Без пари: Голямата мистерия на Империята на инките и тяхната икономика

През 15-ти и 16-ти век Империята на инките била най-голямата, съществувала някога в Южна Америка. Богати на хранителни продукти, текстилни изделия, злато и кока, инките били и майстори на архитектурата, но въпреки това те нямали пари. На практика, там изобщо не съществували пазари.

Територията на инките се простирала от върховете на Андите надолу до бреговете на океана, и включвала части от земите на днешните Колумбия, Чили, Боливия, Еквадор, Аржентина и Перу, а всички тези земи били свързани с огромна пътна мрежа, която надминавала по сложност всяка друга в Стария свят. Империята на инките е може би единствената напреднала цивилизация в историята, която не е имала съсловие от търговци, нито пък е извършвала търговска дейност в своите граници. Как са се справили?


Много аспекти от живота на инките остават обвити в тайнственост и до днес, отчасти защото сведенията ни за тях идват от испанските нашественици, които на практика ги унищожили. Добре е известно, че конкистадорът Франсиско Писаро имал малко хора със себе си, когато удържал невероятната победа над армията на инките в Перу през 1532г. Но истинският погром за индианците дошъл около десетилетие по-рано, когато европейските нашественици несъзнателно отприщили епидемия от едра шарка, за която епидемиолозите смятат, че вероятно е убила около 90% от индианското население. Нашите сведения за тези събития и разбиранията ни за културата на инките от онези времена идват само от няколко наблюдатели - в основната си част испански мисионери -, а също и от един свещенник-метис, Блас Валера, който е бил историк и е роден в Перу две десетилетия след разгрома на Империята на инките.

Богатство без пари

Сведенията от мисионерите и от Валера описват инките като майстори на строителството и на обаботката на земята, които освен че можели да развиват земеделието в някои от най-труднодостъпните планински области, също толкова майсторски можели да строят планински крепости и градове. Народът на инките бил толкова богат, че те можели да си позволят да имат стотици хора, които са специализирани в планирането и земеделската обработка на новозавладяните области. Те строели терасовидни ферми по планинските склонове, чиято продукция - от картофи и царевица, до фъстъци и тикви - била подбирана по видове и сортове, които да са подходящи, за да могат да се развиват възможно най-добре при различните температури и надморски височини. Те засаждали и дървета на подходящите и необходими места, за да може да се поддържа тънкия повърхностен слой на почвата в добро състояние.

Архитектите на инките били също толкова талантливи, проектирали и изграждали огромни пирамиди, сложни системи за напояване с множество канали, като например намерените в Типон, големи храмове като Пачакамак, а също и планински убежища като Мачу Пикчу. Проектантите ползвали въженца с възли за записки на изчисленията, които им трябвали при строежите по планинските склонове.

И въпреки цялата тази продуктивност, инките нямали нито парична система, нито пазари. В книгата "Инките: Нови перспективи" Гордън Франсис Макюън пише:

"Само с няколко малки изключения, които се отнасят за крайбрежните области на Империята, в обществото на инките не е имало класа на търговци, и на практика е било невъзможно да се трупа лично богатство посредством търговия. Много малко са тези продукти, които били важни за инките, но не можели да бъдат призведени на място и трябвало да се набавят чрез внос. В тези случаи се прилагали различни стратегии, например създавали се производствени колонии в специфични зони, където се произвеждал определен продукт или стока, и после те се транспортирали на големи разстояния. Производството, дистрибуцията и употребата на стоките били централизирано контролирани от управляващата класа на инките. Всеки гражданин на Империята осигурявал нуждите си за живот от държавните складове, които включвали храна, инструменти, необработени материали и облекло, и нищо не е трябвало да си купува. Понеже не съществували магазини и пазари, нямало нужда и от парична система или валута, а и нямало къде човек да похарчи пари, нито пък можело от някъде да си купи нещо или да търгува с нещо."

Така инките извършвали търговия само по границите с другите народи, но не и помежду си.


Тайната на голямото богатство на инките може да е била необичайната им данъчна система. Вместо да плащат данъците си с пари, всеки от инките бил длъжен да извърши определена работа за империята, а в замяна на своя труд, те получавали необходимите им за живот храни, дрехи, вещи и т.н.

