"Я не люблю", от спектакъла "Свой остров", 1969, превод Румен Леонидов
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален;
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
(Не вярвам във възторга въобще!)
през рамото ми някой да наднича,
писмата мои друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам - в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие,
че чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя и манежи, и арени -
там сменят милиони за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
По повод 75-тата годишнина от рождението на Висоцки на 25 януари 1938г.
-
-
