подробности от източника: /Independent.co.uk/

Можете да чуете как звучи езика Коро на това клипче.

Други застрашени езици са:

Комани - говорят го по-малко от 10 души, които живеят в Националния парк Калахари в Южна Африка. Особеност на езика Комани са разнообразните звуци наподобяващи цъкане (чуйте го тук).

Тер-саамски - говори се от около 10 души на Колския полуостров в Русия. По времето на Сталин езикът е бил забранен за употреба даже и в домашни условия (можете да научите повече от Wikipedia).

GUUGU YIMIDHIRR - езикът се говори от аборигените в Австралия и по-конкретно - от около 200 души в северен Куинсленд, близо до Куктаун.

Айнски - изключително сложен език, който се говори само от около 150 души, доста възрастни, на Японския остров Хокайдо (чуйте го тук).

Фотоизточници: Alamy и NationalGeographic

Ние сме родени за да се смеем

Изследване установи, че смехът е инстинктивен, докато изразяването на други емоции трябва да се учи, т.е. кикотенето при гъделичкане и хиленето на шеги го правим естествено, а вокалното изразяване на емоции като тъга и гняв трябва първо да го научим.

Холандски учени са изследвали 16 доброволци, половината от които глухи, като са ги накарали да възпроизведат звуци, изразяващи различни емоции без да използват думи. След това тези интерпретации на страх, тъга, гняв, облекчение, веселие и други емоции били показани на 25 души с нормален слух, които трябвало да познаят каква е емоцията.

Оказало се, че единствено смехът и облекчението са лесно разпознаваеми на касетите със записи на глухите доброволци. Всички други звуци, включително викове на ужас и хлипане от тъга, са много по-лесно разпознаваеми на записите на доброволците, които нямат слухови проблеми. Резултатите са публикувани миналата седмица в New Scientist reports.

Понеже глухите доброволци никога не са чували как се смеят другите хора, изглежда че способноста да се смеят е нещо, което им е вродено, затова те го правят естествено и емоцията лесно се разпознава. Но изразяването на други чувства, като тъга например, изисква практика, а хората със слухови проблеми няма как да чуят звуците, които се издават при тъга, затова и много по-трудно ги възпроизвеждат.

Според професор Софи Скот, която е експерт по Биология на речта в Лондонския институт по неврология, откритието има голямо значение, защото в миналото смехът се е определял просто като различен начин на дишане. Сега вече се знае, че смехът е специфичен начин на изразяване и може да се разглежда даже като отделен език. Някои учени обаче не са съгласни с тези изводи, например професор Дейвид Остри от Университета в Монреал смята, че глухите хора може да са се научили да се смеят, като са наблюдавали други хора.

При всички положения обаче по-нататъшните изследвания за това кои звуци са инстинктивни, ще помогнат за работата с глухи бебета, защото по-лесно ще се разпознават техните емоции.

Цялата статия от източник: /DailyMail/

Вдъхновяващи цитати. Първа част - мотивация в трудни моменти

"Когато се раждаш, ти плачеш, а светът се радва. Живей своя живот, така че когато умреш, светът да плаче, а ти да се радваш." - Американско-Индианска поговорка

"Ако искаш да повдигнеш себе си помогни на някой друг да се изправи." - Букър Т. Уошингтън

"Най-добрия начин да се развеселиш е като развеселиш някой друг." - Марк Твен

"Ароматът винаги остава в тази ръка, която е подала розата." - Хадиа Беджар

"Ако можеше да победиш, трябваше да го направиш!" - Чък Кнокс

"Избирам да се фокусирам не върху това какво се е случило, а върху това какво мога да направя." - Елен Помпео

"И животът като бaснята се цени не по дължината си, а по съдържанието." - Луций Аней Сенека


"Вашите мечти ще станат реалност, но вие ще трябва да ги направите реалност." - Майкъл Джексън

