Свитъците от Мъртво море - вече и онлайн

Хиляди снимки на Свитъците от Мъртво море, които са на възраст повече от 2 хилядолетия, от вторник вече са достъпни на света, благодарение на съвместните усилия на Антикварните власти на Израел (IAA) и търсачката Google. Новосъздадения уебсайт (deadseascrolls.org.il) има за цел да направи "една от най-значителните археологически находки на 20 век достъпна и за научната общност, и за всички хора" - се казва в изявлението на IAA.

Посредством технология, разработена от NASA, на сайта всече са достъпни снимки на свитъците с висока резолюция, а също и улеснени опции за търсене. По сайта продължава да се работи - IAA възнамеряват да качат снимките на всичките над 900 ръкописа, които се състоят от над 30 хил. фрагмента и са фотографирани  с инфрачервена технология.

Източник: /sott.net/

От Wikipedia:

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са епиграфското откритие на 20 век, определяно от мнозина за най-значимото в историята с оглед на сравнителното религиознание. Като епиграфско значение е съпоставимо с разчитането на Бехистунския надпис, а като културно-историческо с демитологизирането на Троянската война и Троя от Хайнрих Шлиман.

Ръкописите под формата на манускрипти са на древноеврейски и арамейски език, като тяхното разкриване за света става през 1947 г. в Кумранските пещери намиращи се на около 300 метра над нивото на Мъртво море, т.е. под морското равнище. Арабски пастир търсейки загубена коза случайно се натъкнал на малка пещера в пустинята дълга 8 м, широка 2 м и висока 3 м., може би изкуствено създадена за целта от есеите*. Арабският пастир открива 8 напълно запазени и запечатани делви, в които били поставени пергаментови свитъци с ръкописи. В следващите няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни пергамента.

Палеографският анализ в съчетание с радиовъглероден анализ датират създадените текстове в периода от 250 г. пр.н.е. до 68 г., когато най-вероятно под страх от унищожение от Десети Бурен легион /превзел Масада/ и в частност и на есейската общност* в хода на Първата юдейско-римска война, членовете на юдейската есейска секта укрили, запечатали и запазили за бъдещето своите писания.

Текстовете от свитъците предизвикват неимоверен дебат в света между историци и други учени ставайки център на внимание в продължение на пет десетилетия. Възниква и специализирана научна дисциплина във връзка с разчитането, тълкуването и представянето на текстовете, наречена кумранистика. Библиографията по темата е огромна и само през 20 век надхвърля 20 хиляди публикации посветени на темата.

Литературата на кумранската есейска община тематично се поделят на три групи — библейски текстове /по това време Библията е съставлявала Тората (Мойсевия закон) и Пророците/, апокрифи и псевдоепиграфи.

За Есеите

Есеите, наричани още и кумрани, са една от многото юдейски религиозни групи, за която се предполага че възниква през 2 пр. Хр. и просъществува до превземането на Ерусалим от Тит през 70 г. от 1 век. Много по-малко на брой в сравнение с фарисеите и садукеите (другите две големи секти по това време), есеите живеели в различни градове, но изолирано в комуни, били посветени на аскетизъм и доброволна бедност, всекидневни молитви, и въздържание от светски удоволствия, включително и брак. Много отделни, но свързани религиозни групи от тази епоха споделят подобни мистични, есхатологични, и аскетични вярвания и учения, споделят също и очакването на Месията.

Етимологията на названието им произхожда от арамейската дума асия, т.е. божии слуги, светци.

Представляват затворена пустинножителна общност, проповядваща бедност. Обявяват юдейските жреци, особено фарисеите, за нечестиви и за осквернители на Йерусалимския храм. В противоположност на фарисеите проповядват простота на възгледите и дори се обявяват за неуки. Централният култ при есеите е култът към светлината, изразен като култ към слънцето. Приемат себе си за синове на светлината, за разлика от невежите синове на мрака, и смятат че им е възложена мисия да съдействат за окончателната победа на светлината над мрака. Имат есхатологични представи и подчертано месиански очаквания. Поддържат строга ритуална външна и вътрешна (чрез покаяние) чистота. Установяват обща жертвена трапеза, посвещават голяма част от времето си на занимания с религиозни текстове. Не приемат по смисъл кръвните жертви, принасяни в Йерусалимския храм, защото според тях жертвата трябва да е духовна. Споменават за учител по праведност, приел истината "от устата на Бога". Живеят според уставни правила като езотерична общност, като дават обет да не разпространяват мистериалното знание пред непосветени. Имуществото им е общо, изискват безбрачие, задължават се да полагат труд в полза на общината.

Източник: /Wikipedia.org/
-