Реквием за дунавските блата

По повод международния ден на влажните зони и водолюбивите птици ще представя на вашето внимание един откъс от чудесния "Реквием" на Росен Цонев от Сдружение за дивата природа "Балкани", за да добиете представа за огромното биоразнообразие на влажните зони. Снимките към материала са от моя роден край - една безвъзвратно загубена влажна зона на брега на Дунава в Чернополската низина. Някога там е имало 3 големи блата - Видра, Десна и Краище, но след построяването на Карабоазката дига р.Дунав вече не заливала низината и постепенно всички блата пресъхнали. Моите снимки са правени пролетно време, когато избиват подпочвени води и природата се оживява - тук там се образуват малки гьолчета, расте тръстика, и даже някои водолюбиви птици идват да гнездят. Но през останалото време на годината, за съжаление, голяма част от тази зеленина я няма, около селото ми остават само песъчливи поляни, по които растат бодили. Много малко е останало от пъстрите чудеса на живата природа, които е описал Росен Цонев. Нека да не пресушаваме повече блатата и да спасим останалите влажни зони в България.

Реквием за дунавските блата (откъс)

Автор: Росен Цонев

През пролетта пълноводният Дунав нахлувал в низините, след него оставали поредица от плитки блата. През горещото лято част от тях пресъхвали, в други водата намалявала до 0,30-0,50 м и гъсто обраствали с водна растителност. В най-плитките части се развивали съобществата на високите полупотопени растения като тръстиката (Phragmites australis), папура (Typha latifolia и Typha angustifolia) и камъша (Shoenoplectus lacustris). Сред тях в окрайнините растели блатната перуника (Iris pseudacorus), лаваницата (Alisma plantago-aquatica), стрелолистът (Sagittaria sagittifolia) и кушевото (Phalaris arundinacea).

Част от по-плитките блата почти изцяло били покрити с тази растителност. Оставали свободни някои гьолове, които местното население наричало "лъщинета" или "окна". Такива обрастнали блата били Кюприйското, Орсойското, Вардимското, Кайкуша. Огромни тръстикови масиви имало в Тутраканската низина, а "лъщинетата" били само около селата Бръшлен и Нова Черна. Сравнително чисти били Карабоазките блата и Свищовската Балта. Те представлявали плитки крайречни езера. В "лъщинетата" масово се развивали подводни растения и такива с плаващи листа. Това са водните лилии, какичките, водните лещи (Lemna minor и Lemna trisulca) и водната лейка (Salvinia natans). Последните две плътно покривали водното огледало на Островското блато. Там се срещал и своеобразния с плаващите си мечовидни листа стратиотес (Stratiotes aloeides). Жълтите (Nuphar lutea), белите (Nymphea alba) водни лилии и какичките (Nymphoides peltata) се срещали в почти всички крайдунавски блата.

Най-големи били съобществата им в Карабоазката низина, където заемали повърхността на хиляди декари площ. Между тях можело да се видят и лъскавите плуващи розетки на джулюна (Trapa natans). Той често образувал самостоятелни обраствания, а жилавите подводни стъбла били голяма пречка за риболовите мрежи. Такива обраствания били характерни за Свищовската Балта, Беленското и Козлодуйските блата. За разлика от него разковничето (Marsilea quadrifolia) е с нежни листенца, прилични на четирилистна детелина. Масово този вид се срещал в плитките части на Карабоазките и Орсойското блата. Дъното на водоемите било заето от разнообразни гъсти подводни съобщества, най-често хилядолистника (Miryophyllum spicatum) и роголистника (Ceratophylum demersum). Интересно е, че липсвали в Карабоазките блата. Там ги замествали различни видове тънколистни ръждавецови (Potamogeton pussilus, P. pectinatus, Zannichelia palustris). Разнообразни видове ръждавец имало и в Козлодуйското блато. Там наред с обикновените видове – Potamogeton lucens, P. crispus, растели и някои редки като Potamogeton trychoides. Заедно с тях масово се срещали малката (Najas minor) и морската (Najas marina) русалки, и спиралната валиснерия (Valisneria spiralis). Последният вид образувал подводни ливади в Островското и особено в Беленското блато.