"Аз повече предпочитам да ходя през живота, отколкото някой друг да ме влачи през него." - Аланис Морисет

"Винаги е твърде рано да се отказваш" - Норман Винсент Пиил

"Да си победил не винаги означава да си първи." - Бони Блеър

"Когато ученикът е готов ще се появи и учителят." - Таоистка мъдрост

"Помогни си сам, за да ти помогне и Господ." - Българска народна мъдрост

"Ти не си заседнал там където си, освен ако не решиш, че си заседнал." - д-р Уейн Дайър

"Ако не тръгваш с цел да извървиш целия път за какво изобщо тръгваш?" - Джо Немет

"Вашата съдба зависи от много неща, но най-много зависи от вас самите." - Франк Тайгър

"Провалът трудно може да ви спре, това което ви спира е страхът от провал." - Джак Лемън

"Един човек, който играе честно струва повече от 50 души, които само проповядват честната игра." - Кнут Рокън

"Службата е наемът, който плащаш на планетата затова, че живееш на нея." - Shirley Chisholm

"Загубата идва едва тогава, когато престанеш да се опитваш." - Майк Дитка

"Аз виждам възможности във всичко. За всяко нещо, което ни се отнема ни се дава нещо друго, което е с по-голяма стойност." - Майкъл Дж. Фокс

"Ние оцеляваме с това, което получаваме, а живеем с това, което даваме." - Уинстън Чърчил

"Ако очакваш уикенда, пропускаш 5/7 от живота си." Реклама на бира Beck's

"Никога не се бори с прасе - и двамата ще се окаляте, но на прасето ще му хареса!" Добър съвет

„Препятствията са тези ужасни неща, които виждаш, когато не гледаш към целта си.“ — Хенри Форд

Следва продължение.

Международен ден на добрината

Днес, 13 ноември, е Международен ден на добротата. Празникът се чества от 1997г, когато на конференция в Токио, Япония възниква идеята за Движение за световна доброта (World Kindness Movement). Мисията на Движението е да вдъхновява хората да бъдат по-добри и да разпространява тази идея в световен мащаб, за да се създаде един по-добър свят.

Искате ли да се включите в празника? Лесно е, за целта само трябва да направите нещо добро. Ето няколко идеи:

- купете една голяма китка с цветя и раздайте по едно цвете на колегите си;
- похвалете пред шефа някой от вашите колеги, който някога ви е помогнал за нещо;
- пуснете достатъчно стотинки в кафемашината в службата, за да може човека, който дойде след вас да си вземе напитка безплатно(ако желаете можете да оставите и бележка с добри пожелания);
- направете една тава с хубави домашни курабии и почерпете работниците на някой строеж или метачките по улиците;
- купете няколко детски книжки и ги дарете на местната детска градина;
- помогнете на съседа да си измие колата или да си полее цветята;
- ако имате възрастни съседи им предложете помощ за пазаруването, а ако съседите ви са млади им предложете да гледате детето им, ако излизат някъде;
- оставете анонимно букет цветя пред прага на съседите ви;
- изненадайте половинката си, като и поднесете закуска в леглото;
- обадете се на родителите си и им кажете колко много ги обичате;
- напишете благодарствено писмо на някой, който ви е вдъхновил;
- отидете в близкия парк или градинка и направете оборка - почистете толкова боклуци, колкото успеете;
- анонимно платете обяда на някой непознат;
- нахранете някое бездомно животно или гълъбите в парка;
- засадете на подходящо място едно плодно дръвче.

Добрината на човека не зависи от обстоятелствата.

