"Идвали ли сте преди в Panera Cares Community Café?" - пита то. За тези, които идват за първи път, момчето обяснява каква е разликата между Panera Cares Community Café и останалите ресторанти от веригата Panera: тук клиентите могат да платят толкова, колкото искат, за своето кафе, сандвич или порция супа. Момчето напомня, че сумата, която клиентите оставят за изяденото от тях (или в повече), ще бъде от полза и за други, които също идват тук да се хранят, но не могат да си платят. По лицата на влизащите също разцъфтяват усмивки, които отразяват радостта на хората от обедната почивка, а също и облекчението, че всички тук ще могат да си позволят да хапнат пълноценна храна.
Невъзможно е да се каже със сигурност кой за какво плаща в Panera Cares Community Café, но това не е важното, защото гладът е реална заплаха за всеки 1 на шестима американци, въпреки че много от тях са завършили колежи, работят и притежават жилище. За "скритите гладуващи" сред хората - а също и за тези, които са по-големи късметлии - Panera Cares Community Café предлага поне спокойствие за насъщния хляб и същевременно запазва достойнството на неплатежоспособните.
"Ние сме наясно, че няма да можем да се преборим с глада, нито пък ще успеем да измъкнем хората от бедността" - обяснява основателят на Panera Рон Шайч, който е и главен изпълнителен директор. "Имаме две основни цели: Едната е да се даде гласност на проблема и да се привлече вниманието към продоволствената несигурност, а другата е да се наблегне на факта, че ние като обществена организация не сме просто представители на обществото, но имаме и отговорности към това общество." Освен това Рон Шайч отбелязва, че даже и в самата компания Panera между 5 и 10% от работниците също са застрашени от несигурност за пехраната.
Преди няколко години, в разгара на голямата рецесия, Шайч е търсел начини неговата компания да подпомогне общността и точно тогава прочел статия за една закусвалня в Денвър, където всеки можел да се нахрани, независимо колко може да плати. "И си помислих: Ето това можем да направим!" - спомня си Шайч. "През няколко дни отваряме нови ресторанти, имаме 70 000 служители и всякакво оборудване. Бихме могли да нахраним хората."
Шайч се свързал с Кейт Антоначи, която сега е мениджър на проекта Panera Cares, и двамата започнали проучване на проблема с глада в Америка, в партньорство с организацията Feeding America. Няколко месеца двамата пътували из цялата страна, обикаляйки социални кухни, хранителни банки, кафенета и складове, за да придобият действителна представа за живота на хората с продоволствени проблеми.
"Опитвахме се да се поставим на мястото на гладните хора, за да си отговорим на въпроса: Какво да правя сега? Къде да отида, за да се нахраня?" - раказва Кейт Антоначи. "Стояхме рамо до рамо с гладните хора на опашката, които чакаха да влязат в социалната кухня, за да разберем как се чувства човек в тази ситуация. Искахме да измислим начин да нахраним тези хора, като запазим достойнството им и вярата в собствените им сили."
Въпреки критиките от страна на някои икономисти и бизнес анализатори относно жизнеспособността на бизнес модела, данните, предоставени от компанията Panera предполагат, че той работи точно както е проектиран. "Повечето от функциониращите ресторанти с нестопанска цел влагат между 70 и 75% от стойността на дребно в сервираната храна, като тази стойност достига до 90% в ресторанта ни в Бостън, който беше открит на 23 януари" - уточнява мениджърката на ресторанта Яра Търнър.
Най-изненадващото е, че ресторанта не е на загуба, а на практика храната се изплаща от благодетелите, които оставят повече пари. Цифрите показват, че около 60% от клиентите плащат реалната себестойност на храната си, на цената каквато е в другите ресторанти от веригата Panera; около 20% от посетителите плащат или по-малко, или нищо, а останалите 20% от клиентите оставят повече пари.
Проучване на сайта Harvard Business Review е установило, че в социалните ресторанти във Виена, Австрия, които са на принципа всеки от хранещите се да остави като дарение такава сума, каквато му е по джоба, цели 99% от хората действително оставят някакво дарение в замяна на храната си.
Разбира се, веригата ресторанти Panera не е първата, която прилага този принцип. Освен ресторанта в Колорадо, който първоначално привлякъл вниманието на Рон Шайч, през последните години подобни експерименти са се промъкнали и във Ванкувър, и в Ню Йорк. Фондацията "Един свят с храна за всички" (One World Everybody Eats Foundation), която започва дейността си с едно кафене в Солт Лейк Сити през 2003 г., оттогава е помогнала за стартирането на повече от 30 кафенета в целия свят, които са на принципа "плати-толкова-колкото-можеш".
От гледна точка на справяне с несигурността на прехраната, проектът е многообещаващ, смята Елън Швайер, която е говорител на свързаната с прехраната организация Project Bread (Проект Хляб - бел.пр). Организацията Project Bread редовно интервюира хиляди хора с ниски доходи от щата Масачузец, като част от усилията за изследване на глада и търсенето на решения за справяне с него и е установила, че хората с ниски доходи не желаят просто подаяния, а искат достоен начин за прехрана. Точно затова пазарно ориентирания модел на ресторантите Panera Cares е толкова успешен, защото позволява на хората да работят като доброволци и да помагат в ресторанта, и по този начин да заплатят с труда си за своята храна.
"Помислете за това: Няма ли да се чувствате по-добре, ако можете да поработите в едно търговско предприятие, за да заплатите за своята храна?" - казва Швайер. "Това ви позволява да останете с вдигната глава, вместо да се срамувате, просейки за милостиня. Така човекът се чувства като пълноценен член на обществото."
Яра Търнър, която е мениджър на ресторанта в Бостън, е наблюдавала това със собствените си очи. "Така по обедно време може да видиш как адвокат примерно е седнал до бездомник и двамата си говорят съвсем приятелски. Всякакви хора идват тук, от всички слоеве на обществото и това е наистина чудесно" - казва тя.
Със своята верига от ресторанти в Сейнт Луис, Диърборн, Портланд, Чикаго и Бостън, явно е, че Panera Cares са открили печелившата формула, с която да помагат на нуждаещите се хора. Но дали и други големи вериги ресторанти ще последват този пример? Шайч се надява да е така, но освен това иска големите компании да поемат по-голяма отговорност за обществото, а не само да се грижат за печалбите на своите акционери.
"Представете си един свят, в който големите хранителни вериги се грижат за прехраната на хората и им осигуряват нужните хранителни продукти" - казва той. "Един свят, в който големите компании ще са фокусирани върху добруването на всички хора. Аз не мога да си представя какъв бизнес бихме могли да имаме след 50 години примерно, ако още от сега не започнем да се грижим за всички хора в нашето общество."
Източник: /takepart.com/
Вижте и тази публикация за Троичния социален организъм.
-
-
