Но ето, че е факт: Вторник вечер, в щатския затвор в Джесъп, Мериленд (Jessup Pre-Release Unit (JPRU)), виждаме 13 от участниците в програмата "Плетки зад решетки" (Knitting Behind Bars), насядали около масата в оцветената в бяло и сиво стая, мъжете са смесена група от затворническата популация: има млади и стари, чернокожи и бели.
Тайръл Бътлър е млад затворник със златен зъб и татуировки по двете ръце. Той участва в програмата за първи път и внимателно наблюдава Лин Зуерлинг, която му обяснява и показва тънкостите на плетенето. Бътлър се надява да успее да изработи нещо за 3-годишната си дъщеричка, защото е зад решетките още от преди тя да се роди и много му се иска да й подари нещо, одеалце или нещо подобно, което сам да е направил за нея. Зуерлинг го пита кога изтича присъдата му. "През 2015г."- отговаря той. "Е, значи имаш време," му отговаря тя и му показва откъде да прокара конеца, за да не се получи възел.
Лин Зуерлинг е работила като търговец на употребявани автомобили в един гараж в Балтимор, като междувременно е отгледала и две деца заедно със съпруга си. Често се случвало да бъде единствената жена в гаража, но заради подхода и неизчерпаемата си енергия, обикновено реализирала много повече продажби от колегите си. Когато се пенсионирала през 2007г., трябвало да измисли нещо, в което да влага енергията си. "През целия си живот съм работила само с мъже," казва тя, "и така, когато се пенсионирах, си казах: 'О, Боже мой, че аз нямам никакви приятелки! Какво ще правя сега?!'"
Скоро след това се научила да плете и й се отворила възможност да основе група за ръкоделие в местната книжарница. През първата седмица никой не се появил, но скоро след това плетенето постепенно започнало да придобива популярност. Групата бързо се разраснала, достигайки 600 членове, и книжарницата вече не можела лесно да ги побира. Те продължават да се събират всяка седмица и да си говорят за семействата, за готварски рецепти, почивки и какво ли още не, докато междувременно плетат пуловери.
На Лин Зуерлинг й харесала тази задушевна атмосфера, но повече от всичко тя харесвала предизвикателствата. Забелязала, че плетенето създава подходяща среда за взаимопомощ и улеснява хората с различен произход да намират общи интереси и да се чувстват духовно по-близки, като от едно семейство. "И си мислех: това е успокояващо и творческо. Всеки може да го прави. Защо да не го изпробваме и на някое по-нестандартно място?" - разказва Лин.
Джесъпския затвор в щата Мериленд се помещава в ниско жълтеникаво здание, разположено по средата на разстоянието между окръзите Балтимор и Вашингтон. Маргарет Чипъндейл, която по това време била администратор на затвора, останала изненадана от ентусиазма на Лин, и желанието й да научи затворниците да плетат и да израборват шапки и плетени кукли. "Всеки би искал да се научи да плете. И вашите затворници искат да плетат, но просто още на са разбрали, че го искат" - казала Лин на Маргарет.
Г-жа Чипъндейл била доста скептична в началото, а освен това се притеснявала от мисълта, че всяка седмица в затвора ще се внасят 40 остри куки за плетене. "Но Лин е опитен търговец, тя не приема такива изрази като "ако", "или", "обаче" и.т.н." - разказва Чипъндейл, която сега е асистент в поправителния отдел на затвора. "И тя успя да ме убеди!" Другите служители в JPRU също били скептично настроени към идеята. Не само заради внасянето на остри предмети в затвора, но и защото се съмнявали, че затворниците изобщо ще проявят интерес към програмата.
Но Лин Зуерлинг успяла да намери правилния подход към затворниците. През първата седмица предложила индивидуално, първоначално само на някои от лишените от свобода, да направят нещо добро за обществото, на което са навредили преди това. Децата в местния приют за пострадали от домашно насилие се нуждаели от шапки за зимата. Тези от затворниците, които се отзовали, на следващата седмица се върнали отново без покана, за да участват в програмата, и да плетат шалове и шапки с пискюли за нуждаещите се деца.
И ето че сега, три години по-късно, вече 254-има лишени от свобода са участвали в инициативата "Плетки зад решетки". Програмата набира все по-голяма популярност и вече има годишен бюджет от $350, които Лин е събрала на Ежегодното изложение за вълнени изделия в Мериленд, където е продавала някои от затворническите изработки. Местната организация на плетачите също е помогнала с дарения. Много други затвори в Щатите и по света също започват да прилагат подобни програми - за арт-обучение на затворниците, медитация и др.п.
Тази вечер, докато Лин Зуерлинг въвежда младия г-н Бътлър в основите на плетенето и му показва как да оформи квадратно одеалце, г-н Харис, който прилича малко на млад и брадат Морган Фрийман, вече е напреднал в плетаческото изкуство и внимателно работи върху ръкавица от червена вълна, което е доста сложна операция с 4 игли за плетене. Когато преди 9 месеца съкилийникът му го поканил да се присъедини към групата за ръкоделие, Харис му отговорил: "Ти си полудял!" Но след като веднъж се решил и посетил класовете, Лин и съмишленичката й Шийла Ровелстад го спечелили за каузата. "Ела, ще ти хареса!" - имитира ги Харис. "То е малко като медитация, ще те помогне да контролираш гнева си."
От другата страна на масата, Адам Хувър работи върху пискюла на една електриково синя шапка. На горната страна на пръстите му личи прясно направена татуировка, изобразяваща пиратски череп. След като стане готова, шапката ще иде като дарение за някое от децата в местното училище. "Аз съм отраснал тук и знам колко студено може да стане през зимата" - казва Хувър. На него му допаднала идеята да се подарят шапки на местните нуждаещи се деца.
Хувър и Харис разказват, че за тях групата е място, където се чувстват спокойни и могат да се отпуснат. Всички пазят тишина, докато един червенокож млад мъж, с татуировка на Спайдърмен на шията си, разказва на Зверлинг за трудностите на малкото си братче, което се отглежда в приемно семейство. "Никъде другаде в затвора няма да чуете мъжете да си споделят такива лични неща" - казва шепнешком Хувър. "Мисля че това се дължи на тези две дами," казва Джеймс Ръсел, който е седнал до Хувър и плете една бледосиня шапка. "Те някак си успяват да те накарат да им се довериш. Чувстваме ги почти като наши майки."
Грижейки се майчински за "лошите момчета", както наричат на шега своите затворници-плетачи, двете дами лесно укротяват затворниците и им помагат да проявят доброто в себе си. "Казваме им: Дайте най-доброто от себе си!" - казва г-жа Ровелстад. "И те никога не са ни разочаровали."
Преводът е със съкращания. Източник: /DailyGood/
Фотоизточници: /baltimoresun.com/, /csmonitor.com/ и др.
-
-