-

-

10-те най-красиви градини в света

1. Градина на космическите предположения - Шотландия


Градината на космическите предположения е отворена за посещения само един ден в годината. Няма друга такава градина в света, където науката и математиката да са толкова вдъхновяващи. Създадена е от Чарлс Дженкс и съпругата му Маги Кесуик през 1989г. и се намира в Портрак Хаус близо до Дъмфрайс. Градинарството тук определено е на второ място. Вместо това, градината е проектирана и създадена с цел да предизвиква размисли за самата същност на нещата. (Сайт)

2. Градините Кьокенхоф - Холандия


Едно безпрецедентно богатство от най-разнообразни видове и сортове растителност, подредени в зрелищни комбинации и съчетани с красиви произведения на изкуството. Градините Кьокенхоф са уникални по рода си в света и са една от най-популярните туристически дестинации в Холандия. Тези градини са дом на 7 милиона лалета, между които и някои специални хибридни сортове създадени тук. Най-голямата гордост и радост на градините Кьокенхоф е изключителното и внушаващо благоговение Руско черно лале, наречено "Баба Яга". (Сайт)

3. Суанг Нонг Нух - Тайланд


Този изключителен парк се намира в Патая, Тайланд и е популярен сред туристите заради невероятно красивите пейзажи и вълшебните гледки. Всичко тук изглежда като от приказка и е типично в тайландски стил - къщи, вили, банкетни зали, ресторанти, плувни басейни. Обширната площ от 600 акра е била закупена от г-н Писит и г-жа Нонгнух през 1954г. и първоначално е трябвало да бъде овощна градина, но г-жа Нонгнух отишла на екскурзия в чужбина и когато се завърнала вече била твърдо решила, че ще си създаде градина с орнаменти от тропически цветя и храсти. Градината е била отворена за посещения през 1980г. и оттогава е място, където хората могат да се запознаят с Тайландската култура. Повече от 2000 души посещават това уникално място ежедневно. Градината е също така и място, където се отглеждат някои видове застрашени от изчезване цветя и палми. (Сайт)

4. Версай - Франция


Това е вероятно най-известната градина в света и е била създадена за Луи XIV от дизайнера Андре Льо Нотр. Построяването на градината е коствало изключително тежка работа и усилия - големи количества пръст е трябвало да се изкопаят и да се преместят, за да се направят цветни лехи, оранжерия, фонтани и канали на един терен, където преди това е имало гори, пасища и блата. Пръстта е била транспортирана посредством ръчни колички, а дървета - с каруци от почти всички области на Франция. Хиляди хора, а понякога и цели полкове войници, са участвали в това гигантско и изключително за времето си начинание. (Сайт)

5. Ботаническата градина в Куритиба - Бразилия


Куритиба е столица на бразилския щат Парана и е най-големия град в южна Бразилия. Ботаническата градина е главната туристическа атракция в града, отворена е за посещения от 1991г. и в нея се помещава част от двора на Федералния университет на Парана. Веднага след като влезете през главния портал пред погледа ви се разкриват обширни градини във френски стил, аранжирани с множество фонтани, водопади и изкуствени езера, както и огромна оранжерия с площ 480 кв.метра, където се помещават екземпляри от характерни за региона тропически растения. Килим от цветя се простира пред нозете ви още от входа и покрива почти изцяло 240 -те хиляди кв.метра площ на градината. Главната оранжерия е построена в стил Ар нуво и представлява метална структура, която напомня на Кристалния дворец в Лондон. В Ботаническия музей на градината има неповторима колекция от местната флора, която привлича тук изследователи от цял свят и включва някои видове растения от влажните тропически гори по Атлантическото крайбрежие на Бразилия. (Сайт)

6. Бътчарт Гардънс - Канада


Butchart Gardens са едни от най-известните градини в света и се намират в Британска Колумбия. Зашеметяващите гледки там определено ще ви накарат да загубите ума и дума. Разполужени са на площ от 50 акра близо до Виктория на остров Ванкувър. За Бътчарт Гардънс няма мъртъв или неактивен сезон, независимо дали ги посещавате през лятото или посред зима ще бъдете смаяни от красотата и живота, който кипи там. (Сайт)