Сред водната растителност гъмжало от живот – от микроскопични водорасли и първаци до бозайници и птици. Естествено най-много били безгръбначните – червеи, ракообразни, водни насекоми и техните ларви. Изследователите по блатата неизменно споменават за две същества, чието присъствие било най-осезаемо за хората – пиявиците и комарите. Странно звучи, но без тези същества животът в блатата е невъзможен. През пролетните пълноводия заедно с придошлата река в низините навлизали и милиони риби с готов за хвърляне хайвер. Малките рибки растели в топлата и спокойна вода, изолирани от хишниците в реката. Тяхна основна храна били ларвите на комарите, други водни насекоми и червеите. Заради това и богатството на риба в Дунавските блата било голямо. Георги Бончев оставя списък от 22 вида. Наред с обикновени видове като шаран (Cyprinus carpio), сом (Silurus glanis), щука (Esox lucius), платика (Abramis brama) и каракуда (Carassius carassius), навлизали и редки като чига (Acipenser ruthenus) в Карабоаз и михалца (Lota lota).

От земноводните най-разпространени били голямата водна жаба (Rana ridibunda) и червенокоремната бумка (Bombina bombina), но се срещали и други редки видове, например в Свищовско и Беленско имало находища на Балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus). Една от ролите на земноводните в речните екосистеми е да служат за храна на водните змии (Natrix natrix и Natrix tesselata) и на птиците.

Многообразието на птиците в блатата трудно може да се вмести в границите на една статия – от миниатюрните шаварчета до грамадните морски орли, жерави и пеликани. Всъщност къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и в миналото е бил рядък. Освен съществуващата и до днес колония в Сребърна е имало още една вероятно в Островското блато. Популациите на всички чапли и кормораните днес са жалки останки в сравнение с това, което били в началото на века. Колонии е имало почти навсякъде по Дунав и по островите в блатата. Големи струпвания на гнездещи чапли е имало в Карабоазките блата (Десна), Свищовската Балта и тръстиковите масиви на Сребърна.

Ибисите (Plegadis falcinelus) и лопатарките (Platalea leucorodia) почти навсякъде гнездели заедно с чаплите. В покрайнините на голямота блато Видра са гнездели и сиви жерави (Grus grus) – днес изчезнал в България вид. По сухите възвишения около блатата често се срещали дропли (Otis tarda) и стрепети (Tetrax tetrax), например над Карабоазката, Цибърската и Беленската низини. Най-многобройната група птици естествено били водните кокошки (Fulica atra и Galinula chloropus) и патиците. В Беленското блато, а вероятно и в други е имало и сиви гъски (Anser anser). Обширните заливни низини са били много привлекателини за различни дъждосвирцови птици.

Характерните брачни турнири на бойниците (Philomachus pugnax) можели да се наблюдават в Карабоазките блата. Пак там по данни на А. Петров са гнездели и различни видове водобегачи (род Tringa), кюкавци (Actitis hypoleucos), стридояди (Haematopus ostralegus), кокилобегачи (Himantopus himantopus), блатна лястовица (Glareola pratincola), бекасини (Gallinago gallinago) и много други. Вероятно са се размножавали и по-редки видове. Например в Свищовското блато през размножителния период са виждани голямата бекасина (Gallinago media) и чернокрилата блатна лястовица (Glareola nordmanni). От рибарките преобладавали речните (Sterna hirundo), белобузите (Chlidonias hibrida) и черните (Chlidonias nigra) рибарки. В шумните им колонии често се заселвали речните чайки (Larus ridibundus) и различни видове гмурци.

video

Това богатство от риби и птици естествено е привличало и хищници – морски орли (Haliaetus albicilla), орли-рибари (Pandion haliaetus), черни кани (Milvus migrans) и малки кресливи орли (Aquila pomarina) гнездели често по Дунавските острови. Блатата били техните ловни полета. Тръстиковите блатари (Circus aeruginosus) гнездели сред високата блатна растителност. Полските блатари (Circus cyaneus) ловували и се размножавали в обширните ливади край блатата. Едно от малкото наблюдения на тази птица през размножителния период е от Свищовско. От хищните бозайници в блатата и околностите им се срещали видри (Lutra lutra), порове (Mustela putorius), лисици (Vulpes vulpes), диви котки (Felis sylvestris) и вълци (Canis lupus). Интересно е, че единственото достоверно находище на европейската норка (Mustela lutreola) в България е в Свищовското блато. Срещали се и много растителноядни – сърни (Capreolus capreolus), диви свине (Sus scrofa), различни гризачи.

Целият "Реквием за дунавските блата" можете да прочетете тук: old.bluelink.net
-

-