"Плодовете и зеленчуците реагират на светлинните условия и променят своята биология по начин, който може да повлияе на здравословните им качества и на способността им да устояват на насекоми", казва професор Джанет Браам от Университета Райс в Хюстън, щата Тексас. "Вероятно би трябвало, освен да съхраняваме зеленчуците и плодовете при циклично сменящи се тъмнина и светлина, също така и да ги готвим и консумираме в най-подходящото време от деня, за да се възползваме пълноценно от здравословните им качества" - добавя проф. Браам.
Тя обяснява, че проучването се базира на предишни научни изследвания, които са изучавали как растенията използват собствения си "циркаден часовник", за да отблъскват вредните насекоми. Миналата година Браам и колегите й установили, че синаповите растения използват промените в интензивността на светлината, за да контролират физиологическите си процеси, сред които и производството на глюкозинолат - естествено съединение, отблъскващо растителноядните насекоми. "Химикалите се натрупват в продължение на деня, когато е най-вероятното врене насекомите да дойдат да ядат" - казва професор Браам.
В последното си изследване, Браам и колегите й са насочили вниманието си към обикновеното зеле. "Осъзнахме, че синаповите растения са близки до някои от нашите културни растения, като зелето, броколите и карфиолът, и затова проучваме дали е възможно някои от насекомо-отблъскващите химикали да се натрупват циклично и в тези зеленчуци.
На учените им е било известно, че растенията могат да метаболизират и да оцелеят, след като са откъснати от стеблото си. Но дали продължават да поддържат и циркадния си ритъм било под въпрос. "Решихме да пробваме", казва Браам. "И трябва да признаем, че бяхме малко изненадани, когато установихме, че този рътъм действително продължава да работи все така добре и при откъснатите растения."
Симулиране на ден и нощ
Изследователите поставили листа от зеле или на симулирани цикли от 12-часови дни и 12-часови нощи, или на съхранение при постоянна светлина или тъмнина. След няколко дни зелевите листа били анализирани и изложени на познат растителнояден хищник - ларви на зелевата гъсеница (Trichoplusia ni).
Така учените установили, че зелето, което е било подложено на симулирано ритмично дневно-нощно осветление, запазило циркадните си ритми и глюкозинолатните си нива в продължение на цяла седмица. Също така забелязали и че ларвите, които са се хранили с такива ритмизирани на светло и тъмно зелеви листа, нараснали като размер и тегло само на половина, в сравнение с другите ларви, които се хранили с листа, съхранявани при постоянна светлина или тъмнина.
Според Браам резултатите показват, че зелето може да поддържа циркадния си часовник и да продължава да произвежда съединения като глюкозинолатите. След това учените повторили експеримента, като поставили зелето при температура 4°C, и установили, че резултатите са сходни. "Нивата на химикалите бяха намалели, но те все още продължаваха да се натрупват циклично, както когато бяха при 22°C" - казва Браам. После експериментите били повторени и с други зеленчуци - марули, спанак, тиквички, сладки картофи, моркови и боровинки, за да се провери доколко широко разпространен е този ефект.
"И резултатите ни показват, че действително можем "ритмизираме" растенията и да поддържаме циркадния им часовник", казва Браам.
Ползи за хората
Според проф.Браам съединенията, които се използват от зелето и другите плодове и зеленчуци за предпазване от вредните насекоми, са полезни също и за хората. "Същите тези химически съединения, които се използват от растенията за защита от вредителите, са важни метаболити за хората. Тези химически съединения са сред най-мощните природни противоракови съединения, които са ни известни" - казва тя.
Според Браам резултатите от изследванията могат да доведат до въвеждането на светлинни цикли при съхранението на плодове и зеленчуци. Дали това означава, че в бъдеще хладилниците ще бъдат с циклично променящо се осветление, което ще симулира дневно-нощните цикли, за да се поддържа естествената свежест и хранителна стойност на съхраняваните плодове и зеленчуци?
"Възможно е" - казва проф. Браам. "Но ние все още работим върху оптималните нива на светло-тимните цикли и температурата. Засега едва сме започнали да драскаме по повърхността на тази област, но не би трябвало да е необходима много светлина, за да може да се поддържа цикъла работещ. Растенията могат да реагират на доста ниски нива на светината, но това са неща, върху които тепърва ни предстои още много да работим."
Източник: /abc.net.au/
-
-