7. Градината Yuyuan - Китай


Смята се, че градината е построена преди повече от 400 години, по времето на династията Минг. В типично Китайски стил градината Yuyuan изобилства с дървета, скали, цветни лехи, беседки, многобройни портали, стени с формата на дракони и криволичещи мостчета, разделящи отделните павилиони и паркови пространства. За последните 400 години градината е била затваряна, отваряна и реставрирана няколко пъти от местните по-заможни хора, но няколкото граждански войни в средата на 19-ти век са причинили много големи щети. Едва след освобождението на Шанхай, през 1954г. ръководството на града ремонтира градината и я възстановява в цялата и красота и елегантност. Градината Yuyuan е отворена за посещения от 1961г. (Сайт)

8. Градината Шалимар (Shalimar Garden) - Пакистан


Градината Шалимар е построена в Персийски стил от Моголския император Шах Джахан (същия, който е построил и Тадж Махал) в град Лахор, който днес се намира в Пакистан. Строежът започва през 1641г. и завършва на следващата година. Градината е с размери 658 на 258 метра, има формата на продълговат успоредник и е заобградена от висока тухлена стена, която е украсена със сложна дърворезба. През 1981 г. Градината Шалимар е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство заедно с Форта Лахор. (Сайт)

9. Скулптурната градина на Минеаполис - САЩ


Емблематичната скулптурна градина е гордостта на Минеаполис, а лъжицата-мост с черешката е перлата в короната на Минесота. Клас Олденбург и съпугата му Куси Ван Бруген вече били доказали се автори на оригинални произведения на изкуството изобразяващи предмети от ежедневието в гигантски мащаби, когато са поканени да проектират скулптура на фонтан за строящата се Скулптурна градина на Минеаполис. Лъжицата като обект и преди е била използвана в произведенията на Олденбург, затова някак си закономерно се появила и в новия му проект. Черешката пък била идея на Ван Бруген, защото според нея внасяла закачлива нотка, а и напомняла на префърцунения етикет на хранене във Версай по времето на Луи XIV. (Сайт)

10. Рьоан-Дзи - Япония


Будисткия храм Рьоан-Дзи в Киото е известен със своите Дзен-градини и се смята за едно от най-великите произведения на Японското изкуство. Самият храм е заобграден от ниски стени и е с пуританска декорация, но градините си заслужават да се видят. Никой не знае от кого са построени или кога. Зад храма има алпинеум и чешма, за която се смята, че е направена през 17-ти век от Токугава Митсукуни. На нея е поставан кратък, но съдържателен надпис, който гласи: "Научих се да бъда смирен". (Сайт)

Източник: /Oddee.com/
-

-

Настинката може да се лекува и без лекарства

Средностатистическия възрастен човек хваща между 2 и 5 настинки годишо. Децата са по-уязвими, те се разболяват от настинка между 7 и 10 пъти в годината. Въпреки че постоянно се съобщава за напредъка на медицината и вероятно скоро ще се измисли лекарство, за сега единствено имунната система може да се справи с настинката и това отнема обикновено между 4 и 7 дни. Разбира се днешната фармация предлага различни средства за облекчаване на симптомите (някои от рекламираните медикаменти не правят даже и това), но няма все още такова лекарство, което да се пребори със самия вирус или да помогне на имунната система да го отхвърли. Стандартните лекарства за настинка е доказано, че са ефективни точно толкова, колкото и плацебо ефекта. Някои доктори даже твърдят, че подтискането на кашлицата е вредно, защото кашлицата е природния начин за прочистване на дихателните пътища. Добрата новина е, че има няколко лесни начина да облекчите симптомите на настинката, без да е необходимо даже да излизате от къщи. Ето ги и тях:

Правете си инхалации

"Обикновената настинка обикновено представлява колекция от няколко вируса, на които имунната ви система реагира, а това се изразява във възпаление на носната кухина и лигавицата на синусите, което пък причинява кихане, дразнене в очите и течащ нос" - обяснява професор Стив Фийлд, председател на Кралския колеж на общопрактикуващите лекари. "Най-добрия начин да се намали възпалението е да се поддържа носната кухина чиста, а инхалациите са чудесен начин за това".

