Дивите коне вече се завърнаха в Сибир заедно с мускусните бикове - косматите същества, които някога са си поделяли тази територия с вълнистите мамути и саблезъбите котки. Лосовете и северните елени вече са тук, а скоро към тях ще се присъединят и канадските бизони и елени. По-късно ще дойдат и хищниците - Сибирски тигри, вълци, а може би и леопарди.
Руският учен Сергей Зимов работи за завръщането на тези животни в земята, където някога са живеели милиони от тях, за да докаже своята теория, че запълването на обширните празни пространства в Сибир с тревопасни животни може да повлияе на климата в глобален мащаб. "Някой хора си имат градинки. Аз пък си имам парк от Ледената епоха и това е моето хоби" - казва Зимов, който по професия е квантов физик и се усмихва през прошарената си брада.
Ученият се опитва да възстанови екосистемата изчезнала преди 10 000 години в края на Ледената епоха, с която приключва продължилата 1.8 милиона години Плеистоценска ера и се поставя началото на епоха с климатични условия, каквито ги познаваме днес. Той вярва, че с помощта на големите стада тревопасни животни тундрата, в която понастоящем никнат само дървета от рода на листвениците и храсти, ще се превърне постепенно в луксозно пасище. Гъстата трева посредством сложната си коренова система пък ще стабилизира замръзналата почва, която сега се размразява с нарастващи темпове.
Тревопасните ще поддържат тревата ниска и здрава, а освен това и ще я наторяват. През зимата животните ще утъпкват и изравняват снега, който в противен случай би изолирал земята от студения въздух. Това ще помага да се предпази дълбокозамръзналата земя от размразяване, а освен това тревата и отразява повече слънчева светлина отколкото горите. Естествено, ще са необходими милиони животни, за да се промени пейзажът на Сибир и да се запази ефективно дълбокозамръзналата почва, но според Зимов, също както елените карибу, бизоните и овцебиковете се размножават доста бързо, така че няма да отнеме много време да се появят пасищата.
Множество климатолози, палеонтолози и еколози наблюдават с интерес проекта. Например Адриан Листер от Музея по естествена история в Лондон казва, че е удачно от екологична гледна точка животните да се завърнат в тази среда, която нормално обитават. Той от друга страна е против заселването на животни в неестествени за тях условия, например заселване на Африкански животни като слонове и носорози в Америка.
Експериментът на Зимов започва през 1989г. и обхваща площ от 160 кв.км гори, долини и езера, заобградени от още 600 кв.км дива пустош. Той основава този филиал на Североизточната научна станция и живее там вече 30 години. Паркът е на 40 километра от станцията и е скован от лед още от октомври. През лятото до там може да се стигне с лодка, а след като реката замръзне - със снегомобил.
Проучванията на Зимов върху замръзналата почва и палеоархеологията привличат и други учени в неговата лаборатория (ако може да се нарече лаборатория струпването на няколко малки колиби и един скромен параклис на скалите над канала на река Колима). 20-местна баржа се ползва за полеви проучвания през лятото( има поръчан и кораб на въздушна възглавница), а понякога Зимов използва стар руски танк за да докара провизии от Китайската граница, която е на 2000 километра растояние.
Една от основните пречки (но и едно от очарованията) за учените е отдалечеността на станцията - тя е на 6600 километра и 8 часови зони разстояние от Москва. Близкото градче Черски има около 5000 жители и не разполага с големи удобства, а най- близкия по-голям град Якутск е на повече от 4-часов полет. Много изследователи, особено Американците, предпочитат да работят в Аляска или Северна Канада, който са много по-лесно достъпни. "По-голямата част от Арктика е в Русия, но това не се отнася за арктическите проучвания" - казва Макс Холмс от Изследователския център Woods Hole в Масачузец, който съдейства за изпращането на ученици и студенти в станцията през последните три лета, като част от проекта "Polaris".
Зимов е поставил началото на парка с табун от 40 якутски коне - полудива порода с разкошни дълги гриви, които се отглеждат от Якутите и другите местни жители. Тези дребни, но яки коне успяват да оцелеят в суровата Сибирска зима благодарение на гъстата козина, дебелия слой подкожна мазнина и способността си да разравят еднометровата снежна покривка, за да стигнат до храната. От първия табун 15 животни са били убити от вълци и мечки, 12 се натровили и умрели, защото яли от дивия бучиниш, растящ в пределите на парка, а 2 животни се измъкнали от периметъра и се завърнали на цели 1000 километра до първоначалната си територия. Но Зимов не се отказал и докарал още коне. Сега животните вече са се научили да избягват отровните растения и да се пазят от хищниците и за последните 3 години са повече родените и оцелели жребчета, отколкото загубените.
Основното предизвикателство се състои в намирането на точния баланс между тревопасни и хищници и как да се помогне на животните да оцелеят през първата зима. Понякога се налага работниците в парка да дават допълнително фураж на конете, за да допълнят диетата им със сол. Около половината от конете идват редовно да се хранят в яслите, където целогодишно дежурят хора. Другата половина коне се показват много рядко и могат да се проследят единствено по дирите им в снега. Зимов има проблеми и с лосовете, които е вкарал в заграждението. Лосове все още се срещат в околните гори и макар че са малко на брой предизвикват нервност в мъжките лосове, които започват да прескачат напред-назад 1,8-метровата ограда.
През септември Зимов е пътувал до Природния резерват на остров Врангеля, който е разположен на около 5 часа път с лодка през Източното Сибирско море, за да докара от там шест 4-месечни овцебика. Единият от тях умрял след няколко седмици. Другите за сега са затворени в специално ограждение, докато се научат да се справят сами.
Понастоящем в парка от "Ледената епоха" има 70 животни. Зимов се нуждае от около $1млн., за да може да докара 1000 бизона от Америка. Той иска многохилядните стада тревопасни от миналото да се завърнат в Сибир, за да могат с тяхна помощ да се възстановят и зелените пасища, които са изчезнали толкова отдавна.
Източник: /YahooNews/