Проучването на Леблебията на Таланте (Astragalus nitidiflorus) разкрило причините растението да остава критично застрашено. Изследователите имат за цел да възстановят това цветно растение, което е ендемично за региона Мурсия в Испания и доскоро се е смятало за изчезнало.
Появило се отново през 2003 година - тогава природолюбител забелязал непознато цвете в полето, докато карал велосипед в района на планината Кабезос де Перикон в областта Мурсия. Цветето му се сторило много странно, защото за последен път било виждано преди почти 100 години. Веднъж след като бил "преоткрит", видът трябвало да бъде подробно изучен, за да могат да се търсят пътища за стабилизиране на популацията.Авторът на проучването Хуан Хосе Мартинес Санчес от Политехническия университет в Картахена разказва, че "видът Astragalus nitidiflorus и бил регистриран за първи път през 1903г. в Картахена и описан от ботаника Карлос Пау през 1910г." В своето описание обаче Пау не е посочил точното място, където е наблюдавал вида, и това, заедно с факта, че растението е твърде рядко, допринесло "леблебията на Таланте" да остане незабелязвана за почти цял век.
Резултатите от проведените проучвания на "леблебията" са вече публикувани в журнала Flora и разкриват основните аспекти от жизнения цикъл на растението: фенологията на цъфтене и зреене на плодовете, размножителния успех и моделите за набиране на нови образци от популацията. Видът е многогодишен, но със сравнително кратък живот - около 4 години и има три периода на цъфтене, които продължават между два и три месеца.
За да бъде растението спасено от изчезване, изследователите трябва да обърнат особено внимание на слабите моменти от жизнения му цикъл. Такъв момент е периодът, през който се отделят семената - тогава смъртността е най-висока и като цяло води до слабия размножителен успех на вида.
Според Мартинес Санчес основния проблем идва от това, че популацията на Astragalus nitidiflorus е твърде малка, което я прави много уязвима дори и на най-малките промени в условията на околната среда. Другото слабо място е ограничената площ, на която вирее растението, защото много от околните земи са обработваеми или се ползват за пасища, което пречи на вида да се разпространява по-широко.Учените от Политехническия университет в Картахена вече са предложили няколко проекта, които да спомогнат за подобряване здравето на популацията на Astragalus nitidiflorus и работят заедно с местните власти за практическото им приложение.
"Като познаваме всяко отделно растение и ролята, която то играе в екосистемата, започваме да разбираме, че даже и най-малките цветенца са също толкова важни, колкото големите дървета" - казва Мартинес Санчес. "Дори и малките пукнатини пречат на екосистемата да функционира правилно. Ето защо е важно да се опазва биоразнообразието в неговата цялост, а не просто като сбор от отделни видове."
Източник: /happynews.com/
.
