Директорът на Галапагоския национален парк Едуин Наула смята, че вероятността за успех на програмата за възстановяване на вида е доста голяма. "Това ще бъде първият случай, когато един вид бива възстановен, след като е официално обявено, че е изчезнал" - казва той. Но това няма да стане за един ден, защото тези костенурки достигат полова зрялост едва към 30-40-годишна възраст. Според Едуин Наула ще отнеме между 100 и 150 години, докато вида бъде възстановен.
Учените са събрали ДНК-проби от 1600 костенурки в района на вулкана Волф и са открили разновидността от остров Пинта в 17 от тях, въпреки че като цяло генетичните им характеристики се различавали. Посредством селекция и кръстосано размножаване, според биолозите, ще може да се постигне 100% чистота на вида. 17-те костенурки са били транспортирани от остров Изабела, където се намира вулкана, до размножителния изследователски център на остров Санта Круз - основния остров на архипелага, чиято уникална флора и фауна вдъхновили Чарлз Дарвин да напише труда си върху еволюцията на видовете.
"През пролетта отново ще се върнем, за да събираме такива хибридни екземпляри" - разказва изследователката Джизела Каконе от Йейлския университет. "Надяваме се чрез програмата за селектирано кръстосване да успеем да възстановим вида и да го върнем на родния му остров." Резултатите от размножителната програма ще бъдат публикувани в журнала Biological Conservation.
Най-хубавото е, че 5 от 17-те открити костенурки, които са роднини на Джордж, са съвсем млади екземпляри, което дава надежда на учените, че в някои от неизследваните райони на острова може би още живеят представители на вида Geochelone nigra abingdoni.
Но дори и да се намерят такива представители от вида C. abingdoni на остров Изабела, остава въпроса: как са се озовали те там? Родното място на костенурките от вида на Самотния Джордж е остров Пинта, който се намира на 60 километра разстояние от остров Изабела, където са открити хибридите. Този вид костенурки са масивни, достигат тегло до над 400 килограма и дължина над 1.8 метра, затова изследователите от Галапагоския национален парк не вярват да са били пренесени от морските течения
Учените имат теория, че гигантските костенурки от остров Пинта може да са били пренесени в района на вулкана Волф от китоловните кораби в миналото, които често са взимали на борда си слонски костенурки, за да ги използват за храна, но някои от животните били пускани на свобода или хвърляни зад борда. Поне 14 от видовете гигантски костенурки са населявали 1000-километровата брегова ивица на островите покрай Еквадор, а 10 от тях са оцелели и до днес.
Преди хората да дойдат, Галапагоските острови са били дом на десетки хиляди гигантски костенурки, но към 1974г. броят им вече е бил намалял до 3000. Благодарение на неуморните усилия на учените по опазването на видовете, към момента бройката на костенурките е нараснала до около 20 000.
Източник: /csmonitor.com/
Използвани са и материали и снимки от Wikipedia.
-