Слагате си кърпа на главата, навеждате се над купа с вряща вода и започвате да вдишвате парите. Идеално би било ако сложите във водата и няколко капки растително масло, например евкалиптово или масло от чаено дърво. "Можете също да си вземете един хубав горещ душ с изобилна пара или просто да поседите в добре запарена баня. Това е особено подходящо за децата" - добавя проф.Фийлд.

Наблягайте на топлите напитки

"Топлите напитки наистина правят чудеса" - твърди професор Рон Екълс, директор на Центъра за изследване на обикновената настинка към университета Кардиф. "Правени са доста изследвания, които са доказали очудващо позитивните ефекти от топлите напитки, особено плодовите.Такива симптоми като течащ нос, кашлица, кихане, дразнене на гърлото, студени тръпки и слабост се повлияват много добре от топлите напитки" - казва той.

Леко горчивите топли напитки са особено подходящи. Много лекари препочъчват като особено полезна следната комбинация: гореща вода с мед (медът е доказано мощен антисептик), малко смлян джинджифил (той има противовъзпалително действие) и пресен сок от лимон (най-вече за подобряване на вкуса. Освен това лимоните съдържат и витамин С, но все още няма доказателства, че витамин С помага за лекуване на настинката).

Пилешка супа и повечко къри

Превъзходните качества на домашно проготвената супа са добре известни, а това важи с особена сила, когато супата е пилешка. Тя изпълва носната кухина с ароматна пара, а освен това действа хидратиращо и успокояващо.

Твърди се, че пилешкото има анти-вирусни свойства, особено когато е сготвено заедно с кожата, а през 2000г. учени от медицинския център в Оклахома, Небраска, са открили, че някои компоненти на пилешката супа подтискат миграцията на неутрофилите, което може да има противовъзпалителен ефект и да доведе до временно облекчение на симптомите на болестта.

"Настинката е добра причина и да наблегнете на лютивото къри" - обяснява проф. Екълс. "Пикантните храни и напитки спомагат за отделянето на повече слюнка и секрети от дихателните пътища, което успокоява кашлицата и болките в гърлото".

Вземете си болнични

Един или още по-добре два дни почивка ще ви се отразят много добре, твърди д-р Беата О'Донохи, консултант по съня в лондонска клиника. По този начин ще предпазите и колегите си от вашите вируси, а освен това настинката може да е сигнала, който вашето тяло ви дава, че сте преуморени. "Вслушайте се в своето тяло" - казва тя. "Възстановителните процеси протичат с най-пълна сила не докато сме будни, а докато спим". Проф.Фийлд е съгласен с нея: "Когато сме хванали вирус и в тялото ни протича възпалителен процес, дори и леките физически усилия могат да са вредни. Това се отнася най-вече за по-възрастните хора".

Пийте вода

"Тялото се дехидратира докато се бори с инфекциите и затова се нуждаете от обилно количество течности"- казва д-р Роб Хикс, общопрактикуващ лекар и автор на "Старомодните илачи - от Арсеника до Джина". Според него всичко което не е алкохол е приемливо. Други лекари обаче не са съгласни с това, защото в повечето безалкохолни напитки се съдържат големи количества захар. Подсладените безалкохолни напитки се абсорбират много по-бавно отколкото водата и затова те не могат да хидратират тялото достатъчно бързо. Силно подсладените напитки предизвикват бързо покачване на нивото на кръвната захар, а след това - рязко понижаване, от което ще се почувствате още по-зле. Щом чувствате жажда, значи вече тялото ви е дехидратирано, затова пийте често, обаче ВОДА.

