Родителите на тези деца работят по строежите или се прехранват като вехтошари или прислужници, а много от децата са принудени да работят заедно с родителите си, за да осигурят прехраната на семейството. Повечето деца никога не са посещавали училище, а някои са започвали да учат, но са отпадали скоро след записването си в училище.
"Тези деца нямат време да ходят на училище, освен ако училището не дойде до тях" - казва Т.Л.Реди, който е основател на фондацията CLAP - неправителствената организация, осигуряваща мобилните училища. "Първоначално бяхме направили една временна палатка в бедняшкия квартал, за да осигурим поне най-елементарно обучение за децата. После постепенно стигнахме до концепцията за училище вътре в самото превозно средство и тя се оказа доста атрактивна за децата."
Още преди 10 години бедните децата привлекли вниманието на Реди, който се занимава с учителстване повече от 25 години. Той се захванал да събира дарения първо за палатка-училище, а от три години насам фондацията му вече има и автобус, в който да се провеждат занятията. Вътрешността на автобуса е блестящо чиста, а стените са изписани с азбуката, цифрите и с множество рисунки на плодове и животни. Децата се настаняват на седалки около вътрешността на автобуса, а за писане използват плочи, които държат в скута си. Някои дни автобусът е толкова пълен, че децата сядат с кръстосани крака направо на пода, а учителката обикаля около тях, за да им обяснява."Тук обучението е добро и никой не се бие." - казва 10-годишната Деви, която преди 3 години е била записана в нормално училище, но скоро я изключили заради отсъствия. Тя посещава мобилното училище в промеждутъците, когато не помага на баща си в събирането на смет и се надява някой ден да стане учителка. Друго 10-годишно момиченце - Манжула - говори с въодушевление за своето обучение и иска да стане доктор, за да лекува децата като нея, живеещи в бедняшките квартали. "Вече мога да чета и знам да броя от 1 до 200!" - казва тя.
Основната цел е децата да наваксат в началното обучение, за да могат на по-следващ етап да бъдат записани в стандартно държавно училище. До момента вече 40 деца са успели да го направят, въпреки всички значителни пречки, с които е трябвало да се преборят. "Основните пречки са разпокъсания график на занятията и твърде променливите настроения на родителите на децата" - обяснява Реди. Но най-главното постижение е нещо далеч по-просто. "Ние даваме шанс на тези деца да се почувстват деца, макар и да е само за няколко часа на ден" - добавя той.
Източник: /www.msnbc.msn.com/
.