Разбира се, не всички е трябвало да "плащат" трудовата повинност. Аристократите и тяхното обкръжение били освободени от нея, а също и някои други от видните членове на обществото. Друга особеност на икономиката на инките била, че след смъртта на благородниците, собствеността им върху имуществото оставала, и техните семейства можели да продължават да трупат богатство от имотите на мъртвите благородници. Така например храмът Пачакамак всъщност бил добре управляван имот, който принадлежал на починал благородник. Изглежда, че инките са успели да измислят някакъв вид корпоративни обединения на хора, въпреки че не са имали нито пазарна икономика, нито нещо подобно.

Храна вместо търговия

Един от най-интересните въпроси за учените и историците, изучаващи инките, е защо тази богата и изтънчена култура се е развивала научно и културно без изобщо да е изнамерила търговията. Едно от възможните обяснения е, че живота е бил доста труден в тези райони, и затова всички изобретения и нововъведения били насочени повече към земеделието, отколкото към икономиката. С други думи, Империята на инките се специализирала повече в изхранването, отколкото в търговията.

Преди няколко години група археолози изследвали проби от вътрешността на долината Куско в Перу и открили доказателства, че в района се се извършвало земеделие в продължение на хиляди години, а освен това са се отглеждали и животни, предимно лами. В документите описващи откритията, археологът A.J. Chepstow-Lusty и неговите колеги предполагат, че инките са съсредоточили своите технологични и културни порядки повече върху производството на храна и организацията и обработката на земите, отколкото на пазарните отношения. Вероятно това е било необходимост, особено в районите, където предишни цивилизации (културата Уари) са били унищожавани от суша, и където нестабилността на климатичните условия е била постоянен риск. Възходът на цивилизацията на инките съвпаднал по време с период на сравнителна стабилност на климата, но хората в района вероятно добре са знаели, че тези благоприятни температури и климатични условия могат да се свършат по всяко време.

Chepstow-Lusty и колегите му пишат:

"Антропологическата манипулация и трансформация на терена в южната част на Андите изглежда започва да се засилва след 1100г., вероятно в отговор на климатичния фон, който по това време бил сравнително топъл, сух и преди всичко - стабилен. Развитието на основните напоителни технологии и терасиране може да са ставали все по-необходими в тези райони, за да се избегнат сезонните водни кризи, като по този начин става възможно ефективното земеделско производство по-голяма височина. Резултатите от тези стратегии били все по-голямата сигурност на производството на храна в дългосрочен план и възможността да се изхранват големи популации на населението. Този вид развитие е бил прилаган от инките в долината на Куско, които към 1200г. се установявали като все по-доминираща етническа група в региона. Успешното им земеделие давало излишъци, които подпомагали икономическия и политически потенциал, и така инките постепенно успели да подчинят другите независими държави в тази област и да централизират властта си в района на Куско около 1400г."


И така, как се създава империя доминираща цял континент без пари? В случая на инките, вероятно технологиите, които им гарантирали излишъци от земеделието (допълнителни храни и текстилни материали), са им помогнали в изграждането на империята. Храната била тяхната валута, а икономиката им се базирала на труда на хората.

Някои учени смятат, че Империята на инките била идеалната социалистическа държава, а други пък я считат за монархия с авторитарен режим. Вероятно истината е, че инките са създали империя, която е била подобна на много други империи. Нейните лидери се замесвали в граждански войни и междуособни разправии сред аристокрацията, а робите и работниците вършели изключителна работа, изграждайки проектите и реализирайки идеите на до-Колумбовите строителни инжинери. Това, което трябва да се отбележи, е, че тези роби и работници вероятно са били чудесно хранени, обличани и им се е осигурявало всичко необходимо за живот. Другото забележително нещо е, че в тази ера, в която търговията и пазарите са се свързвали с цивилизацията, тази конкретна цивилизация е успяла да постигне толкова много, без да похарчи и пукната пара!

Автор: Annalee Newitz
Източник: / io9.com /
Фотоизточник: Wikipedia

Вижте и този материал:
Отвъд парите: Истинският независим живот

-

-