Заредете се с енергия

"Някои вещества в хранителните продукти действително могат да помогнат за укрепване на имунната ви система. Такива са витамин А (в яйцата, млякото и оранжевите на цвят плодове и зеленчуци като морковите и кайсиите), витамин Е (в ядките, семената, растителните мазнини и пшеничните кълнове) и селенът (в бразилските орехи, морските дарове и месото)" - казва Сара Стейнър от Nutrition Society. "И се опитайте да ядете колкото е възможно повече чесън, защото той има антимикробно действие".

Намалете стреса

Стресът може да ви направи по-възприемчиви към заразите, казва професор Екълс. "Провеждани са експерименти с доброволци, които показват, че хората е по-вероятно да се заразят, когато наскоро са имали проблеми". Стресът отдавна се свързва с намаляването на общата резистентност на организма към инфекциите.

Обличайте си топли дрехи

"Баба ви е била права, когато ви е карала да се обличате, за да се предпазите от настинката", казва д-р Роб Хикс. "Имунната система е по-малко ефективна, когато ноздрите ви са студени и температературата на тялото ви се е понижила".

Още няколко съвета:

*Опитайте се по-често да издухвате носа си, определено е по-добре отколкото да подсмръквате флуидите навътре в главата си.

*Гаргарата може да помогне за овлажняване на раздразненото гърло и да ви донесе временно облекчение. Гаргарайте се с една чаена лъжичка сол разтворена в топла вода по четири пъти на ден. Можете да пробвате и с мед, който е много популярен в народната медицина.

*Сложете си допълнителна възглавница, това може да помогне за подобряване на проходимостта на носната кухина.

Източник: /Independent.co.uk/

Защо е розово розовото фламинго?

Защото използва натурална козметика, за да си боядисва перата!

Изследователи са наблюдавали популацията на розовото фламинго във влажните зони на Южна Испания и установили, че птиците търкат перата си с пигментирани секрети (каротеноиди). В журнала Behavioural Ecology and Sociobiology учените описват как птиците използват тези цветни пигменти, за да сигнализират на потенциалните си партньори.

Пигментите каротеноиди са червено-оранжеви на цвят и се отделят от жлези разположени в основата на опашката на птиците. Изследователите са забелязали, че докато приглаждат и чистят перата си розовите фламинго търкат човките си в тези подопашни жлези, а после размазват цветните пигменти по шията, гърба и крилете си. Точно на тези цветни пигменти се дължи ярко розовия цвят на перата на фламингото.

Ръководител на изследването е д-р Хуан Амат от Donana Biological Station в Испания. Според него птиците използват тази цветова манипулация, за да рекламират своите качества. Въпреки че нанасянето на пигментите върху перата онема доста от времето и енергията на фламингото, яркия цвят явно оказва голямо значение при намирането на партньор, защото е признак на добро здраве. "Колкото по-често птицата натърква перата си, толкова по-ярки изглеждат те. А ако в продължение на няколко дни птицата не се поддържа, перата и бързо губят цвета си, защото каротеноидите избледняват от слънчевата светлина"- обяснява д-р Амат.


Възможно е за птиците да има и други ползи от ярките цветове на перата, но до момента учените са установили със сигурност, че по-ярко оцветените фламинго започват размножителния си период по-рано от по-бледите, т.е. за тях е по-лесно да си намерят партньор. Освен това при предишно проучване изследователите са установили и че колкото по-рано птиците започнат да гнездят, толкова по-добри места за гнездене си намират, което явно има голямо значение за размножителния успех.

Екипът на д-р Амат е установил още няколко интересни факта за розовите фламинго, например това че женските птици по-често си правят "разкрасяващите процедури". Освен това изглежда че птиците са по-склонни да се занимават с разкрасяване и боядисване когато живеят при по-добри условия на околната среда (по-добри климатични условия и по-богата храна).

Според проф. Матю Андерсън от университета "Сейнт Джоузеф" във Филаделфия, САЩ, в резултат на това проучване вече има убедителни доказателства за ролята, която играе цвета на перушината на птиците за намирането на брачен партньор. "Красивите пера на розовите фламинго отдавна привличат вниманието на широката публика" - казва той. "По всичко изглежда обаче, че птиците обръщат също толкова голямо внимание на външния си вид, колкото и хората".

Източник: BBC
Фотоизточник: Wikipedia

Най-рядката змия в света е спасена от изчезване (засега)

През 1995г. изследователите открили само 50 екземпляра от вида Антигуански бегач (Alsophis antiguae), всички те на площ от 8 хектара на Големия птичи остров, на брега на Антигуа на Карибите. Змията е била унищожена в континенталната част на Антигуа от вид мангусти, които хората били привнесли от Азия. На Големия птичи остров пък видът бил атакуван от черни плъхове. Хората също взели участие в избиването на тези змии, които са съвсем безобидни.

През последните 15 години обаче, благодарение на усилията на природозащитниците - ликвидиране на плъховете по околните острови, образователна програма и схеми за повторно въвеждане на вида - популацията на Антигуанския бегач е нараснала до повече от 500 екземпляра. Освен това ареалът на обитание на змиите се е увеличил до 63 хектара, от което имали полза и другите представители на дивата природа в района.

Например бройката на Карибските кафяви пеликани се е увеличила от 2 гнездящи двойки до цели 60 двойки на първия остров, който е бил възстановен. Същото се отнася и за редките белоглави гълъби (те се увеличили от 5 на 450 гнездящи двойки), морските костенурки и гущерите, защото намалели нападенията на плъховете, които се хранят с техните яйца.


Fauna and Flora International (FFI) и Wildlife Conservation Trust от Durrell, Джърси са две от оганизациите с най-съществена роля в проекта за опазването на Антигуанския бегач. Д-р Джени Далтри, старши биолог на FFI, казва " Аз съм горда, че доказахме на песимистите колко много грешат и че успяхме да привлечем щастливата съдба на страната на това уникално и безцено животно". Според нея голяма роля оказала и помощта на местните доброволци.

Наталия Лорънс, която е координатор на програмата за защита на Антигуанския бегач, казва: " Въпреки че популацията на бегача нарастна значително, не можем да се откажам от усилията си сега. Все още се нуждаем от обществената подкрепа, трябва да прилагаме законите, а и трябва да продължим с постоянния мониторинг, за да защитим и запазим змиите и другите застрашени видове на нашия остров".

Източник: Independent.co.uk
Фотоизточник: Wikipedia

Сливи за смет по китайски

Властите в китайския град Ксианянг (в северната провинция Шаанкси) са измислили оригинален и иновативен начин да стимулират гражданите да поддържат улиците чисти - те плащат 5 фена (около 1 стотинка) за всеки фас, който хората намерят и вдигнат от земята. Необичайната кампания е стартирала през Септември и до момента ентусиазираните жители на града са събрали повече от 7 млн. фаса, съобщава China Daily.

"Нашата инициатива има за цел да направи града ни по - чист и цивилизован, да насочи вниманието на хората към опазването на околната среда, а също и да предупреди за вредата от пушенето" - казва Хоу Ксиан - заместник-ръководител на офиса отговорен за надзора на кампанията.


Един човек занесъл цели 7 500 угарки наведнъж, с което си спечелил 375 юана (около 80лв.) Естествено, намерили се и такива граждани, които използвали хитрости - някои медийни съобщения разказват за хора, които обикаляли около барове, кафенета и ресторанти и събирали фасове, за да получат награда. Въпреки това, явно кампанията дава резултати.

"Веднъж видях един старец да се навежда и да вдига изгорелият фас, който току що бях изхвърлил" - разказва гражданинът Цяо Анг - "и оттогава спрях да изхвърлям каквито и да било боклуци на публични места".

Източник: Independent.co.uk